НЕТАРИФНИ ТЪРГОВСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Вносни квоти – статични ефекти. Сравнение между мита и вносните квоти. Доброволни износни ограничения – същност, ефекти, особености, значение.
Импортните квоти представляват количествени ограничения на вноса и са предназначени да намалят неговия обем под равнището, което би съществувало в режим на свободна търговия. Те са значително по-рестриктивен инструмент от митата. Поради тази особеност често се използват при възникване на кризи в платежния баланс на страните. При провеждане на политика на аграрен протекционизъм чрез квотите се поддържа високото равнище на цените на земеделските продукти на вътрешния пазар.
В резултат на прилагането на импортни квоти възникват аналогични на митата ефекти – защитен, преразпределителен, приходоносен и потребителски. Специфичното тук е, че в разпределението на приходоносния ефект (за разлика от митата) участват едновременно три субекта – държавата, местните вносители и чуждестранните износители на съответната стока.
Приспособяването на вътрешния пазар към изменения в конюнктурата се осъществява по различен начин, в зависимост от това дали вносът на определена стока се ограничава с мито, или с квота. В случая, когато вносът се ограничава с мито, адаптацията на националния пазар към увеличаващото се вътрешно търсене се осъществява чрез нарастване на обема на вноса. Тук важи правилото, че цената на вътрешния пазар не може да се различава от международната цена на вносната стока с размер, надхвърлящ митото.
Съвсем друго е поведението на вътрешния пазар в другия случай. Когато се прилага квота, отсъства ограничение за степента, в която цената на вносната стока може да се увеличи над равнището на международната цена. Тя расте дотогава, докато не бъде удовлетворено вътрешното търсене, в резултат на разширяване на местното производство, в което се включват активно и неефективните фирми. Тъй като вносът е количествено ограничен, той не може да нараства и да спре покачването на цената.
Чрез споразуменията за разпределение на пазарите обикновено се цели намаляване на интензивността на международната конкуренция в определени стопански сфери и осигуряване на възможност за по-неефективните местни производители да запазят своите пазарни ниши на вътрешния пазар. Характерно за СРП е, че те не са налагат самостоятелно от страната-вносител, а са резултат от търговски преговори между правителствата от страната-износител и страната-вносител на определена стока. Техен предмет обикновено е търговията с трудопоглъщащи стоки, доколкото тя оказва въздействие върху заетостта, а последната е невралгичен проблем за всяко правителство.
Доброволните износни ограничения (експортните квоти) се договарят на правителствено равнище. Страната-износител поема доброволно ангажимент да намали износа на определена стока, въвеждайки експортна квота. Целта е да се защитят интересите на местните производители в страната-вносител.
При прилагане на доброволни износни ограничения също възникват потребителски, защитен, приходоносен и преразпределителен ефект. За разлика от митата и импортните квоти тук приходоносният ефект изцяло се реализира от правителството и фирмите на страната-износител. Следователно неговата стойност трябва да се разглежда като чиста загуба на благосъстояние за страната-вносител, наред със защитния и потребителския ефект.
Друга особеност на доброволните износни ограничения е, че те обикновено се прилагат по отношение на страните, които са най-ефективен производител и основен доставчик на определена стока. Така се дава възможност на държавите, неподложени на ограничения, да увеличат износа си, запълвайки ниши, освободени от главните доставчици.
Към края на 70-те и особено през 80-те години приложението на доброволните износни ограничения в световната търговия рязко се увеличава. Те навлизат в сферата на текстила и облеклата и след това се разпространяват в търговията със стомана, автомобили, машини, битова електроника и др.
Изискването за местно участие в производството намира израз в определянето на минимален дял на местната добавена стойност в цената на съответната стока. Често се прилага в развиващите се страни с цел преструктуриране на националната икономика чрез пренасочване на промишлеността от монтаж на крайни изделия към производство на междинни продукти.
Политиката на държавните покупки също може да бъде инструмент на протекционистичната политика, когато чрез нея се дискриминират чуждестранните доставчици и се създават преференции за местните производители. Подобен ефект има и провеждането на политиката „купувайте произведено в страната”.