Голямото богатство и разнообразие на минералните води в България намира бърза реализация през последните години главно в две направления: спа туризъм. Това е предпоставка и възможност за привличане на наши и чуждестранни туристи и инвеститори в този бранш.
България изобилства от разнообразни по физико-химичен състав минерални води. Хидротермалните находища са около 250, а изворите и сондажите в тях - над 900. Натрупан е значителен научно-практически опит в лечението и профилактиката на широк кръг заболявания. В спа курортите понастоящем се изграждат нови съвременни балнеологични бази, а съществуващите се реновират. Това създава големи перспективи за развитието на спа туризма.
Използването на термалните извори на територията на България се крие далеч във времето. Нито едно направление на медицината не притежава толкова стара и дълга, изпълнена с успехи история, както балнеологията. Издържали проверка на времето минералните води показват забележителна историческа устойчивост. Съществуват археологически и исторически сведения, които доказват, че създаването на селища през тракийската, римската и по късни епохи е било с предпочитание около термалните извори. По този начин са възникнали много от известните градове, развиващи се и до днес като: Сердика (София), Аугуста (Хисар), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Термополис (Бургаски минерални бани) и др.
В средата на ХХ век се разгръща широка научноизследователска и практично-приложна балнеологична дейност в страната. Натрупва се голям доказателствен материал за залежите на минерални води у нас, за цялостния им физико-химичен състав, за механизми им на действие, методики на приложение, терапевтични показания и др.
Спа туризъм.
През последните десетилетия, туризмът се наложи като една от най проспериращите индустрии в света. Прогнозата е, че туристическите потоци ще нарастват с още по бързи темпове, особено тези, които са свързани с укрепване здравето на хората. Спа туризмът, като част от здравния туризъм, се базира главно на принципа за предимството на профилактиката пред лечението. Най-подходящи средства за профилактика са природните фактори, към които се числят и минералните води. Отново става актуално завещанието на Хипократ за закаляване на организма чрез слънце, въздух и вода.
Спа курортите в България имат най-дълга история. Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна. Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по изсечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използува се балнеолечението. През римската епоха (I — VII в.) балнеологичните курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Римляните благоустрояват местностите около лечебните извори. На почит са божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеологични
сьоръжения, асклепиони, нимфеуми край изворите в Кюстендил, София, Хисаря, Сапарева баня и др. През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. Засиленият интерес към балнеолечението през 20-ти век привлича още в началото
му чуждестранни туристи.
В днешно време България продължава да притежава хидротермични ресурси, уникални по своето сьдържание и известни със своите лечебни свойства. Климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната. Разнообразната почивка, топлото море, свежата зеленина и планинския въздух, в комбинация с различни лечебни процедури, оказват благоприятно влияние върху много заболявания. Здравните центрове са разположени в някои от най-живописните места на България.
Спа туризмът е един от основните турисгически продукти на България, основен начин за
усвояване на значителни ресурси: горещи, топли и студени минерални източници,лечебна кал и т.н., на които страната е изключително богата. Анализите показват, че
интересът към спа туризма в Европа постоянно нараства, който в значителна степен се обуславя от демографските тенденции.
България предлага над 10 хотела от най-висока категория (повече от три звезди), специализирани в балнеологията и предлагащи висококачествен продукти:
интерхотел Сандански – Сандански; спа-хотел Лайт, спа-хотел Олимп и хотел Двореца -
Велинград; спа-хотел Аугуста и спа-хотел Хисар - Хисаря; спа-хотел Девин и хотел Орфей – Девин; комплекс Павел баня – Павел баня; хотел Велбъжд - Кюстендил; хотел Банкя Палас – Банкя; балнеохотел Стряма – Баня; хотел Добруджа – кк Албена и още много други.
Национални балнеологични курортни центрове са:
В Средногорска зона: Банкя, Хисар, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Горна баня;
— В Рило-Родопска зона: Сапарева баня, Сандански,Долна баня, Момин проход, Костенец, Кюстендил,Велинград, Наречен, Михалково (в района на Девин), Хасковски минерални бани, Меричлери, Огняново (в района на Гоце Делчев), Марикостиново (Петричко) и др.;
— На Черноморското крайбрежие: курортите "Албена", "Златни пясъци", "Св. Константин и Елена", Варна, "Слънчев бряг";
— В Старопланинска зона: Вършец, Шипково, Вонеща вода (област Велико Търново);
Калнолечебни курорти: град Поморие, Тузлата (в района на Балчик);
Климатични курорти: Сандански, Трявна, Тетевен, Шипка, Априлци, Елена, Котел, Дряново, село Говедарци.
С увеличението на броя на потребителите на спа туризъм се увеличава и нуждата от качество на предлагането. За да се поддържа адекватно равнище на пазарната динамика, българския спа туризъм се нуждае от инвестииции за обновление на базата в хотелските
комплекси.
Материално-техническа база
Страната притежава значителен курортно-туристически потенциал. Официално понастоящем работят 102 курорта, от тях 34 с национално значение (пет планински и десет морски) и 68 от местно значение (балнеоложки,горски и морски).
Броят на местата за настаняване в страната превишава 400 хил. в хотелите, в т.ч. и в семейните хотели, частните квартири и домовете за отдих. В страната съществуват около 150 ловни и туристически бази, които се явяват собственост на местните лесничейства, с повече от 1200 места.
Постоянно се увеличава делът на семейния хотелиерски бизнес.
Спа лечението в курортите често се комбинира с климатично лечение и физиотерапия. Сред най-известните курортни центрове са: Сандански — полезен за лечението на бронхиална астма; Хисаря — известен с успешното лечение на урологични и чернодробни
заболявания; Велинград — за неспецифични условия на респираторния тракт; нарушения на двигателната система, неврологични заболявания; Кюстендил — за костни и ставни
фракции, нарушения на нервната система, сърдечни заболявания, нарушения на половата система и стерилитет.
Имат следните характеристики:
Хисаря:
Разположен в центъра на България, на територията на гр. Хисаря бликат 22 минерални извора. Температурата им e между 37 – 52 градуса. Минералната вода в Хисаря се характеризира с висока природна чистота, стабилен физико-химичен състав /хидрокарбонати, сулфати, магнезиеви йони, хлориди, метасилициева киселина, флуор, радон/. Тя е кристално чиста, не съдържа микробиологични и токсични елементи, вредни за здравето на човека. Има изключително приятен и мек вкус, без мирис, и е с признати от хилядолетия органолептични и лечебни качества. Градът е
екологично чист, без индустриални съоръжения в региона,
с мек климат и е богат на паркове и зелени площи.
Сандански:
Климатът на Сандански е без преувеличение уникален с най-високата средна годишна температура (14,7'), мека зима и дълга, топла есен. Курортът също притежава и
много естествени термални извори, разположени в две термални зони. Водата е с уникален химичен състав, безцветна, без мирис,с приятен вкус и лечебни свойства.
Сандански е идеално място за модерна климатотерапия на научна основа, балнеоложко лечение, рехабилитация, първична и вторична профилактика и рекреация. Осем от
балнеологичните центрове се намират в градския парк, а три от тях — на десния бряг на река Бистрица.
Температурата на минералните извори е между 33' и 83'С
— подходяща както за къпане, така и за пиене. Мястото става все по известно в Европа и е подходящо за туристи от всички възрасти.
Павликени:
На територията на община Павликени има разнообразни възможности за туризъм. На 15 км от гр.Павликени се намира яз."Александър Стамболийски". Там е изградена добра база за почивка и спортен риболов. В местно стга "Маринополци" е открито находище на
минерална вода със сериозен балнеоложки потенциал. Този тип води са подходящи за лечебно и профилактично ползване. Профилактичен и лечебен ефект се постига: при
външно приложение — за заболявания на опорно-двигателния апарат, за гинекологични заболявания, заболявания на мъжката полова система, сърдечно-съдовата система; при вътрешно (питейно) приложение — за заболявания на храносмилателната система и за обменно-ендокринни заболявания; при инхалационно приложение-за заболявания на дихателната система. Находището е разположено на общински терен, с възможност за
изграждане на необходимите сгради и съоръжения за балнеоложко лечение.
Банкя:
Градът е световноизвестен здравен център, разположен на 17 км от столицата и е с интернационално значение заради останките от църкви, керамика и монети от Римско време, открити при разкопки в местността. Банкя изгради и разви център за рехабилитация и лечение на сърдечно-съдови и неврологични и метаболични нарушения, детски оперативен център, специализирана клиника за сърдечно-съдови заболявания, пред- и следоперативна рехабилитация и др. Годишно над 200 000 души от страната и чужбина посещават Банкя.
Поморие:
Поморие е един от най-красивите морски градове,неповторим и привлекателен курортен и оздравителен център. Древното Анхиало възниква през VI-V век пр.н.е. като елинска колония по Черноморието. В годините след Освобождението от турско робство Поморие съхранява и преоткрива традиционните си занаяти и поминък в печеливши дейности, създаващи новия му образ на преуспяващ търговски търговски и курортен център. Градът се превръща и в център на медицинския туризъм. В санаторно-курортния комплекс целогодишно възстановяват здравето си хиляди граждани от страната и чужбина,
ползвайки лечебните свойства на прочутата поморийска кал. Съвременните калолечебни процедури отдавна са превърнали Поморие в желаното място за почивка и лечение. На многобройните си гости градът предлага и пълноценни условия за отдих, спорт и развлечения. На 22.06.2007г официално бе обявяван за столица на балнеотуризма в България.
Св. Константин и Елена:
Това е един от нвй-добрите черноморски курорти в България на 10 км от морската столица — Варна. Той има древна история. Първата почивна станция, посетена от
чужденци — чехи, поляци и германци — е била построена през 1908 год. Днес съществуват много предпоставки за посещение на този курорт — специфичен микроклимат с
пречисгващи отрицателни йони, гори и минерални извори.
Старозагорски минерални бани:
Курортът е разположен в покрайнините на града. Топлата минерална вода дава възможност за изпълняване на оздравителни и рехабилитационни процедури. Местността привлича и с дъбовите, борови и лешникови гори, удобното си разположение и разнообразни комуникации.
България се нуждае от изграждане на нов, обединен икономически и стопански сектор: балнеология и оздравителен туризъм. До сега в България е съществувала балнеология, като по-тясно понятие, без особена икономическа връзка с туризма, само като социален и обслужващ сектор в системата на здравеопазването, на базата на съвсем друга икономическа основа.
Новите икономически обстоятелства в България поставят на преден план необходимостта от нов икономически отрасъл, като съчетание на балнеология и туризма, поставен изцяло на фундаменталните основи на пазарното стопанство. Този отрасъл, при използуване на всичките възможности на пазарната система, ще има огромен стопански ефект в страната, защото зависи изключително от нейните собствени сили-уникалните й
природни богатства — минералните извори и калонаходища.
В северна и средна Европа почти няма минерални извори, падат се по няколко на страна. Разделната граница е известният Карлови Вари, от който на юг започва
увеличаване на минералните извори. По обилни са термалните извори в Северна Италия, като повечето от тях се използуват за отопление. Минералните извори в Европа,в страните, където е по-голям броят им, са навсякъде държавна собственост.
В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. България притежава два пъти повече по количество минерални води в сравнение със световните минерални ресурси като цяло. Такова и е положението със
калонаходищата й. Балнеолечебни курорти от национално значение са Банкя, Велинград, Сандански, Старозагорски минерални бани, Наречен, Сливен, Хасково, Кюстендил, Вършец, Павел Баня, Хисаря, Меричлери, Момин Проход и Костенец.
България има дълга историческа традиция. Лечебните качества на нашите извори са известни от древността. Първи, най-старите цивилизатори на Европа, траките, живели по нашите земи, известни като изкусни лечители, са познавали вълшебните качества на изворите. В Римската империя тези традиции продължават, от всички краища на великата империя се стичат в Тракия, да се лекуват в нейните "свещени "извори.
Тези природни дадености на България, в съчетание с нейния уникален южноевропейски климат, възможностите за целогодишен туризъм (и в съчетание с богатата и красива й природа, културна история и др.) й дава неповторими възможности да развие нов икономически и стопански сектор, който да има сериозен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната и който поради своите уникални възможности да привлече сериозни инвестиции отвън.
В Европа най-популярният туризъм в последните десетилетия става оздравителният туризъм в съчетание с балнеологията. Измореното, много работещо и застаряващо
население на Европа все повече изказва своите предпочитания към курортите с оздравителен туризъм, за профилактика и въз сгановяване и чак след това към другите курорти — морски, зимни и т.н. България, със своите големи природни и културни дадености може да прави успешно съчетание на всички тези видове туризъм.
Например съседна Гърция си прави почти 1/2 от БВП от туризма — сезонен морски, съчетан с културен и при това води неравна борба с конкурентите си — Испания, Италия,
Португалия, Франция, Турция. В нея единствено я спасява елемента на културния туризъм.
Не малък дял в БВП на България, може да има балнеолечението и оздравителния туризъм, улеснено от факта, че страната ни няма особени конкуренти на този фронт в Европа. В една голяма степен уникалните лечебните качества на българските минералните води и
калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа.
България изпитва остра нужда от свой собствен ифраструктурен модел на балнеологията и оздравителния туризъм като стопански сектор, използувайки местните традиции и световни тенденции, както и богатия ресурс от специалисти в страната — балнеолози, курортолози, проектанти, технолози и строители.
Инфраструктурният модел би могъл да има два важни елемента: национален — с обща единна идея за страната и индивидуален, касаещ всеки природен източник, зависещ
от особеността на природните богатства, техните специфични и индивидуални качества, дебита на изворите и вида на тяхната собственост — държавна или частна.
Инфраструктурният модел трябва да бъде подкрепен с финансова разработка за развитие на стопанския сектор и неговия бъдещ относителен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната. Тя е необходима, за да се направи аргументирана обосновка на развитието на стопанския сектор пред световните и европейски финансови институции за финансирането му.
Наред това е необходимо и създаването на национален инвестиционен фонд за развитието на балнеологията и оздравителен туризъм на територията на страната. Той ще насочи в правилна посока средствата за обновяване на старите балнеоложки бази, както и строителството на нови по конкретни проекти.
Балнеологията е скъп отрасъл. В последните две десетилетия в света в него навлязоха мощни технологии, с много електроника.
Състоянието на голяма част от балнеоложките бази в България е, меко казано, окаяно. Голям процент от базите са остарели, с изключителна нужда от ново, на съвременно ниво, технологическо преоборудване. Поради старата икономическа система от повече от двадесет години насам базите не са поддържани и развивани. Но през последните години в балнеоложките хотели в страната, се забелязва, че новите собственици влагат средства за обновяване на хотелската, ресторантската част, но и балнеоложката.
От казаното дотук можем да съдим, че спа туризмът в България е специфичен отрасъл с голямо бъдеще, който тепърва ще открива своите хоризонти на развитие. Проблемите са много, но и решенията не са малко, а в страната вече има предостатъчно условия за взимането на адекватни мерки по отношение на този отрасъл. Очакванията ни са, че с помощта на държавните органи и частни предприемачи, той ще достигне необходимото
конкурентно ниво, за да заеме своето място в икономиката на България и да влее свежи капитали в нея.
Използвана литература:
1. www.bab-bg.org – Българска асоциация по балнеотуризъм
2. www.btch.org – Българска туристическа камара
3. www.baatbg.org – Българска асоциация за алтернативен туризъм
4. www.horemag.bg – сп.Хоремаг
5. www.spa-bg.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар