МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР

Валутни курсове и валутни пазари. Фактори, влияещи върху търсенето и предлагането на валута. Равновесие на валутния пазар. Международни валутни системи. Валутен курс на лева – динамика и детерминанти през 90-те години. Характеристики, функции и роля на паричния съвет. Въведено приспособяване и финансиране на дефицита в платежния баланс на България през 90-те години.
Международния валутен пазар обхваща всички транзакции, свързани с размяната на пари.
Типични са три вида валутни операции – спот, форуърд и суап. Най-широко разпространени са спот операциите (spot transactions). При тях транзакцията – да се купи или продаде, трябва да се извърши в продължение на не повече от два търговски дни чрез разплащане в брой.
Форуърдните транзакции (forward transcactions) се различават от спот операциите по техния падеж, който е по-голям от обичайните два търговски дни.
При суапните сделки (swap transactions) се извършва конверсия на една валута в друга на дадена дата, при задължението същата валута да се върне обратно на определена бъдеща дата. Разменния курс на двете валути е договорен предварително.
Кръстосаният валутен курс (cross exchange rate) се използва, за да се определи разменното отношение между две валути посредством често употребявана трета.
Както на другите пазари, така и на валутния пазар търсенето и предлагането формират цената и пазарното равновесие. Търсенето на валута кореспондира с дебитната позиция на платежния баланс.
Докато монетарните власти не се намесят, валутния курс се детерминира от търсенето и предлагането.
Когато няма ограничения в механизма на валутния пазар, пазарните сили формират т.нар. консистентен валутен курс, който е резултат от постоянното взаимодействие на валутите, в резултат на което цената на дадена валута е еднаква на различните пазари. Процесът, който води до образуване на консистентен валутен курс, се нарича валутен арбитраж.
Според теорията за валутния курс, форуърдната премия на една валута спрямо друга зависи от разликата в краткосрочните лихвени проценти на двете страни. Валутата на страната с по-висок лихвен процент ще бъде с форуърдeн дисконт спрямо валутата на страната с по-нисък лихвен процент.
Типичният валутен пазар обхваща три равнища: сделките между търговските банки и техните клиенти; отношенията на националния междубанков валутен пазар, където сделките се реализират чрез посредничество на брокери; търговията между националните банки и техните чуждестранни партньори.
Валутният курс се определя като цена на една валута в друга валута. Двата основни вида котировки са:
- пряка – валутния курс се обявява като количество национални парични единици, необходими за закупуването на единица чуждестранна валута
- косвена – количеството чуждестранни валутни единици, необходими за закупуване на единица национална валута.
Кръстосаният курс представлява разменният курс между две валути, изчислен чрез курсовете на тези две валути към трета валута.
За непокрития лихвен арбитраж е характерно, че не се ползват услугите на форуърдния пазар за покриване на валутно-курсовия риск. В резултат на неговото осъществяване на пазара се установява условието на непокрития лихвен паритет - когато разликата между очаквания и текущия споткурс стане равна на лихвения диференциал върху депозитите в двете валути.
Покритият лихвен арбитраж включва използване на форуърдния пазар за покриване на валутно-курсовия риск. Неговото осъществяване води до установяване условието на покрития лихвен паритет, в резултат на което се постига равновесие на валутния пазар – когато форуърдната премия/дисконт се изравнява с лихвения диференциал между депозитите в двете валути.
В икономическите анализи често се налага изчисляване на ефективен и реален валутен курс. Ефективният валутен курс представлява средно претеглена величина от разменните курсове на валутата на дадена страна спрямо валутите на нейните най-важни външнотърговски партньори. Той се изчислява във формата на индекс.
Реалният валутен курс е номиналният валутен курс, коригиран с промените в съотношението между чуждестранното и националното равнище на цените. Реалното поскъпване на националната валута означава, че:
- намалява ценовата конкурентност на произведените в страната стоки и техния износ намалява
- става изгодно да се увеличава вносът чуждестранни стоки
Реалното поевтиняване на националната валута поражда противоположната тенденция – увеличава се ценовата конкурентност на националния износен сектор.
Като резултат от въвеждането на паричен съвет в България е настъпилата финансова стабилизация: увеличиха се левовите и валутните депозити на населението, намали се дългът на твърдата валута в широките пари, голямо количество обездвижени пари се включиха в паричния оборот, същевременно се намалиха темповете на инфлация, понижиха се лихвените равнища.
Забавянето на икономическите реформи в България доведе до дълбока финансова дестабилизация в икономиката, а в последствие до фиксиране на курса на лева в качеството му на номинална котва на цените. Валутния съвет е система, с която се гарантира обмяна на националната валута срещу чуждестранна по официално обявения курс и се поддържа минимум 100% обезпечение на местната парична база с чуждестранна резервна валута. Резервите на валутния съвет се формират от висококачествени лихвоносни ценни книжа, деноминирани в резервна валута. Той реализира печалба (сеньораж) от разликата между постъпленията от лихви по резервните активи и разходите за поддържане на паричното обръщение. Валутният съвет не може да провежда самостоятелна парична политика. За разлика от централната банка, валутният съвет не може да служи като инструмент за инфлационно финансиране на правителството, защото няма право да емитира пари без резервно покритие. Подари фиксирането на курса на местната валута към резервната, лихвените проценти и инфлацията в страна с валутен съвет постепенно се доближават до равнищата им, характерни за страната на резервната валута. Механизмът на действие на валутния съвет в много отношения наподобява функционирането на златния стандарт.
Международната валутна система е съвкупност от правила, принципи и институции, които уреждат международните транзакции и движението на националните финансови инструменти през държавните граници. Познати са три основни форми на международна валутна организация: златен стандарт, валутна система с фиксирани паритети, система на плаващи валутни курсове.