Реферат - Присъединяване на България към ЕС

СЪДЪРЖАНИЕ:
1.УВОД
2.ГЛАВИТЕ ОТ ДОСТИЖЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС /ACQUIS/
3.ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ
4.ПОМОЩИ ОТ ЕС
5.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. УВОД
На 14.12.1995 г. България подаде молба за присъединяване към Европейския съюз. За да стане това успешно е необходимо да се спази процедурата по присъединяване. Комисията разглежда общите възможности и проблеми на поисканото присъединяване. След това съветът взема решение за започване на преговорите. Съветът иска становището на Комисията и решава дали да уважи молбата за присъединяване. По време на преговорите Европейския парламент бива информиран за хода на преговорите. Той трябва да одобри с абсолютно мнозинство новото приемане на държави. След това Съветът взема решение, като има в предвид и договорения договор за присъединяване. Договорът за присъединяване трябва да се ратифицира от всички държави по договора. Процедурата за присъединяване завършва с депозирането на ратификационни грамоти. Новоприсъединената държава поема правата и задълженията на страна – членка на Съюза. В настоящата курсова работа ще се опитам да разгледам хода на преговорите у нас.

2. ГЛАВИТЕ ОТ ДОСТИЖЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС /ACQUIS/
След откриването на преговорите започнаха дискусиите по същество по отделните глави от достиженията на правото на ЕС.

ГЛАВА 1: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ
Свободното движение на стоки е основна характеристика на целта за създаване на единен пазар в рамките на ЕС. Стоки, произведени от страни-членки или вече внесени в Съюза трябва да могат да се движат свободно от една страна – членка до друга беззпрепятствено. Това се постига чрез премахването на тарифи и квоти и с хармонизирането на всички мерки, които биха могли да попречат на вътрешната търговия. Всички стоки са покрити от acqius в тази глава. За някои стоки съществуват специфични разпоредби за хармонизиране, докато за други свободното движение е осигурено пряко чрез прилагането на общите принципи, включени в Споразумението на ЕС.
Според редовния доклад на Комисията на ЕО България е постигнала приемливо ниво на хармонизиране на законодателството с acquis в областта на свободно движение на стоки. Но голяма част от законодателството, предвидено за въвеждане на достиженията на правото на ЕО (acquis), е все още в процес на подготовка. Acquis-то за уреди под налягане, медицински апарати, правна метрология, радио и телекомуникационни терминали, неавтоматични теглилки и съоръжения за забавление още не е прието. Необходими са усилия за ускоряване на процеса на приемане на законодателството.
В областта на хоризонталните и процедурни мерки България е предприела първите стъпки за въвеждане на принципите за CE маркировката за съответствие от законодателството по “Нов подход.
Голям напредък се наблюдава при специфичното секторно законодателство. В областта, обхваната от директивите “Нов подход”, в българското законодателство са въведени девет директиви - за газови уредби, строителни продукти, играчки, електрически съоръжения за ниско напрежение, оборудване, използвано в потенциално експлозивна атмосфера, съдове под налягане, машини, асансьори и електромагнитна съвместимост. Законът за далекосъобщенията беше променен в началото на 2001 г. с оглед да подсигури либерализацията на пазара за технически средства, но по отношение на процедурите за оценяване на съответствието той не в съответствие с acquis.
Относно сектори, покривани от директивите “Стар подход”, в сравнение с миналата година има известно подобрение, но въвеждането им изостава. Напредък има при моторните превозни средства, изделията от стъкло, обувките, фармацевтичните и козметични продукти. Има обаче известно забавяне при въвеждането на законодателството по отношение на химикалите, текстила, предварително опакованите продукти и законовата метрология. В областта на безопасността на храните и законодателството за храните България е въвела законодателството на ЕС относно хигиенните изисквания към непластмасови материали, за които се предвижда допир с храни.
Постижение е членството на Българската служба за акредитация в “Европейска акредитация” от март месец 2001 г.
В областта на обществените поръчки бяха положени особени усилия за адаптиране на правната рамка за обществените поръчки.
Приоритети на правителството по глава 1:
• разделяне на дейностите по стандартизация, сертификация и надзор на пазара;
• увеличаване на темпото на приемане на хармонизирани европейски стандарти с цел постигане на членство в CEN и CENELEC;
• премахване на системата за оценка преди пускане на пазара в областта на храните и козметичните продукти и ускоряване на въвеждането на законодателството по безопасност на храните. Преструктуриране и адаптиране на лабораториите към изискванията на ЕС;
• създаване на ефективна мрежа от независими органи по сертификация и лаборатории;
• развитие на национална система за оценка на съответствието и особено на органите по сертификация, които имат важно значение съгласно процедурите за оценка на съответствието по Глобален подход;
• въвеждане на подходящи митнически проверки за съответствие относно изискванията за безопасност на продуктите на външните граници;
• постигане на пълна хармонизация с принципите на ЕС в областта на обществените поръчки.

ГЛАВА 2: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА
Според критериите на общността всички жители на ЕС имат свобода за движение и жителство, както и правото да работят във всяка страна членка на ЕС. Те имат права и задължения като на жителите на страната – домакин. За повечето професии се прилага взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации. По специфични са изискванията в областта на правото, архитектурата и медицинските и здравните професии. Жителите на Европа, които притежават разрешително за постоянно пребиваване имат правото да гласуват или да бъдат избирани за членове на местната власт.
В областта на взаимно признаване на професионални квалификации България е постигнала известен напредък с разработването на стандарти за 18 професии и със създаването на списък с професии и специалности за професионално образование и обучение.
Има по отношение на подсектора граждански права. С приемането на Закона за изменения и допълнения към Закона за чужденците, България предостави право на пребиваване в страната и на членовете на семействата на чужденци, пребиваващи дългосрочно и като че ли постигна хармонизация с разпоредбите за правата на студентите. По отношение на правото за участие в избори няма развитие. За да стане това са необходими промени в Конституцията.
В областта свободно движение на работници се подготвя нова Наредба за издаване на разрешителни за работа на чужденци, с цел да се постигне равноправно третиране на наети за работа в България чужденци.
За координиране на социално-осигурителните схеми, България прие вторично законодателство, чиято цел е приключване на социално-осигурителната реформа.
Основните приоритети на правителството в областта свободно движение на хора са:
• подготовка на анализ на необходимите промени в Конституцията във връзка с изисквания на ЕС относно въпроса за избирателните права на гражданите;
• по-нататъшни усилия за транспониране на секторните директиви в областта на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации;
• постигане на ясно разграничаване на академичното от професионално признаване на квалификации;
• сключване на споразумения за сътрудничество в областта на социалното осигуряване със страните-членки;

ГЛАВА 3: СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
Секторът “услуги” е най-големият работодател в страните от Съюза. С цел либерализиране на финансовите услуги е приета директива за премахване контрола на капиталите при прехвърляне на средства в рамките на Общността. Парите трябва да циркулират свободно.
В сферата на финансовите услуги бяха приети някои актове за по-нататъшно хармонизиране на банковото законодателство в съответствие с acquis. Тук се включва особено новата наредба за капиталова адекватност на банките, която отчасти въвежда съответните директиви на ЕС. Не може да бъде отчетен обаче напредък , в смисъл на значителни актове, свързани с по-добрата защита на кредиторите и банковата несъстоятелност, което съответно забавя актуализирането на законодателството по гарантирането на банковите депозити. Ще трябва да продължат усилията за създаване на стабилен и ефективен финансов сектор. България поддържа стабилност на банковата си система и упражнява разумен банков надзор чрез дирекция Банков надзор на БНБ. Белег за положително развитие е по-високият дял на кредитите за частните предприемачи (над 77 %) по отношение на цялото кредитиране на търговската и индустриална дейност, както и намаляващият дял на кредитиране на бюджета и на държавните предприятия.
България трябва да предприеме стъпки в по-нататъшно хармонизиране с acquis по отношение на застрахователния сектор. Въвеждането на достиженията на правото на ЕО (aquis) в областта на застраховането на ЕС изостава. Още не е реализирана приватизацията на най-голямата държавна застрахователна компания. България има нужда от развиване на конкурентен застрахователен пазар. Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта трябва да преустанови контрола по застраховането и служителите и се нуждаят от обучение.
Основните приоритети в областта на свободното предоставяне на услуги са:
• постигане на напредък във въвеждането в българското законодателството на мерки, свързани с по-добра защита на кредиторите, и банковата несъстоятелност;
• постигане на напредък в хармонизиране на законодателството в областта на застраховането и развитие на още по-конкурентен застрахователен пазар;
• развитие на капиталовия пазар. Хармонизиране на законодателната рамка в областта на ценните книжа в съответствие с правото на ЕС.

ГЛАВА 4: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ
Страните – членки трябва до датата на присъединяване да премахнат всички правни, административни или други мерки, които възпрепятстват свободата за движение на капитали и плащания между страните – членки и трети страни. Още трябва да приведат националните си законодателства в съотвествие с Директивата за трансгранични кредитни трансфери. Трябва също да се работи и за предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари.
По отношение на движението на капитали значителната степен на либерализация бе въведена в България с Валутния закон, който е в сила от януари 2000 г. Режимът на преките инвестиции е напълно либерализиран с този закон.
Основната рестрикция по свободното движение на капитали остава конституционната забрана за закупуване на недвижими имоти от чужденци.
България има проблеми в областта на платежните системи, макар че е започнала работа по внедряване на системата за брутен сетълмент в реално време.
В областта на прането на пари измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари реорганизираха Бюрото за финансово разузнаване в държавна агенция. Бюрото се финансира изцяло от държавния бюджет и докладва годишно на министъра на финансите. Въпреки това бавното темпо на правните процедури е сериозна пречка пред борбата срещу прането на пари в България.
Основните приоритети правителството в областта на свободното движение на капитали са свързани с хармонизация с правото на ЕС в следните области:
• валутно законодателство;
• плащанията, платежните системи и системите за сетълмънт на ценни книжа;
• окончателност на сетълмънта и отнасящи се до системите за брутен сетълмънт в реално време.

ГЛАВА 5: ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
Целта на главата за дружествено право е да създаде базисен минимум от норми в следните области: Дружествено право, Закон за счетоводството, Закон за договорите, изпълнение на съдебни решения, право на интелектуална собственост и право на промишлена собственост.
В областта на дружественото право през октомври 2000 година бяха приети изменения и допълнения на Търговския закон. Тези изменения и допълнения отразяват изискванията за разкриване на информация, капитала, и за разкриване на информация по отношение на клоновете на чуждестранни дружества.
В областта на интелектуалната и индустриална собственост бе изменен и допълнен Законът за авторското право през 2000 г.. Народното събрание ратифицира Договора на СОИС за авторското право и Договора за изпълнителските права и звукозаписите през януари 2001 година. През март 2001 година Народното събрание ратифицира Протокола към Мадридското споразумение за международна регистрация на марките. През ноември 2000 година беше приета Наредба за граничния контрол за защита правата на индустриална собственост.
През последната година Министерство на културата издаде многобройни наказателни постановления във връзка с нарушения на Закона за авторското право, а в съдилищата се гледаха редица дела в същата област. Министерството на вътрешните работи иззе и унищожи големи количества пиратски компактдискове и софтуер. Проблем е продължаващата търговия с пиратски компактдискове и компютърен софтуер. Създадена е специализирана работна група за подобряване координацията между различните органи за защита правата на интелектуална собственост. Патентното ведомство възнамерява да създаде специализирано звено за борба с нарушенията и налагане на санкции.
Основните приоритети на държавата в областта на дружественото право са:
• хармонизиране на нормативната уредба в областта на защитата на правата на интелектуална и индустриална собственост с оглед предоставяне към момента на присъединяване на ниво на закрила на тези права еднакво на съществуващото в ЕС;
• подобряване на правоприлагането и междуведомствената координация в областта на защитата на правата на интелектуална и индустриална собственост чрез укрепване на административния и съдебния капацитет и съответно обучение;
• финализиране на хармонизацията на нормативната уредба с изискванията на директивите на ЕО в сектор “Дружествено право” с оглед уеднаквяване на условията за търговска дейност в България с тези на ЕС;
• подготовка за ефективно въвеждане към момента на присъединяване на Република България към ЕС на процедури съответни на тези в страните-членки на ЕС, по юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

ГЛАВА 6: ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Целта на политиката в областта на конкуренцията е поддържането на конкурентни пазари. Всяка страна – членка трябва да има национална институция по въпросите на конкуренцията, която да работи в областта на анти-тръстовата политика и институция контролираща държавните помощи.
В областта на антитръстовото законодателство постижение за България е влизането в сила през юни 2001 година на решение за груповите освобождавания на определени категории вертикални споразумения През 2000 година е реорганизирана Комисията за защита на конкуренцията. Увеличен е броя на експертите по антитръстови въпроси.
В областта на държавната помощ в началото на 2001 година беше създадена работна група за разработване на законопроект.
Основните ни приоритети в областта конкуренция са:
• развитие на ефективна система за нотификация, която да позволи предварителен контрол върху отпускането на държавни помощи;
• включване на помощите отпускани под формата на данъчни облекчения в обхвата на регистъра на държавните помощи, както и в годишния доклад.

ГЛАВА 7: СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Общата селскостопанска политика има общи норми, мерки и механизми за поддържането, преструктурирането и развитието на селскостопанския сектор. Acquis осигуряват контролни системи за вътрешния пазар в областта на ветеринарната медицина, фитосанитарните стандарти, хранителните смески, както и търговия със семена, растения и живи животни.
По отношение на организациите на общия пазар България трябва да приспособи в по-голяма степен селскостопанската си политика към изискванията на ОСП.
Що се отнася до развитието на селските райони, отбелязан е значителен напредък в укрепването на административния капацитет за изпълнение на политиката в резултат на акредитирането на агенцията по програма САПАРД.
Във връзка с ветеринарните и фитосанитарните въпроси предстои да се извърши много работа за практическото прилагане на стандартите за ветеринарен/хигиенно-епидемиологичен контрол и за грижата за животните. В отрасъла е необходимо обучение с оглед изграждането на собствени системи за контрол и спазване регламентите на ЕО.
Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия отговаря на административните потребности в съответствие с изискванията на достиженията на правото на Европейската общност (acquis) за хигиена на растенията.
По отношение безопасността на хранителните продукти е създаден през 2000 година Национален съвет по безопасност на храните, но е необходимо повишаване равнището на хранително-вкусовите преработвателни предприятия.
Най важните стъпки, които ще предприеме страната ни в областта на селското стопанство са:
• въвеждане на елементите на Общата селскостопанска политика на ЕС в България: изграждане на законовата рамка, осигуряване на необходимите средства и подготовка на акредитирането на интервенционна и разплащателна агенции в ДФ “Земеделие”;
• възприемане на механизма за периодично отчитане на цените на земеделските продукти на ЕС: укрепване и разширяване на системата за агро-пазарна информация;
• хармонизация на земеделската агростатистика, създаване на законовата рамка и провеждане на селскостопанското преброяване през 2003г.; въвеждане на системата за земеделска счетоводна информация (FADN);
• създаване на система за контрол в сектор “Вино и спиртни напитки”, отговаряща на изискванията на ЕС: създаване на информационна система, регистър на лозарските стопанства и лозарски кадастър;
• въвеждане на системата на ЕС за класификация на кланичните трупове от ЕРД, ДРД и свине;
• предприемане на мерки за прилагането на Стратегията за безопасност на храните;
• укрепване на ветеринарния и фитосанитарния контрол във вътрешността на страната и по бъдещите външни граници на ЕС;
• решаване на проблемите свързани с липсата на частни капитали и инвестиции в селскостопанския сектор;
• идентифициране и изпълнение на мерки с цел постигане на функциониращ и прозрачен пазар на земята.

ГЛАВА 8: РИБАРСТВО
По отношение на риболова се акцентира върху: управление на ресурсите и контрол, международни споразумения за риболова, обща пазарна организация и помощите от държавата, отнасящи се до преструктурирането.
През 2001 г. в България е създаден Закон за рибарството и аквакултури, който заменя стария Закон за риболова. Той съдържа основните принципи на отрасловото законодателство на ЕО.
По отношение на управлението, проверката и контрола на човешките ресурси е увеличени персонала на Националната агенция по рибарство и аквакултури, както са увеличени и регионалните инспекции по рибарството за укрепване на административния капацитет.
В областта на структурните действия е създаден регистър на риболовните съдове, който се изисква от ОПР.
Няма напредък по отношение на пазарната политика. Пазарната намеса в рибарството на България е все още на етапа на планирането. Не се отпускат държавни помощи за подобряване на условията за превоз и съхранение.
Проблем е, че Националната агенция не разполага с необходимата техника и квалифициран персонал за ефективно изпълнение на статистическите изисквания на ЕО.
Основните приоритети в областта на рибарството са:
• хармонизиране и ефективно прилагане на вторичното законодателство в сектора; укрепване на капацитета за извършване на инспекция и надзор на централно и регионално ниво;
• изграждане на оперативна информационна система за дейностите в областта на рибарството;
• въвеждане на изискванията на ЕС за предоставяне на адекватна статистическа и пазарна информация;
• прилагане на системата за лицензиране на стопанския риболов и регистрация на лицата развъждащи риба и други водни организми;
• възстановяване на риболовните права на България в NAFO;
• създаване на система за сателитно наблюдение на риболовните кораби през 2003г.-2005г;
• укрепване и акредитация на ДФ”Земеделие” като разплащателна агенция в областта на рибарството;
• Въвеждане на политиката на ЕС по отношение на пазарите на риба и рибни продукти през 2004-2005г

ГЛАВА 9: ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА
Главата покрива въздушен, воден и наземен транспорт. Инфраструктурата, която се изискв за прилагане на правилата, решенията и разпоредбинате на Споразумението на ЕС трябва да са налице в деня на присъединяването. Има директиви, които трябва да бъдат включение в правната система на съответната страна.
Законодателната рамка в България е достигнала задоволително равнище на хармонизация с достиженията на правото на Европейската общност (acquis). Налага се по-нататъшно приемане на законодателство за безопасността на морския превоз (Кодекс на търговското корабоплаване), както и на изменения и допълнения към законите в областта на пътния транспорт.
По отношение на трансевропейските транспортни мрежи през февруари 2001 година България представи своята програма за развитие на транспортната си инфраструктура, с изключение на шосейната, за периода 2001-2005 г. в съответствие с Националната стратегия за развитие на транспортния отрасъл, разработена през 2000 година. Програмата предвижда инвестиции на стойност около 4.9 млрд евро, от които приблизително 31 % ще бъдат осигурени от републиканския бюджет. Напредва подготовката за строителство на втори мост на река Дунав между Румъния и България при Видин-Калафат.
В областта на сухоземния транспорт са приети нови подзаконови актове за приложението на Закона за движението по пътищата от 2000 г. и Закона за автомобилните превози. Бяха направени промени в областта на данъчното облагане на моторните-превозни средства (минимални данъчни равнища).
Подписано е двустранно споразумение с ЕО за създаване на условия за шосеен превоз на стоки и развитие на комбинирания транспорт, както и беше подписана Европейската спогодба за международен случаен превоз на пътници (ИНТЕРБУС).
В областта на железниците през ноември 2000 година беше приет нов Закон за железопътния транспорт като част от третия етап от преструктурирането на подотрасъла. Законът трябва да влезе в сила през 2002 година и ще представлява основа за обособяване на предприятия и край на държавния монопол в железопътния превоз на пътници и стоки. Законът следва да осигури отделяне на управляваната от държавата железопътна инфраструктура от предоставянето на услуги. БДЖ (Български държавни железници) ще се преобразува в акционерно дружество с държавно участие със самостоятелни сметки и бюджет и ще изготвя собствен бизнес план.
В областта на железниците беше приет нов Закон за железопътния транспорт, който ще влезе в сила през 2002 г., който ще прекрати държавния монопол в железопътния превоз на пътници и стоки. Законът трябва осигури отделяне на управляваната от държавата железопътна инфраструктура от предоставянето на услуги. БДЖ ще се преобразува в акционерно дружество с държавно участие със самостоятелни сметки и бюджет. Създадена е и Изпълнителна агенция “Железопътно управление” към Министерство на транспорта и съобщенията.
Няма започнати конкретни стъпки по отношение на вътрешния воден транспорт.
Що се отнася до въздушния транспорт, са приети нормативни актове, както и изменения и допълнения към Закона за гражданската авиация и Наредба за летищата и летищните поръчки. Изяснен е правния статут на “Ръководство на въздушното движение”. Голям проблем е лошото състояние на националният ни превозвач “Балкан”, който в момента е в ликвидация.
Основните приоритети на правителството в областта на транспортната политика са:
• подготовка за пълно хармонизиране на техническите изисквания - изискванията по отношение на безопасността;
• продължаване на подготовката за привеждане на системата за пътни данъци и такси в съответствие с правото на ЕС;
• по-нататъшно преструктуриране на железопътния сектор;
• по-нататъшни усилия за транспониране на по-голямата част от законодателството в сектор въздушен транспорт до влизането в сила на Европейското Споразумение за Общо Авиационно Пространство – (ЕСАА);
• допълнителна хармонизация в областта на морската безопасност;
• подготовка за значителни инвестиции в пътната инфраструктура.

ГЛАВА 10: ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Изискванията по отношение на Данъчното облагане обхващат главно консвеното данъчно облагане /ДДС и акцизи/. В областта на акцизите изискванията са за хармонизирано законодателство по отношение на нефт и нефтопродукти, тютюневи изделия и алкохолни напитки. Законодателството на Общността е създала структура на митата, заедно със система от минимални тарифи за всяка група продукти. По отношение на акцизите, стоките подлежат на облагане с мита когато са произведени в Общността или са внесени от трета страна. Законодателството определя основни дефиниции и правила за данъчното облагане, но и оставя известен брой опциии за страните членки. Данък добавена стойност е въведен в Общността и замества всички национални кумулативни многостепенни данъци. Шестата директива съдържа основните елементи от системата за ДДС на Общността.
Постиженията на България в областта на Данък добавена стойност са намаляването на срока за възстановяване на ДДС, както и въвеждането на нова процедура за възстановяване на ДДС от чуждестранни юридически лица. Въвежда се ДДС върху лекарствата и туроператорските услуги. Модернизира се данъчната администрация. Но е незадоволително сътрудничеството й с други държавни правоохранителни органи. Има и звено за борба с данъчните измами. Предвижда се създаването на единна данъчна агенция.
Правят се стъпки за уеднаквяване на равнищата на стойността на акцизите с тези на общноста.
Предстои по-пълно хармонизиране на законодателството по ДДС по отношение на обхвата на доставките, мястото на изпълнение на доставките, данъчна основа, освободени доставки, износ, приспадане на ДДС и специална схема за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики, също и на структурата, обхвата и размера на ставките с тези в Общността.

ГЛАВА 11: ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ
Acqius в тази област засяга координацията на икономическата политика, паричната политика, монетарната политика и валутната политика. Националното законодателство за статута на Нац.централна банка, паричното финансиране на правителствения дефицит и привилегированият достъп на държавните власти до финансовите институции е необходимо да бъдат в съответствие с разпоредбите на Споразумението и със Статута на Европейската система на Централните банки.
След присъединяването си към ЕС България ще участва в ИВС със статут на страна с дерогация (преходен период) съгласно чл. 122 от Договора за създаване на ЕС. Все още не са изпълнени изискванията на ЕС по тази глава. Законодателството обаче все още не е напълно хармонизирано с по отношение на независимостта на централната банка.
Трябва да се приемат изменения и допълнения към Закона за БНБ, които изрично да забраняват на централната банка да използва каквито и да било форми на пряко финансиране на държавния сектор.

ГЛАВА 12: СТАТИСТИКА
Целта на тази глава е статистиката на страните да се прави на единна база и следователно да могат да се правят сравнения между страните – членки.
По отношение на статистическата инфраструктура, през април 2001 година са приети изменения и допълнения към Закона за статистиката.
Във връзка с класификациите на 1 януари 2001 година бяха приети националните класификации с оглед на прякото прилагане на европейските класификации и номенклатури като NACE и CPA.
За демографската и социалната статистика беше извършено преброяване на населението през март 2001 година. През декември 2000 година беше проведено проучване на бюджета на домакинствата.
На регионално равнище е необходимо да се положат усилия за подобряване на инфраструктурата за създаване на регионална статистика.
Има напредък във фирмената статистика с подобряването на качеството на търговския регистър.
В транспортната статистика беше актуализиран и влезе в действие регистърът на моторните превозни средства.
Работи се в областта на външната търговия за подобряване на качеството на първичните данни чрез взаимодействие между агенция “Митници” и НСИ.
Необходими са още осилия за:
• подобряване на методологията, качеството и пълнотата на статистическите данни с цел постигане на съответствие с acquis;
• допълнително обучение на персонал в областта на информационните технологии, с оглед ефективно използване на техническите устройства и програмното осигуряване;
• ефективно приложение на нормативната база, свързана с макроикономическата статистика и повишаване качеството и изчерпателността на националните сметки. Увеличаване на взаимодействието между НСИ, БНБ и МФ по отношение на изготвянето на финансовите сметки.
• усъвършенстване на статистическия инструментариум и методология за провеждане на статистическите изследвания по структурната бизнес статистика чрез включване на нови статистически показатели;
• подобряване качеството на регионалните оценки, преди всичко по икономическите сметки и трудовите ресурси.

ГЛАВА 13: СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И ЗАЕТОСТ
Acquis изисква съответствие в нормативната база по отношение на въпроси, свързани със здравеопазване, безопаснот, Кодекс на труда, равенство между половете, социален диалог, заетост и социална защита. Има правилник на съюза работещ за подобряване на условията на работа и живот.
За тези цели през 2001 г. бе приет нов Кодекс на труда. Извършва се здравна реформа, започнала през 2000 г. Според Комисията населението е с нисък здравен статус и трябва да се работи за намаляване на неравноправния достъп до медицинско обслужване.
Бяха направени изменения и допълнения към Кодекса за задължителното обществено осигуряване, които влязоха в сила през януари 2001 година, целят да укрепят връзката между вноските и обезщетенията. Също беше въведено доброволното пенсионно осиргуряване.
Работи се за по-добри възможности и начин на живот на инвалидите.
Не е направено нищо по отношение на дискриминацията и равенство между половете.
В момента се покриват изискванията за етикиране на тютюневите изделия.
Що се отнася до подготовката за Европейския социален фонд (ЕСФ), налагат се съществени усилия за подобряване на административния капацитет и механизмите за съгласуване на намесата на ЕСФ в контекста на Европейската стратегия за заетостта и процесът на социално интегриране.

ГЛАВА 14: ЕНЕРГЕТИКА
Енергийната система е основен елемент на икономическата инфраструктура на всяка страна. В тази глава целите са сигурност на енергийните доставки, засилване на конкуренцията и опазване на околната страна.
Нивото на България по отношение достигане постиженията на правото на ЕС по тази глава е доста ниско.
България се задължава да закрие окончателно първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй” с възможно най-ранната дата. Следователно първите два блока на трябва да бъдат закрити до края на 2002 година. В момента правителството преговаря за крайните срокове за закриване на трети и четвърти блок, уточнени в споразумение с Европейската комисия и по повод на актуализацията на Националната енергийна стратегия. България сключи Рамкова спогодба за финансова помощ с ЕБВР като управител на Фонда за подкрепа на извеждането от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”, която дава възможност за усвояване на международната финансова помощ.
По отношение на конкурентноспособността и вътрешния енергиен пазар прилагането на, приетия през юли 1999 година, Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), който поставя основите за преструктуриране на отрасъла, е бавно и все още незадоволително. Не са приети измененията и допълненията към ЗЕЕЕ, необходими за постигане на пълно съответствие с Директивата за електричеството. Националната електрическа компания (НЕК) се преобразува в 15 юридически лица – освен оператора на преносната система съществуват 7 фирми за производство и 7 фирми за разпространение. Основните производствени мощности на НЕК бяха обособени като самостоятелни производители с изключение на ТЕЦ “Марица-Изток 3”, големите водно-електрически централи и помпено-акумулаторната водно-електрическа централа.
Повишават се ценовите равнища за да могат да се покрият дългосрочните допълнителни разходи за увеличаване на производството.
Преструктурират се отрасъла топлофикация и сектора твърди горива.
Ще продължи да се работи за:
• ускоряване на процеса на преструктуриране на енергийния сектор;
• хармонизиране на законодателството в областта на задължителните запаси от нефт и нефтени продукти;
• въвеждане и прилагане на нормативната уредба относно отваряне на пазара в съответствие с европейските изисквания в газовия и електроенергийния сектор;
• поддържане на висока степен на ядрена безопасност.

ГЛАВА 15: ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА
Изискванията по тази глава са в за разработване и изпълнение на пазарноориентирана индустриална политика, насочена към създаването на конкурентно и динамично пазарно стопанство.
Приватизацията на държавните търговски банки и дружества вече е почти завършена, въпреки че все още не са раздържавени дружествата в далекосъобщенията и тютюна. Проблемни са предприятията приватизирани от РМД.
Министерството на финансите трябва да подобри разработването и изпълнението на икономически стратегии за насърчаване на развитието на частния сектор.
Предстоят:
• Завършване на приватизацията на БТК и Булгартабак; приватизация на електроразпределителните дружества и части от железопътния транспорт;
• Ускоряване на процеса на ликвидация на нежизнеспособни държавни предприятия чрез промени в производствата по несъстоятелност и ликвидация;
• развитие на по-благоприятна икономическа среда чрез по-нататъшно оптимизиране на регулативните режими, създаване на официален публичен регистър на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими на централно и местно ниво, разпространяване на практиката за “обслужване на едно гише”, осигуряване на редовни контакти с браншовите организации;
• Създаване на законова рамка за насърчаване на предприемачески фондове за рискови инвестиции.

ГЛАВА 16: МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Предвид ролята на малките и средни предприятия в икономиката целта е насърчаването на тези дружества. Целта е да се създаде благоприятна среда за развитието на МСП, да повиши тяхната конкурентоспособност, да насърчи бизнеса и да европеизира и интернационализира тяхната дейност.
За тези цели в България беше намалена данъчната ставка за корпоративното подоходно облагане, съкратен бе срока за възстановяване на ДДС, бяха направени и стъпки за опростяването и премахването на спъващите бизнеса лицензионни и разрешителни режими. Правят се опити за засилване кредитирането на МСП.
Трябва да се направят промени в определението за МСП за синхронизиране на тези на ЕО. Страната трябва да положи още усилия си за развитие на по-благоприятна икономическа среда и за премахване на административните, финансовите, бюджетните и управленските пречки при създаването и развитието на МСП. Все още продължават да съществуват значителни административни бариери за създаването и управлението на предприятия в България.

ГЛАВА 17: НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ
Целта на критериите за присъединяване е да се насърчи развитието на науката и научно-изследователската дейност.
България няма особен напредък в тази област. Фирмите не отделят средства за научни изследвания.Емигрирането на млади и квалифицирани специалисти пречи на развитието на този сектор. Страната следва да се укрепи административният капацитет и инфраструктурата, свързани с научните изследвания.

ГЛАВА 18: ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
Acquis цели да се работи за разрешаване на някои проблеми като липса на равенство при предоставяне на възможности, неграмотност, безопаснот в училищата и облекчения за малцинствата.
Страната няма особен напредък в реформата на системата на образование и обучение и в по-нататъшното въвеждане на европейските стандарти. Разработени са критерии и конкретни процедури за лицензиране в областта на професионалното образование и обучение, както и национални образователни програми за деца и младежи. Предприети някои мерки за осигуряване в по-голяма степен на равнопоставеност в достъпа до висшето образование. Бяха приети подзаконови нормативни актове за организацията и дейността на Националната агенция за оценка и акредитация, както и за признаване на висшето образование в някои чуждестранни университети.
България се включи в програмите на Общността “Сократ” и “Леонардо да Винчи”.
Трябва да се работи още за подобряване качеството на инфраструктурата - цифровизация на фиксираната мрежа.

ГЛАВА 19: ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ;
По тази глава трябва да се осигури техническата съвместимост между различни системи да се насърчи конкурненцията в този сектор. Трябва също да се либерализират предоставянето на услуги в областта на тел.връзки, сателитни услуги и мобилни телефони. Цел е и унифицирането на пощенските услуги, спазване на стандарти за качество и хармонизиране на техническите стандарти.
С цел либерализацията на далекосъобщителния пазар през 2001 година беше издаден лицензът за втори GSM-оператор в резултат на прозрачен международен открит конкурс. Разпределението на честотите за GSM вече съответства на достиженията на правото на Общността. Предстои приватизирането на националната телекомуникационна компания.

ГЛАВА 20: ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА И АУДИОВИЗИЯТА
ЕС няма обвързващи разпоредби в този сектор.
В страната бяха извършени промени в Националния съвет за радио и телевизия и бе преименуван в Съвет за електронни медии.
Има още какво да се направи за осигуряване на прозрачност на критериите и процедурите за лицензиране, както и за по-нататъшно укрепване на административния капацитет на СЕМ.

ГЛАВА 21: РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И КООРДИНАЦИЯ НА СТРУКТУРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
Целта на структурната политика на ЕС да заздрави икономическото и социално сближаване на Съюза, посредством регионални, строктури, социални, селскостопански мерки и мерки на пазара на труда. Това извършва посредством структурните фондове на фонда.
Има известни промени в законодателната ни рамка по отношение Закона за Социалния инвестиционен фонд, Закона за териториалното устройство, както и приети подзаконови нормативнаи уредби. Няма промени по отношение териториалното устройство.
Много е важно за страната да предприеме спешни мерки за развитие на необходимите структури за управление на Структурните фондове от датата на присъединяването, за да може да усвоява средствата по тях.

ГЛАВА 22: ОКОЛНА СРЕДА
Политиката на Съюза в областа на опазване на околната среда покрива следните сектори:
- хоризонтално законодателство
- защита на природата
- качество на водата
- контрол на промишленото замърсяване
- качество на въздуха
- шум
- химикали и генно инжинерство
- управление на отпадъците
- ядрена безопаснот и радиационна защита.
По отношение хоризонталното законодателство страната няма особен напредък.
За качеството на въздуха беше приет Закон за ратификация на Протокола за трайните органични замърсители към Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на големи разстояния.
По отношение отпадъците се приемат нови наредби за батериите и акумулаторите, отработените масла и канализационните утайки.
Бяха приети подзаконови нормативни актове за питейната вода, водата за къпане, рибата и ракообразните, подпочвените води и управлението на водните ресурси по поречия за подобряване качеството на водите. Определени са органите, които отговарят за управлението на водните ресурси.
В природозащитната област беше приет на Закон за лова и опазването на дивеча.
Що се отнася до химикалите, бяха приети редица закони и подзаконови нормативни актове за хармонизация с достиженията на правото на Общността.
Държавата е увеличила финансирането от републиканския бюджет, Националния фонд за опазване на околната среда и други източници.
Трябва да се работи за качеството на въздуха в големите градове и за разрешаване на проблемите със сметищата.

ГЛАВА 23: ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ
Цели се защита на потребителя от опасни продукти, подвеждаща реклама и безскрупулни практики на продажба. Извършват се проверки в областта на ветеринарния контрол.
За тези цели в България бе приет Закон за защита на потребителите. Има още какво да се прави по отношение подобряване администрацията, контрола и координация между органите за наблюдение на пазара и останалите контролни органи.

ГЛАВА 24:СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работки цели осигуряването на високо ниво на сигурност за жителите в ерата на свобода, справедливост и сигурност в рамките на ЕС. Аcquis за членство, отнасящи се до ПВР покриват контрол на външните граници на
ЕС, визова политика, полицейско и правно сътрудничество, правото на убежище,
имиграция, защита от измами, корупция и борба срещу организираната престъпност,
сътрудничество в областта на митническия контрол, трафика на наркотици и борбата срещу тероризма.
Страната ни има напредък в повечето области от гледна точка на сближаване на законодателството си с достиженията на правото на ЕО по тази глава.
Визовата ни политика е в съответствие с политиката на Европейския съюз. От 10 април 2001 г. България се ползва от свободен визов режим с всички подписали Шенгенското споразумение държави-членки. България въведе визова класификация, която е в съответствие с Шенгенската класификация. Разпоредбите на българския Закон за документите за самоличност и Наредбата за реда и условията за издаване на визи от дипломатическите и консулски мисии на Република България са в съответствие с изискванията за нов единен визов формат.
През май 2001 г. Министерство на вътрешните работи създаде Специална работна група за трафика на хора.
Националният план за действие във връзка с политиката за предоставяне на убежище беше последван от доклад за по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с достиженията на правото на ЕО. Беше основана междуведомствена работна група, председателствана от Агенцията за бежанците, която да осигури пълно съответствие на Закона за бежанците с Женевската конвенция от 1951 г. България трябва да осигури достатъчен капацитет от транзитни центрове за бежанци и за съответната административна процедура.
По отношение на борбата с организираната престъпност предстоят допълнения и изменения на Наказателния кодекс. В парламента са и поправките в Закона за съдебната власт за структурно и организационно изграждане на правораздавателните органи и ясни правомощия. Работи се за премахване на излишния формализъм и ускоряване на съдебните процеси. За борба с корупцията през октомври 2001 г. България прие Национална стратегия за противодействие на корупцията. В областта на наркотиците законодателството не е синхронизирано с достиженията на правото на ЕО.
Относно прането на пари e създадено Бюро за финансово разузнаване. Бюрото събира, проверява, анализира и разкрива информация, свързана с пране на пари. То има право да използва вътрешна, банкова или търговска поверителна информация, както и защитени лични данни. Новите разпоредби разшириха обсега на юридическите лица, които са задължени да идентифицират свои клиенти в случай на операции над 15 320 евро, в това число например БНБ, пенсионни фондове и спортни организации. Юридическите лица, които се занимават с финансова дейност са задължени да предоставят информация на Бюрото и трябва да приемат вътрешен правилник за контрол.
В областта на полицейското сътрудничество освен ратифициране на Споразумението между България и Белгия за полицейско сътрудничество през март 2001 г., няма друг напредък.. България преговаря за сключване на споразумение за сътрудничество с Европол. Лошо впечатление е недоброто име на полицията, което се свързва с корупция. Няма добра връзка между различните служби и прозрачност и отчетност в българската полиция.
За съдебното сътрудничество по наказателни и гражданско-правни въпроси България ратифицира Конвенцията на ООН срещу международната организирана престъпност, включително Протокола за предотвратяване, спиране и наказание на трафика с хора, особено жени и деца, и Протокола срещу нелегалния трафик на емигранти по суша, море и въздух. България също оттегли резервата си по член 12 от Европейската конвенция за екстрадиция и по този начин е спряна бавната процедура по екстрадацията.
В областта на митническото сътрудничество са сключени двустранни спогодби с Австрия, Азербайджан, Армения, Бивша югославска република Македония, Гърция, Монголия, Обединеното кралство, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Югославия.
За целите на митническата реформа бе сключен три годишен договор с “Краун ейджънт” за консултиране на тази реформа. Компанията връчи на финансовия министър доклад с анализ на дейността на Агенция “Митници” и препоръки за реформа и подробен план за прилагане на програмата за реформа в митниците до януари 2005 г.
Ще бъде създаден и Съвет за митнически реформи. Той ще е със статут на наблюдател и ще цели прозрачност на реформата. Освен хора от митниците и “Краун ейджънтс” в него ще влизат представители на български и международни бизнесорганизации, на българските фирми и международните търговски камари, на Форума на бизнеслидерите, неправителствени организации, например “Коалиция 2000”, синдикатите, държавни учреждения МВФ, Световната банка, Делегацията на ЕС, ПРООН, посолствата на страните - членки на ЕС, и пр.
Разработена е и Българска интегрирана митническа система (БИМИС), която е по модел на ЕС.
Трябва да се определи контактен център за сътрудничество с органите на Европейската служба за предотвратяване на измамите (OLAF).

ГЛАВА 25: МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ
Критериите се отнасят до ефективна защита и контрол на външните граници . Тази глава включва Митническия Кодекс на Общността и разпоредбите по приложението му , Комбинираната Номенклатура , Общата митническа тарифа , в т .ч. и търговските преференции, тарифни квоти и тарифни изключения , както и друго, свързано с митниците законодателство, но извън обхвата на Митническия кодекс. Целта е приемането на общатат външна тарифа на ЕС и митническите разпоредби. За да има ефективност се изисква сътрудничество между митническите служби по компютърен и електронен път.
За постигането на съответствие с Митническия кодекс на ЕО и разпоредбите за неговото прилагане България е постигнала значителна степен на съответствие. Постигнат е нов напредък в привеждането в съответствие на националното законодателство за свободните зони, транзитното преминаване, принудителното изпълнение на митническите задължения и митническите режими с икономическо въздействие. Извършват се необходимите промени в Агенция “Митници”, но са необходими още за повишаване административния и оперативен капацитет. Нужна е също по-добра координация с другите гранични служби, особено с граничната полиция и с останалите органи на полицията.
Новата Митническата тарифа за 2002 г. е крачка към сближаването с европейското законодателство. В тарифата за 2002 г. разликата между европейските и българските общи мита е намалена средно с около една пета. С постановлението за тарифата, прието от Министерския съвет, в България се въвеждат два инструмента на митническата политика на ЕС - Комбинираната номенклатура и Интегрираната митническа тарифа

ГЛАВА 26: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ
А cquis в тази глава покриват икономическите и търговските отношения на Общността с трети страни, както и помощта и сътрудничеството. Инструментите са : Обща търговска политика, която функционира в рамките на СТО, двустранните споразумения на Общността с трети страни, политиката за развитие и хуманитарната помощ . Аcquis се състоят главно от законодателство на Общността, което е пряко обвързващо за страните – членки и по този начин не се налага приемането му от националните законодателства. Правоспособността в областта на външните отношения се поделя между Общността и страните – членки.
България работи за постигане на съответствие с достиженията на правото на ЕО (aсquis ) в областта на общата търговска политика и да координира позициите и политиката си в рамките на Световната търговска организация с тези на ЕС. Българската политика в тази област е за либерализация на глобалната търговия и по-специално — на търговските отношения на страната с преференциалните й партньори като ЕС.
Що се отнася до общата търговска политика, при присъединяването си към ЕС България ще трябва да приведе митата си в съответствие с тези на ЕС.
Работи се за либерализиране и оптимизиране на лицензионните процедури за облекчаване на вноса и износа.
В областта на стоките с възможна двойна употреба трябва да се приеме Закон за контрол върху търговията с оръжие.
За отпускането на средно- и дългосрочни експортни кредити е необходимо по-нататъшно съответствие с достиженията на правото на ЕС.

ГЛАВА 27: ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
Общата външна политика и политиката на сигурност цели опазването на общите ценности, интереси, независимост и целостта на Съюза, неговата сигурност, запазването на мира и развитието на демокрацията, върховенство на закона и спазването на правата на човека и основните свободи. Не се налага привеждане в съответствие на националните законодателства.
Външната политика на България е ориентирана към постигане на съответствие с тази на ЕС. Страната ни има добри отношения със съседните държави и полага значителни усилия в подкрепа на международни мироопазващи мисии, както и е участвала в редица операции на ООН, КФОР и ОССЕ за наблюдаване на мира.
Поддържа отношения на тристранно сътрудничество с Гърция и Румъния, с Румъния и Турция, с Бивша югославска република Македония и Албания, и с Гърция и Турция. Активен член е на Пакта за стабилност.
Също така има административния капацитет за прилагане на разпоредбите, свързани с ОВППС и в българското Министерство на външните работи има административна структура, съответстваща на структурите на ОВППС в държавите-членки.

ГЛАВА 28: ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
За тази глава не са необходими промени в националното ни законодателство. Към датата на присъединяване трябва да имаме стабилно финансово управление, прозрачност и контрол при използването на фондове на ЕС и защита на финансовите интереси на ЕС.
Държавният финансов контрол е ключов приоритет в подготовката на България за присъединяване. С приемането на новия Закон за държавния вътрешен финансов контрол е създадена нормативната база за осъществяването на адекватен държавен вътрешен финансов контрол. Разработва се законопроекта за външния одит, отговарящ на стандартите на ЕС.
Що се отнася до предприсъединителното финансиране от ЕО, Националният фонд при Министерство на финансите отговаря общо за управлението на средствата от ЕО. Продължаващата и понастоящем програма за институционално изграждане има за цел да подобри капацитета на Националния фонд и на различните изпълнителни агенции за подготовка на евентуална по-широка децентрализация на изпълнението на проектите по програмите Фар и ИСПА. Българската агенция за програмата САПАРД е първата сред съответните агенции на страните-кандидатки, получила частична акредитация от Комисията.
Българската агенция за програмата САПАРД е първата сред съответните агенции на страните-кандидатки, получила частична акредитация от Комисията.
В областта на защитата на финансовите интереси на ЕО, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол може да провежда разследване, в т.ч. съвместни проверки на място във връзка с предприсъединителните и други фондове на ЕО.

ГЛАВА 29: ФИНАНСОВИ И БЮДЖЕТНИ ВЪПРОСИ
Критериите включват регулаторни разпоредби и решения, които са директно приложими следователно, изискват привеждане в съотвествие от страна на националното законодателство.
Има нов текст в Закона за държавния бюджет, който регламентира вътрешните и чуждестранните гаранции на бюджетните организации. Постановлението за изпълнение на последния Закон за държавния бюджет е прието през месец януари 2001 г., което свидетелства за значително подобрение в навременността на бюджетната процедура. През месец февруари 2001 г. Министерството на финансите е утвърдило сметкоплана на бюджетните организации, което дава възможност за съставяне на финансовите отчети в държавния сектор на база текущо начисляване. Постепенно отпадат извънбюджетните сметки и се работи за въвеждането на единната бюджетна сметка и сметкоплан.
Министерството на финансите е започнало внедряването на нова система за ресурсно управление, с което се цели подобряване на управлението на националните финансови средства и средствата от ЕО; до 2003 г. системата трябва да обхване всички бюджетни и извънбюджетни сметки. В действие е нова система за електронни бюджетни плащания. В министерството е създаден отдел по бюджетните аспекти на европейската интеграция.
По отношение собствените ресурси и административната инфраструктура България трябва още да работи за укрепването на административния и оперативен капацитет на митническата и данъчната администрация.

3. ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
С поглед към разширяването с асоциираните страни от ЦИЕ през юни 1993 г. в Копенхаген Европейския Съвет посочи критерии за присъединяване. Критериите от Копенхаген отразяват икономическите и политическите предпоставки за членство, но без да представят списък или обективен ориентир за достигане. Те съобщават, че трябва да бъдат изпълнени следните пет критерия:
1.Стабилност на демокрацията и на нейните институции /правова държава, многопартийна система, права на човека, защита на малцинствата и др./.
2.Функционираща пазарна система, която да издържи на конкурентния натиск във вътрешния пазар.
3.Способност за поемане на правата и задълженията, произтичащи от членство в ЕС.
4.Съгласие с целите на Политическия съюз, както и на Икономическия и валутен съюз.
5.Петият критерий отразява интереса на Съюза да запази достиженията на Общността, да приеме нови членове без да загуби интеграционната динамика.

На заседание в Мадрид през 1995 г. Европейският съвет посочва необходимостта от създаването на предпоставки за постигане на хармонична интеграция на асоциираните стани, особено чрез развитието на пазарната икономика, приспособяване на пазарните структури на тези страни и създаването на стабилни икономически рамкови условия. Стратегията на ЕС за приобщаване, касаеща подготовката на асоциираните страни за присъединяване, включва свързани мерки за подпомагане на процеса на наваксване и приспособяване – например в рамката на програмата ФАР или на така наречения процес от Бялата книга. Тази стратегия трябва да се засилва за всички страни – кандидатки успоредно с преговорите за присъединяване.

Политически критерии
Според доклада на Комисията България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген и е постигнала стабилността на институциите, която гарантира демокрация и върховенство на закона.

Положителни са следните направени стъпки:
- приемането на Закон за закрила на детето, с който се създава Държавна агенция за закрила на детето;
- приемането на вторичното законодателство, необходимо за прилагането на Закона за държавния служител;
- създадаването на Институт по публична администрация и европейска интеграция;
- приемането на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество;
- приемането на Закон за достъп до информацията;
- влизането в сила нов Закон за политическите партии, който въвежда по-ясни правила за финансирането на политическите партии;
- Публичния регистър за обществените поръчки и достъпа му в Интернет;

Проблемни са и изискват още работа следните области:
- развитие на силна, независима, ефективна и професионална съдебна система;
- борба с корупцията;
- адекватно финансово обезпечаване по ромската проблематика;
- полицейското насилие;
- лошите условия в затворите;
- приемане на Закон за вероизповеданията;
- по отношение правото на лична тайна;
- дискриминацията на хомосексуалистите;

Икономически критерии
Европейската комисия констатира, че страната ни е близо, но все още не е в състояние да се справи в средносрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Европейския съюз.
В полза пред ЕС е, че България продължава да поддържа Валутния борд и строга фискална политика. Имаме известен икономически растеж, но инфлацията се покачва и все още са много ниски доходите на населението. Капиталовия ни пазар е много слаб и инвестициите са недостатъчни.

4. ПОМОЩИ ОТ ОБЩНОСТА
За подпомагане на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Общността: програмата “Фар”; програмата”САПАРД”, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и програмата “ИСПА”, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Тези програми концентрират подкрепата си за постигане на приоритетите от Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат на страните-кандидатки да изпълнят критериите за членство.
За периода 2000-2002 г. общите финансови суми, отпуснати за България възлизат годишно на 100 милиона евро по Фар, 53 милиона по САПАРД и между 83 и 125 милиона евро по ИСПА .
Извън отпуснатите годишно по ФАР суми България получава по ФАР допълнително финансиране в контекста на постигнатата през ноември 1999 г. договореност за закриване на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй преди изтичане на експлоатационния им срок. Споразумението предвижда допълнително финансиране по ФАР в размер на 200 милиона евро за периода 2000 - 2007 г. при условие на спазване на определени условия. Фондовете, управлявани в голяма степен от ЕБВР, са за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергийния сектор.
ФАР предоставя на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа подкрепа в области като институционално, инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура и инвестиции за преодоляване на икономическото и социално неравенство.
По програмата ФАР 2001 за България са отпуснати 82, 8 милиона евро по Националната програма, съсредоточени за постигането на следните приоритети:
- Икономическа реформа и приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis): проекти за укрепване на централната банка, насърчаване на ликвидните инвестиции в средноголеми предприятия от частния сектор, подобряване на фитосанитарния и ветеринарен контрол, повишаване на риболовните стандарти, прилагане в областта на околната среда на директивата SEVESO и повишаване на безопасността на корабоплаването (11 милиона евро);
- Икономическо и социално сближаване: инвестиционни проекти с акцент върху развитието на малките и средни предприятия и на туристическия сектор, мерки, свързани с пазара на труда и социалната политика, инфраструктури, свързани с бизнеса, и проект за институционално изграждане, свързано с укрепване на капацитета за разработване на ESF проекти (37 милиона евро)
- Укрепване на държавната администрация: проекти за стратегическо планиране и координация, прилагане на реформата на държавната администрация, разработване на стратегия за набиране и обучаване на кадри за съдебната система, борба с прането на пари, облекчаване на процедурите по фалита, укрепване на националната агенция “Митници” и агенцията за бежанците, подобряване на селскостопанската статистика и укрепване на управлението на фондовете на ЕС (15 милиона евро)
- Етническа интеграция и гражданско общество: проекти за интегрирането на ромското население, гарантиране на етническите малцинства достъп до здравно обслужване, борба със социалната дезинтеграция, развитие на самоиздържащо се и динамично гражданско общество и повишаване на професионалните стандарти в журналистиката (7 милиона евро).
Допълнителни 28 милиона евро са отпуснати по програми за трансгранично сътрудничество, основно свързани с инфраструктурни проекти на границите на България с Гърция и Румъния. Още 70 милиона евро са отпуснати за извеждане от експлоатация на атомни мощности и свързаните с това мерки в рамките на специално учредените фондове в контекста на разбирателството за затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй преди изтичане на експлоатационния им срок, плюс 7 милиона евро по хоризонталната програма за ядрена безопасност.
България участва със съответните ползи от това в многонационални и хоризонтални програми, финансирани по ФАР, като например TAIEX (Бюрото за техническа помощ и информационен обмен) и програмата за малки и средни предприятия.
За гарантиране на ефективното усвояване на средствата от пред-присъединителните инструменти Българското правителство ще:
• укрепи административния капацитет за усвояване на средствата от пред-присъединителните фондове на ЕС, като постави акцент върху междуведомствените координационни механизми с цел оптимизиране на цялостния програмен цикъл;
• укрепи институционалната рамка и на съответния административен капаците за наблюдение върху усвояване на средствата от пред-присъединителните фондове;
• гарантира надеждно съ-финансиране на проектите в рамките на предприсъединителните фондове;
• разработи програми за обучение на експерти за осъществяване на цялостния програмен цикъл и създаване на административни условия за възприемане на методите на стратегическо планиране и на програмните подходи в дейността на администрацията.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въпреки трудностите от икономически характер правителството на България полага всички усилия за успешното приключване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Според Меглена Кунева – Главен преговарящ от страна на България по присъединяването страната ни е отличник сред страните – кандидатки по отношение на воденето на преговори по 29-те глави, свързани с различните аспекти от обществено – икономическия живот. Положителни сигнали през последния месец идват и от изказванията на г-н Гюнтер Ферхойген – комисар по разширяването на Европейския съюз. Според него очакваният средногодишен ръст на БВП в размер на 5% до 2010 г. позволява по оптимистична гледна точка спрямо крайния срок за получаване на покана за членство в ЕС. Докато преди няколко месеца като срок се споменаваше 2010-2012 г., то сега срока е 2008 – 2010 г. Разбира се, всички тези изказвания и предположения са свързани с редица условия, които България трябва да изпълни. Изпълнението на тези условия, както посочват всички източници от ЕС е определящото за това кога България ще бъде приета в Общността.
Предприетите в последно време стъпки от правителството в посока на изпълнение на критериите за членство и ускоряването на преговорите със Съюза са гаранция за необратимостта на процеса, чиято крайна цел е пълното интегриране на България в Европейските структури, с което ще приключи един важен етап от развитието на нашата страна.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.Редовни доклади на Комисията на Европейската общност.
2.Публикации на Европейски институт.
3.Справочник по европейска интеграция “Европа от А до Я”.
4.Стратегия за ускояване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
5.В-к “Капитал”.