Реферат Антропогенни фактори в туризма

Туризмът е един от най-атрактивните и перспективни отрасли на световната икономика.
Терминът “туризъм” произлиза от френската дума “тур” – обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Съвременният вид на туризма започва да се заражда през ХІХ в. Тогава броят на туристите е бил твърде ограничен. Той е бил достъпен само за най-богатите и аристокрацията в развитите по онова време страни, най-вече Англия и Франция. Постепенно туризмът се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина...).
Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. В световен мащаб той е третият по значение източник на валутни постъпления след износа на петрол и автомобили с тенденция в началото на ХХІ в. да излезе начело.
Рекреационно-туристическите ресурси са природни и социално-антропогенни обекти и явления, и техните съчетания, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътуване.
Рекреационните туристически ресурси се разделят на природни и антропогенни. Съвкупността им по същество представлява реакреационен туристически ресурсен потенциал.
С понятието антропогенни ресурси на отдиха и туризма се означават онези обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. Свързват се с такива видове туризъм като маршрутно-познавателен, конгресен, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т. н. Оттук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, делови и стопански атрактивности, свързани със спорт и развлечения.
За този вид рекреационни ресурси не е характерна сезонността.
Антропогенните рекреационни туристически ресурси имат самостоятелно значение като фактор за развитието на туризма и комплексно с природните рекреационни ресурси.
Създадени са много паметници, свързани с исторически събития. От гледна точка на туризма, не всички културно-исторически обекти могат да се адаптират и използват за масови посещения. Например исторически обекти, някои църкви, гробници, скални надписи и т. н., представляват интерес главно за специалистите.
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти. Културните мероприатия могат да се разделят на фолклорни, музикални, художествени, филмови, театрални, увеселителни и др. По характера на използването им културно-историческите ресурси могат да бъдат: обекти с международно и национално значение, като се делят на обслужващи масови туристически посещения и представляващи интерес за специалисти.
Основна роля за развитието на деловия и стопански туризъм има провеждането и посещението на различни делови и стопански мероприятия, например конгреси, семинари, панаири и др.
Атрактивностите, свързани със спорта и развлеченията са силно застъпени в комплекса на курортно-туристическото предлагане. Значение при туристическите пътувания – вътрешни и международни, имат и тези, свързани не само със състезания (олимпиади, световни първенства и др.), но и с наблюдаване на спортни прояви.
Едни от най-известните и колоритни туристически обекти и забележителности в света имат антропогенен характер, т.е. са построени от човека или са свързани с неговата дейност.
Трудно е да се опишат всички тези забележителности, но бих искал да ви запозная накратко с някои от най-известните от тях.
Така както символът на Франция е Айфеловата кула, а на Австралия – операта в Сидни, така и Тадж Махал е символ на огромната, екзотична и загадъчна Индия. Дворецът с идеална симетрия е еднакво блестящ и внушителен независимо дали го гледаме отдалеч или от непосредствена близост, взирайки се в изящното съвърешенство на малките детайли. Тадж Махал е паметник с интересна, романтична, но и скръбна история. Той е издигнат от петият император на династията Шан Джахан в памет на любимата му съпруга, поетично наричана Мумтаз Махал (украшението на двореца). Неподправената грациозност на гробницата от бял мрамор е неповторима и своеобразна сага на любовта. Покосен от смъртта на любимата си, императорът заповядал да бъде издигнат Тадж Махал. Строежът започнал през 1632 г. и завършил през 1653 г. В строежа участвали 20 000 работници не само от Индия, но и от Централна Азия. В проектирането й участвали и изтъкнати чуждестранни архитекти от Венеция и Франция. Говори се, че императорът възнамерявал да издигне втори Тадж за свой гроб на отсрещния бряг на реката, изработен от черен мрамор – негативен образ на белия Тадж. Синът му осуетил този негов план, затворил го и до края на живота си императорът живял в една стая с изглед към реката, като единствената му гледка била Тадж Махал.
От всички седем чудеса на света Египетските пирамиди са единствените останали постоянно във всеки техен списък. Те са най-старите, най-големите, най-прецизните каменни сгради, строени някога и единственото чудо от 7-те, оцеляло малко или повече непокътнато. Ето какво пише за тях древният хронист Филон Византийски: “Макар че е невъзможно да се построят пирамидите в Мемфис днес, то би било чудесно да се опишат. Планини са построени върху планини. Трудно е за ума да обхване точният размер на четириъгълната зидария и всеки е удивен от огромната сила необходима за издигане на материал с такава тежест. Самото му придвижване нагоре е не по-малко продължително или уморително в сравнение с пренасянето по пътя. Застанал на върха и насочил погледа си надолу, човек може едва да види долния край. Изваяната огромна постройка е съединена с такива невидими спойки, сякаш е изработена от цялостна скала. Към учудването се прибавя удоволствието, а възхищението се смесва с уважението към нейното разкошно великолепие. Само чрез такива дела хората се извисяват до боговете или боговете слизат при хората.
Венеция – “Мечта, изтъкана от въздух, вода, земя и небе” – така я нарича Гьоте. “Най-романтичният град, какъвто може да съществува” – ще каже всеки, който я посети и поне малко опознае. Венеция е разположена върху група от 118 острова, които се намират сред обширна лагуна в най-северозападния ъгъл на Адреатическо море. Повечето от тях са естествени, но има и изкуствени – създадени от човека, укрепени с колове и камъни. Между островите се провират няколко големи канала – “булеварди” и над 150 “рио” – малки и тесни канали – улици. Основана през V в. Венеция става покровителка на изкуствата. Строят се великолепни мраморни дворци, пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочутите художници от Венецианската живописна школа (Карпачо, Джорджоне, Тициано, Веронезе, Каналето и др.) свързват с нея най-добрите си творби. Най-известните културни забележителности са: площадът “Сан Марко” – сърцето на града, смятан за един от най-красивите в света той се намира едва на 80 см над морското равнище; възхитителни са и катедралата “Сан Марко”, дворецът на Дожите, Кампаниле или часовниковата кула. Дворецът Ка`д`Оро е най-великолепният от наниза пищни дворци покрай “Канале Гранде”. Венеция или “адреатическата хубавица” е едно съчетание на оригинално географско местоположение с низ от сгради, прекрасни произведения на всички стилове – влияние на Изтока, Готика, Ренесанс, Барок.
Пътят ни за Рим се спуска от последните разклонения на Апенините и навлиза в Римска Кампаня. Останки от древни пътища, развалини от стари вили на някогашни феодали и аристократи, разкъсани аркади на грамадни акведукти, напомнят за хилядолетна история. През такъв пейзаж минава всеки, който се е запътил към Вечният град. Посетите ли Рим, изкачете се на хълма Джаниколо. На билото сред просторна тераса се издига величествен паметник на Джузепе Гарибалди. Застанете на нея и отправете поглед към града. Пред вас се вие Тибър – реката свидетелка на цялата му история. Зад нея малко вдясно е Палатин – хълмът, върху който възниква Рим. Оттук добре се вижда центъра на града, а вляво от него е хълма Пинто с прекрасния си парк, храмът “Свети Петър” и ватиканските дворци. И, разбира се, докъдето стига погледът, море от сгради – някои посивели от годините, а други нови и блеснали на слънцето, кули и камбанарии на десетки храмове, попритулени изящни фасади на дворци и вили. Изключителна, незабравима гледка!
Най-забележителната постройка в града е Колизеумът. Той представлява огромен елипсовиден амфитеатър, разположен сред обширен площад. Построен е през І в. и е побирал 50 хил. души. Бил предназначен за устройване на гладиаторски борби със зверове и други масови зрелища. Има сгради, които са типични за Рим. Между тях на първо място са дворците. Многото знатни и богати хора, живели в Рим изразходвали големи средства за строителството на великолепни дворци. Много характерни за облика на Рим са и черквите. Те изумяват с изключителното богатство на архитектурни форми, детайли и орнаменти, с много шедьоври на живописта и пластиката, които макар и с култов характер, поразяват с реализма си. Рим изобилства и с великолепни вили от същата епоха. Някои от тях са превърнати в музеи, картинни галерии или се използват за други обществени цели.
Няма град в света, който по богатство на събития и превратности, по исторически и културни паметници да се мери с Рим. Той е дал изключително мощен тласък в развитието на европейската цивилизация.
Айфеловата кула – “най-красивата парижанка”, гордост и символ на Париж е издигната от инж. Айфел за световното изложение през 1889 г. Извисява се на 321 м., заедно с телевизионната антена на върха. Тежи 7 хил. тона. От трите площадки (на 57,115 и 247 м. вис.) се разкрива незабравима гледка към града. Други символи на Франция са величествената Триумфална арка, построена преди повече от век и половина, Версайският дворец и прочутата “Шан з`Елизе” – демонстрираща блестящи магазини, безкраен низ от няколко реда автомобили и поток от хора, съзерцаващи преди всичко великолепието на френската столица.
Лондон – столицата на Англия. Ето някои от най-големите му забележителности:
Уестминстърският дворец, където се помещава парламента, кулата с часовника Биг Бен, който продължава да отмерва времето и до днес. Уиндзор – летните кралски дворци край Лондон – комплекс от сгради в готически стил и обширни паркове, са същевременно и много посещавани поради богатството си на ценни произведения на изкуството. “Тауър Бридж” е първият мост, под който минават корабите, за да достигнат прочутите лондонски докове. Трафалгарският площад с колоната на адмирал Нелсън. На него съжителстват хора и гълъби, чужденци и демонстранти, които отстояват правата си или откликват на големите политически събития. Британският музей е огромно хранилище на произведения на изкуството от всички краища на света, включително и от България.
Вечен символ и гордост на Виена – катедралата “Свети Стефан” (137 м.). Нейните изключителни архитектурни исторически паметници и произведения на изкуството я правят същевременно и забележителен музей. Виенската опера е едно от главните основания австрийската столица да се смята за “световна столица на музиката”. Дворецът Шьонбрун пази и показва в многобройните си зали великолепни произведения на изкуството, а дворецът Горен Белведере е рядко красив паметник на бароковото дворцово строителство, посещаван от всеки гост на Виена. От кабините на прочутото “виенско колело” погледът обхваща почти цялата столица и спира до най-източните разклонения на Алпите.
Ню Йорк – разположен около устието на р. Хъдсън, която се влива в обширен, почти незамръзващ и удобен за корабоплаване залив. Често Ню Йорк е единствената цел на посещение в САЩ. Европеецът, непознаващ Америка, го възприема като най-американския град, но за местните хора той си остава най-европейският по състав на жители, традиции и облик. На малкия “Остров на свободата” се намира прочутата Статуя на свободата. Тази творба на склуптура Бартолди е издигната през 1886 г. като подарък от Франция. Висока е 45 м. и е поставена върху 47-метров пиедестал. На юг погледът ни съзира огромният висящ мост Верацано (1958-64 г.) с обща дължина 4820 м., който свързва Бруклин с Ричмънд и е най-големият от този вид в света. Върху солидните гранитни основи на остров Манхатън в началото на века израстват първите небостъргачи. Днес те са най-ярката особеност на доскоро най-големия град в света. Най-високи са сградите на Световния търговски център – наречени “кулите близнаци”. Най-известен е небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, доскоро първенец, а сега трета по височина сграда в света. Туристически интерес представлява и знаменитото авеню “Бродуей”, пресичащо острова по дължина и дълго 26 км.
Паметниците на древната култура на ацтеките привличат ежегодно огромен брой туристи в най-големия град в света – Мексико сити (над 21 млн. души). Тук са построени двата най-големи футболни стадиона в света – “Маракана” (над 200 хил. места) и “Ацтека”. Пирамидата на слънцето в околностите на град Мексико и останалите мексикански пирамиди показват сходство на древноегипетската култура с тази на ацтеките.
В Рио де Жанейро няколко пъти в годината се провеждат най-пищните карнавали в света – незабравим спомен за безбройните туристи посетили града да се насладят на морето от багри, танци, музика и човешка фантазия. Градът е разположен на 395 м. над залива Гуанабара на брега на Атлантическия океан. Хълмът Пан де Асукар играе ролята на “наблюдателница” на прекрасния залив и град. Хълмът Корковаду, висок 704 м., сякаш е надвиснал над града. На него е издигната 38-тонната бетонна фигура на Христос с разперени ръце. “Кариокас” – местните жители на Рио обичат да казват, че от 7 дни, в които е сътворил света, Бог е отделил два за Гуанабара.
Великата китайска стена – символ на Китай, едно от 7-те чудеса на света. Тя представлява крупно отбранително съоръжение в Северен Китай, построено в отделни участъци през ІV-ІІІ в. пр.н.е., а като непрекъсната стена по планинските върхове и долини – след обединението на Китай през 221 г. пр.н.е. при император Цин Ши Хуан. Дълга е около 4 000 км., висока от 5 до 10 метра и широка от 5 до 8 м. със защитни кули на всеки 100-150 м. Издигната е от земен насип и тухлени и каменни блокове на варов разтвор. Тя е паметник, построен от човешка ръка, който се вижда и от Космоса.
Като последен пример ще се спра на световната столица на хазарта Лас Вегас, която не се нуждае от представяне. Построен насред пустинята, снабдяван с вода на стотици километри от съседна Канада, градът привлича ежегодно милиони туристи и любители на емоциите, нощния живот и хазарта. В безбройните му казина (най-голямото от които се нарича Тадж Махал) се изливат денонощно огромни суми. За да добием представа за капацитета на тази своеобразна “машина за пари” ще спомена факта, че за едно денонощие Лас Вегас изразходва толкова електроенергия, колкото България за една година.
От изведените по-горе примери става ясно, че антропогенните фактори в туризма сами по себе си представляват огромен потенциал, който при едно добро отношение и поддържане би се отплатил многократно за положените грижи както във финансово, така и в културно и емоционално отношение.

Използвана литература:
1. “Седемте Чудеса на света” – Джон и Елизабет Роумър, изд. “Абагар” 1996 г.
2. “Срещи с градове” – Светлин Кираджиев, изд. “Отечество” София 1988 г.
3. “Съкровищата на Европа” – Петър Константинов, изд. “Отечество” София 1988 г.
4. “Азиатски маршрути” – Симеон Идакиев, изд. “Медицина и физкултура” София 1985 г.
5. “С автомобил из чужбина” – Димитър Желев, изд. “Д-р Петър Берон” София 1986 г.
6. Кратка Българска енциклопедия – ІІІ том, изд. на БАН София 1966 г.