Реферат по Социология

ТЕМА - ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СОЦИОЛОГИЯТА
Социологията, като наука, изучава най-общите закони на обществото като цялостна система и на отделните негови структури, функционирането и развитието му, както и взаимоотношенията между отделните елементи на групите в обществото. Социологията разработва общите категории общество, социален процес, социална група, социално взаимодействие, социален статус, социална роля и пр. Глобалните футурологични теории (за единното индустриално общество, за постиндустриалното общество, за обществото на всеобщото благоденствие, за технотронното общество и др.) разширяват и обогатяват социологията като наука.
Според съвременните схващания, обществото е характерна форма на човешко съществуване. То е само особена исторически пластична структура на начина на живот на хората и само в този смисъл – като структура на начина на общуване и на дейност – обществото запазва относителна индивидуалност. Всеки човек създава сам себе си като личност, доколкото усвоява обществено определените начини на поведение, като по този начин той се оказва и носител на социалните отношения. Когато конфигурацията от обществени връзки позволява, човешките действия и постъпки могат и да променят структурата на обществените отношения.
Обществото представлява цялостна мрежа от взаимоотношенията на човешките същества, т.е. обществото представлява не съвкупност от човешки същества, а съвкупност от отношенията помежду им. Социалните връзки, включени в цялостната мрежа от отношения са безплътни и неосезаеми. От съвременна гледна точка обществото може да се разглежда като всеки друг обект със свои собствени закономерности и принципи на съществуване.
Ако се има предвид социологическия смисъл на понятието общество, то това е: естественият (органичният) съвместен живот на група хора, основаващ се на еднакъв произход, сходни възгледи, обща съдба и стремежи.
Динамичните процеси в обществото налагат неговото изучаване и анализиране по сегменти. Ето защо социологията е актуална наука, на която са присъщи няколко функции:
• Информационна функция – социологията представя на обществото много информация. Изследвайки най-различни социални явления, тя ги резюлира във вид на съобщения, статии, научни отчети, препоръки, книги, бюлетини и т.н.
• Идеологическа функция – изразява се в това, че социологията прониква в определени идеи, подчинени на определена политическа линия.
• Прогнозна функция – прогнозиране на бъдещето, което може да бъде краткосрочно или дългосрочно. Социалното прогнозиране е сложна дейност, която се опира на широк комплекс от изследвания. Социалното прогнозиране трябва да отчита постиженията на всички гранични науки – социална психология, философия, психология на управлението, мениджмънт на човешките ресурси, и т.н.
• Критическа функция – изразява се в това, че социологията в хода на изследванията уточнява своите теоретични положения. Възниква необходимост от тяхното преразглеждане. Могат да се отрекат някои стари въпроси и да се въведат нови.
На съвременния етап на развитие на обществото рязко е нараснало вниманието към социалните изследвания. Това можем да се обясни с важността на социалните проблеми. Социолозите се интересуват от социалните явления и процеси, възникващи в групите. Изследването на социалните явления водят към проявление на закономерности в развитието на обществените системи. Социологията формулира такива изводи, такива предписания, които са характерни за социалната действителност на съвременния етап. Тя позволява да се усъвършенстват социалните процеси, както и съзнателно да се управляват социалните системи. Социологията изучава основните, най-важните, повтарящи се и съществени връзки и зависимост в социалните системи.
Използването на законите на социологията дава възможност значително да се повиши равнището на научното управление на социалните процеси в рамките на определена група, фирма, институция и др. Тези закони помагат за ориентацията в сложните взаимодействия, във връзките на човека със средата, в която живее.
Всичко казано дотук показва значимостта на социологията като наука и нейното практическо приложение. Не по – малко интересен и важен е въпросът за възникването на социологията, периодизацията при нейното развитие, както и основните мислители, оставили среда в оформянето на основните идейни течения в науката. Именно това е фабулата на настоящата курсова работа.

Възникване и развитие на социологията като наука
• Първи опити за дефиниране на социологически идеи в древността и феодализма
Социологическите възгледи на античните мислители са оказали влияние върху развитието на социологическите теории в следващите етапи на развитието на човечеството. Въпреки общият метафизически характер, античните мислители в своите изследвания откриват някои начала на закономерност в развитието на обществото. Категориите “роб – господар”, осъждането на недъзите на робовладелското общество, разбирането или отхвърлянето на идеите за трупане на богатство, както и запазените предания в духа на народния епос са първи опити за конкретизиране на взаимоотношенията в древното общество. Разбира се, класическото робовладелско общество е отдалечено от съвремието с много столетия, които напълно са изменили облика на човечеството. Независимо от тази отдалеченост, изучаването на възгледите на древните има голямо познавателно теоретично значение. За наченки на социологическата мисъл може да се говори в съчиненията на Ксенофонт, Платон, Сенека, Луций, Аристотел. В тези съчинения се откриват първите опити да се осмисли устройството на обществото, неговите връзки и закономерности, икономически взаимоотношения. Ако се сравнят, например, съставената от фрагменти “икономическа система” на Аристотел и първите пет глави от “Богатството на народите” на Адам Смит, ще се открият поразителна приемственост на мисълта. Изключително поучителни за следващите поколения са схващанията на Сенека за човешкото неравенство и на Лукреций за бъдещето на човечеството. Не бива да се пропускат и поуките от римското право за взаимоотношенията между хората.
В исторически план, без да бъде формулирана като наука в древността, социологията има своя базис от древните мислители. Значителните завоевания на античната мисъл са основата, върху която се изграждат по – късните теории и учения на европейската наука. Възникването и разпространението на християнската наука доказва, че всеки исторически преврат в обществения ред се извършва едновременно с поврата на съжденията, на мислите и представите на хората – членове на дадено общество. Като типичен сбор на еврейското богословие с източната религиозност и стоическата римска философия, християнската религия векове наред ще управлява развитието на обществените науки и нейните догми ще дават отговор на редица въпроси, свързани с взаимоотношенията вътре в обществото. Особено характерна и с първостепенно значение е идеята на ранните християни за сплотеността на хората, за тяхното единение, братска любов и всеопрощаващо поведение.
Мисълта в епохата на феодализма е подчинена на основните черти на тази система – васалните връзки в обществото, както и смиреността и подчинението, което внушавала църквата през този период. Като най – виден представител на схоластичната мисъл се счита Тома Аквински, чийто социално – икономически идеи отразяват новите явления в развитието на мисълта през феодализма. Той сравнява обществото с човешкия организъм - както отделните органи не са равни и изпълняват различни функции, така е и в обществото.
За да се допълни изследването за елементите на социологическата мисъл през феодализма, е необходимо да се спомене и развитието на т. нар. еретични движения, които обикновено са израз на социалния процес на хората срещу официалната църква.
Както се вижда от направения ретроспективен анализ, социологията като наука не възниква изведнъж. Нейното начало е в отделни социологически мисли в древността и средновековието, както и в социалното развитие на обществото през Ренесанса и Възраждането, когато се оформя системата на гражданското общество. Като видни представители за периода ХVІІІ – ХІХ век могат да се посочат Адам Смит (1723 – 1790), който освен грандиозни постижения в областта на икономическата теория, има и определен принос за развитието на социологията. Адам Смит разкрива нова гледна точка върху обществото и обществения живот, като намира връзката между производствената и пазарната система на обществото. Моделът на обществото почива върху разделението на труда и обменът между индивидите. Социалната система на обществото се изгражда на дейностния принцип. Държавата трябва да оттегли натиска си върху обществото и да се грижи само за три неща – защита на народа от външно нашествие, правосъдие и поддръжка на определени обществени институции.
Социологически концепции се наблюдават и във възгледите на определени философи от следфеодалния период – Кант (1724 – 1804) и Хегел (1770 – 1831). Хегел отдава предпочитания на социалните въпроси, свързани с гражданското общество, семейството, и личността, като градивна единица. Кант поставя човекът, обществото, държавата в базиса на своите социални възгледи, като идеите му разкриват многомерността на обществото, стремежът към индивидуалност на човека, невъзможността му, от друга страна да живее изолирано - без социалните връзки в обществото.
Постепенно, с наслагването на различни знания за обществото, връзките в него, реда, който ги обуславя, елементите на общностите се стига до създаването на самостоятелно обособена наука – социология.
• Социологически теории през ХІХ век (класически теории)
Основоположник, пръв теоретик на социологията се смята Огюст Конт (1789 – 1857). Предпоставките за възникването на социологията като клон на научното познание могат да се търсят в икономическата и политическата конюнктура в Европа към края на ХVІІІ век и през ХІХ век. Достиженията на точните науки (механика, физика, химия) спомагат за извършване на индустриална революция, политическите движения са фактор за политически революции. Формира се гражданско общество, което разбира се, разширява социалното поле. Ето защо, философските учения до момента не могат да отговорят на новите потребности на взаимоотношенията между индивидите. Опитът на Конт да изгради фундаментална наука за обществото, наречена от него социология, която да отговаря напълно на критериите, общовалидни за всички вече формирани и безусловно признати науки може да се нарече монументален, защото в цялата предходна история на човечеството неизменно има стремеж за разбиране и обяснение на света на човека и личността, на социалния свят, на социалния живот, на обществото и мястото на индивида в него, но този стремеж не е систематизиран или ако има опити за ориентация, то те задължително са пречупени през призмата на философията. Генезисът на социологията е много продължителен, сложен и противоречив процес, защото социалния живот оставял у мислителите впечатлението, че в него преобладава по – скоро случайността. Конт вижда основната задача на социологията в разкриване на закона на еволюцията на обществото изобщо, както и в определяне на собствените, за всяко общество закономерности, така както природните науки разкриват и обобщават закономерностите на природата. Фундаменталният труд на Конт “Социалната наука” трябва да бъде обект на особено внимание, от гледна точка на факта, че се счита за първата социологическа публикация и от друга страна е ярък показател докъде стига Конт при социологическите си обосновки. Трудът е разделен на части, като съдържанието им в най – общ план е следното:
- Първа част: тази брошура представя предпоставките за цялата творба. Основният, според Конт проблем на обществото е наличието на политически мнения. Ключовите понятия в брошурата са политически стремежи и политически мнения, като стремежите са представени като психосоциални реалности, а мненията са илюзии, които трябва да разпръскваме, като за целта използваме позитивната наука.
- Втора част: дава обща оценка на цялото досегашно минало, в нея Конт разглежда двете политически системи - феодалната и индустриалната и съответно техните опори и обуславящи ги фактори в лицето най-вече на телогията и науката. Той подробно се спира на процеса при който едната система е в упадък, а другата прогресира и набира сили, но нито едната е изчезнала съвсем, нито другата се е наложила окончателно.
- Третата част представлява план за научните изследвания, необходими за реорганизация на обществото. Тук Конт формулира необходимостта да са създаде позитивна политика, тоест, политика, отхвърлила всички традиционни априори. Описва подробно грешните подходи в исторически план и прави извода, че има само две възможни цели за дейност за обществото и за отделния индивид, като това са: силното въздействие върху останалата част от обществото и въздействие върху природата с цел тя д бъде видоизменена в полза на човека и производството.
- Четвърта част: тук присъстват философски съображения относно науките и учените. Конт проследява развитието на човечеството в духовен и рационален аспект. Според него, то преминава през три състояния:
- теологично или фиктивно - то е временно състояние;
- метафизично или абстрактно - то е преходно състояние;
- научно или позитивно – като окончателно състояние;
Така позитивизма се появява естествено следвайки историческата логика. Мисленето и духовността предопределят според Конт и общественото развитие. И не само това, позитивната наука е в състояние да даде най-точна представа за обществото. Необходимо е да се отбележи, че в същата брошура Конт въвежда понятието социална физика - под това разбира наука, която изследва социалните феномени по начин подобен на метода на точните науки.
- Пета част: в нея са изложени съображения относно духовната власт. Като духовна власт, според Конт, имат водещите умове на времето. Сегашната духовна власт, според него, губи почва и влияние и това личи от интелектуалната разпръснатост, от липсата на ценности, от развитието на бюрокрацията, от централизацията на властта. В резултат на това, Конт апелира за създаването на нов духовен ред.
- Шеста част: Тук Конт набляга на индивида, като част от обществото, защото: "действително е ясно, че между изследването на индивида и изследването на човешкия род съществуват толкова ясни връзки, че те биха могли да се разглеждат като две части на една обща наука …", но все пак, казва той, те са достатъчно обширни, за да са предмет на две различни науки - физиологията и социалната физика. Но според Конт, физиологията не е достатъчно развита като наука, а това може да доведе до продължителна криза и "амбиции от страна на психолозите". Важна е да се отбележи отричането на психологията като наука, защото тя борави с "метафизични методи" и с този инструментариум според Конт, не може да се достигне до истинско знание, нито в областта на социалните, нито в областта на индивидуалните проблеми.
Елементите на обществото, Конт вижда в човека, собствеността, езика и семейството. Човекът, според него, е явление, съставено от три елемента – чувствителност, деятелност, разум. Собствеността е проекция на обществото, натрупване на ценности, езикът е пазител на имуществото на разума. Семейството, според Конт е носител на исторчески опит и е интелектуалния носител на богатството на обществото. Консеснсусът между различните семейства води до създаване на селища и други социални общности. Развитието, според Конт е възможно само чрез еволюционен път. Социологията изучава обществото чрез две теории: социална статика и социална динамика. Динамиката е подчинена на статиката. Така Конт формулира понятието социология, като наука за структурните елементи на обществото и неговите признаци, изучавани с позитивните методи на природните науки – наблюдение, описание, измерване и пр. Разграничаването на социологията от философията обаче, продължава през целия ХІХ век в лицето на редица други учени и изследователи.
Хърбърт Спенсър (1820 - 1903) е последовател на еволюционните идеи на Конт, като ги доразвива. Основното, което може да се каже за неговите идеи за развитието на обществото е, че той формулира неговата еволюция от по – слабо диференцирани форми на социална организация към по – силно диференцирани, като двигатели на този процес са развиващото се разделение на труда и борбата на индивидите за оцеляване. В трудовете на Спенсър се отделя внимание на значението на емпиричните факти, като средство за обосноваване на прогресиращото разделение на труда. Интересното още е, че Спенсър възприема идеята за разглеждане на обществото, като биологичен организъм, притежаващ съответните потребности и механизми за тяхното удовлетворяване.
Не е възможно да се говори за социологията през ХІХ век, без да се споменат идеите на Карл Маркс (1818 – 1883). Той е известен основно с политическите и идеологическите си публикации, но не може да се отрече и ролята му за развитието на модерната социология. Изследванията му се вписват в областта на социалните структури, социалното отчуждение, социалните конфликти, социалното развитие. За разлика от Конт обаче, Маркс набляга на обективната необходимост от революционна смяна на обществения ред и типовете общество. Идеите на Маркс са синтез между знания от различни дисциплини – философия, право, политическа икономия, история и от друга страна – етика, политология, социална психология, социология. Основните идеи на Марксовата социология се заключават най – общо в пет социологически дилеми:
1. Структура, функциониране и развитие на обществото. Социалните параметри на човека, Маркс схваща като комплекс от обществени отношения. Трудът е основния системообразуващ фактор. Понятието за обществото, за Маркс има главно родов смисъл на вид социална организация.
2. Основата на съвместния живот, според Маркс е системата на обществени отношения, която е определена от материалните взаимозависимости при разделението на труда. Разделянето на обществото на социални класи има своите основания в икономическите отношения в обществото и преди всичко – в отношенията на собственост. При условията на класово разделяне на обществото неизбежно се формират и поддържат разнообразни форми на социално отчуждение на човешкия индивид от условията, предмета, процеса и продукта на неговата дейност. От своя страна, те формират и усилват конфликтния потенциал на класовото деление.
3. Социалното развитие се осъществява, според Маркс чрез революционна смяна на различни обществено – икономически формации – примитивна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа формация. Двигател на развитието е противоречието между постоянно усъвършенстващите се производителни сили и относително по – бавната промяна на производствените отношения. Главната промяна, която се наблюдава в хода на социалните революции е промяната във формата на собственост.
4. Утвърждаването на новата обществено - икономическа формация в резултат на социалната революция е свързано със стабилизирането на нови технологични, икономически, политически и идейни структури, като водеща е стабилизацията на новите отношения на собственост.
5. Голяма част от усилията на Маркс са насочени към изграждане на научна теория за възникването, функционирането, развитието и перспективите на капиталистическото общество. Характерно за Маркс е, че той свързва своите теоретични и емпирични изследвания с решаването на практически задачи – основно свързани с бъдещата класова реорганизация.
Ярък представител на социологическата мисъл от ХІХ век е Емил Дюркем (1858 – 1917). В неговите творби може да се открие усилие за определяне на предметната област на социологията. Тя, според Дюркем се занимава със социалните факти, като към изследването им се подхожда с методите на обективната наука. От своя страна, социалните факти могат да бъдат нормални и патологични. Характерно за тях е, че те формират реалната социална среда, която влияе на поведението и дейностите на индивидите. Разделението на труда крепи обществото и формира зависимостите между членовете на обществото, като подсилва индивидуалния характер на човека, обогатява определени личностни качества. Така Дюркем формира възгледа си за дуализма на човешката природа – строго индивидуална и социална, зависима от другите членове на обществото. Разделението на труда, според Дюркем формира и различни социални групи, които също са автономни от обществото (подобно на личността). Ако се абсолютизира обаче, тази самостоятелност води до изолация от обществото – това е опит на Дюркем да постави базиса на социално – патологичните явления. Към религията, Дюркем се отнася приемствено, като я окачествява като съчетание между религията на всекидневието и свещеното начало в общия живот на хората. Дюркем обръща внимание на проблемите, свързани с влиянието на материални фактори (географските условия, например) върху социалните процеси. Що се отнася до генезиса на социологията, Дюркем поддържа идеята, че тя произхожда от философията, като обаче силно поддържа и идеята на Конт, че социологът трябва да гледа на тази наука, така както биологът, физикът или химикът гледат на биологичните, физичните или химичните процеси. Така, през втората половина на ХІХ век, Дюркем очертава цялостния характер на социологията като наука.
Друг учен, с принос към развитието на социологията е Макс Вебер (1864 – 1920). За основна структурна единица на социалния живот, Вебер приема социалното действие. Под социално действие, Вебер разбира човешко поведение, когато и доколкото действащият го свързва с определен субективен смисъл. То не се ограничава до прекия смисъл на думата, а включва още замисленото, но по определена причина нереализирано действие (вътрешно действие). Социалното действие може да е мотивирано като реакция на атака към миналото, като отбрана в настоящия момент, или като предприемане на мерки за отбрана срещу агресия в бъдеще. Вебер изключва от класа на социалните действия онези човешки действия и човешко поведение, които са ориентирани към поведението на неодушевени предмети. Самият характер на социалното действие поставя проблема за метода на неговото изследване. Начинът, по който Вебер определя предмета на социологията, и по – конкретно – ключовото значение на мотивацията на социалното действие извеждат на преден план необходимостта от разбиране на тази смислова мотивация. Самият Вебер, който всъщност подготвя социологическата наука за нейния следващ етап, определя своята теория като “разбираща”.
• Социологически теории през ХХ век
Характерно за теориите през ХХ век са емпиричните изследвания, които отвеждат социолозите към микроструктурата на обществото. Като цяло социологическата мисъл е подчинена на управлението на труда, мотивацията на персонала и пр., което е обусловено от редица фактори – разграничаване на собственика на капитала от ръководителя на фирмата, изменени социално – икономически условия, създаване на огромни по мащаб и капитал конгломерати, оптимизиране на комуникациите между хората и пр. Водещото място на европейските социолози се сменя от американската школа. Редица са имената и изследванията, които могат да се споменат със своя принос за развитието на науката. Изключителен интерес представлява теорията за “човешките отношения”. В постановките за “хуманизация на труда” се обръща особено внимание на ролята на държавата и монополите.
Особени заслуги за развитието на социологията има Фредерик Тейлър, който формулира принципи за управление, на базата на изследвания в областта на научния мениджмънт. При Тейлър, реално се наблюдава прилагането на социологическите способи в практиката – за повишаване ефективността от ръководството на работниците и съответно максимизиране печалбата на собственика.
Принципите му могат да се обосноват по следния начин:
1.Необходимо е изучаване на натрупаните знания;
2.Необходимо е регулярно да се провежда обучение на персонала;
3.Трябва да има специализация на труда :
-в производството;
-в управлението;
4.Необходимо е работата да се планира предварително и поетапно;
5.Задължително е нормиране на всяка операция;
6.На работниците е необходимо да бъдат раздавани парични поощрения;
7.Необходимо е да се осъществява тясно сътрудничество между управляващи и управлявани.
Класификацията на Елтън Мейо за социалните групи представлява интерес при разглеждането на въпросите за разпределението на властта. В този смисъл групите са: формални групи (налице е предварително разпределение на властта, което става по официален начин, налице е формален лидер) и неформални групи (при тях отсъстват официалните властови зависимости). Съществува и неформален лидер, наричан още емоционален лидер. Една и съща група може да притежава формална и неформална структура.
Теорията на Маслоу за йерархията на потребностите е първата стройна теория за мотивацията. Основните потребности са групирани в 5 групи по възходящ ред: физиологични, сигурност, социални(обвързване), уважение, самореализация. Всяка по-високо стояща потребност се появява след задоволяването на предходната. Интересно е, че докато първите 4 типа потребности имат праг на насищане, то потребността от реализация е безгранична. Също така хората се намират на различни ниво на потребности както в пространството, така и във времето. Тази теория намира приложение и в съвремието при управлението на човешките ресурси и взаимоотношенията между собственика на капитала и наетия работник.
Друг виден публицист – Алвин Тофлър разглежда труда и неговата организация като главен социален проблем. Новите тенденции в развитието на науката, техниката, технологията и свързаните с тях изменения във всички сфери от живота на човека дават основание за преосмисляне на отношенията и моралните нужди на индивида.
Институционализмът, като течение на ХХ век има за задача да разработи такава теория, която би могла да стане реалистичен, действен инструмент за решаване на редица актуални обществено – икономически проблеми. Социологическата теория улавя пресечните точки между личността и обществото, където се формират образците на културата и се институционализират дейностите, като под институционализация (Парсънз) се разбира процес, при който се създава и запазва определена социална структура. Самата социална система се образува като събирателно между ролите и взаимоотношенията между хората.
Трябва да се спомене и друга от основните социологически теории на ХХ век – теорията на взаимодействието, разработена от Георг Зимел.
Конфликтната теория на Дарендорф разделя обществото на два облика – на всеобщо съгласие и конфликти. Проблемите на обществото се изразяват в конфликтните ситуации.
Теорията за обмена е формулирана от Леви – Строс, Хоманс и пр. Те приемат, че обмена е в основата на процесите в природата и обществото. Ценностната система също заема централно място в структурата на обществото и формира първообраза на личността на индивида.
Феноменологията и етнометодологията критикуват традиционната социология през ХХ век и търсят социалното в индивидуалния опит на хората. Социалната реалност се определя като обща сума т обектите и явленията на социокултурния свят, какъвто е той в обикновеното съзнание на хората.
• Съвременна социологическа мисъл
По – голяма част от различните течения на съвременната социологическа мисъл е насочена към прогнозиране на бъдещето на стабилното общество и неговото функциониране. Теоретическите проблеми на това общество представляват значителен интерес, като не бива да се пренебрегват и емпиричните проучвания. Основа за това са взаимната обусловеност и тоталната интернационализация на проблемите. Взаимозависимостта се явява основополагаща теза за почти всички течения на съвременната социология.
Съвременната социологическа мисъл носи белезите на модерната социология. Разбира се, във времево и теоретично отношение, тя е откъсната от класическите теории, но те все още продължават да бъдат ресурс за изучаване на съвременността. Актуално е така нареченото течение на постмодернизма, който се свързва с постиндустриалното общество, развиващо се на основата на високоскоростните потоци информация. И все пак, не може да се говори за съвременната социология, без да се спомене за процесите на глобализация, които оказват влияние на развитието на социологията днес.
Съвременната глобализация поставя началото на окончателното отмиране на капитализма, изчезването му като обществено-икономическа система. Тя е процес на излизане от локалното, местното; на създаване на нови връзки и комуникации с външния свят и превръщането му в свой свят; на преодоляване на националното, на разстоянията; на нарастване на обобществяването на труда, производството и културата, на размяната и на икономиката; на създаване и спазване на общи правила на търговия, на поведение и т.н. Социалното развитие винаги е силно противоречив процес. Разнообразието, породено от различни култури, традиции, особености на бита, географията, е и ще бъде един от най-важните източници на развитие на човешкия интелект през ХХІ век. Проблемите на глобалното общество са вече проблеми на социологията, като задължително се отразяват взаимоотношенията в международен мащаб, на фона на все по – задълбочаващите се процеси на интеграция. Основните въпроси, които разглежда съвременната социология и на които е призвана да даде отговор са свързани с икономическите промени, настъпили в социалния бит, вследствие на глобализацията.
Внимателното вглеждане в тези промени, които носи глобалната икономика, показва, че на мястото на материалното производство като определящ фактор на общественото развитие вече е информационното. Има обаче съществена разлика между материалното и информационното производство. Трудът, създаващ стойност, е обществен в материално благо и се отчуждава от работника. Обратно, творческият труд, макар и в екип, е неповторим, уникален, индивидуален. Не се измерва чрез работното време, а чрез вложената в него идея, от значението на новото, което носи информационният продукт. Трудът вече се оценява по полезността, която носи. През последните години нарасна и ролята на мениджърите, като основни фигури, управляващи производствения процес зад компютъра си.
Друг голям проблем на съвременната социология е прерастването на фиксирания капитал във фиктивен, а на фиктивния във виртуален и обратно. Това периодично се наблюдава при избухващите финансови кризи. Движението на финансовия капитал приема главно парична форма. Но при наличието на разплащателни карти функцията на парите като средство за обръщение, като платежно средство и като световни пари е поета от капитала, тъй като те се намират като авоари по сметки в банките. Циркулацията на парите е почти изчезнала, поради въвеждането на разплащателните карти. Фактически движението на парите вече е повече виртуално, отколкото реално. Този проблем не може да не се свърже с виртуалния свят, който сега нараства със страшна скорост. Това са сделки по Интернет, хирургически операции от разстояние, виртуално образование, конференции между хора от цял свят и т.н. Виртуалното става все повече част от реалния свят. Но това не е светът на капитала и физическия труд. Няма я старата класова структура. Сега има крайно богати и крайно бедни хора и държави. Безработицата вече е съставна част от цялостната картина на обществото.
Политикоикономическият подход при изследване на технологичната промяна разглежда технологията като отношение между хората в производствения процес. Признава се водещата роля на производството в развитието на обществото. Но идеята за огромните производствени възможности, откриващи се с автоматизацията, се допълва с опасенията от съпровождащата ги масова безработица и необходимостта от нова форма на активна държавна намеса в икономиката и обществото с цел ускоряване на социалните преобразувания. Със своята скорост глобалната технологична промяна оказва бързо преобразуващо въздействие върху развитието на обществото.
Дълбоко социалната природа на човека е в основата на познавателния интерес към закономерностите на обществения живот. Търсенето, откриването, анализирането и систематизирането на модела на човешките обществени взаимоотношения е спътник на индивида от древността до съвремието.
Като всяка наука, и социологията има своята предистория. Въпреки че, едва през ХІХ век тя се формира и самоопределя като фундаментална наука, счита се, че наченки на социологическо мислене се откриват в съчиненията на древните мислители. Това определя и двата основни периода в историята на социологията – история на социологическата мисъл или така наречената протосоциологическа мисъл и втория период – социологията, като обособена, диференцирана наука.
До обособяването на социологията като наука, социологическото познание съществува във философските системи и е силно размито и преплетено с философските учения. Не бива да се забравя обаче, че социологията и нейното развитие са вписани в историята на обществото, а социологическите концепции, теории, изказвания, мисли носят белезите на своето време. Историческото начало и генезиса на социологията се вписват в драмата и диалектиката на обществения живот. Трябва обаче, да се подчертае и друго: догматичното и доктриналното изложение на познавателната същност на социологията е невъзможно. Социологията е жива материя, тъй като описва процесите на живота в неговата цялостност, а жизнената цялостност не може да бъде описана изчерпателно и е потенциално безкрайна и неповторима. Тази гледна точка формира и актоуалността на социологическото познание в съвремието – анализът на човешкото поведение в обществото е безкраен и многообразен като човешката природа.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Г. ФОТЕВ – ИСТОРИЯ НА СОЦИОЛОГИЯТА, I и ІІ ТОМ
2.Т. ПАЧЕВ, Б. КОЛЕВ – ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ
3.И. ВЪРБАНОВ – ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНИТЕ НАУКИ: ХVІІ - НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК