вторник, 14 април 2009 г.

СУБСИДИИТЕ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА ПРОТЕКЦИОНИСТИЧНАТА ПОЛИТИКА

Вътрешни субсидии – статични ефекти. Износни субсидии – отражение върху валутните приходи и условията на търговия на страната износител

Държавното субсидиране на националните производители е едно от най-разпространените средства за защита от международната конкуренция. То е насочено към подобряване на техните търговски позиции спрямо фирмите от други страни.

Субсидиите се отпускат от правителствата в различни форми.

Преките субсидии представляват директен паричен превод в полза на производителите на определена стока за вътрешния или за външния пазар.

Значително по-широко са разпространени непреките субсидии. Те намират израз в създаването на различни привилегии за производителите.

Съществуват вътрешни и износни субсидии.

Вътрешните субсидии подпомагат местните производители на стоки за вътрешния пазар. Те създават в тяхна полза ценово предимство, поставящо ги в по-благоприятна позиция спрямо чуждестранните конкуренти. Реалната цена, която субсидираната фирма получава от своята стока на вътрешния пазар, се равнява на пазарната цена плюс размера на субсидията. В резултат на този вид субсидия се стига до разширяване на местното импорт-заместващо производство на определен вид стоки и съответно до намаляване на техния внос.

Субсидирането се отразява и върху националното благосъстояние. Разходите за защита на определен вид продукция се осигуряват от данъчните приходи и лягат върху цялото общество. Те се равняват на произведението от размера на субсидията и количеството на съответната стока.

Субсидиите стимулират активността на импорт-заместващия сектор. Една част от тях попадат във фирмите с ниски единични производствени издръжки, увеличавайки техните инвестиционни и производствени възможности.

Друга част от вътрешните субсидии формира т.нар. защитен ефект. Тя се инкасира от производителите с високи единични издръжки и им дава възможност да противостоят успешно на конкуриращия внос от чужбина.

Чрез износните субсидии националните производители получават ценови предимства на чуждите пазари. Така чуждестранните потребители се поставят в по-благоприятно положение спрямо националните. Това става в степента, в която експортната цена на субсидираната стока се оказва по-ниска в сравнение с цената на местния пазар.

Въвеждането на износни субсидии поражда два преки ефекта за националната икономика. Първият ефект намира израз във влошаване значението на показателя „условия на търговията”. В резултат на получените субсидии производителите намаляват цените на износните стоки, което води до снижаване на индекса на износните цени на страната като цяло.

Вторият ефект от износните субсидии е свързан с растежа на валутните приходи на страната. Той възниква само когато процентът на увеличаване на покупките на външния пазар е по-голям от процента на намаляване на продажната цена на субсидираната износна стока.

Правителствата на много държави са принудени да субсидират износа, за да увеличават валутните си приходи, независимо че се влошава значението на показателя „условия на търговията”.

Експортните субсидии обикновено облагодетелстват отделни отрасли и производства и поддържат заетостта в тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар