Реферат по Геодемография

ТЕМА - РАЖДАЕМОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Раждаемостта изразява честотата на детеражданията при определена съвкупност от населението. Честотата обикновено се отнася до една календарна година. Равнището на раждаемост се намира под действието на демографски, социално- икономически, национално- исторически, културно- психологически и други фактори.
Неконтролираната раждаемост води до свръхнаселеност. Това от своя страна е предпоставка за много социални напрежения и проблеми, свързани с масова имиграция, изхранване, безработица и други.
Раждаемостта се използва за описване на влиянието на икономическите фактори. Измененията в раждаемостта са еднопосочни с измененията в доходите.Нарастването на дохода на мъжете намалява алтернативната цена на времето за труд на жената, поради което тя може да напусне трудовия пазар и да отдели повече време за отглеждане на деца. По време на икономически подем нараства и заплащането на труда на жената.Затова алтернативната цена на времето за труд се повишава, съответно увеличават се разходите за отглеждане на деца,въплатени във времето, което жената трябва да отдели за тях.В този случай плодовитостта намалява.По време на рецесия се наблюдава точно обратното- поради нарастването на безработицата и намаляването цената на времето за труд спада и стойността на разходите за отглеждане на децата,съответно плодовитостта нараства. Това е според класическата разработка на Бъц и Уорд,които приемат, че плодовитостта е цикличен процес и дължината на цикъла е съизмерна с икономическия цикъл.
Карлсън дава отговор на въпроса:Циклична ли е раждаемостта в източноевропейските държави?Според него в тези страни е налице екстензивно развитие на икономиката и затова трябва да се очаква, че нарастването на трудовите ресурси ще доведе до повишаване на доходите и на раждаемостта;респективно изчерпването на “екстензивния фактор” води до обратните тенденции;съкращаването на притока на трудови ресурси води до спадане на раждаемостта.
Демографският преход е закономерност, която се отнася до всички страни в света.Под демографски преход(демографска революция)трябва да разбираме смяната на един режим на възпроизводство на населението с друг.Създател на тази теория е френският демограф Анри Ландри. В основата и лежи концепцията за трите сменящи се хода в историята демографски режими- примитивен, преходен и съвремен.Примитивният режим се характеризира с висока раждаемост и висока смъртност;ръстът на населението зависи от продоволствените ресурси. При преходния режим ръстът на населението започва да се влияе от икономическия прогрес;смъртността и раждаемостта продължават да бъдат високи.Съвременният режим на възпроизводство на населението се обуславя от смяната на аграрното стопанство, характерно за традиционните общества, с индустриално. В резултат на това смъртността намалява по-бързо от раждаемостта и се стига до увеличаване естественият прираст на населението до един максимум. След това раждаемостта започва чувствително да спада,а смъртността, достигнала един минимум, леко се покачва, вследствие на възрастовата структура на населението. Естественият прираст бързо спада и като краен резултат се стига до просто възпроизводство на населението.
За определяне равнището на раждаемостта много често се използва скалата на руския демограф Урланис, според която раждаемостта е ниска, когато е под 16% (не осигурява просто възпроизводство). Средновисока раждаемост се наблюдава про коефициент от 16% до 25% и висока над 25% (осигурява разширено възпроизводство).
Равнище на раждаемост, осигуряващо разширено възпроизводство у нас, се наблюдава до началото на 50-те години на нашия век.
Най-висока е раждаемостта в България до Балканската война. В тези години основната част от българското население жвее в селата и е заето в сферата на примитивното земеделие. Нуждите от работна сила при тогавашното екстензивно развитие на този отрасъл поддържат висока раждаемост. Равнощето на последната се влияе и от ниското културно равнище на населението и силно принизените критерии за отглеждане на деца. Липсата на социална осигуреност принуждава родителите да имат повече деца като опора за старини, а много високата детска смъртност води и до по-голям брой раждания с надежда за продължаване на рода.
По време на трите войни (Балканска, Междусъюзническата и Първата световна война в периода 1912-1918 г.) общата раждаемост показва спад и големи колебания. В тези години се нарушават семейните отношения, а броят на браковете спада. За последен път много висока раждаемост се наблюдава в периода 1920-1926г. Тогава при население около и малко над 5 млн. д. се раждат около 200 хил. д.,като през 1924г. броят им е над 204 хил. Това е компенсационен период след тежкото военно десетилетие, а и голям контингент женско население, родено в началото на века, навлиза в детеродна възраст.
От 1927 до 1946 г. раждаемостта показва значителен спад. Разпада се постепенно старото патриархално семейство, засилва се процесът на урбанизация и се повишава културното равнище на хората. Нарастват и изискванията при отглеждането на деца. В навечерието и по времето на Втората световна война раждаемостта показва още по-голям спад – поради военната психоза и масовата мобилизация на мъжко население.
Непосредствено след войната многолюдното поколение, родено в началото на 20 години, реализира голям брой раждания, което е съчетано с демобилизацията и общото преминаване към мирновременни условия.
От началото на 50-те години България преминава към средновисока раждаемост (осигуряваща просто възпроизводство). Тя показва обща тенденция на спад, като през 1966 г. бележи най-ниската си до този момент стойност (14,9%), но след това отново бележи леко покачване. Въпреки намаляването на раждаемостта, до началото на 80-те години може да се приеме, че тя е в състояние да осигури просто възпроизводство на нацията, а темпът на този спад не е висок. Преходът към просто възпроизводство в тези години е свързан най-вече с промяна на ценностната система на българина, която формира нов тип репродуктивно поведение. Наблюдава се еманципация на жената, насилствено ликвидиране на частното земеделие, а от там и отпадане на икономическите функции на семейството. Засили се процесът на урбанизация и се повишиха изискванията на населението по отношение на подрастващите (стремеж за материално осигуряване и даване на по-високо образование). Наред с това все по-голямо значение придобива семейното планиране. Старото патриархално семейство изчезва. Родителите по-слабо разчитат на децата си като опора в своите старини, а намалената детска смъртност не изисква и толкова голям брой раждания.
От 80-те години по отношение на раждаемостта България навлезе в период на стеснено възпроизводство. Коефициентът на общата раждаемост намаля още и то с бързи темпове, като за 1995 и 1996г. той е 8.6%, а за 1997г.-7.7%. За 2003 година в България броят на родените деца е 67 908, което е с 860 деца повече от предходната година. Рекордно ниската раждаемост у нас е свързана и с ниската женска плодовитост. От 1960 до 1997 година тя намалява повече от два пъти, като този спад е катастрофален след 1992г.
Съвременното равнище на плодовитост е резултат не само на застаряване на женското население от възрастовия диапазон 15-49 години, но и на големите промени в репродуктивните нагласи (все по-голямо нежелание да се ражда повече от едно дете, а често пъти и отказ от раждане).
Низходящата динамика в развитието на раждаемостта може да се проследи и по т.нар. тотален коефициент на плодовитост (тотален коефициент на раждаемост), който представлява сума от едногодишните по възрастови коефиценти на раждаемост в разчета на една жена. Той показва колко деца средно ражда една жена през нейния детероден период (15-49г.) и е доста точен, защото не зависи от възрастовата структура на населението, а от равнището на брачност.
В България през последните години се наблюдава ерозия в двудетния модел и преминаване към еднодетния. Все повече се разпространява и отказът от деца. Друг фактор, който води до тази ситуация, е намаляването на плодовитостта на жените, както и броят на тези във фертилна възраст. Брачността спада и все по-широко разпространение придобива свободното съжителство. От края на миналия век до средата на 70-те години тя се запазва на високо равнище (средно по 8-9 брака на 1000 жители), дължащо се на достатъчния брой население в брачна възраст, както и на обществените нагласи и на господстващия морал. В тези години, включително и до 1989 година, свободното съжителство е било осъждано от общественото мнение, като пред желаещите да живеят без регламентиран брак се поставят различни ограничения. В нашата демографска история най-висока е брачността непосредствено след Първата и Втората световна война (съответно 14 и 11 брака на 1000 жители), което е свързано с демобилизацията и с т.нар. “закъснели” бракове. За сравнение през 2003 година брачността у нас е 3.9% (4.5 при градското и 2.6% при селското население). Естествено е това ниско равнище да оказва негативно влияние върху раждаемостта. През последните години България има един от най-ниските коефициенти на брачност (сключени бракове на 1000ж.).
Други фактори, оказващи негативно влияние върху раждаемостта, са емиграцията на младо население от страната, намаляването на жизненото равнище, безработицата, повишаването на издръжката на децата, сексуалните отклонения, жилищната криза, разпространението на проституцията, измененията в психологическата нагласа и др.
Раждаемостта в България от 1911г. се наблюдава и по местожителство. От тази година до началото на 50-те години тя е била по-висока в селата, отколкото в градовете (постепенно с около 10 пункта, а след това двата показателя се изравняват). Това е съвсем нормално с оглед социално-икономическите условия в българското село в онези години и действието на демографските фактори (младо население, висока брачност, висока женска плодовитост). В следвоенния период големият миграционен от селата към градовете наруши силно възрастовата структура на тази категория население и ограничи възпроизводителните възможности, а насилственото коопериране лиши селското семейство от голяма част от функциите му. В резултат от придошлото в големи размери от селата младо населените повиши общата раждаемост на градовете. След 1966г. разликата между двете категории население по отношение на този показател постепенно нараства, но в последните три години отново се стеснява и за 2003г. при него тя е 8.9%, а при селското – 7.9%./Приложение 2/
Много важен съвременен фактор за ниската раждаемост в случая е възрастовата структура на страната (общо на градското и селското й население). През 2003г. 36.76% от населението в България е над 50 години, т.е. не участва във възпроизводствен процес. В случая е необходимо да се разгледа и категорията население от 15 до 48 години, т.е. лицата в репродуктивна възраст. От Освобождението до края на Втората световна война тази категория нараства, което е свързано с низходящата тенденция в развитието на раждаемостта (по-малък контингент население навлиза в детска възраст, а по-многоброен – от детска в репродуктивна). В следвоенния период, когато режимът на възпроизводство бележи по-нататъшно изменение, започва намаляване и на репродуктивния контингент.В последните години България губи от това население и поради външни миграции. Проблем пред населеноето в репродуктивна възраст е и фактът, че при тях нарастват лицата над 40 години за сметка на тези до 30 години. В бъдеще застаряването ще продължи, което ще окаже допълнително негативно отражение върху равнището на раждаемостта.
Друг биологичен фактор, определящ равнището на раждаемостта, е делът на жените във фертилна възраст (15-49г.). Именно в този период жените реализират почти всичките си раждания. Според данни от Националния статистически институт през 2003г. броят им в тази възраст е 1 889 553 д., като 1 447 418 са градско население. Това означава, че делът на тези жени спрямо цялото женско население е 47.12% (съответно 51.41% в градовете и 48.59% в селата).
Отрицателно влияние върху раждаемостта има не само ограничаването на това население, а и неговото застаряване. Жените във фертилна възраст от демографска гледна точка се поделят на две групи – в долна (15-29г.) и горна (30-49г.). Основна част от ражданията се реализират до 30 години и по тази причина от възпроизводствена гледна точка е много важно съотношението между тези две групи. През 1946г. то е 50.2:49.8, а през 2003 – 42.99:57.01. Последното отношение е неблагоприятно за поддържане на по-висока раждаемост. При сегашната демографска ситуация все по-малък брой лица от женски пол ще навлизат в долна фертилна възраст и все повече ще преминават в горна. Възрастовите съотношения все повече ще се нарушават, а като цяло фертилният контингент ще намалява. Това ще бъде част от общата тенденция на застаряване. Като цяло може да се каже, че фертилният контингент у нас става все по- недостатъчен за осигуряване нормалното равнище на раждаемост. /Приложение 3/
При сегашната средна продължителност на живота у нас при двата пола (общо около 70 години) просто възпроизводство на населението, т.е. нормална заменяемост на поколенията може да се получи при коефициент на нормална плодовитост около 2.1. Това означава задължителен двудетен модел на семейства, като част от тях имат и по три деца. До 70-те години включително разглежданият показател осигурява просто възпроизводство на българското население. През 80-те години въпреки низходящата тенденция той се запазва все още на сравнително нормално равнище.
Наблюдава се и низходяща тенденция при бракоразводността(1.5 развода на 1000 жители през 2003г.). Зад тези данни не се крие укрепване на българското смейство, а са свързани с материални трудности и проблеми при развода.Освен това нарастват много разделените семейства.
В резултат на направения анализ на раждаемостта в страната и сравненията с миналото се установява, че тенденцията на влошаване на демографската ситуация през последните години е спряна, но достигнатото равнище на естествено възпроизводство на населението е силно ограничено. Това равнище ще влияе върху бъдещото развитие на броя и структурите на населението. Към това влияние следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко и косвено, също ще променя демографската ситуация у нас. Застаряването на населението на България е много голямо и е резултат от характера на възпроизводството през последните десетилетия – ниска раждаемост, а след 1989 година и голяма емиграция. Тази възрастова структура, формираща недостатъчен и застаряващ фертилен контингент, в съчетание с ниска брачност и цялостно изменено репродуктивно поведение, белязано в условията на криза, води до ниска раждаемост. Последната се влияе и от редица други неблагоприятни фактори. Най-ясен индикатор за сегашното равнище на раждаемост е състоянието на тоталния коефициент на раждаемост. Той е показателен за сегашните репродуктивни нагласи в обществото. Днешното състояние на раждаемостта у нас буди сериозни тревоги поради невъзможността за нормална заменяемост на поколенията. У нас проблемите от материално-битов характер имат голямо значение при съвременния етап на страната. Именно поради тази причина България достигна до сегашното състояние на раждаемост. Реалното й повишаване до стойностите от миналото дори при стопанска мобилизация е невъзможно, защото те са продукт на друго време. Все пак при успех в започналите реформи и по-нормални условия на живот може да се очаква нормално повишаване на раждаемостта. Според нас ще се ограничи броят на лицата, които не желаят деца, а част от еднодетните семейства ще преминат към двудетен модел. Освен това в никакъв случай не бива да се използват репресивни закони, като този за облагане на ергенски данък на лица без семейства и деца. Това противоречи на човешките права и не би довело до някакво реално положително въздействие върху демографката ситуация.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Минчев,Н. Населението на България (икономогеорфафско изследване
2.Минчев,Н. И др. Съвременни пространствено-времеви особености и тенденции в общата раждаемост на населението на България. Население
3.Младенов,Ч. Динамична типология на общините в България според равнището на раждаемостта. Проблеми на географията