Реферат по Туризъм

ТЕМА - ТУРИЗМЪТ В БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ: ГЪРЦИЯ

• Кратко название: Гърция
• Официално название: Република Гърция
• Местно название: Елада
• Площ: 131 940 кв. Км
• Население: 11 млн.
• Столица: Атина (3 520 души)
• Гъстота на населението: 83 жители / км 2
• Национален празник: Ден на независимостта , 25 март 1821
• Избирателно право : 18 години, всеобщо и задължително
• Етнически състав – гърци 95,6% , каракачани 0,1 % , българи 1,8%, турци 0.9%, албанци 0.6% , други 1%
• Годишен прираст на населението: 0,2%
• Средна продължителност на живота: при жените- 81год, при мъжете- 76год
• 40% от населението живее на село, 60% живее в градове
• Метрополии: Атина и Солун
• По-големи градове : Патра,Лариса, Ираклион, Волос
• Езици : Гръцки 99% (официален),английски,френски
• Религия: Православни 98%,мюсюлмани 1.3%, други 0.7%
• Парична единица - EURO
• Граници: Албания, България, Турция, Бившата Югославска Република Македония, Йонийско море, Средиземно море
• Брегова ивица 13 676 км
• Климат: субтропичен,средиземноморски. Средните температури за януари са от 4 до 12 градуса , за юли от 25 до 27 градуса . Валежи - 400-700 мм, 1500 мм - в планините.
• Главни реки - Вардар, Струма, Места, Марица
• Езера - Преспанско, Лагадинско, Богданско
• Растителност – храсти и смесени гори покриват 44% от територията на страната
• Релеф: предимно планини и хребети,навлизащи в морето като полуострови или островни вериги.
• Височинни отметки: най-ниска точка-Средиземно море 0м,най-висока – връх Митика на Олимп 2917м и масивът Ида на о-в Крит 2456м
• Територията на Гърция се дели на 3 обширни природни области – континенталната част с планините,полуострова Пелопонес и островния свят.На западното крайбрежие са Йонийските острови – Корфу, Пакси, Левкас, Итака, Кефалания,Закинтос, Китира. На юг – Крит и Цикладските о-ви (Санторини, Наксос,Микинос). Разстлани пред източния бряг са Евбея и Спорадски о-ви (Скиатос,Скопелос)

• Други острови : Тасос, Самотраки, Лимнос, Лесбос, Хиос, Самос, Додеканези
• Природни ресурси: боксит, лигнитни въглища, магнезиев окис, нефт, мрамор, водно-електрически потенциал
• Стопанство - индустриално-аграрна страна, част от Европейския съюз. Основни промишлени отрасли - хранително-вкусова, лека, текстилна, химическа, минно-добивна, металургична, циментова. Развиват се електротехника и електроенергетика, машиностроене. Производство на зехтин и вино. Селско стопанство - отглеждат се маслини, тютюн, грозде, цитруси, пшеница, ечемик, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство - по-слабо развито, отглеждат се овце, кози, едър рогат добитък, свине. Обработваемите земи са 30 % от площта на страната.
• Държавно устройство - парламентарна република с президентска форма на управление. Президентът се избира от парламента за срок от 5 години.
• Законодателна власт - парламент - Палата на депутатите (избирана за 4 години).
• Изпълнителната власт принадлежи на президента и правителството,
начело с премиер-министър.
• Транспорт - шосета - 36.5 хил. км; ж.п. линии - 2.5 хил. км. Голям морски търговски флот - около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища - Пирея, Солун, Патра, Волос. Въздушен транспорт - 40 летища, от които 22 международни.
• Туризъм - силно развит, добре развита инфраструктура. Годишно страната
се посещава от над 10 млн. туристи.

Гърция е една от люлките на човешката цивилизация. Тя има уникално културно-историческо наследство от няколко епохи. Няма човек, който де не иска да посети тази красива и обаятелна страна и да почувства духа на миналото й величие. Всичко това е съчетано с красива природа и прекрасни условия за рекреация – средиземноморски климат и обширни плажови ивици. Древните гърци, както вероятно и днешните гърци, не са възприемали другояче своя роден край освен като своеобразна сплав между земя и море. Морето е навсякъде. Без неговото присъствие като основен компонент равновесието би рухнало. Със своите 15 хил. км. крайбрежна ивица и над 3 хил. острова с благоприятни климатични условия и разнообразната си природа Гърция се нарежда на шесто място в света по броя на посещаващите я чужденци и е едно от най-предпочитаните места за туризъм и отдих не само за европейците.
Гърция се намира в югоизточната част на европейския континент. Заема крайните южни области на Балканския полуостров и около 100 острова на Егейско, Средиземно и Йонийско море. Сухоземните й граници са с България, Турция, Македония и Албания. Територията в тези граници възлиза на 131, 944 кв. км. счита се, че Гърция е типична морска страна, защото няма пункт от нея, който да е отдалечен на повече пт 100 км. от морския бряг. Най-големите острови са Крит, Карпатос и Китира в Средиземно море; Лемнос, Лесбос и хиос в Егейско море. Географското положение на страната се оценява като благоприятно за развитието на туризма. На север тя има удобни транспортни връзки със Северна и Средна Европа, по долините на Вардар и Струма, а чрез многобройните пристанища се свързва с всечките средиземноморски и черноморски страни. Столицата Атина придоби особено важно транспортно-географско положение с развитието на въздушния транспорт, защото е един от най-важните транспортни пунктове на пътищата от Европа за Африка и Близкия и Средния изток. Морското й положение се отразява предимно върху развитието на крупния туризъм, който е доста характерен за нея.
Гърция разполага с значителни природни ресурси за развитието на туризма, които са от климатично, хидрографско и растително естество. Но голяма усвоеност за нуждите на туризма е постигната само при морските ресурси, които са основната предпоставка за специализацията й в морския рекреативен туризъм. Особеностите на геоложкото развитие на южната част на Балканския полуостров са обусловили преобладаването на планинския релеф, който заема 2/3 от територията. Планините са младо нагънати, с варовиков скален строеж, а най-високата от тях е Олимп (връх Митакс – 2917 м.). Западната част покрай Йонийско море е заета от планинската система Пинд, която е висока и трудно проходима. Планински релеф имат и полуостров пелопонес и многобройните острови. По крайбрежията и южно от планината Олимп се простират редица низини, най-големи от които са Тесалия, Солунската низина и котловините между Егейско море и Родопите. Планинският релеф на Гърция като цяло влияе неблагоприятно за развитието на туризма, защото създава затруднения в транспортното строителство, слабата им залесеност и липсата на достатъчна снежна покривка не позволяват да се обособи специализация в планинските видове рекреативен туризъм. Характерна черта на ландшафт е морето. То се врязва дълбоко в нейната континентална част и образува много полуострови и проникващи във вътрешността заливи.Най-големи по площ са Пелопонеският, Халкидическият, Атика и други полуострови, заливите при Солун, Навнлион, Каламата и Кавала. Част от бреговата ивица е заета от хубави плажове, особено крайбрежието на централна Гърция, северната част на Оелопонес, Остров Евбея, остров Радос и много други. Важна предпоставка за развитието на морския рекреативен туризъм се явява климатът на страната, който за по-голямата й част е средиземноморски. Максималните юлски температури достигат 40 градуса, а средномесечните са 27 градуса. През зимният период температурите са положителни, между 3 и 11 градуса от север на юг, за януари. Сазонното разпределение на валежите се отличава със зимен максимум и минимум през лятото, което е благоприятно за морската рекреативна дейност. По територията на страната количеството на валежите обаче е неравномерно. Вследствие на особеностите на релефа и преобладаващите от запад валежни въздушни маси повече валежи падат в западната планинска част на Гърция ( до 1200 мм ), а в централните и южните райони те са малко ( 400-500 мм ). Много често презлятото настъпват значителни по продължителност засушавания, които са неблагоприятни за селското стопанство, но са желани за рекреативния морски туризъм. Поради малката територия, карстовият релеф, ниското количество на валежите Гърция има недостатъчно водно богатство. Като цяло реките нямат особено значение за развитието на туризма, което обаче не е валидно за нейните езера – Малко Преспанско, Костуско, Вегоритис, Корония и граничните Преспанско и Датранско. Те имат тектонски произход. Към хидрографските ресурси се отнасят и минералните извори, които имат разнообразен хим. състав и са обусловени от сложната тектоника на страната. Намират се както на континенталната част – полуостров Пелопонес, Атика, така и на островите Радос, Евбея и други. Приема се, че първият в историята на човешката цивилизация използван за лечение минерален извор е Епидаврос на полуостров Пелопонес. Средизамноморският климат обуславя наличието на разнообразна по видово количество субтропична растителност. Срещат се кипариси, мирта, маслини, лаврово дърво, във високите части на планините растат ясен, клен, дъб,бук, и иглолистни гори. Общо горската растителност в това число храстовидни насъждения, заемат 18 % от територията, а типичните гори – 8 %. Природните ресурси за развитието на туризма в Гърция се отличават с едностранчивост и създават възможности за изявяването на страната като типичен представител на групата средиземноморски държави, развиващи с успех морския рекреативен туризъм.
Дълголетната история на Гърция и особеностите на нейното развитие са причина в нея да съществува богат разнообразен комплекс от културни, исторически и архитектурни паметници, датиращи от най-древните човешки цивилизации 9 древногръцката ), от феодализма до наши дни. Тук са възникнали първите робовладелски държави на нашия континент ( Атина Спарта ), които за дълъг период от време са давали тон за развитието на световната наука, култура, спортен и обществен живот. Отделните епохи в развитието на страната и най-вече робовладелската са маркирани с дворцови, отбранителни, религиозни, спортни и културни паметници и останки. Географското разпределение на тази богата база за развитието на познавателния туризъм е благоприятно, защото по-голямата част от тях се намират в териториите с добро трнспортно положение, в близост с районите, за които е характерен и морският рекреативен туризъм.
Своеобразно концентриране на паметниците от античната епоха има в столицата Атина. Уникални със световно значение са Акрополът, Партенонът, театърът на Дионисий, Ареопагът, стадиони и други обществени сгради. В древния религиозен център Делфи се намират останки от храма на Аполон, театър на Дионисий и стадион. Редица останки се намрат на полуостров Пелопонес ( Коринт – храмове на Афродита и Аполон; Микена – крепостни останки, наречени Лъвови врати, гробницата на Агамемнон и съпругата му; Епидаврос – тетър за 16 хил. зрители, харам на Ескулан; Олимпия ( Западен Пелопонес ) – храм на Зевс, съоръжения за провеждането на олимпийските игри и островите Крит ( дворецът на Кносос, във Фастос – дворци, жилищни сгради и склуптори на лъвове ), Милос (тук е била намерена статуята на богинята на любовта и красотата – Венера Миловска, изложена сега в Лувъра).
От феодалната епоха също са запазени редица обекти, които се посещават от местните и чуждестранните туристи. В Лариса е известният 24 – колонен мост от византийския период, а в гарад Месолунги е гробът на великия английски поет Байрот, сражавал се за свободата на Гърция. По тази причина тук е особено голямо посещението от английски туристи. Най-много паметници от този период се намират в Солун – ротондата “ Св. Георги”, църквите “ Св. Никола Орфански”, “Св. Димитър”, “ Св. Екатерина Апостолска”, арката Галера, Бялата кула. Всички тези забележителни паметници на историята на страната са изложени в около 120 музея и експозиции. Интересът на чуждестранните туристи е насочен и към провеждащите се три винени фестивала в Атина ( византийският манастир в Дафни), о. Родос и Александрополис. Посещението на обектите на познавателния туризъм в Гърция напоследък изгубва доминиращото си значение при чуждестранните туристи за сметка на морския рекреативен туризъм, въпреки че абсолютните стойности на туристическия поток, привлечен от тях, се запазват почти непроменени. Очевидно посещението им за в бъдеще обикновено ще се съчетава с останалите видове туризъм.
Населението на Гърция е 10,4 млн. души. Високата раждаемост и естествен прираст осигуряват стабилни темпове на увеличение на населението, но водят до създаване на аграрна пренаселеност, която в съчетание с начина на производство има за последица възникването на значителна безработица. Това принуждава известна част от активното население да емигрира в Западна Европа, най-вече в Германия. По националния си състав населението е сравнително еднородно, защото 98 % са гърци. Вследствие на обмена на чуждите националности през първата половина на нашия век националните малцинства са малобройни и некомпактни ( албанци, турци, българи, цигани и евреи ). Разпределението на жителите е неравномерно. Най-гъсто населени са равнините и крайбрежните части ( до 120 души на кв. км.), а в западнопланинските – около 10 души на кв. км. Голям е и относителния дял на градското население. То постепенно се увеличава, защото миграцията от планинските и селскостопанските райони продължава и днес. Преселническият поток се ориентира главно към крайбрежните области и по островите. Относително голям е делът на заетите в търговията и услугите – 32 5. На някои места като например о. Родос доброто обслужване на туристите е основен поминък на значителна част от населението. Услугите дават 59% от целият брутен вътрешен продукт. За икономиката на Гърция най-голямо значение имат водния и железопътния транспорт, но по отношение на превозите на чуждестранни туристи приоритет държат въздушният и автомобилният. Въздушният транспорт има добра материална база в лицето на 28 пътнически летища, най-голямо и модерно от които е столичното – Елиникон. То е междинен и краен пункт на 17 редовни и 56 нередовни международни въздушни линии. Годишно приема около 1,8 млн. чужденци. През активния туристически сезон се откриват временни линии от Атина до Пелопонес, от Крит до Родос, от Родос до Карпатос и др. Мрежата от летища осигурява пътуването на туристите до всички по-големи острови и големите градове в Северна Гърция. Освен Елиникон важни летища за приемане на чуждестранните туристи са Ираклион ( на о. Крит) и Андравида. Автомобилният транспорт разполага с около 32 хил. км. шосета, но една част от тях нямат трайна настилка. Най-важно значение за туризма има магистралата от Солун за Атина и Коринт. За обезпечаването на автомобилната връзка с някои от островите функционират 4 ферибота . По снабденост с железопътни линии Гърция все още изостава сред страните в Европа. През нейната територия преминава южният склон на магистралната жп.линия от Западна Европа-Белград-Истанбул. Гърция е една от държавите с голям морски флот, част от който пътува под чужди флагове. Използването на морския транспорт за развитието на туризма в Гърция е наложително поради морския и островен характер на територията й. С най-важно значение е пристанището на Пирея, през което минава до 90% от пътническия поток, а освен него и пристанището в Солун. Голяма част от туристите пристигат с круизни кораби( около 9% от всички чуждестранни туристи). Пътуването на туристите с воден транспорт между Йонийско и Средиземно море е улеснено от прокопания Коринтски канал.
Още през миналия век в Гърция има наченки на развитие на туризма. Тогава страната е била посещавана от аристократични, буржоазни и културно-интелигентски представители на западноевропейските страни във връзка с паметниците от нейната древна култура. За стопански туризъм не може да се говори , защото той не е разполагал с достатъчна материална база и туристическа инфраструктура. Едва в началото на 60те години започва туристическия бум. Тогава е построена основната част от легловата база , при което обаче строителството не винаги е било съобразено с целостта на природната среда. От няколко години се реконструират съществуващите заведения и се въвлича в сферата на туризма жилищния фонд, който е в типичния за народната гръцка архитектура стил. Държавата провежда редица покровителствени мероприятия, насочени към удължаването на туристическия сезон и разширяването на териториалния обхват на международния туризъм, като намалява цените на някои услуги в извънсезонните месеци , предоставя кредити и др.
Легловата база на гръцкия туризъм не е от най-новите, защото е изградена в по-голямата си част през 60те и 70те години. Тя наброява 350 хил. легла, по-голямата част от които е в заведения от хотелски тип. В страната се наброяват над 6 хил. хотела, но много от тях са с малък капацитет. Използването на легловата база се характеризира със силно изразена сезонност. Открояват се летен максимум и зимно – пролетен минимум. Средната заетост е около 28 %. В териториално
отношение се наблюдава концентриране на повече от 90 % на легловата база в крайбрежните райони и на островите. С най-много легла са следните туристически центрове : Атина, Солун, Патрас, о. Родос и др. Значителна е също така и мрежата от къмпинги, които могат да поемат през активния сезон около 25 хил. туристи. Важен елемент на базата на туризма са и заведенията за хранене, които в много случаи са съобразени с традициите на страната в това отношение. Много от тях са в национален стил, предлагат се традиционни ястия и напитки, за настроението на туристите свирят инструментални групи за народна музика.
Гърция е посещавана от повече от 9 млн. чуждестранни туристи годишно. Годишните приходи възлизат на 3, 2 млрд. долара. В следствие на отдалечеността й от районите, където се формира основната част от туристическия поток, преобладаващата част от туристите пристигат с въздушен транспорт. Най-много туристи пристигат на летище Елиникон, като това са предимно туристи от Германия, Финландия, САЩ, Франция и Великобритания. На второ място по брой на пристигналите туристи е автомобилният транспорт. Много по-скромни са мащабите на пътувалите с воден и жп транспорт. Сезонността на активния туризъм в Гърция е значителна. Гърция отбеляза известен спад през 1991 г. поради войната в Персийския залив, а нарасналата активност на терористични организации в страната предизвика рязко намаляване на туристите от САЩ и Япония. Югокризата причини доста загуби за гръцкия туризъм. Хиляди потенциални посетители, главно от Великобритания, Германия и Австрия, отложиха своите пътувания до Гърция, тъй като трябваше да минат през територията на бивша Югославия. Туристите от ОНД, Полша, Румъния и България пътуват най-вече с познавателна цел. Общо за активния туризъм на Гърция може да се приеме, че морската рекреация е най-важен мотив. Чуждестранните туристи реализират над 23 млн. нощувки, при което средният престой е около 5 дни. Най-голям е броят на туристите и нощувките в островните и крайбрежните части. В повечето случаи познавателният туризъм е свързан с посещение на столицата Атина и на нейните околности. Незначителен е чуждестранният туристически поток към планинските и балнеолечебните курорти. От последните се посещават най-вече Едипсос на о.Евбея, Камен Вурла на п-в Атика, Метана и Килини на полуостров Пелопонес. Познавателният туризъм се развива повсеместно, но най-големите му количествени стойности са за : Акропола в Атина, Националния археологически музей в Атина, Епидаврос на п-в Пелопонес и Акропола на Микена.
Гръцкият пасивен международен туризъм се развива по-късно и с по-бавни темпове от активния. Годишно извън страната пътуват 2 млн. души. Най-много се използват въздушния и автомобилния транспорт. Сезонността не е характерна. Направлението на гръцкия туристически поток е към съседните страни – Италия, България, а в по-малка степен към алпийските и западноевропейските страни.
Вътрешният туризъм на Гърция отбелязва значително развитие през последните години. В различните средства за подслон са зарегистрирани посещенията на повече от 8 млн. гръцки граждани, с повече от 20 млн. нощувки. Наред с морският рекреативен туризъм значителен е потока към обектите на познавателния и балнеолечебния туризъм. В селищата с развитие на последния са реализирани 1/10 от всички нощувки.
Понастоящем туристическите райони на Гърция се намират в различен стадий на формиране и развитие. Открояват се :


• Пелопонеският
Атинският
• Североегейският
• Западният (о. Керкира ) - с потенциални възможности

Атинският туристически район включва п-в Атика и о. Евбея. Туристическата му специализация се определя от познавателния, морския рекреативен и балнеолечебния туризъм. Негов център е Атина. А други центрове на познавателния туризъм са Делфи, Маратон, Дафни и други. За развитието на морския туризъм има добри условия по южното крайбрежие на п-в Атика и западното на о. Евбея. Добре развити курортни селища са : Едипсос, Халкида и Еретриа на Евбея и Лутраки, Вулиагмен, Глифада, Лагописи на Атика. Освен Едипсос и Камена Вурла центрове на балнеолечебния туризъм са Лутраки и Молос на Атика, Кими и Амаринтос на Евбея. По-слабо развит е планинският туризъм в планините Пармасос и Парнис.
Пелопонеският район се покрива в териториално отношение с едноименния остров. С останалата част на страната с фериботи и мостове над дългия 6,3 км. Коринтски канал. Познавателният туризъм е развит добре, защото Пелопонес е своеобразен резерват на спартанската история. Най-голямо е посещението на Микена, Епидаврос, Олимпия, Патра и др. Благоприятният климат и удобните плажове са предпоставка за развитието на морския рекреативен туризъм в Нафлион, Каламата, Дикофто, Скафидия и др., а балнеолечебен в Килини бани, Метана, Милон.
Североегейският туристически район обхваща Халкидически п-в, бреговете на Солунския, Струмския и някои други заливи в северната и северозападната част на Егейско море. Историческите паметници са от епохата на Средновековието, поради което интересът към тях няма глобален характер. Голяма част от тях са с религиозен произход и най-вече няколкото манастира на Халкидически п-в. По-богати на антропогенни туристически ресурси са Солун, Кавала, Мелики и др. Морският рекреативен туризъм се развива в Геракини, Сани, Порто Карас и други. Районът разполага с голям брой минерални извори, които се ползват предимно от вътрешните туристи. Планинският релеф се явява решаващ фактор за развитието на планинския туризъм и ски-спортовете в планината Олимп, планинските масиви Пайкон и Вермион. За района е характерен транзитния туризъм.
Туризмът в Гърция допринася съществено за разширяване и укрепване на сферата на услугите и е един от двигателите за насърчавана на частната инициатива в тази област. В съответствие с бързите темпове, с които се развива международния туризъм навсякъде, в Гърция се строят хотели, мотели, къмпинги, ваканционни селища и модерни курортни комплекси, отговарящи на съвременните изисквания. Особено привлекателни, и то за туристи с по-малки финансови възможности, продължават да бъдат частните квартири, които също предлагат високо ниво на обслужване и дават отлична възможност на чужденеца да се запознае с традиционното гостоприемство на гърците.