вторник, 14 април 2009 г.

Реферат Културно-историческо наследство гр. Хисаря

Балнеологичен курорт Хисаря
Модерен лечебен курорт
Хисаря е древен и млад град. Древен като своите лечебни извори и млад като техните свежи струи.
Известен още от дълбока древност, един от най-големите и модерно зградени български балнеологични курорти, Хисаря е разположен в средната част на Южна България, която го предпазва от студените северни ветрове.

Надморската височина на курорта е 364 м. В плодородните му околности се разстилат обширни градини и лозя, зреят ягоди, череши, кайсии, праскови, ябълки и други плодове. Потънали в зеленината на красиви лесопаркове, курортните заведения са разположени в екологично благоприятна околна среда.

История
Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Още траките са използвали местните минерални води за лечебни цели и в знак на признателност са издигнали около изворите лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Най-голям разцвет градът получил по времето на римското владичество след І век от новата ера. Оттогава са запазени останки от монументални крепостни стени, от бански постройки и съоръжения, обществени сгради и градският форум, старинни предмети, монети и др. През 306 г. била построена банската сграда при извора "Момина баня", където и сега може да се види керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща. През вековете Хисаря е бил неколкократно обект на опустошителни нашествия и възобновяване. Сега е голям модерно благоустроен курорт с нови хотели, санаториуми, почивни домове и други курортни заведения. Посещава се от много чуждестранни пациенти.
Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста.
По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол.
През IV, V, VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /. През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, бил ограден с крепостни стени. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Той е бил изграден по всички правила на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Този древен град, защитен от крепост, прикътала зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики.
През 820 година Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава. Хисаря е включен в пределите на Средновековна България , като наред със славата си на лековитите минерални води, играел ролята и на духовен център.
През периода на Византийското владичество, на мястото на изпепеления античен град, израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци, а по късно, през 1364 година, падат под турско владичество.
Свободолюбив и борчески е Хисарският край. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение, за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане, за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековните поробители. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, са били опожарени от развилнелия се башибозук. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет. Запазена е и къщата, в която той е отсядал.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря, опожарен до основи, започва да възвръща някогашната слава на лековитите минерални извори.
Селището навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. От малко селце, известно като Хисар, Хисар-Кюселере и Хисар-Момина баня, през 1964 година курортното селище Хисар-Момина баня, съединено от с.Хисар /сегашния археологически резерват/ и някогашното голямо село Хисар-Момина баня /Хисар-Кюселери/, е обявено за град с името Хисаря . В границите му влизат Хисар - централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към новия град са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
- МОМИНА БАНЯ,
- ВЕРИГОВО,
- МИРОМИР
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Съвременният град Хисаря, център на община Хисаря в област Пловдив, е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
Богатото наследство на община Хисаря от тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичен фолклор и традиции , общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани са привлекателно място за туристите от страната и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града, заобиколена от красиви паркове съществува и до сега.Старинният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисаря, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най - големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
КВАРТАЛ “МОМИНА БАНЯ “ В ГРАД ХИСАРЯ
За далечното минало на квартал “Момина баня” в град Хисаря, област Пловдив, бившето с. Хисар Кюселери; Хисар Момина баня, няма исторически паметници.
Наличието на езически обичаи и запазената до наши дни празнично-обредна система дава основание на изследователите да твърдят , че това селище е с тракийски произход.
Няма данни за името на селището до падането на Хисарския район под турско владичество през 1364 година.
Първият писмен документ за него е от 1576 год. , турски данъчен регистър, съхраняван в Народна библиотека “Иван Вазов”, гр. Пловдив. В него е записано “Кюселер обасъ” /Кюселерска община/, “Кааза Филибе” /област Пловдив/, “Нахия Гьопса” – районът на Гьопса /река Стряма/.
До 1934 година селото се нарича Хисар Кюселере, а след това е преименувано на с. Момина баня. От 1942 година с. Хисар и с. Момина баня се сливат с името Хисар Момина баня.
От 1964 година селището е обявено за град с наименование Хисаря и става негов квартал с името “Момина баня”.
Малкото писмени паметници, с които разполагат потомците на някогашното Хисар Кюселере, дават представа за Кюселерското население ,което се самоопределя с ясно българско самосъзнание, въпреки че за петстотин години му е било натрапено съжителство с нашествениците турци.
В предосвобожденския период в Хисар Кюселере съотношението между турското и българското население е било 50 на 50 %. Турската махала е била от южния край на селото.Двете махали са представлявали две кметства – българско и турско.
В Хисар Кюселере през 1843 год., а според някои изследователи 1839 г., е създадено първото за Хисарския район училище .Първата училищна сграда на селото е построена през 1872 година със средства на българското население. Едно от нейните помещения, тайно от турците се е ползвало за църква.
През 1883 г. година е построена сградата на църквата “Успение Богородично”.
Хисар Кюселерци са били готови за участие в Априлското въстание, но преждевременното му избухване и арестуването на ръководителите на революционния комитет осуетяват избухването му .
Башибозукът от с.Хисар Кюселере опожарява с. Синджирлии /кв. Веригово/ и подлага на репресии и грабеж населението от българската махала.
След Освобождението в Хисар Кюселере не остава нито едно турско семейство. Изселват се от страх за отмъщение за злините, които са сторили на местното население.
В освободеното с. Хисар Кюселере /Хисар Момина баня/ кипи бурен обществен и културен живот. Хисар Кюселерци правят избори, пишат кореспонденции, участвуват в дейността на Окръжния съвет, протестират в Народното събрание, довършват сградата на църквата, строят нови сгради за училището, правят митинги, уволняват местни корумпирани първенци, организират певчески женски групи, подкрепят гладуващите в Съветска Русия, борят се за собствеността на минералните извори, строят паметници на загиналите за обединението на България, искат амнистия за политически затворници, учредяват читалище, устояват правата си, участвуват във всички събития на българската национална история, допринасят за утвърждаването на Хисаря ката неповторим балнеолечебен, курортен и туристически център.
Хисар Момина баня /Хисар Кюселере/ ,сега квартал “Момина баня”, е неотделима част от историята на град Хисаря ,област Пловдив.
КВАРТАЛ “ВЕРИГОВО” В ГРАД ХИСАРЯ
Някогашното село Синджирлий /Веригово/ е сегашния квартал “Веригово” на град Хисаря.
Изследователите на Веригово, като имат предвид преданията и легендите, сочат началото на заселването му в края на XIV и началото на XV век.
Преселниците били само българи. Надделява мнението ,че те са от славянски произход. Няма открити писмени паметници за потвърждаване на тези хипотези , но близката история на Веригово е ярко доказателсво за родолюбието, духа и българското самоопределане на местното население.
Най-ярките страници от историята на Веригово са от времето на Възраждането , когато вериговци започват да говорят за необходимостта от просвета , духовна свобода и човешки права.
През зимата на 1869 година , в къщата на Баба Билка, Васил Левски организира революционния комитет в село Синджирлий
Панайот Волов и Георги Бенковски посещават селото през пролетта на паметната 1876 година. Антон Билкин поема председателството на революционния комитет и е главен представител на синджирлийци на събранието в Оборище .
На 21 Април 1876 година в Синджирлий пристига Кървавото писмо. Селото се обябява за свободно. Всичките му жители , без изключение , изоставят домове , покъщнина и тръгват за Копривщица.
Десет дни трае радостта и възторга на синджирлийци.
Пристигналият от Хисар-Кюселери , Мътеница и други турски села башибозук,с присъщото му фанатично настървение пали, граби домовете и имуществото на синджирлийци.
Двеста къщи, училището и църквата “Св. Димитър”/най-старата църковна сграда в района/ са превърнати в пепелище. Над двадесет синджирлиийци са затворени и изпратени на заточение. Антон Билкин е убит. Жестокостите на турците не секват. Населението на Синджирлии,обезверено, бездомно, ограбено, подхвърлено на капризите на съдбата, тръпне в сковаващ страх и ужас.
Синджирлий става известно на света.
В селото пристига неговата благодетелка Лейди Емили Странгфорд, която подпомага местното население и свидетелствува за жестокостите на турската власт.
След Освобождението във Синджирлий се завръщат оцелелите заточеници и селото започва бавно да се възстановява. Укрепва стопанския,обществения и духовния си живот.Дава свидни жертви през Първата и Втората световни войни.
През 1934 година Синджирлий е преименувано на село Веригово.,което по-късно, през седемдесетте години на Двадесети век, става квартал на град Хисаря.
КВАРТАЛ “МИРОМИР” В ГРАД ХИСАРЯ
През 1608 година , на километър-два , според местните предания, на юг от руините на крепостта Хисаря и топлите минерални извори , се появява ново селище.
Това е село Даваджово /по-късно село Миромир/, а сега квартал на град Хисаря. Турците нарекли преселниците “Даваджии”,затова че имали постоянни “давии”/кавги/ със съседните села.
Заселниците са павликяни, дошли от Северна България, от района на Белене, като често местеща се общност за да избегне непосилните турски данъци, но все още не приела католицизма.
Павликяните са от Арменски произход и са били от най-добрите войници на Византия. По-късно , през IX и X век са разселени от императорите по българските земи, а още по късно, от цар Калоян.
През 1622 година селото вече има сто къщи /500 жители/, от които половината са поканени и готови да приемат католицизма . Имало надежда и другите да приемат тази вяра .
Това е първото село от Южна България, което е приело католицизма.
На 25 ноември 1646 година Петър Богдан , Отец Кустоса и Дон Джакомо масово кръщават и миропомазват населението от Даваджово. Покръстен е и поп Руско, който е назначен и проповядва по каноните на Западната християнска религия. На няколко пъти до 1870 година Петър Богдан посещава Даваджово и неговите доклади до Конкрегацията са основните писмени паметници за ранната история на кв. “Миромир”.
До 2004 година , католическите свещеници, служили в кв. “Миромир” са шестдесет и двама , а братя монаси - четиринадесет. Те са били италианци, австрийци, далматинци, българи – оказали благотворно влияние за опазване на традициите и нравите на това население.
“Яката вяра “, както ги наричат в Хисарския край, е свързала народните традиции с църковните обреди и това е спомогнало за оцеляването им.
В духовния летопис на кв.”Миромир” от 1897 година насам ярко присъства просветното дело на светските учители.
Община Хисар е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.
Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.

Историческо наследство
Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м.
Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега.

Климат
Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други - средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.
Климатът на курорта е подпланинско-равнинен, с известно средиземноморско влияние. Средногодишната температура на въздуха е 11,9С, средноюлската - 23С, средноянуарската - плюс 0,4С, пролетната средноаприлска температура е 10С, а есенната среднооктомврийска - 10,4С. Поради голямата облачност (средногодишно 50%) и слабата мътливост (средногодишно 13 дни с мъгла) продължителността на слънцегреенето е значителна. Валежите са сравнително слаби - средногодишно 78,2 дни с валежи, а снежната покривка се задържа 31,4 дни. Обобщено, лятото е твърде топло до горещо, зимата е мека, пролетта настъпва рано, а есента е продължителна, топла и слънчева.
Климатичните показатели са особено благоприятни за определени видове заболявания, което е взето под внимание при определяне на основния лечебен профил на курорта, а значителните по-широки оздравителни възможности на минералните води, са посочени като допълнителни индикации.
Много добри резултати се забелязват при пациенти с бъбречно-каменна болест, при които масово се елиминират с урината пясъци и конкременти; бъбречни микролитази и състояния след оперативна интервенция, при които настъпват периодични колики; хроничен пиелонефрит, както и хроничен гломерулонефрит в тежко изразени форми,
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .

Минерални води
На територията на курорта бликат 22 естествени и сондажни източника с общ дебит 46 л/сек, или около 4 млн. л в денонощие. Температурата на минералните води варира от 14С до 52С. Всички води са с ниска минерализация (0,230-0,320 г в л), реакция (рН от 8,1 до 9,2), с ниска водна твърдост (0,5-0,6 немски градуси, т.нар. "меки" води), бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества. Същевременно минералните води са силициеви (съдържат 50-62 мг колоидална метасилициева киселина в л), леко флуорни (с 4,5-5 г флуор в л). Част от минералните води са и леко радонови, например изворът "Момина баня" съдържа 592 Бекерела радон в л (16 нано-Кюри в л).
Днес Хисаря е модерен лечебен курорт, чието най-голямо преимущество са 22-та минерални извора с температура от 37 до 52º С. Минералната вода е мека, чиста, безцветна, няма мирис, вкусна е. Леко е минерализирана, преобладават хидрокарбоничните, натриевите, сулфатните и флуорните йони, както и солидно количество радиоактивен газ.
Водата има лечебни свойства главно за проблеми с бъбреците, отделителната система, черния дроб, жлъчния мехур, храносмилателната система и панкреаса.
От дълги години е установено благоприятното повлияване в курорта на пациентите с хронични гастрити и гастродуодентити; функционални разстройства на стомаха и дуоденума в ремисия или в стадий на нерязко изостряне (с постигане нерядко до рентгенологично установено ликвидиране на язвеното увреждане на стомашната или на дуоденалната лигавица); перигастрити и перидуоденити; състояния след операция на стомаха и на дуоденума - профилактично или с оглед на остатъчни оплаквания или на усложнения като анемичен, хипоглекимичен, дъмпинг синдром и др.; алергози на храносмилателните опгани; хронични неспецифични форми на колит и ентероколит (без язвени процеси от дизентерийно и амебно естество); алергози на храносмилателните органи.
Състояния след прекаран епидемичен хепатит; хроничен хепатит (без иктер и асцит); хронични холецистити и ангиохолити, дискинезии на жлъчните пътища; жлъчно-каменна болест (холелитиаза) с размери на конкрементите, позволяващи елиминирането им през жлъчните пътища;
Допълнителни индикации (заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта) - затлъстяване, подагра, инсулинонезависим диабет; хронични ставни заболявания и следтравмени състояния на опорнодвигателния (локомоторния) апарат; заболявания на периферната нервна система - хронични невралгии и неврити; гинекологични заболявания; хипофункция на половите жлези у мъжа.
Профилактика на възрастовата остеопороза (разрехавяване на костната тъкан); обща профилактика и закаляване на организма в рамките на комплексното курортно балнеофизикално лечение.
Лечебно профилактични методи
Съчетани с различни комплекси на пациентите се прилага външно и питейно балнеолечение, чревни иригации, подводна гимнастика, различни форми на кинезитерапия, хидротерапевтични процедури (лечебни душове, подводен душов масаж, инхалации, електро-светолечебни процедури, парафинолечение, слънце-въздушни бани, спортно-лечебни игри, диетично хранене, медикаментозно лечение и др., а в хотела на "Балкантурист" - и сауна-бани, акупунктура и медицинска козметика.
Курортна база
Монументална нова балнеолечебница и пет други (изградени върху основите на древните римски терми), модерна курортна поликлиника със специализирани диагностични и лечебни кабинети, питейни павилиони с покрити колонади, летен плаж с хидроминерални басейни за възрастни и за деца, кинезитерапевтични и спортно профилактични терени и други общокурортни заведения. Легловата база е разкрита в модерни нови хотели, санаториуми, почивни домове и пансионати на различни ведомства и организации. В нови хубави домове се ползват и добре уредени частни квартири.
За свободното време на пациентите са осигурени приятни занимания и развлечения в различни заведения, в импозантния летен театър, музея на древността, в красивите околности на курорта.
Курортът функционира целогодишно.

Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.
Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.
Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

Археологически музей
Oснован е през 1953 г. с цел събиране, опазване, консервация и популяризиране на богатото археологическо наследство на града. Фондът на музея наброява 2377 експоната. Има два отдела – археология и етнография.

Етнографски музейни сбирки
Съществуват в селата Старо Железаре и Старосел.
Национален археологически резерват
Създаден е с решение на МС от 19.11.1976 г. Началото на археологически те разкопки в Хисаря е поставено от проф. Богдан Филов през 1909 г. В резултат на проучванията през последните десетилетия са разкрити неповторимата укрепителна система, градоустройствения план и значителна част от архитектурата на античния град Диоклецианопол.

Археологически проучвания се извършват в много от селищата на общината.

Разкрити са:
Тракийска астрономическа обсерватория / VI в Пр. Хр/. в с. Старо Железаре, тракийски култов комплекс от V в. пр. Хр. с многобройни, добре запазени уникални паметници на културата в с. Старосел

Читалища
В община Хисар има 11 читалища с библиотеки. Те съхраняват традициите и българския дух, като събират и пресъздават древни ритуали, занаяти и песенен фолклор.
Читалище “Иван Вазов” гр. Хисаря е учредено на 14.11.1904 г.
Поетът Иван Вазов лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори.
Читалището разполага с богат библиотечен фонд – 43 000 тома литература. Има самодеен танцов състав за фолклор “Настроение”, театрален състав “Театър без диплома”, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти.
На територията на града работят още три читалища:
• Читалище”Никола Йонков Вапцаров” кв.”Момина баня” -основано през 1927 година.
• Читалище”Антон Билкин” кв.”Веригово.
• Читалище “Искра” кв.”Миромир”.


Изкуство
Частна художествена галерия “Париж “ на улица “ Илин Паунов” - № 14 – представя картините на хисарските художници Илин и Георги Паунови.
В града е родната къща на художника Вълчан Петров,дарил свои платна на читалището.

Медии
Кабелното радио “Хисар “
Има лицензия от Съвета за електронни медии за програмна работа и работи по програмна схема, в която са включени всички аспекти на обществения живот в града и общината. Отразява цялостната работа на общината,общинските съветници, културата и изкуството, национални и международни събития в града, работата на Народното събрание , изборите за местна, параламентарна и президенска власт. Популяризира българската музика.
Кабелна телевизия Хисар
Създадена през 1996 г.. Разпространява телевизионна продукция на територията на две общини – Хисар и Калояново. Работи по програмна схема по местен канал, в който отразява всички събития от обществения и културния живот в публицистика, репортажи, новини и детски предавания.
По него минава цялата предизборна агитация. Заседанията на Общинския съвет се предават директно.

Забележителности
Крепостна стена - най-добре запазената в Европа от епохата на късната античност / IV в./. Днес тя достига височина 11 метра, а най-голямата крепостна порта “Камилите” се извисява на 13 метра. Там през 1882 г. народният писател и поет Иван Вазов , възхищавайки се на прекрасната гледка, написва стихотворението “Отечество любезно” !
Античен амфитеатър – намира се в парк “ Момина сълза ” . Отлично запазена е полукръглата арена, сцена за представления, битки и игри през античността.
Базилики – В района на Хисаря са открити останките на 10 раннохристиянски
базилики. Те са показател за значението на града като развит християнски център в Тракия. През IV – VI в. Диоклецианопол е бил важно християнско средище – седалище на епископ.
Римски терми – Локализирани са останките на три римски бани. В парк “ Момина сълза” се намира голям римски балнеолечебен комплекс, запазен почти до покрив.
Римска гробница – разположена е на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “ Славеев дол”. Най-голямата и най-интересната от всички, открити до сега в района на Хисаря. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим.
Императорска резиденция – разположена е също в парк “Момина сърза”. Внушителните останки на представителната сграда се извисяват на 6 м.
В Хисаря има три православни църкви, един католически храм и джамия.
Православният храм “Св. Пантелеймон”, който се намира в центъра на града е построен е през 1889 г. Патронът на храма –лечител от ранното християнство е покровител на гражданите и гостите на Хисаря. През периода 1999 – 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана отново отвън и отвътре. Фреските са дело на художника Мирослав Асенов от гр. Луковит.
Църквата “Успение Богородично” в кв. Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите във войните в началото на 20 в.
Църквата “Св. Димитър” в кв. Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарявана е по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882 г. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата.. Подновена и зографисана е през 2004 година. Катедралният храм “Св. Св. Петър и Павел” в кв. Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.

Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му са изнасяли концерти професионални състави и самодейци. Артисти, певци и хумористи са създавали настроение и са носили удоволствие на многобройната публика през годините.

Вила “Петрович” е построена от семейство Петрович през 1943 г. Подарена е на Съюза на българските писатели за творчески дом. Тук често са идвали Йордан Йовков, Дора Габе, Анна Кменова, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Любен Дилов, и много други известни български творци, написали голяма част от произведенията си в гр. Хисаря . Продължава да приема творци и туристи.

Водопийните павилиони на изворите “Момина сълза “ и “Момина баня” придават характерен колорит на града като водолечебен център.

Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.

Използвана литература:
1.„Хисаря – Град на императори” – Митко Маджаров
2.„Хисаря – SPA курорт в древността и днес” – Митко Маджаров
3.„Пловдив – Древен и вечен” – Румяна Стоева-Титерякова

Интернет:
www.journey.bg
www.hissar.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар