СРЕДСТВА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ

Основни платежни и кредитни документи, използвани в международните плащания: класификация, участници, реквизит. Издаване, акцептиране, авалиране, прехвърляне чрез джиро /коносамент/, сконтиране, плащане.

Записът на заповед е едностранно безусловно поето задължение, облечено в законоустановена писмена форма, по силата на което издателят се ангажира да заплати на падежа на друго лице или на негова заповед определена парична сума. В записа на заповед участват 2 лица – издател, който едновременно е и платец – това е длъникът по сделката и ремитент (получател или поемател) – това е кредиторът по сделката. За действителността на записа на заповед се изискват точно определени реквизити:
1) наименованието на документа „запис на заповед”;
2) сумата, която трябва да се плати;
3) името на лицето, на което трябва да се плати, или ремитента;
4) името и подписа на издателя или на платеца;
5) падежа на плащане – дата или срок след издаване;
6) мястото и датата на издаване на документа.
Характерно за записа на заповед е, че е налице едно едностранно задължение за плащане, поето от самия длъжник.
Менителницата е едностранно безусловно нареждане, облечено в установена от закона писмена форма, по силата на което едно лице поръчва на друго лице да заплати определена сума в определен срок на трето лице или на негова заповед. Следователно в менителницата участват 3 лица – издател, или трасант – това е лицето, което от гледна точка на търговско-кредитните взаимоотношения е едновременно и кредитор и длъжник, платец или трасат, или още акцептант – това е лицето, което е само длъжник и трябва да заплати сумата по менителницата, и ремитент, или поемател – това е лицето, в чиято полза се тегли менителницата и което получава менителничната сума. Има случаи, когато издателят е едновременно и ремитент. Тогава менителницата е издадена на собствена заповед. Менителницата трябва да съдържа следните реквизити:
1) наименованието менителница – то се написва на езика, на който е издадена. То трябва да се поставя в текста на документа. Ако името е поставено като заглавие или встрани, вън от текста, по някои национални законодателства документът не се счита за менителница.
2) сумата на менителницата – сумата винаги трябва да е посочена цифром и словом. Ако има различия, за валидна се приема посочената словом сума. Менителницата се издава във валутата на страната, в която се извършва плащането.
3) наименованието на платеца (трасата или акцептанта) – той може да бъде всяко дееспособно физическо и юридическо лице. Името му се поставя обикновено в лявата лицева страна на документа. Платец по менителницата може да бъде едно лице, а ако са няколко, те трябва да отговарят солидарно.
4) наименование на ремитента, или поемателя – това е основният кредитор по менителницата, който всъщност е и нейният първи собственик или държател.
5) срок на плащане или падеж – падежът трябва да бъде един за цялата сума на менителницата. Не се допуска плащането на части с отделни падежи. Сроковете за плащане по менителниците са обикновено 1-3-6 месеца. Според начина на определяне на падежа менителниците биват:
- менителници, чийто падеж е посочен с конкретно определена календарна дата;
- менителници с определен срок на плащане от деня на издаването им;
- менителници на виждане – а вю, или на предявяване. Те нямат определен падеж и подлежат на плащане при представянето им на длъжника. Максималният срок, през който такава менителница трябва да се предяви, е една година след издаването й.
– менителници на виждане с допълнителен срок – при тях плащането се извършва в определен срок след предявяването им. Такива менителници позволяват на длъника да мобилизира свои средства и да погаси дълга си без особени затруднения.
6) място и дата на издаване на менителницата – датата на издаването е задължителен елемент, тъй като чрез нея се определя падежът на менителницата, ако тя е платима в определен срок от издаването й или ако трябва да се определи крайния срок на валидност на менителницата, когато тя е на виждане. Мястото на издаване на менителницата, без да е задължителен реквизит, е необходимо да се посочва, тъй като формата на менителницата, сроковете на валидност и др. зависят от местното законодателство. Ако мястото на издаване не е посочено, за такова се приема мястото, посочено като адрес на издателя, т.е. неговото местожителство или месторабота. Мястото и датата на издаване се посочват обикновено горе на лицевата страна на документа. При отбелязване на датата на издаване, месецът задължително трябва да е изписан с букви, а не с цифри, за да не се извършват фалшификации.
7) място на плащане – в менителницата обикновено се указва къде е плащането. Менителниците могат да имат само едно място на плащане. Ако се посочва, че тя е платима навсякъде, или местата са посочени алтернативно, менителницата е невалидна. Когато мястото на плащане не е посочено, приема се, че то е местожителството или местоработата на платеца. Мястото на плащане не винаги съвпада с местожителството на длъжника. Такава менителница се нарича домицилирана, мястото на плащане – домицил, а плтецът – домицилант.
8) подпис на издателя – прието е подписът на издателя да се поставя на дясната лицева страна на менителницата. Той трябва да е поставен задължително собственоръчно от издателя.
Документ, в който липсва един от посочените в закона задължителни реквизити, няма качеството на менителница. Изключение правят случаите, когато не са посочени срокът на плащане (такава менителница е на виждане) или мястото на издаване и мястото на плащане.
Видове менителници – в зависимост от своето предназначение менителниците биват следните видове:
1) Търговски менителници – те се издават от фирмите-износителки срещу фирмите-вносителки въз основа на сключените между тях търговски и кредитни сделки.
2) Банкови менителници – наричат се още банкови акцепти, защото се издават от фирмите износителки срещу банки, приели да дават своя акцепт за изплащане на сумите по тях. При този вид менителници задължението за плащане се поема не от купувача на стоки, а от банка акцептант.
3) Финансови менителници – издават се от една банка срещу друга банка.
4) Съкровищни менителници – издават се от държавата – от министерствата на финансите или от националните банки, и служат за теглене на суми за покриване на бюджетни дефицити и др.
5) Бланкова менителница – тази, в която липсват някои от законоустановените реквизити. До попълването им те не пораждат никакви права и задължения. Обикновено като липсващи реквизити се оставят падежът и сумата на плащането.
За менителницата са от значение не съдържанието и изпълнението на договора, въз основа на който тя е издадена, а нейната форма. Този характер прави изплащането на сумата по менителницата безусловна. Платецът не може да откаже да погаси сумата, ако менителницата е редовна, законна, и да се опитва да отклони плащането, позовавайки се на неизпълнени условия по търговската сделка.
В своето движение менителницата минава през следните етапи:
1) Издаване – пътят на движение на менителницата започва от момента на нейното издаване.
2) Акцептиране – писмено съгласие на платеца или трасата да изплати дължимата сума по една менителница. Издаването на менителницата от едно лице срещу друго лице още не означава, че последното е задължено да плати. За да бъде прието нареждането на издателя за плащане на определена сума от длъжника, последният трябва да акцептира теглената срещу него менителница. Трасатът става реален платец само след като даде своето съгласие. С особено доверие се ползват менителниците, акцептанти по които са търговски банки или други финансови и кредитни институти. Това са банкови акцепти, т.е. менителници, теглени от една фирма срещу банка.
3) Авал или поръчителство – това е писмено едностранно волеизявление, по силата на което едно лице, наречено поръчител или авалист, се задължава да отговаря солидарно за изпълнение на менителничния дълг от лицето, в полза на което той гарантира. Поръчителството може да бъде дадено в полза на всеки един от участниците – издател, акцептант, джирант. При авала се изисква обикновено да се посочва точно в чия полза е даден. Ако това не е направено, счита се, че авалът е в полза на издателя. Менителничното поръчителство е винаги писмено и се поставя върху менителницата непосредствено след акцепта.
4) Прехвърляне на менителницата или джиросване – джирото или индосаментът е едностранно волеизявление в писмена форма, по силата на което ремитентът прехвърля правото си на получаване на сумата по менителницата на друго посочено от него лице. Лицето, което прехвърля правата си по менителницата, се нарича джирант, а лицето върху което се прехвърлят правата – джиратар. Първият джирант е самият ремитент. Джирото е винаги писмено и се отбелязва на гърба на менителницата. Джирата биват няколко вида:
- пълно поименно джиро – при него на гърба на менителницата се отбелязва името на лицето, в чиято полза тя се прехвърля. Прехвърлянето може да става многократно;
- бланково джиро – джирантът само се подписва на гърба на менителницата, без да посочва имена, на които тя се прехвърля. Бланково джиросаната менителница може да се прехвърля от ръка на ръка чрез просто предаване, което улеснява твърде много нейния оборот.
- ограничително или ректа джиро – това е поименно джиро, с което се забранява по-нататъшното прехвърляне на менителницата. Възможността за прехвърляне може да бъде изключена още при издаването на менителницата, като се запише „не на заповед”.
- джиро за инкасиране – тук собствеността на менителницата не се прехвърля от едно лице на друго лице, а само се упълномощава някоя банка да инкасира, т.е. да събере сумата за сметка на притежателя на тратата.
- заложно джиро – дава възможност менителницата да се залага и да изпълнява функцията на гаранция за изпълнение на някакво друго задъжение или за получаване на кредит.
5) Сконтиране на менителницата – получаването или изплащането сумата по менителницата преди настъпване на нейния падеж се нарича сконтиране. То е такава кредитна операция, при която банката дава сумата по менителницата на своите клиенти, без да е необходимо те да изчакват настъпването на падежа. Менителниците, сконтирани от банките, стават тяхна собственост. Прехвърлянето на собствеността се извършва по пътя на джиросването. Банките изплащат на своите клиенти не пълната номинална стойност на менителницата, а правят известен отбив, наречен дисконт или сконто. То включва лихвата за времето от сконтирането до погасяването на сумата, както и някои други елементи като комисиона, разноски на банката и др.
Повторното сконтиране на вече сконтираните трати се нарича реесконтиране. При него, както и при сконтирането, централните банки прилагат различна степен на изгодност относно сконтовия лимит и сконтовия процент. Като правило обаче реесконтирането се извършва срещу по-ниска лихва в сравнение с лихвата при сконтирането, поради което търговските банки печелят от тази разлика. Близко до сконтирането е ломбардирането, или залагането на менитленици от техните собственици при банки и други институти с цел получаване на кредит срещу залог на ценни книжа, който се нарича ломбарден кредит. По своя размер и по своята цена той е по-неблагоприятен от сконтовия, тъй като банките прилагат по-висок от сконтовия, наречен ломбарден процент.
6) Плащане на менителницата – за да се извърши плащането, менителницата трябва да бъде предявена на длъжника в неговото местожителство или в мястото, посочено изрично в документа, така наречения домицил. Държателят на менителницата трябва сам да потърси платеца, тъй като последният не знае у кого се намира документът и на кого следва да плати. След като акцептантът извърши плащането, всички участващи в менителницата лица се освобождават от по-нататъшна отговорност, върху нея се записва, че е „платена” или „квитирана”, и тя излиза от обращение.
7) Протестиране на менителницата – макар и не много често, но съществуват случаи, когато приносителят на менителницата, представяйки я за акцептиране или за изплащане, получава отказ от платеца. С оглед да запази правата си за съдебен иска към всички менителнично задължени лица приносителят трябва да я протестира. Протестът е акт, извършен от нотариуса в местожителството на платеца, с който се констатира неплащането на сумата. Когато издателят е поставил в текста на менителницата клаузата „без протест”, протестирането става излишно и правото на съдебен иска се запазва и без документът да е нарочно протестиран.
По различни причини лицата много често издават дубликати и копия от менителницата. Дубликатите се издават по искане на ремитентите. Такова искане може да бъде отправено и от всеки джиратар към неговия непосредствен джирант. Плащането по оригинала или по който и да е от дубликатите погасява задължението окончателно. Копията без оригинала нямат никаква правна стойност за разлика от дубликатите.
Банкнотите са книжни парични знаци, използвани главно във вътрешния платежен оборот на страните. В миналото обменяеми за злато, сега те имат само стоково и менителнично обезпечение.
Чекът е писмен документ, с който едно лице нарежда на друго лице – обикновено банка или друг кредитен институт, при което има текуща сметка или открит кредит, да плати определена сума на определено лице, на негова заповед или на преносителя на чека. Следователно чекът означава нареждане на вложителя на парични средства до банката, в която те са вложени, за изплащане на суми от влога му. Чекът изразява отношенията между 3 лица: чекоиздател – това е издателя на чека, чекодържател – това е лицето, което получава чека, и платец – това е банката срещу която е издаден чекът. Нареждането за плащане се дава само ако издателят има авоар по своята сметка при платеца и ако между издателя и банката има споразумение издателят да тегли с чекове суми от своята сметка. Характерно за плащането чрез чек е това, че банките плащат само тогава, когато чекът има покритие или провизия. Видове чекове:
- поименен чек – издава се в полза на точно определено лице, името на което се посочва в документа.
- чек на приносителя – при него се посочва име на притежателя и той може лесно да се предава от един чекодържател на друг без никакви формалности. При кражба, загуба или злоупотреба може да бъде изплатен на някои недобросъвестен или неправомерен държател.
- документарен чек – той се изплаща след представяне на стоково-разпоредителни документи, свързани с доставката на стоки.
- пресечен или бариран чек – чек, на лицевата страна на който издателят е поставил две успоредни линии през текста му. Пресичането на текста означава, че той може да бъде теглен срещу банка и да бъде изплатен само на банка, името на която е посочено между двете успоредни линии.
- чек за минаване по сметка, или разчетен чек – в него се поставя клаузата „само за минаване по сметка” или друг равнозначен израз. С тази клауза издателят на чека забранява изплащането на суми в брой.
- банков чек – това е чек, теглен от една банка срещу друга банка, и се използва обикновено при превеждане на суми за чужбина.
- пътнически чек – документ, издаден от една банка с нареждане да се плати обозначената в чека сума на лицето, чийто подпис е поставен върху него.
За да бъде действителен, чекът трябва да съдържа следните реквизити:
1) наименование чек – то се включва или в самия текст, или като заглавие на документа;
2) безусловно нареждане да се плати определена сума;
3) името на издателя;
4) името на банката платец;
5) ден и място;
6) място на плащане;
7) подпис на издателя;
8) името на чекодържателя, ако чекът е поименен.
Наред със записа на заповед, менителницата и чека в международните плащания се използват и други средства. Към тях се отнасят ценните книжа – акции и облигации, и купоните от тях.
Акциите представляват свидетелство за дялово участие на техния притежател в имуществото на компанията, която ги е емитирала, и му дават право да получава част от печалбата на фирмата под формата на дивидент.
Облигацията представлява свидетелство, с което се доказва, че нейният притежател е дал пари на заем на едно частно дружество или на държавата, емитирали тази облигация. Следователно притежателят й е кредитор на това дружество и има право на доход във формата на лихвен процент. За разлика от акцията облигацията носи на своите притежатели като правило регулярен твърд доход.