вторник, 14 април 2009 г.

ДЪМПИНГ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Определение и видове. Антидъмпингово регулиране. Аргументи на привържениците на протекционизма. Международна ценова дискриминация.

Дъмпингът е специфична форма на международна ценова дискриминация, когато определена стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, която е по-ниска от тази на националния пазар, след като от нея се приспаднат транспортните разходи и митата.
Често явлението дъмпинг се разбира и като продажба на определени стоки на чуждите пазари по цени, които са по-ниски от производствените издръжки.
Дъмпингът се проявява главно в следните три форми: случаен, агресивен и постоянен.
Дъмпингът се определя като случаен (sporadic, distress dumping), когато определена фирма, натрупала свръхзапаси от дадена продукция, реши да ги намали, продавайки стоката на чуждите пазари по цени, които са под равнището им на местния пазар. Случайният дъмпинг има благоприятно отражение върху потребителите в страната-вносител. За да защити местните производители от случайния дъмпинг, правителството на страната-вносител може да въведе временни антидъмпингови мита.
Агресивен (грабителски) дъмпинг (predatory dumping) се осъществява, когато производителят временно намалява цената на своята стока на външния пазар с цел да изтласка от него своите конкуренти. Осигурявайки си желаната монополна позиция, той увеличава цената в съответствие с придобитата пазарна сила.
Постоянен дъмпинг (persistent dumping) е този, който се провежда перманентно. В усилието си да миксимизират производството и печалбата някои фирми постоянно пласират стоките си в чужбина по цени, по-ниски отколкото на вътрешния пазар.
Международна ценова дискриминация се осъществява, когато една фирма определя по-ниска продажна цена за стоката си на пазара, където търсенето е еластично, и по-висока цена на пазара, където търсенето е нееластично спрямо цената. По този начин фирмата постига увеличение на приходите от продажбите и на печалбата си.
Международната ценова дискриминация може да бъде успешно проведена, когато са налице някои задължителни условия:
1. търсенето на двата пазара трябва да се характеризира с нееднаква ценова еластичност
2. фирмата-монополист, предприемаща дъмпингови действия, трябва да има възможност да раздели двата пазара, за да предотврати евентуалния реекспорт от пазара, където продава на по-ниска цена, към пазара, където продава на по-висока цена
Дотогава, докато е възможно покриването на променливите разходи, продажбата по цена, която допринася за покриване на постоянните разходи, ще позволи реализиране на по-големи печалби /по-малки загуби/ в сравнение със случая, когато са налице недонатоварени производствени мощности.
Чрез дъмпинг производителят може да увеличи печалбата си, въпреки че на външния пазар той продава по цена, която е по-ниска от общите единични разходи за производство.
Антидъмпинговото регулиране се провежда от правителствата на различните държави с цел да предотвратят осъществяването на дъмпинг на техните пазари. Използват се разнообразни инструменти, сред които най-популярни са антидъмпинговите и изравнителните мита.
За да бъдат наложени антидъмпингови мита, е достатъчно да се докаже, че определена чуждестранна фирма осъществява дъмпинг на своята стока и това нанася щети върху местната промишленост.
Дъмпинговата разлика е стойността, с която нормалната стойност превишава експортната цена и ако тази разлика варира, се въвеждат средно претеглени величини.
Дъмпингът е широко разпространено явление, пряко свързано със субсидирането на експортното производство. Той представлява специфична форма на международна ценова дискриминация, когато отделна стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, по-ниска от тази на националния пазар. Съществуват различни видове дъмпинг – случаен, агресивен, постоянен.
Поддръжниците на протекционизма използват редица доводи за обосноваване на необходимостта от прилагането на търговски ограничения:
- неикономически аргументи, чрез които се подценява приоритетът на икономическото благосъстояние в името на други цели – национална сигурност, културни традиции, екологични условия и др.
- аргументи, основаващи се на неразбиране на някои основни теоретични принципи – тезите за положителния търговски баланс като фактор за увеличаване на националното благосъстояние и за търговските ограничения като средство да се предпазят високите работни заплати в развитите страни от силния конкурентен натиск на евтиния труд в по-слаборазвитите страни
- аргументи, които са частично верни при наличието на определени обективни условия- тезите за влиянието на търговските ограничения върху условията на търговията, за необходимостта от защита на новосъздаваните производства, за протекционизма като средство за увеличаване на заетостта в националната икономика, когато тя е в период на рецесия или стагнация
Световната практика показва, че интересите на местните производители надделяват над аргументите на потребителите и споровете за насоките на търговската политика. Така везните се накланят в полза на протекционизма. Същевременно лобитата на производителите на импорт-заместваща продукция упражняват по-силно въздействие върху законодателството, отколкото производителите на продукция за износ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар