Реферат по География на туристическата инфраструктура

ТЕМА - ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИЯ ТУРИЗЪМ ВЪВ ФРАНЦИЯ
Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Тази връзка между туризма и природната среда е двустранна. През последните 20 г. европейския туризъм се характеризира с висок темп на развитие, който доведе до пресиране на основните туристически курорти и на досега неизползваните територии, предимно крайбрежията. Това доведе до управленчески проблеми по отношение на условията, удобствата и посетителите.
Осъзнаването на екологичните проблеми от туристите доведе до действия в обществения и частния сектор, които имат за цел да се борят с проблемите, възникнали вследствие на туристическата дейност. Секторът отговаря на желанието за по- добра грижа за околната среда по няколко начина, включващи:
─Развитие на издръжливи туристически стратегии в обществения сектор и основаването на Асоциации по проблемите на околната среда в частния сектор
─Развитието на различни кодекси по ръководство и индивидуални регулиращи мерки от частния сектор
─Набор от съвместими действия на европейско, национално и местно ниво, свързани с изследването на туризма и проектите, които тестуват неговото правилно, целесъобразно развитие
─Предлагане на нови туристически продукти, насочени към любителите на екологичния туризъм
В този смисъл на туристическия пазар е закономерна появата на селския туризъм като алтернативен вид туризъм. Той противостои на масовия (индустриален туризъм), чиято материална база и туристически продукт характеризират вече една потискаща стандартизираност. Селския туризъм е един своеобразен “отказ” от икономическа ефективност в полза на една човешка ефективност.
Селския туризъм, като почивка в селска местност не е само мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда, динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места. В рeдица развити западноевропейски страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.

Определение за селски туризъм
Селския туризъм обхваща всички туристически дейности, развивани на село. Основното е алтернативните среда и пространство, които той предлага. Тук се включват пътуването и транзитното преминаване през селските местности с кола, велосипеди, лодка, кон, а също и престой в селска къща. Селския туризъм се свързва както с посещение на селски местности, така и с възможност за провеждане на определена научно- изследователска дейност, свързана с хоби или професия. Определението включва и всичко, свързано със селскостопанското обкръжение, с определени събития, празници, музеи, посветени на производството на селскостопански продукти и с традициите и обичаите в тази област; също и формите на туризъм, които са директно свързани с една ферма, независимо дали е престой, просто минаване с обяд, някакви развлечения или еднократно пътешествие.

Причини за възникване
Този нов вид алтернативен туризъм е предизвикан преди всичко от насищането на туристическото предлагане със стандартизирани, традиционни и невнасящи разнообразие във ваканцията на туристите продукти (море, планина, маршрути, свързани главно с градове). От друга страна нараства прекомерното екологично, физическо и морално разрушаване на туристическите зони. На трето място: прекаленото динамизиране и автоматизиране на градските условия, които характеризират съвременния начин на живот. Този туризъм е характерен за високо урбанизираните страни и се развива поради желанието за връщане назад към природата, поради факта, че дава възможност на много хора без да изразходват големи средства да се докоснат до природата в нейния и първичен вид или пък в селска среда да открият непознати занаяти, интересни атракции, гастрономия, нови форми на култура. Чрез селския туризъм се търси изход от все по- застрашителната практика на масовия туризъм, който е изцяло икономически ориентиран и в голяма степен пренебрегва екологичните, социални и морални ценности.

Икономически и социални ползи
Селския туризъм се смята за адекватен инструмент за регионално развитие, допринасящ за:
─Покачване цената на земята
─По- добра база за удобствата на местното население
─Подобрение на регионалната инфраструктура
─Разнообразие в трудовата работна сила
─Допълнителни приходи за местното население
─Подобрение на аграрната околна среда и покачване на социално- икономическия статус на тези региони
─Насърчаване културното разнообразие, запазването на националното наследство, оценката на бита и традициите на местното население и уважението към техния личен живот и достойнство
─Увеличаване съзнанието за “усещане” на природата. Екотуризма трябва да стимулира у туристите оценяване и разбиране на екосистемата и нуждата от нейното опазване.
─Минимизиране отрицателните последствия от туристическите пътувания върху околната среда
Счита се, селския туризъм има съществено предимство, защото не вреди на околната среда и същевременно допринася за регионално развитие. При него се дава възможност за използуване на съществуващ леглови фонд, с което се съкращават инвестиционните разходи и се предотвратява заемането на горски и пасищни площи. Прекарването на почивка в подобни райони с ниска гъстота на туристопотоците дава възможност туристическите обекти да се разпределят по- равномерно върху територията. Това е полезно не само за околната среда, но и носи допълнителни доходи на местното население.

Инфраструктура
Селския туризъм има комплексен характер. Всеки един елемент- подсистема има свои редица особености. Екологосъобразната природна среда придава устойчивост на системата. Тя е пространствената “рамка” на селския туризъм. Тя включва не само присъщите и географски елементи, но и редица антропогенни ресурси, главно в областта на културните ценности (бит, душевност, фолклор). Така че приемащата среда има не само физическо, но и социално измерение, акцентираща върху самобитния характер на продукта.
Туристическата инфраструктура следва да се разглежда в няколко направления:
a)Средство за подслон на туристите, което в повечето случаи е и дом на селяните. Към това следва да се прибавят стопанския двор или фермата, към които проявяват интерес туристите и особено децата (грижи за животни и птици, отглеждане на зеленчуци и плодове ). Тук вниманието е насочено към запазване на един автентичен бит и архитектура.
b)Инженерна инфраструктура, свързана с осветление, отопление, телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на селския туризъм.
c)Производствена инфраструктура, която е насочена към практикуването на занаяти и производство на характерни сувенири със селска тематика (автентичност); приготвяне на местни специалитети, включително и с участието на туристите: регионална кухня, туршии, колбаси, сладка, сушени плодове и др.
d)Социална инфраструктура, активизираща контактите между селяните и туристите: културен дом, кино, местни празници (събори), карнавали, състезания, игри и др.
Туристическата инфраструктура следва да отговаря на две основни изисквания:
1.Да създава нормални условия за пребиваването на туристите
2.В минимална степен да нарушава екологически съобразната природна среда
Туристът е субектът на селския туризъм, важния елемент на неговия пазар, най- вече с неговите мотиви, очаквания, вътрешна нагласа. Стопанинът се разглежда като събирателно понятие на местното население. Чрез него се осъществяват преобладаващата част от услугите, домашната кухня, приготовление на домашни специалитети, грижите за домашното стопанство. Пак чрез него се постига запознаване на туристите с народни занаяти, фолклор, бит. Стопанинът е водеща фигура на този тип туризъм. От неговото умение, природна култура и душевност зависи степента на удовлетвореност на туристите от ваканция на село.

Интеграция
От функционална гледна точка селския туризъм е тясно свързан с други видове туризъм. Преди всичко това е рекреативния (морски и планински) туризъм, културния туризъм, както и някои видове специализиран туризъм (ловен, култов). С посочените видове той има обща, интегрирана екологосъобразна природна среда. В организационен аспект обединителната основа се явява семейния туристически бизнес.
Всичко това позволява на селския туризъм да бъде включван в комбинирани турове, с което да се оказва мултиплициращо въздействие върху традиционни туристически маршрути. Така например морски рекреативен туризъм да се съчетава с почивка на село. Особено това е полезно за крупни морски туристически комплекси, които могат да разнообразяват продукта си с посещения на село или други форми на маршрутно- познавателния туризъм. Възможно е формирането на специализирани турове, които да включат разнородни обекти на селския туризъм: посещение на група манастири, природни феномени, пътувания с лодка, съчетани с нощувка на палатки и др. Селския туризъм позволява да се задоволяват специфични хоби- интереси с научно- познавателна цел: фото- любов, събиране на билки и минерали; събирателска дейност в областта на фолклора, лингвистични проучвания и др.
Всяка страна или регион поставя свой отпечатък върху развитието на селския туризъм, като се търсят нови форми и перспективи. В реализирането им се включват местните общности, законодателни органи, представители на различни сектори на икономиката. Селския туризъм се явява един от важните моменти в политика за развитие на селото. Осъществяват се програми за подпомагане и инвестиране в тази област, организира се обмяна на опит и информация.

Франция

Франция е страна с традиции в развитието на туризма. Тя има Министерство на туризма, но не само то работи по проблемите на туризма; в разрешаването на тези комплексни задачи се включват и Аграрното Министерство; голяма е ролята на общините и сдруженията на участниците в туристически бизнес.
Трябва да се има в предвид, че във Франция от 1949 г. редовно се правят анкети за ваканцията на французите и още оттогава се води статистика за посещенията на селата.
След Втората световна война основен тип почивка е тази на село; тя се запазва доминираща до 1957 г., когато започват по- масови посещения на морските курорти.
От анкети, проучвания и анализ на туристическите потоци, генерирани в големите агломерации се установява, че съществува експанзия в селата като място за почивка.
Около 25% от почиващите предпочитат да прекарат отпуската си на село. Във Франция това са в по- голямата си част висши служители- хора със свободна професия, ръководители на предприятия, търговци и занаятчии. Парадоксално е, че по- малко от тях са работници и служители.
Селския туризъм създава най- добри възможности за семеен отдих, но индивидуалните пътувания също имат перспектива. Отдихът на село се свързва както с летния, така и със зимния отпуск, които са продължителни, а също така и краткотрайни празнични или седмични пътувания. В последния случай обаче продължителността на престоя е малка и участниците не могат да се придвижват надалеч.
Статистическият годишник на Френската Национална Федерация за туристическите райони дава най- красноречива информация за типичния летовник на село: за 1997г. данните сочат, че престоят му е средно 13 дни, основното му занимание е посещение на района, на забележителни места и паметници; разходки, излети или походи на къси разстояния, риболов.
Туристът не винаги е доволен от своя престой- 15% са изказали недоволство главно поради недостатъчната чистота в настанителната база. Само доброто познаване на мотивацията (често различна) и на нуждите на потенциалните туристи може да позволи да се изработват оферти с адаптирани туристически продукти. А мотивите, които тласкат хората към почивка в селска среда, са разнообразни, но на преден план излизат спокойствието, чистия въздух, социалните контакти и досега до природата. Включват се и финансовите съображения, защото това е сравнително евтина почивка. Част от туристите посочват неудовлетворението си да бъдат “вързани” за домовете си. други предпочитат спокойната атмосфера във фермата, възможността за изява и индивидуалност- чувства, които в делничния им живот се подтискат по една или друга причина. Типично за туристите, които практикуват този вид туризъм, е желанието им за пространство, за по- добро лично отношение към тях.
Във проведените от Френската Национална Федерация за туристическите райони анкети и проучвания ясно личи промяната в профила на мотивите и поведението на туристите. До началото на 90-те години почиващите са:
─Според типологията на туриста, възприета от Коен- Плог, предимно от типа “масов турист- изследовател” (според Коен) или “средноцентрик” (според Плог). Програмата за пътуването е съставена от туроператора по желание на туриста и престоят е в алтернативна туристическа среда.
─Практични туристи- привличат ги по- умерените цени, като тук се включват предимно възрастно хора без деца.
─Туристи, изпитващи антипатия към масовото общество.
От средата на 90-те години се забелязва изменение на мотивационния профил на туриста. Към горните три типа се прибавят и:
─Хора, с чувство за отговорност към природата и с желание да се включват в селскостопанската работа.
─Хора, ориентирани към земята и добрия живот.
─Туристи от типа “пътешественик” (според Коен) или “алооцентрик” (според Плог). Те избягват контактите с масовите туристи и туристическите инстанции; идентифицират се с общността- домакин; живее с местните хора и се опитва да възприеме навиците им; привличат го нови места, нетрадиционна култури; поема риск и е търсач на силни усещания; участва в извършването на трудови дейности заедно с местните жители.
В последните години започна да се изгражда и една нова представа за съвременния турист, във връзка с утвърждаването на селския туризъм. Той е благоразумен, критичен потребител, непретенциозен, приспособим, приема типичното и националното, внимателен, деликатен, тактичен, експериментиращ и готов да се учи.
Промяна и развитие търпи и самата концепция за селска среда във Франция. Понятието “селска среда” датира от 50-те години и тогава с него се е обозначавало населено място с не по- малко от 2000 жители, живеещи в къщи на разстояние не повече от 200 метра една от друга. Оттук и определението за селска среда като пространство, чието съдържание ще зависи от това, което решим да развиваме в него, т.е. концепция за подчиненост на селото, на подчертаване на неговата зависимост от града. С нея се подчертава, че тази среда подлежи на урбанизация. набляга се на бъдеще, изключително свързано с пазарните механизми, на туризъм ефективен и производителен.
Днес, в началото на новия век, вследствие опита за преход към устойчиво развитие на туристическата индустрия и ново осмисляне на природните и културни ценности на съвременния свят, във Франция се възприема изцяло нова теория за селската среда като пространство със собствена физиономия и логика на развитие. Тук вече се подчертава запазването на присъщите на селото ценности в бита и начина на живот, в общуването- т.нар. човешки аспект. Както се вижда, мястото на селския туризъм е различно в тези две концепции.
Институции
Организирането и провеждането на туризъм в селска среда се осъществява както от държавни и частни организации, така и от такива на доброволни начала.
Много голяма е ролята на местните териториални общности- общините. Още през 1964 г. общините в селските територии, които се занимават с туризъм, създават Асоциацията на “зелените курорти”. За да могат да съгласуват своите инициативи и действия членовете на тази асоциация свикват сесии, на които се разглеждат всички проблеми, свързани с тяхната дейност. Обменът на информация, опит, поставяне на проблемни въпроси и нови инициативи, благоустройството на територията- всичко това се съгласува с държавните органи на национално ниво.
Обвързването на местната политика за развитие на туризма е в много тясна връзка с общонационалната туристическа концепция и насоки на Министерството на туризма и на всички организации, които имат отношение към развитието на туризма, в частност селския туризъм.
Една от най- старите форми на намеса на правителството е даването на привилегии и финансова помощ за подобряване на инфраструктурата или изграждането на допълнителна база, а така също финансови и социални привилегии за селското стопанство. Помощите се отпускат от Министерството на туризма и териториалното устройство, от Министерството на финансите, помощите на ниво департамент и не на последно място помощите о Европейския съюз. Въпреки това не бива да се създава впечатление, че общините са много зависими и че всичко е силно централизирано. Тази обвързаност в една система не е пречка самите общини да имат свои становища, свои инициативи, които всъщност само се подпомагат от по- висшестоящите органи. Много от идеите се зараждат именно на местно ниво, а не се спускат като планове и насоки, които трябва да се изпълняват. Инициативи, проекти за строеж на допълнителна база за развлечения, построяване на ваканционни селища, преустройване на стара база в по- модерни средства за подслон, проблеми с водоснабдяването и много други се решават от самите общини.
Асоциацията на “зелените курорти” има своя политика за обновление на селските територии; планове за благоустройство на районите; за даване някои територии статут на национални паркове и редица договори с държавата. Всичко това се извършва на базата на стабилно законодателство и специални закони за туризма.
Емпирична информация
Данните са взети от специализирана френска периодика, гранична статистика, от анкети и проучвания на Френската Национална Федерация за туристическите райони.
От общо 65 милиона посещения в селска среда 57,5 се падат на французи, а останалите 7,3 милиона- на чужденци.
В таблица №1 са дадени посещенията в селска среда, разделени по страни. Вижда се, че най- голям дял от посещенията има Великобритания, следвана от Германия и Холандия. Това е съвсем обяснимо, защото Великобритания и Холандия са страни, в които този вид туризъм е твърде популярен, а пък Германия е страната, чиито жители пътуват масово в чужбина с цел почивка.
Най- посещаваните от чужденците области, съответно районите, в които развитието на селския туризъм ще е приоритетно, са отразени в таблица №2. Вижда се, че въпреки водещото място по посещения на Рона- Алпи, Ил дьо Фран, Аквитания, провинция Алпи- Лазурен бряг и Централния район, но и останалите области имат немалка посещаемост от чужденци. Териториалното разположение на туристическото предлагане е относително повсеместно, което спомага за хармонично развитие и ограничаване прекаленото натоварване на ресурсите.
Различна е ситуацията за френските граждани, които посещават най- вече районите в близост до териториите, генериращи туристопотоците (Парижкия район например).
Преди да се посочат данни за настаняване на туристите, за продължителността на престоя и практикуването на различни дейности в селска среда, би било добре да се характеризират средствата за послон като елемент от туристичерската инфраструктура и специализиращите дейности на селския туризъм.
Най- общо типовете средства за подслон могат да се групират така:
─При постоянни жители, в селски къщи и ферми;
─Селски гостилници, ханове, семейни хотели, реставрирани замъци;
─Къмпинг във ферма;
─Колективни средства за подслон за социален туризъм- семейни къщи за ваканция, ваканционни селища;
─Каравани на стоянка в селски район;
─Специализирани средства за подслон, например за деца, младежи, заслони при походите и т.н.
Всички изброени средства за подслон отговарят на определени условия. Те са категоризирани и се предлагат в каталозите и резервационната мрежа.
Категориите “житен клас” са много популярни, а най- голямата е предлагането на жилища “четири житни класа”, насочени към клиентелата с високи изисквания. Това са самостоятелни къщи с градина и паркинг или подслон за кола, машина за миене на съдове, телевизор, баня на всеки етаж, телефон.
Съответната настанителна база в съчетание с дейностите, които могат да се извършват на място, както и предпочитанията на туриста са много важни при избора на мястото за почивка.
Специализираните дейности на селския туризъм могат да се разделят на основни (подслон и храна) и допълващи (всичко останало, което запълва престоя на туристите).
Рекреационните занимания, които се включват в оформянето на туристическия продукт, са:
─Разходки (пеша, с коне, с велосипеди, с мулета, по река)
─Спорт на открито (плуване, летене с делтаплан, водни ски, кану- каяк, езда, тенис, голф, гимнастика, скално катерене, стрелба с лък, стрелба по подвижни цели, палеоложки експедиции)
Предпочитана е активната почивка, съчетана с лечебно- климатичен отдих и възстановяване. Особено типично за селския туризъм е участието в полска работа- овощарство, пчеларство, гроздобер, бране на плодове, цветарство, събиране на гъби, билки. Много характерна е и консумацията на място на местни продукти, запознаването с местната кухня. В това отношение възможностите са извънредно разнообразни. При по- добра организация и медицински контрол може да се провежда плодолечение, вегетариански седмици, дегустации на специфични продукти, кулинарни вечери, пикници. Популярни са инициативите за откриване на историческото, етнографско, културно, архитектурно наследство, фолклор, обичаи, характерни за всеки район. Организиране и демонстрации на занаяти. В землищата на селата, в близост до горски масиви и ловни стопанства, язовири, реки, езера има възможност за организиране на ловни и риболовни излети. Изпълнимо е и предлагането на по- специализирани ваканции- стажове за изучаване на флора, фауна, геология, проследяване миграциите на птици, вулканични явления, практикуване на езика на страната домакин.
През 1997 г. Франция е разполагала с 521 курорта за “зелени ваканции”, като се предлагат 225 хил. легла, разпределени в къмпинги, хотели, къщи и т.н. Най- голям дял се пада на престоя на чужденци в собствени къщи или пък приятели, следвани от къмпинг- караванинг, хотели и т.н.
Интересно е, че французите също предпочитат да почиват в собствени къщи или при приятели, следвани от престоя в наети къщи, къмпинг- караванинг и т.н.
По брой на реализирани нощувки, както и по посещаемост на преден план се нареждат Великобритания, Ирландия- 8,5 млн.; Германия- 6,9 млн.; Белгия, Люксембург- 4,9 млн. души.
По- трудно е да се дадат данни за французите, защото те почиват предимно при приятели или във вторите си жилища. Престоят им е по- краткотраен, но пък по- често посещават тези райони; средния им престой е около 13 дни.
Голяма разлика има в това какви занимания предпочитат чужденците и какви французите. Най- голям процент от запитаните чужденци с какво се занимават по време на престоя си на село са отговорили, че посещават паметници и други културни забележителности- 46% ; следват занимания около водни басейни- 24% ; следват други спортни занимания и т.н. Големият процент на посещения на паметници и музеи е съвсем обясним за чужденците, тъй като те проявяват по- голям интерес и към културното наследство на района. Заниманията на французите се подреждат по съвсем различен начин. Една голяма част от тях почиват във вторите си жилища и се занимават с градинарство (почти 27%), а от друга страна около 40% от анкетираните отговарят, че практикуват някаква дейност. 17% посещават културни паметници и природни забележителности, а 14% се занимават със спорт. Има тенденция на засилен интерес към лова и риболова. Съвсем очевидно е, че французинът, почиващ на село, търси спокойствието и неголемите натоварвания, докато чужденецът е по- любопитен, по- напорист да опита от колкото може повече неща и да се запознае с нови и екзотични за него обичаи, нрави, местна култура.
В последните десет години се наблюдава траен интерес към посещенията на село. Въпреки че постигнатото е много и селския туризъм се развива бързо в последните години, все още всички дейности се извършват с уговорката, че трябва да се запазва бдителността към опазването на природната среда, към сигурността и начина на живот на туристите и на постоянните жители в туристическите райони, което включва:
─Отхвърляне на всички зле замислени проекти за ново пътно и жилищно строителство;
─Отказ от всякакво строителство в опасни зони;
─Предпазване от замърсяване на водите, предназначени за къпане и битови нужди;
─Добра организация на транспорта и инфраструктурата, без много да се променя селския свят, още по- малко да се руши.
Безспорни са успехите на Франция в предлаг ането на туристическия пазар на един специфичен продукт като почивката в селска местност. Факт е, че 37 милиона чужденци, които посещават годишно страната, около 7 млн. предпочитат именно почивката на село.
Бъдещите цели и мерки относно развитието на селския туризъм във Франция най- общо са насочени към:
─Включване на селския туризъм в глобалното развитие на земеделието и в регионалната политика.
─Създаване на местни структури за поддържане на този вид туризъм и за координация между местните интереси и националните органи, отговарящи за туризма.
─Определяне на обекта и границите на туристическото развитие според количествени и екологични критерии.
─Кооперация на място, в рамките на местните колективи.
─Подобряване на информираността на настоящата и потенциална клиентела за условията на настаняване и предлаганите атракции; необходима е по- интензивна маркетингова експанзия.
─Осигуряване на по- добра комуникация между местата за прием на туристи чрез създаване на единна информационна мрежа.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.“За устойчивото развитие на селския туризъм”, Костов, Е., Благоевград, 1996 г.
2.“Селския отдих и туризъм”, Бъчваров, М., София, 1995 г.
3.“Селски туризъм”, Кулишев, Е., София, 1996 г.
4.сп. “Туризъм България”, бр. 4 и 6 от 1999г.