ТЕМА - РЕКИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ
Водното богатство на България не е голямо. По водни ресурси на човек от населението тя се нарежда на последно място между страните на Балканският полуостров и на едно от последните места в Европа.Освен това водните ресурси са неравномерно разпределени по територия а страната. В зависимост от начина на формирането им водите се делят на две основни групи- повърхностни и подземни.
ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ - Това са речни и езерните води на България.
РЕКИ
Реките формират оттока си почти изцяло в планинските области, където има гъста мрежа от притоци. Като протичат през равнинно-хълмистите и низинните области, те приемат по-малко притоци и са по-скоро транзитни за територии.Такива са почти всички големи реки, които пресичат Дунавската равнина и Горно тракийската равнина. В най-североизточните части на България липсват течащи води. Реките на България се отнасят към България са отнасят към две водосборни области. Черноморската и Егейската (Беломорската). Главния вододел между тях минава на голямо протежение по билото на Стара планина, като в Западната си част си отклонява на юг и заобикаля изворната област на р.Искър и Рила, след което по билото на Завалско-Планската планинска редица. Поради малката и при това със сложен релеф територия на България реките са сравнително къси, с не големи водосборни басейни и следователно не много пълноводни. Реките са продукт на климата. Те отразяват различията както в количеството така и в режима на валежите в отделните части на страната. Всички реки в Северна България имат пролетно-лятно пълноводие а реките в Южна България и по Черноморското крайбрежие зимно-равнопролетно пълноводие. Неравномерното разпределение на речните води през годината създава сериозни затруднения за тяхното използване. Не са редки случаите на наводнения,които причиняват големи щети на стопанството. За регулиране на речният отток у нас са изградени около 2200 различни по размери язовири. Най-многобройни са микроязовирите.
ЕЗЕРА
В България се наброяват около 400 езера но те са с малки размери. Формирани са в циркуси преградени с морени. Често са разположени стъпаловидно и се оттичат едно в друго дават началото на реки. По-известни ледникови езера в Рила са Седемте рилски езера, Мусоленските и др. Най-големите езера у нас са формирани в близост до Черно море. От крайречните езера е запазено само езерото Сребърна, което е обявено за резерват.В страната ни има карстови, тектонски и свлачищни езера.
- КАРСТОВИТЕ ЕЗЕРА се образуват при карстови извори. Водата им е силно варовита, богата на калциев карбонат.
- ТЕКТОНСКИ ЕЗЕРА - образуват се от земетресения.По значителни от тях са Скаленското, Купенското, Паничище и Рабишкото(в Западния пред балкан)е най-голямо от тези езера.До неотдавна се считаше за карстово езеро.
- СВЛАЧИЩНИТЕ ЕЗЕРА-срещат се в райони с интензивно развити свлачищни явления. Такива по Черноморското крайбрежие са малките езера,северно от Варна около Аладжа манастир. Те имат площ под 100 кв/м. Обрасли са с водолюбива растителност и са превърнати в блата. Значително свлачищно езеро е Къшлаяр,разположено на югоизток от с.Нанаво. Водата му е солена а дъното му е покрито с лечебна сероводородна кал.Образуват се от свлачища с непостоянни размери.
ПОДЗЕМНИ ВОДИ
Те имат най-голямо разпространение те се срещат както в планинските така и в равнинно-хълмистите области според условията за формирането им подземните води се делят на: грунтови, напорни (артезиански), карстови и минерални.
Грунтови води са акумулирани обикновено в порите на алувиалните отложения на реките,в наносните конуси, в младите наслаги на котловинните дъна,в подножията на билните заравнености. Те са основен източник за водоснабдяване на много селища в страната.
- НАПОРНИ (Артезиански) ВОДИ - има в Дунавската равнина(Ломско, Плевенско, Добруджа), в Горно тракийската низина по Черноморското крайбрежие.Те залягат по дълбоко и на места образуват големи подземни басейни.За разлика от грунтовите напорните води са до голяма степен изолирани от проникващи в почвата замърсители.
- КАРСТОВИ ВОДИ - В България са обособени 135района с карстови води които обхващат около 40% от всички подземни води.Най- известни карстови извори у нас са: Девненските, Глава Панега, Искрецките извори, Разлог, Клептуза при Велин град и др.
- МИНЕРАЛНИ ВОДИ - България е богата на минерални води.
В стараната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. За условията на Южна България те са 148, а за Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води е 109 млн. кубични метра (3,45 л/сек.), от които само половината се използва само за различни, главно стопански цели.
Температурата на минералните води бива студени (до 37 градуса - температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101,4 градуса - прегрята вода).
За условията на Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж 66, а за Северна България преобладават чрез сондаж 57 и във вид на извори 20. С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Върщец - 38 градуса. Много горещи (50-90 градуса) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилска, Долнобанската котловина. в Страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса.
По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 - 30 g/l), разсолни (30 - 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се поделят на без балнеологични съставки, сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници: Хисар — древна Аугуста, Кюстендил — Пауталия, Бургаски минерални бани — Акве калите, по-късно Термополис, Сапарева баня — Германея, Сливенски бани — Танзос и София — Улпия Сердика.
Българските минерални води са средно- и силно-минерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.
Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата.
Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания. Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.
Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.
Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ
Около 44% от използваните води са за напояване, 13% за питейно битово водоснабдяване, 43% за промишлени нужди. Според прогнозата за 2000-та год. водопотреблението във всички сфери ще нарасне още повече сравнение със сегашното и тогава водите които се формират на територията на България трудно ще задоволяват нуждите. Разчита се на по-голямо използване на Дунавските води, но те са силно замърсени. Такива са и всички наши големи реки.
Степента на замърсеност на отделните поречия е различна и зависи от броя на замърсителите, количеството и качеството на отпадъчните води (органични и неорганични, токсични и безвредни) и обема на речния отток. Най-значителни участъци от нашите по големи реки водите са силно замърсени. Главните източници на замърсяването им са отпадъчните промишлени води от целулозната, дрождовата, химическата, рудообогатителната, консервната, местната и текстилната промишленост. Освен замърсяването с органични и неорганични в-ва напоследък все по-голямо значение придобиват така наречените термично замърсяване на речните води. То се причинява от увеличението на температурата на водата над нормалната за даден сезон което води след себе си до нарушения в екологичното равновесие и до отрицателни промени в флората и фауната на реката. Обикновено след еднократна употреба водите на промишлеността не се пречистват или се пречистват частично, след което остават негодни за употреба.По тази причина силно са замърсени водите на реките Искър, Струма, от Перник, Места, Вит, Осъм, Янтра, Марица и др.
В страната има 15 основни поречия които се замърсяват от около 4200 промишлени предприятия от тях 3115 имат нужда от пречиствателни съоръжения. Промишлеността е най-големия замърсител на водите на България (91,7%) този отрасъл има най-силно замърсяващо въздействие върху водите на Провадийска река, Айтоска, Вит, Тунджа, Места, Марица, Огоста и Искър.
Река Провадийска е най-замърсената река в България близо 45,8% от всички регистрирани замърсители в реките на страната попадат
Във водите на тази река. Това замърсяване се дължи на химическия комплекс-Девня. Много голяма е замърсеността на реките Марица(15,6%), Искър(4,9%), Тунджа(2,9%), Вит и Янтра(1,8 %), Огоста(1,6%), Струма(1,5%), Камчия(1,1%) и Арда(1 %).
За подобряване на състоянието на речните води е необходимо да се вземат мерки за пречистване на отпадъчните води, като при проучвателните и проектантски разработки се внедряват нови научни о обосновани на технологични схеми за оборотно използване на водите с висок икономически ефект и за намаляване степента на замърсеността на отпадъчните води.
Използвана литература:
1.В.Великов, м.Стоянова – География на туризма
2.Т.Кръстев, С.Станкова - Природна география на България
3.Р.Пенин – Природна (Физическа) география на България
Няма коментари:
Публикуване на коментар