ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

Същност и икономическо значение на платежния баланс. Структура и съдържание. Счетоводен и пазарен подходи за уравновесяване на платежния баланс. Динамика и тенденции на платежния баланс на България през 90-те години.
Същност и икономическо значение на платежния баланс. Структура и съдържание. Счетоводен и пазарен подходи за уравновесяване на платежния баланс. Динамика и тенденции на платежния баланс на България през 90-те години.
1. Платежният баланс представлява система от сметки, която обобщава всички международни сделки, осъществени от индивидите, фирмите и правителствените институции на една страна през определен период от време. Той се създава по метода на двустранното счетоводство. Всяка сделка се отразява чрез две записвания с противоположен знак, а сумата от всички кредитни и дебитни записвания в ПБ трябва да бъда равна на нула. Автономните сделки се записват като кредит, когато пораждат приходи от чужбина за нашата страна, а като дебит – когато предизвикват плащане към чуждестранни пратньори. Структурата на ПБ се характеризира с две основни сметки: текуща сметка и капиталова сметка, в която е включена и сметката на официалното финансиране.
2. В текущата сметка се отразяват сделките със стоки, услуги и едностранни преводи.
3. Капиталовата сметка включва всички международни покупки и продажби на активи – титули за собственост върху недвижимо имущество, акции и облигации на дружества, държавни ценни книжа и банкови депозити. Капиталовите сделки се регистрират в ПБ като кредит, когато предизвикват приток на капитал и като дебит, когато пораждат изтичане на капитал от страната.
В капиталовата сметка се включва и сметката на официалното финансиране. В нея се отразяват само сделки, осъществявани от държавни институции (централната банка): увеличение (бележи се със знак минус) или намаление (бележи се със знак плюс) на размера на държавните валутни резерви, получени заеми от чуждестранни централни банки или от Международния валутен фонд.
4. В статията „грешки и пропуски” на ПБ се записва числото, с което сумата от салдата по текущата сметка, капиталовата сметка и сметката на официалното финансиране се отклонят от нула. Това е необходимо, за да се преодолеят статистическите неточности и пропуски при събирането на данните за международните сделки, и за да се осигури равенството между дебитните и кредитните записвания в цялостния ПБ.
5. Когато се употребяват понятията „активен” или „пасивен” платежен баланс, се има предвид наличието на активно или на пасивно салдо по сметката на общия баланс. Той включва сумата от салдата по текущата сметка, капиталовата сметка и сметката „грешки и пропуски”. Когато салдото на общия баланс е отрицателна величина, централната банка трябва да го финансира за сметка на държавните валутни резерви или на заемни средства. Когато салдото е положително, то може да се използва за увеличаване на държавните валутни резерви или за погасяване на задължения към чуждестранни кредитори.
6. Когато салдото от международните сделки със стоки и услуги в текущата сметка на ПБ („чистият износ”) е положителна величина, то се прибавя към БНП, а когато е отрицателно – с неговия размер намалява стойността на БНП.
Когато една страна има активно салдо по сметката на текущите си операции, тя не поглъща (не потребява) изцяло продукцията, произведена в националната икономика. Част от нея тя използва, за да увеличи вземанията си от други страни. За да се осигури активно салдо по сметката на текущите операции (Х>М), е необходимо да се постигне актив в сферата на частния сектор (S>I) или на държавния сектор(T>G). И обратното, пасивното салдо по сметката на текущите операции говори за наличие на пасив в сферата на частния или на държавния сектори.
7. Пасивното салдо по текущата сметка на ПБ може да е причинено от: първо, намаляване на спестяванията; второ, растеж на бюджетния дефицит; трето, увеличаване на инвестициите. Първите две тенденции де отразяват негативно върху националното икономическо развитие, защото показват, че страната привлича заеми от чужбина или намалява своите валутни резерви, за да поддържа или увеличава равнището на потреблението в частния или в обществения сектори на икономиката. Третата причина не е повод за безпокойство, защото отрицателното салдо обуславя ускорен растеж на националния физически капитал като предпоставка за активизиране на икономическия растеж в перспектива.