вторник, 14 април 2009 г.

Реферат по Демография

ТЕМА - ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА НАСЕЛЕНИЕТО
Населението на България, една от най-старите държави в света, представлява политическо и социално обединение на съществуващите в нейните граници народи и ентоси. Формирането на българската нация е дълъг и сложен процес. Стратегическото значение на географското положение на България е привличало много заселници от древността. Историческото начало на българското население е обединяването на трите основни етнически групи: траки, славяни и прабългари. Като цяло етнокултурният облик на българския народ се създава в широки географски граници, което обясниява богатството на миналата и днешната култура и традиции на българите.
Населението е водещ елемент в системата природа-общество-стопанство. Чрез своя брой и трудови ресурси, характерът на възпроизводство и териториалното му разпределение, етнически състав населението е основен фактор за развитието на стопанството, за формирането на неговата отраслова и териториална структура.
Трудовите ресурси са най-важната съставка на населението: брой, квалификация, трудови навици.
Населението на България: брой, народностен състав, възпроизводство, е резултат на историко-икономическото развитие на страната.
Броят на населението е важен демографски показател. Той има значение за развитието на производството и потреблението на блага във всяка страна, както и за формирането на нейните трудови ресурси. Промените в броя имат важно значение, а това се отразява върху политиката на страната.
Броят на населението в света се определя от естествения му прираст. За отделните континенти, региони и страни оказват силно влияние миграциите на населението.
Населението на света непрекъснато нараства. Предполага се, че през 1000 г. то е било 288 млн. души, през 1500 г. -436 млн. души, през 1800 г.-911 млн. души, през 1900 г.-1617 млн. души, през 1980 г.-4415 млн. души, през 1998 г.-5926 млн. души. Очаква се към 2025 г. броят на населението да достигне 8082 млн. души, тоест да нарастне със 136%.
Населението на България също се е променяло през годините: 1887 г.-3154 хил. души, 1920 г.-4847 хил. души, 1946 г.-7022 хил. души, 1990 г.-8995 хил. души, 1995 г.-8385 хил. души, 1999 г.-8191 хил. души, 2000 г.-7973 хил. души. Прогноза: 2010 г.-7500 хил. души, 2020 г.-7000 хил. души, 2040 г.-5000 хил. души.
Броят на населението е в тясна връзка с естественото и механично движение на населението.
Естественото възпроизводство на населението е единство от три негови форми на движение-социална, естествена и пространствена. “Възпроизводство” означава естествена смяна на поколенията на родителите с поколенията на децата чрез демографските процеси брачност, раждаемост, смъртност и разводимост, които са елементи на естественото движение на населението.
При естественото движение на населението децата заменят прародителите. Възпроизводството е процес на непрекъсната смяна на поколенията и оказва влияние върху структурата на населението и други негови белези. Зависи от много фактори: биологични, социално-икономически, природни и демографски, културни, исторически и психологически.
Раждаемостта е отношението между броя на родените деца за една година и средногодишния брой на населението за същата година, умножено по 1000 (промили).
Естественият прираст това е разликата между раждаемостта и смъртността в промили.
Тя зависи от много фактори, които може да бъдат обединени в няколко групи:социално-икономически, психологически, демографски, политически и други.
От социално-икономическите фактори, които са определящи за биологическата потребност от продължение на човешкия род, най-важни са : стандартът на живот (доходите на семействата), обществената заетост на жените, степента на урбанизация, социално-икономическото развитие на отделни страни и региони.
От социално-културните и психологическите фактори по-голямо значение имат брачността и разводимостта, психологическата нагласа на семействата за броя на децата, репродуктивното поведение на семействата, демографската политика на отделните правителства, регулирането на раждаемостта чрез използването на противозачатъчни средства.
От демогафските фактори с най-съществено значение са: общата раждаемост, тоталният коефициент на плодовитост, нетният коефициент на възпроизводство,коефициентът на брачност и разводимост, средната възраст на жената при сключване на брак и раждане на първото дете, абортите, половата и възрастовата структура на населението, здравната осигуреност на населението, общата и детската смъртност и други.
От политическите фактори силно влияние имат местните и регионалните войни,политическата стабилност на живот в съответните държави, борбата между отделните политически партии и други.
Раждаемостта се промения във времето. Тя е различна за отделните страни. В условията на робовладелския строй раждаемостта е твърде висока. Тя нараства при феодализма, тъй като се подобрява медицинското обслужване, запазват се ранните бракове, чувства се потребност от работна сила.
Раждаемостта на населението на България след Освобождението е ~ 40 промила; с отмиране на патриархалните традиции и социално-икономическо развитие тя намалява и преди Втората световна война е приблизително 25 промила. Тенденцията да намалява продължава-през 1998 г.-7,9 промила, като в градовете е 8,5 промила, а в селата 6,7 промила. Слабо нарастване се забелязва през 1999 г.-8,8 промила, през 2000 г.-9 промила. По този показател България заема последно място в Европа. Причини за трайната тенденция за намаляване на раждаемостта са също и войните 1912-1918 г., урбанизационните процеси след 1960 г. (от селата към градовете), Чернобилската авария, болестите-България държи първи места по заболявания (сърдечно-съдови, ракови и други), влошена екологична обстановка, градски начин на живот, бракове в напреднала възраст и други.
Високата раждаемост в началото на века се дължи на: многодетство, ниска култура, майчинство, предимства на многодетни майки, кредити, помощи и други.
След 1990 г. проблемите в цялостната социална политика са големи. Голяма част от новородените са извънбрачни-“Домове за майки и деца”, всяко 14-то българско семейство чака дете за осиновяване, съотношения аборти към раждания нарастна 3 пъти, всяко 4-то новородено е извънбрачно и други, тоест брачността достигна критичния си минимум.
Днес с най-висока раждаемост (над 15 промила) са някои общини в Лудогорието, поречието на р.Места, в Родопите и Източна Стара планина. Най-ниска е раждаемостта в общините на Краище, Северозападна България и Средна Стара планина. Причина за ниската раждаемост е влошената възрастова структура на населението.
Смъртността е другият важен фактор за естественото възпроизводство на населението и означава прекъсване на живота на човека. Изразява се като отношение на броя на умрелите за една година към средногодишния брой на населението, умножено по 1000 (промили).
Смъртността зависи от биологически и социлни причини.Човек е устроен така, че може да живее 120-130 години. Редица социални и икономически причини оказват отрицателно влияние върху продължителността на живот.
Силно влияние върху смъртността оказват влияние трудовата заетост на хората, материалната им култура, размерите на миграциите, полово-възрастовата структура на населението. Много голямо е влиянието върху смъртността на тютюнопушенето, употребата на алкохол и на наркотици. Религиите, особено някои секти, силно влияят върху смъртността, а от политическите фактори голямо значение имат войните, кръвното отмъщение, споровете между привърженици на различни политически сили и партии. Голяма част от войните са от етнически или конфесионални причини.
Силно е влиянието на детската смъртност, тоест на броя на умрелите деца до едногодишна възраст. Тя за повечето страни в света е по-висока от общата им смъртност. В някои икономически развити страни детската смъртност е по-ниска от общата смъртност на населението.Например в Япония детската смъртност през 1998 г. е 3,8 промила, а общата смъртност на населението е 10 промила, в САЩ данните са съответно7 промила и 8,7 промила, в Германия сиответно-4,9 промила и10,4 промила, и т.н..
Медицинската наука отчита три групи смъртност:
1.Перинатална-смърт на бебето пт 28-ия ден на бременността до 7-ия ден след раждането
2.Неонатална-смърт на бебето от 7-ия до27-ия ден след раждането
3.Постнеонатална-смърт на бебето от 28-ия ден до една година след раждането
През годините след Втората световна война и особено през последните 35-40 години бързо расте общата смъртност на населението в европейските държави, което се дължи на влошаване на възрастовата структура на населението и на спадащата раждаемост, тоест на намаляващия контингент население в млади възрастови групи, а в страните на ОНД, от Централна и Източна Европа-и на настъпилата тежка икономическа криза.
С много висока смъртност изпъкват страните като Русия (15.5 промила), Унгария (14.4 промила), Дания (11.8 промила), както и България-14.4 промила.
Важни показатели за демографското и социално-икономическо развитие на България са детската смъртност и средната продължителност на живот у нас. Детската смъртност в България е една от най-големите в Европа! Най-висока е в Северозападна и Югоизточна България (обезлюдените територии, ниска раждаемост, слаба медицинска помощ). Днес заболяванията се увеличават-налага се профилактика, спорт, ефикасни мерки срещу епидемии, лекарства и други.
Средната продължителност на живота у нас е 70,5 г., като за мъже- 68 г., а за жени-74г.. По обективни и субективни причини продължителността на живота през последните години намалява. Много са жертвите на млади хора, влошена екологична обстановка и обща криза-всичко нарежда България на първо място в Европа по % на ракови заболявания, по смъртност от сърдечно-съдови и други заболявания.
Естественият прираст в древността е сравнително висок, тъй като както раждаемостта, така и смъртността имат високи стойности. През Средновековието смъртността нараства поради честите войни, особено в Европа и Азия. По тези причини естественият прират е едва 4-5 промила. От средата на 18 век се наблюдава чувствително спадане на смъртността, респективно ъвеличение на естествения прираст. В началото на 20 век той достигна средно за света 15 промила.
Днес естественият прираст показва високи стойности в страните от целия африкански континент, Централна и Южна Америка, Северна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Австралия. Отрицателен или минимално положителен е естественият прираст в Европа, в страните от ОНД и КНР.
За страните с високи темпове на нарастване на населението се казва, че при тях има “демографски взрив”.
Естественият прираст в България след Освобождението е бил твърде висок-над 18 промила (превъзхождащ страни от Западна Европа). Намаляване след 1990 г..Естественият прираст е положителен единствено в югозападна България (Г.Делчевско), Източни Родопи (Княжево) и в Източна Стара планина (община Руен). Най-високи отрицателни стойности на естествения прираст се наблюдават в Краище, Северозападна България (Монтана), Странджа-Сакар. Причини: изчерпани са демографските ресурси (възрастно население, миграции), тоест населението застарява и проблемът с трудовите ресурси е гплям. Регресивен тип на възпроизводство на населението-това е резултат от увеличената смъртност. Депопулация на населението-1/3 от територията на България е обезлюдена, намаляване на младите поколения. Засилва се демографското натоварване, тоест за в бъдеще трябва да се издържат много старци. Тотален коефициент на плодовитост-1,2, тоест България има регресивен тип възпроизводство. Нетен (чист) коефициент на възпроизводство-0,54, тоест от 2 жени една възпроизвежда.
Необходимо е да се вземат мерки и се спре депопулационния процес на селищата в Западна и Средна Стара планина, Странджа-Сакар, Краище (община Трън е с най-малка гъстота в Европа), защото много от тях имат благоприятно стопанскогеографско положение.
Миграционният (механичният) прираст преставлява разликата между заселените и изселените в дадена страна или регион. Той в много голяма степен зависи от броя на жителите в млади възрастови групи, от половия им състав, от стандарта на живот. Обикновенно икономически развитите държави привличат млади хора и трудови ресурси от страни и райони с нисък стандарт на живот или от страни, намиращи се в състояние на рецесия, депресия или криза. Във връзка с това се стига до формирането на миграционни движения на населението. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци:
1. Според причините миграциите биват:
а) политически-отделяне на едни етнически групи от други съгласно споразумения след война
б) икономически-отиване на работа или заселване за постоянно местоживеене за неопределено време в райони или страни с по-висок стандарт на живот. Само през периода 1990-1995 г. от България са се изселили 458 хул. души (в т.ч. 330 хил. души в Република Турция)
в) религиозни-в резултат на религиозна нетърпимост или посещение на световно известни религиозни места- Мека, Медина, Ерусалим, Гваделупа и други.
г) в резултат на съществени промени на условията на живот в страните или в отделни райони. Причините могат да бъдат от природен (например земетресения, наводнения, изригване на вулкан и други), здравен (поява на епидемии, на масови заболявания и други), стопански характер.
2. Според времето и престоя на мигрантите:
а) временни- ежедневни, седмични, месечни, сезонни, годишни;
б) постоянни-заселване в други райони или страни за постоянно време
3. Според разстоянието на мигриране и пресичане на границите-селищни, общински, държавни, регионални, континентални и други;
а) международни- междудържавни и междуконтинентални
б) вътрешнодържавни- те биват 4 групи : от село в град, от град в село, от село в село, от град в град;
4. Според интензитета и вида на мигриране:
а) постепенни
б) скокообразни
в) индивидуални
г) масови (групови)
5. Според начина на протичане:
а) стихийни (неорганизирани)
б) организирани
6. Според направленията на мигриране миграциите могат да бъдат насочени към промишлени, към туристически, към административни, към исторически центрове, към земеделски ареали и други
Причините, които пораждат миграциите, могат да бъдат от различно естество, а именно:
1)социално-икономически
2)природни
3)религиозни
4)психологически
5)етнически
6)политически
7)транспортно-туристически
8)екологически
Миграциите има много голямо стопанско, образователно, културно и здравно значение както за донорите, така и за реципиентите. Това зависи от мащаба на миграциите, от миграционната подвижност на населението. Във връзка с това се използват редица показатели:
1. Мащаб на миграциите- сборът от изселените и заселените в селища (община, страна) за определен период
2. Миграционна подвижност- отношението на сбора от заселените и изселените към броя на жителите на населеното място, умножено по 100
3. Миграционно салдо- разликата между броя на заселените и този на изселените. Ако тази разлика е положителна, значи има положително миграционно салдо, т.е. положителен механичен прираст, и обратното.
В практиката се използват още показатели като ефективност на миграциите, продължителност на миграционния поток, далечина на миграциите и други.
През различните исторически периоди миграциите са с различна посока (направление), мащаби, интензитет. Те се изменят както във времето, така и в пространството.
В древността и в Средновековието миграциите имат локално, най-много регионално значение. Силно влияние върху миграциите оказват походите на Александър Македонски (1 век пр.н.е.), елинската колонизация (6-4 век пр.н.е.), “великото преселение на народите” в Европа и Азия. В резултат на него в Европа се настаняват германските и славянските племена и народи. След великите географски открития през 14-15 век настъпва времето на масови изселвания от Европа и заселване в Африка, Северна, Централна и Южна Америка.
Силно влияние върху миграционната подвижност на населението оказват Първата и Втората световна война. След Първата световна война миграционният поток е насочен към САЩ и Аржентина, а след Втората световна война – към САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и страните от Латинска Америка.
Механичния прираст – разликата между заселванията (имиграции) и изселвания (емиграции). През последните години за България той е отрицателен.
Вътрешните миграции не се отразяват върху броя на населението. Характеризират се с 4 потока : от село към село (11%), от село към град (29%), от град към град (41%) и в последните години от град към село (19% - пенсионери,безработни). От вътрешните миграции в България през 20 век най- голямо значение имат изселванията към градовете в края на 50-те години (в резултат на индустриализацията). Ежедневни трудови и културно-битови миграции това са от село към град и обратно. Най-чести са миграциите към големите градове, промишлени обекти ( АЕЦ, ТЕЦ ), обекти на дърводобив, туризъм и други. С най-голяма миграционна подвижност е населението на бившите Пловдивска, Хасковска и Ловешка области,а с наи-ниска- на София.
Външните миграции са от социално-икономически причини и историко-политически характер. Най-значими през 20 век са заселванията на бежанци – българи от Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа след войните 1912-1918 г. и емиграцията на част от турското население след 1989 г.. Емигрантски поток – през 19 век в Молдова, Украйна, Бесарабия ( трудова дейност). След 1923 г. – политемигранти в Италия, Испания, Австрия, бивша ФРГ. Възродителен процес ( 1978 г.)- изселват се 74 000 турци, а през 1989 г.-330 000 души – това се отрази на възпроизводствените процеси, защото това население е с по-висока раждаемост. Продължават изселванията на българи към САЩ, Канада, ЮАР и други – Изтича Научния Потенциал на България !
Изселването на населението в продуктивна възраст ще се отрази отрицателно върху естествения и действителен прираст на населението и на икономическия растеж – броят на населението на България ще намалява!
Имиграции – бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини ( Цариградско и Босилеградско), Добруджа. След турските кланета у нас се заселват група арменци (Пловдив, Русе). През 1991 г. – сърби, бесарабски българи, араби, негри, граждани от ОНД, бежанци от Босна и други. У нас се създадоха бюра – Велинград, София, Димитровград и други.
За периода 1927-1992 г. са се изселили приблизително 1 млн. души, а приблизително ½ млн. души – през последните 6-7 години. От тях 60 хил. работят в Германия, 70 хил.- в Гърция, 100 хил. – в САЩ ( т.е. “Зелена карта”) и други. Голям проблем бяха Шенгенските визи, които затрудняваха свободния достъп до страните от Средна и Западна Европа.
Демографската структура на населението включва разделението на населението на групи, разпределени по пол, възраст, расов, етнически състав, брачен статус, семейно положение. Тази структура е твърде променлива във времето. Тя е различна за жителите на отделните континенти и страни. Твърде много зависи от естественото възпроизводство и механичното движение на населението.
Структурата на населението на България е фактор за социално-икономическо и демографско бъдеще на страната. Видовете структури на населението биват:
1. Полова структура – тя зависи от броя на родените момчета и момичета и до голяма степен от продължителността на живот и от смъртността на населението от двата пола. Обикновено на 100 родени момичета се раждат 105 – 106 момчета. Както детската смъртност (на деца до 1 година ), така и общата смъртност при мъжете е по-голяма. Тя компенсира по-голямата раждаемост. Обикновено в младите възрастови групи мъжете преобладават над жените, а при пенсионерите- делят на жените е по-голям, тъй като средната продължителност на живот на мъжете е по-малка от тази на жените.
Половата структура твърде много зависи от миграционната подвижност на населението. Обикновено мъжете са по-мобилната част от населението. Те мигрират предимно в страни и райони с преобладаване на мъжки професии – добивна промишленост, строителство и други.
Силно отражение върху половата структура на населението имат както локалните, така и световните войни. Повече жертви дават мъжете, което води до дисбаланс между двата пола.
За България половата структура има отражение върху възпроизводството на населението и трудовата дейност. Зависи от 3 основни фактора : раждаемост, смъртност, миграции. До 1956 г. мъжете са повече от жените, но днес при мъжете смъртността е по-голяма. В районите с по-висок процент на тежка индустрия, строителство и с неблагоприятни природни условия за живеене мъжете са повече ( Смолян, Кърджали, Хасково ), а жените преобладават в Габрово, Велико Търново, Пловдив, Плевен – където са отраслите на леката и хранително-вкусова промишленост.
В Европа броят на мъжете е по-малък от този на жените- резултат от ниската раждаемост и от Втората световна война.
Силно е изразен и дисбалансът между жените и мъжете в горните възрастови групи в страните от ОНД, Германия, Полша и други страни въвлечени във Втората световна война.
В страните от Централна и Източна Европа поради ниската раждаемост и поради интензивната емиграция на мъжко население след 1989 г. броят на жените превишава този на мъжете.
Очаква се в бъдеще, при условие, че няма войни, да настъпи равновесие между населението на двата пола.
2. Възрастова структура – тя има много важно значение за стопанското равнище на държавата. От нея зависят броят на трудивите ресурси и на икономически активното население, естественото възпроизводство, механичният прираст и миграционната подвижност на населението.
Върху възрастовата структура на населението оказват влияние както чисто демографски, така и социално-икономически и военнополитически фактори. От тях най-голямо значение имат раждаемостта, смъртността, механичното движение на населението, продължителността на живот, войните, както и проявлението на природни бедствия и социални катастрофи.
Населението обикновено се разделя на три основни групи: поколение на деца ( до 14 години ), поколение на родителите ( 15 до 49 г.) и поколение на праподителите ( над 50 години ). Днес всеки 6-ти жител на страната е над 65 години ( 17 % от населението), а от циганите- 5%, т.е. това е критерий за застаряването на населението у нас. С по-млада възрастова структура са селища от Лудогорието, Родопите, р. Места; а със стара възрастова структура - Северозападна България, Трънско, Сакар.
Населението може да бъде разделено и според неговите трудови възможности. Контингентът от населението до 14 г. се отнася към началото на фертилната възраст. Различна е границата на населението в трудоспособна възраст – от 14 до 55 г. за жените и от 14 до 60 г. за мъжете. Над тези години населението се смята, че е в надтрудоспособна възраст.
Според възрастовата структура на населението им страните могат да се раделят на две групи:
1. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в подтрудоспособна и в трудоспособна възраст.
2. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в надтрудоспособна възраст. В тази група страни намалява делът на населението под 14 г..
Стареенето на населението може да се разглежда в биологичен и демографски смисъл. В биологичен смисъл стареенето зависи от функционалното и психическо състояние на хората, от социално-икономическите условия на живеене.
В демографски смисъл стареенето е свързано с долната граница на старческата възраст- за различните страни тя варира от 60 до 65 г., т.е. от момента на пенсионирането. Обикновено демографското стареене изпреварва биологическото.
Лицата, навършили 90 г. се числят към дълголетниците. Дълголетието на хората зависи от комплекс от фактори ор физиологичен, социален, икономически, екологичен и психологичен характер. От съществено значение са природосъобразният начин на живот, стресовите ситуации и силно отрицателните емоционални преживявания, неупотребата на алкохол, отбягването на тютюнопушенето, условията и характерът на труд, материалната осигуреност, състоянието на здравното обслужване, на географската среда, консумацията на екологично чиста храна и много други.
В страните с нормална възрастова структура на населението полово-възрастовата пирамида на населението има правилна форма-голям относителен дял на контингент от млади възрастови групи и намаляващ дял за всяка следваща възрастова група. В България, както и в други страни със застаряващо население възрастовата пирамида обърнат (неправилен ) вид- голям дял население в горните възрастови групи и малък – в младите възрастови групи.
Брачната структура на населението има значение за раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението на страните. Все още преобладаваща част от ражданията в света се осъществяват от омъжени жени. Брачната структура силно влияе върху миграциите на наслението. Обикновено по-голям е делът на мигриралите несемейни или разведени жители.
Според брачното си състояние населението може да бъде разделено в четири брачни категории:
1. неженени(неомъжени)
2. женени(омъжени)
3.разведени
4.вдовци(вдовици)
Брачната структура на населението зависи от показателите брачност и разводимост, от раждаемостта и смърността, от стандарта на живот на населението, от физиологичното състояние на младите хора(потентност, плодовитост и други), от намесата на религията, от етническите особености и традиции, от законовите уредби в страните, даващи възможност за ранно встъпване в брак, както и от тълкуването на понятието “семейство”.
Селищна структура – съотношението между градското и селското население разкрива степента на стопанското развитие на България. Факторите, които влияят са вътрешни и външни миграции, възпроизводсво и други.
Нарастването на жителите на градовете се постига чрез:
-естествен прираст на градското население
-механичен прираст (заселване в градовете)
-присъединяване на съседни селища като квартали на градовете
-обявяване на села за градове
Градското население расте неравномерно както във времето, така и в пространството. Докато в началото на 19 век градското население съставлява едва 3%, то днес то е вече 46%. Очаква се то да се изравни със селското.
В България максимума на градското население е в София, Пловдив, Варна, Бургас. У нас има около 240 града.
Етнически състав- от общото население приблизително 86% са българи, 9,7%-турци, 3,4%- цигани и приблизително 1%-други(евреи, арменци, руснаци и други). Значителен е броят на българите, живеещи в Македония, Сърбия, Русия, Украйна, САЩ, Канада и други.Турците през 19 век са били 25% от населението, но по-голяма част от тях са емигрирали. Циганите са преселници от Индия. Голям проблем при тях е безработицата, кражбите. Живеят в големите градове (голяма пръснатост) – Сливен, Пазарджик, Пловдив; евреи – София, Русе, Пловдив; арменци – София, Пловдив; румънци – Лом, Видин, Оряхово; турците са се заселили през 15век – най-големи групи има в Разград, Шумен, Хасково, Кърджали, Търговище.
Етническите общности са нееднородни по религия и език. Най-широко разпространена религия у нас е източноправославната. Териториалната структура включва 11 епархии – София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Видин, Враца, Ловеч, Велико Търново, Неврокопска, Варненско-Преславска и Доростоло-Червенска. 60% от циганите и 1% от турците са християни; 2% от българите и 40% от ромите са мюсюлмани, т.е. приблизително 13% общо са мюсюлмани у нас и 87% са християни (католици, православни, протестанти) и др. Официалният език е българският- той е майчин език за 86% от населението; на турски език говорят приблизително 1млн. души, цигански говорят 330хил. души, т.е. признати майчини езици.
През октомври 1997година България подписа международен договор за защита правата на малцинствата у нас.
Езикова структура – езикът е основно средство за общуване между народите. Един от признаците, по който човек се отделя от животните. Счита се, че членоразделната реч е един от факторите за оформянето на човека като личност.
Днес езиците, на които се говори, са над 5000. Най-широко използвани са: урду (Индия и Пакистан), хинди (Индия), китайски, английски, испански, арабски, френски, немски, португалски.
Съществуват няколко езикови групи (семейства): Индо-европейска, кавказка, уралска, алтайска и др.
Класова и професионална структура – големи изменения настъпиха след 1989 година. През 1948 година 82% от активното население бе заето в селското стопанство, то сега едва 25% са в селското стопанство, приблизително 26% в промишлеността, 4.4% в строителството, 6% в транспорта, 13% в търговията, 23% в непроизводствената сфера и др.
Образователна структура – има голямо значение за социалната и професионалната структура на населението, за характера на производствената дейност. Образователното равнище на населението твърде много зависи от стандарта на живот и от степента на развитие на производителните сили. В напредналите страни като основен показател за образователното равнище на населението се възприема броят на учащите се, падащи се на 10 000 жители. В развиващите се държави се използва показателят относителен дял на грамотните (на лица над 15 години), падащи се на 10хил. души.
Образователната структура влияе върху качеството на трудовите ресурси, а вурху нея влияят социално-икономическото развитие на страната и полово-възрастовата структура.
Днес се обучават около 250хил. студенти, което е добър показател, но с проблеми – няма работни места. Голяма част емигрират.
Производтвената структура е икономически активното население и е равносилна на класовата и професионална структура.

Трудови ресурси и заетост на населението
Трудовите ресурси са онази категория от хора, които имат физически и психически възможности да извършват трудова дейност. Това ще рече, че към тях следва да се отнесе населението в трудоспособна възраст (с изключение на инвалидите и на неработещите пенсионери) и работещите в подтрудоспособна и в пенсионна възраст.
Трудовите ресурси се състоят от:
1.икономически активно население
2.трудовозаети
3.трудовонезаети лица
Икономически активното население са онези лица които извършват трудова дейност и получават възнаграждение за това.
Към трудовозаетите лица се отнасят лицата, които извършват трудова дейност независимо от продължителността й. Тази категория изцяло се отнася към трудовите ресурси.
Икономически неактивните лица са хора на издръжка на други работещи, както и пенсионерите, стипендиантите, студентите, войниците и др. Те нямат възможност да упражняват трудова дейност. Могат да бъдат изключени от броя на трудовите ресурси след изтичане на срока на заетост. За разлика от тях безработните са хора в трудоспособна възраст, които не работят, не учат, но желаят да постъпят на работа. Те задължително трябва да бъдат включени към трудовите ресурси.
Безработицата е социално явление, което зависи от степента на социално икономическото развитие на страната. Равнището на безработицата се изразява като отношение на броя на безработните към трудоспособното население. У нас, както и в много други страни безработицата се изчислява като отношение на безработните към икономически активното население или към трудовозаетите.
В икономически развитите страни има по-големи възможности да се намери работа и поради застаряване на населението делът на икономически активното население е 45-46%. В по-слаборазвитите държави делът е 35%. По тези причини в икономически водещите страни на света се намира 60% от икономически активното население. Освен това по-голям е делът на икономически активните мъже (45-46%) в сравнение с икономически активните жени (26-28%). Безработицата не трябва да се възприема само с нейните отрицателни страни. Тя има положително въздействие върху качеството на труда, поддържайки конкуренцията за работните места.
Заетостта на населението показва стопанската специализация на отделните страни. От общия брой на трудовозаетото население 3/5 са в селското стопанство – то е различен за отделните страни.
Заетостта и безработицата са важни характеристики за работната сила, но те показват и цялото състояние на икономиката ни. Икономическата активност се измерва чрез отношенията на броя на работната сила към населението над 15 години. Активността в градовете е по-висока от селата.
Заетостта се изменя много бързо в зависимост от икономическото състояние. Очаква се тя да намалее силно и да се промени структурно с предстоящото закриване и приватизиране на предприятия, с което ще се увеличи броя на безработните. Най-нисък дял на безработица е в София, а най-висока в Монтана, Русе, Хасково и др. Жизненото равнище зависи от заетостта на населението – то се оценява по доходите на населението, обема и структурата на разходите му, спестявания, стокооборот, състояние на обслужващата сфера и др.
Териториална структура и гъстота на населението – зависи от местоположението и в много голяма степен от природните условия (релеф, климатични условия, водни ресурси – реки, подземни води, почви). От тук и по-голяма гъстота на населението в Горнотракийската низина, Бургаската низина, Софийската котловина. В планинската част на страната намалява броя на населението. Социално икономическите фактори също влияят върху териториалното разположение на стопанските отрасли (индустрия), историческата онаследеност от миналото.
Средната гъстота на населението от Освобождението до 1991 година се е увеличила от приблизително 30 души на квадратен километър до 81 души на квадратен километър. През 1999 тя е 74 души на квадратен километър. В западни Родопи и Странджа е 35 души на квадратен километър, а най-голяма е във височинния пояс от 500-700 метра 152 души на квадратен километър, в низините 93 души на квадратен километър. Голяма е гъстотата в общините с промишлени съсредоточения – Бургас, Девня, Карлово, Казанлък. И пренаселението и обезлюдяването водят до сериозни социално икономически и демографски проблеми.
Демографска политика и демографски проблеми – като цяло възпроизводството на населението намалява. Отрицателно въздействие оказват отрицателния естествен прираст и миграционен прираст, влошената възрастова структура, намаляването на трудовите ресурси, нерационалната и неравномерна териториална структура, безработицата и ниския жизнен стандарт, както и хроничния глад при някои групи хора (роми), наркоманията, растяща с високи темпове, работещите деца под 14 години, кражбите, рекетите и други.

1 коментар:

  1. Jt Casino & Hotel - Joliet, IL Jobs - JTM Hub
    Jt Casino & Hotel 군포 출장샵 Joliet is the ultimate destination 충청남도 출장샵 for business. From 제주 출장안마 hotel rooms and 춘천 출장마사지 suites to entertainment 안양 출장마사지 at the JT Casino & Hotel.

    ОтговорИзтриване