ТЕМА - НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА
Национален парк Рила е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк а на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров - Марица. Парк Рила се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.
Парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високия връх на Балканския полуостров - Мусала.
На територията на парка се намират четири български резервата - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата Парангалица и Маричини езера са част от световната мража на биосферни резервати по програмата на Юнеско "Човек и биосфера".
Климат
Паркът влиза изцяло в планинската климатична област, която е определена от климатичното райониране на райони с надморска височина над 1000 м. Планина Рила се намира на границата между средиземноморски и преходно-континентален климатичен пояс, поради което в образуването на климата е характерно и за двете области.
Най-ниските температури в националния парк са измерени на най-високата му точка - връх Мусала. Най-ниската измерена температура в парк Рила е -31,2°С, а най-високата температура на връх Мусала е 18,7°С. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15°С.
Във високите части на парка средната влажност на въздуха е около 80%, като най сухи са студените зимни месеци, когато влажността на въздуха понякога пада под 50%. През зимата валежите са сравнително големи - над 20% от средната годишна норма за валежи.
Първата снежна покривка в по-ниските части на парка се образува в края на есента или началото на зимата - 15 - 30 декември, по северните и 20 - 30 декември по южните склонове на планината. Стабилна снежна покривка се задържа над 200 дни в годината, което е доста висок коефициент за тази географска ширина като в по ниските части най-дебелата снежна покривка е през месец февруари, докато във високите през март. През последните зимни месеци снежната покривка в районите с надморска височина над 2000 м достига до дебелина над 2 м.
Характерни за парка се силните ветрове със скорост от над 30 m/s. Ветровете от с такава скорост обикновено духат от запад. В най-високите места средната месечна скорост на ветровете е по-голяма от 10 m/s.
Води
Въпреки че паркът не заема толкова голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в България. Националният парк е разположен в една от най-вододайните зони на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, които извират от парка има обем 74 240 куб. м годишно, а обемът на водите съдържащи се в езерата и блатата - 8 500 куб. м.
Валежите в най-високите части на парка са в рамките 100 – 1250 мм на кв. м, а в ниските около 800 мм на кв. м. Снежната покривка започва да се топи през месец април, което предизвиква рязко увеличаване на водния лимит на реките. Именно от топенето на снеговете идва основното количество от питейна вода, която се ползва в близките населени места.
Почви
Горските площи на парка се простират между 700 и 2000 метра надморска височина и се срещат основно кафявите горски почви, в по-ниските части на парка и планинско-горските тъмноцветни почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви.
Гори
Горите покриват територия от 53 500 хектара, което е 2/3 от площта на целия парк и над 1,5% от всички горски площи в България. Около 42 500 хектара са залесените площи, а териториите покрити с дървета - 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.
Естествени горски насаждения представляват близо 60% от всички дървета, а 36% - храстова растителност, прадставена предимно от клек. От особено значение са горските площи от смърч и ела, както и дърветата бяла мура и клека. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка представляват над 30% от всички гори на парка.
Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 м, което е сравнително голяма височина. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 метра. Това че средната надморска височина на горите е сравнително висока предполага добро развитие на иглолистните видове. От тях най-разпространени са видовете смърч, бял бор, бяла мура и ела.
Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Основноте горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.
Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглалистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общо средната възраст на дърветат в резервата е 90 години. Общия обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. куб. м.
Висши растения
Висшите растения са най-разпространени в парка. Срещат се близо 40% от всички висши растения установени в страната. От особено значение са видовете рилска иглика, павловско шапиче, рилски ревен, янкиеви крем, които са български или балкански ендемити. Броят на всички видове с ограничено разпространение, които могат да се видят в парк Рила е 57 като от тях 3 са местни ендемити - рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. От тях най-разпространена е рилската иглика. Установени са също 18 български ендемита и 36 балкански ендемита.
От голямо значение за парка са реликтните видове от ледниковия период - глациални реликти. Общия брой на реликтните видове в парка е 105. 98 от установените в парка висши растения присъстват в Червената книга на България. От тях има 8 застрашени от изчезване вида и 90 редки такива. По този начин растенията от Червената книга на България, които се срещат в Национален парк Рила представляват 14% от всички видове висши растения в книгата. Над 40 вида растения са защитени от закона за защита на природата, което е над 10% от всички защитени видове.
Някои от растенията в резервата влизат в различни международни списъци на природозащитни организации. По този начин паркът е едно от най-важните защитени природни райони но Балканския полуостров.
Мъхове
Установени са 282 вида мъхове, които представляват над 41% от мъховете, които се срещат в България. Това многообразие се дължи на сравнително високата влажност на климата в парка. 42 от тези видове са защитени от закона за защита на природата.
Водорасли
Основното количество сладководни водорасли се намира в езерата Бъбрека, Сълзата, Окото. В тях се намира много голямо разнообразие на видове. Националният парк е мястото,което събира на едно място най-голям брой сладководни водорасли от целия Балкански полуостров. Общия брой на установените водорасли е 140 като най голям е техния брой във водните басейни в субалпийския планински пояс.
Гъби
Известни са 233 вида гъби, които представляват над 11% от всички установени в България видове и 50% от тези, които са установени в планина Рила. Среща се един защитен в Европа вид - Albatrellus cristatus. 11 от всички установени гъби са ядливи.
Фауна
Животинският свят е много богат. Установени са близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Срещат се около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.
Гръбначни животни
В парка се срещат общо 182 вида гръбначни животни. Над 160 от тях представляват голям интерес не само в България, но и в Европа.
Бозайници
В национален парк Рила са установени 48 вида бозайници. От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида едри бозайници.Няколко от тези видове са балкански ендемити. От голямо значение са кафявата мечка и дивата коза, чието разпространение в България е силно ограничено.
Птици
На територията на парка гнездят 99 вида птици, което е близо 1/3 от броя на всички гнездящи у нас птици. Национален парк Рила представлява място помещаващо основната популация на видовете глухар, лещарка, планински кеклик, балканска чучулига, хайдушка гарга, скалолазка и др. В парка се намират популациите на някои видове птица, които са редки или застрашени от изчезване. Някои от тях са скален орел, орел змияр, сокол скитник, трипръст кълвач и белогърб кълвач и др.
Влечуги и земноводни
Влечугите и земноводните са представени в парка от общо 80 вида. Това е сравнително висок брой, който се дължи най-вече на голямата разлика в надморската височина, както и на климатовото разнообразие. Македонският гущер е балкански ендемит. Установени са също и три реликтни вида - алпийски тритон, планинска водна жаба и живороден гущер. Алпийският тритон тритон е вид застрашен от изчезване в цял свят.
Риби
В парка има множество водни басейни - реки и езера. В националния парк са остановени 18 вида риба, три от които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Видовете маришка мряна и балкански щипок са балкански ендемити.
Безгръбначни животни
В националния парк има голямо разнообразие от безгръбначни животни. Установени са близо 3000 вида безгръбначни животни като между тях има представители на всички основни групи безгръбначни животни.
Голям брой от тези животни представляват особен интерес. 312 от видовете безгръбначни са вписани в списъците на редки животни. Близо 250 са ендемични видове, толкова са и реликтните. Най-много са видовете от групите бръмбари, пеперуди, паякообразни.
От видовете които се срещат в парка застрашени в планетарен мащаб са паякът Eresus cinnaberius, бръмбарът Osmoderma eremita и други.
Туризъм
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. На територията на националния парк се намират голям брой курорти, предназвначени за зимен и летен туризъм. В парка се намират няколко курорта и курортни градове. Те са предназначени основно за зимен туризъм. Един от най-популярните рилски курорти, които се намират в рамките на парка е Боровец.
През националния парк минават две европейски туристически пътеки - Е4 и Е8. Освен това има голям брой туристически маршрути и пътеки. На територията на парк Рила работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предвидени за укритие при лоши метеорологични условия.
Голяма част от пътеките и хижите в парка са под опеката на Българския туристически съюз (БТС), което е така за по-лесна организация през туристическите сезони. През последните години на туристите се налагат редица ограничения, свързани с времето за престой в една и съща хижа. Това е така, за да се намали вредното въздействие от престоя на едно място.
Определят се места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел предодвъртят горските пожари. Някои природозащитни организации се опитват да ограничат престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Подготвят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.
Освен с природните забележителности в парка се привличат туристи и посредством историческите и културни такива.
В националния парк се намират 326 български национални паметници като два от тези обекти са от световно значение. На територията на парка се намират няолко обекта, обявени за паметници на културата. В близост да границата на парк Рила е разположен Рилския манастир, който освен паметник на културата е и една от основните туристически цели в района.
През последните години са построени множество лаборатории и научно-изследователски сгради, предназначени за изследване на различните екосистеми в парка. Прави се постоянно наблюдение на отделни местности и се търсят нови, неустановени видове растения и животни.
Правят се опити да се провежда природозащитно обучение на подрастващите. Това става в специалноопределени за целта сгради, в които живеят децата. Дават им се основни познания за видовете растения, както и за начините за опазване на екосистемите в техния естествен вид. С това се цели да се популяриира природата на парка като същевременно се попречи на последващото увреждане на тамошната природа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар