Балнеологичен курорт Хисаря
Модерен лечебен курорт
Хисаря е древен и млад град. Древен като своите лечебни извори и млад като техните свежи струи.
Известен още от дълбока древност, един от най-големите и модерно зградени български балнеологични курорти, Хисаря е разположен в средната част на Южна България, която го предпазва от студените северни ветрове.
Надморската височина на курорта е 364 м. В плодородните му околности се разстилат обширни градини и лозя, зреят ягоди, череши, кайсии, праскови, ябълки и други плодове. Потънали в зеленината на красиви лесопаркове, курортните заведения са разположени в екологично благоприятна околна среда.
История
Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Още траките са използвали местните минерални води за лечебни цели и в знак на признателност са издигнали около изворите лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Най-голям разцвет градът получил по времето на римското владичество след І век от новата ера. Оттогава са запазени останки от монументални крепостни стени, от бански постройки и съоръжения, обществени сгради и градският форум, старинни предмети, монети и др. През 306 г. била построена банската сграда при извора "Момина баня", където и сега може да се види керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща. През вековете Хисаря е бил неколкократно обект на опустошителни нашествия и възобновяване. Сега е голям модерно благоустроен курорт с нови хотели, санаториуми, почивни домове и други курортни заведения. Посещава се от много чуждестранни пациенти.
Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста.
По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол.
През IV, V, VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /. През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, бил ограден с крепостни стени. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Той е бил изграден по всички правила на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Този древен град, защитен от крепост, прикътала зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики.
През 820 година Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава. Хисаря е включен в пределите на Средновековна България , като наред със славата си на лековитите минерални води, играел ролята и на духовен център.
През периода на Византийското владичество, на мястото на изпепеления античен град, израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци, а по късно, през 1364 година, падат под турско владичество.
Свободолюбив и борчески е Хисарският край. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение, за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане, за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековните поробители. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, са били опожарени от развилнелия се башибозук. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет. Запазена е и къщата, в която той е отсядал.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря, опожарен до основи, започва да възвръща някогашната слава на лековитите минерални извори.
Селището навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. От малко селце, известно като Хисар, Хисар-Кюселере и Хисар-Момина баня, през 1964 година курортното селище Хисар-Момина баня, съединено от с.Хисар /сегашния археологически резерват/ и някогашното голямо село Хисар-Момина баня /Хисар-Кюселери/, е обявено за град с името Хисаря . В границите му влизат Хисар - централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към новия град са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
- МОМИНА БАНЯ,
- ВЕРИГОВО,
- МИРОМИР
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Съвременният град Хисаря, център на община Хисаря в област Пловдив, е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
Богатото наследство на община Хисаря от тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичен фолклор и традиции , общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани са привлекателно място за туристите от страната и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града, заобиколена от красиви паркове съществува и до сега.Старинният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисаря, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най - големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
КВАРТАЛ “МОМИНА БАНЯ “ В ГРАД ХИСАРЯ
За далечното минало на квартал “Момина баня” в град Хисаря, област Пловдив, бившето с. Хисар Кюселери; Хисар Момина баня, няма исторически паметници.
Наличието на езически обичаи и запазената до наши дни празнично-обредна система дава основание на изследователите да твърдят , че това селище е с тракийски произход.
Няма данни за името на селището до падането на Хисарския район под турско владичество през 1364 година.
Първият писмен документ за него е от 1576 год. , турски данъчен регистър, съхраняван в Народна библиотека “Иван Вазов”, гр. Пловдив. В него е записано “Кюселер обасъ” /Кюселерска община/, “Кааза Филибе” /област Пловдив/, “Нахия Гьопса” – районът на Гьопса /река Стряма/.
До 1934 година селото се нарича Хисар Кюселере, а след това е преименувано на с. Момина баня. От 1942 година с. Хисар и с. Момина баня се сливат с името Хисар Момина баня.
От 1964 година селището е обявено за град с наименование Хисаря и става негов квартал с името “Момина баня”.
Малкото писмени паметници, с които разполагат потомците на някогашното Хисар Кюселере, дават представа за Кюселерското население ,което се самоопределя с ясно българско самосъзнание, въпреки че за петстотин години му е било натрапено съжителство с нашествениците турци.
В предосвобожденския период в Хисар Кюселере съотношението между турското и българското население е било 50 на 50 %. Турската махала е била от южния край на селото.Двете махали са представлявали две кметства – българско и турско.
В Хисар Кюселере през 1843 год., а според някои изследователи 1839 г., е създадено първото за Хисарския район училище .Първата училищна сграда на селото е построена през 1872 година със средства на българското население. Едно от нейните помещения, тайно от турците се е ползвало за църква.
През 1883 г. година е построена сградата на църквата “Успение Богородично”.
Хисар Кюселерци са били готови за участие в Априлското въстание, но преждевременното му избухване и арестуването на ръководителите на революционния комитет осуетяват избухването му .
Башибозукът от с.Хисар Кюселере опожарява с. Синджирлии /кв. Веригово/ и подлага на репресии и грабеж населението от българската махала.
След Освобождението в Хисар Кюселере не остава нито едно турско семейство. Изселват се от страх за отмъщение за злините, които са сторили на местното население.
В освободеното с. Хисар Кюселере /Хисар Момина баня/ кипи бурен обществен и културен живот. Хисар Кюселерци правят избори, пишат кореспонденции, участвуват в дейността на Окръжния съвет, протестират в Народното събрание, довършват сградата на църквата, строят нови сгради за училището, правят митинги, уволняват местни корумпирани първенци, организират певчески женски групи, подкрепят гладуващите в Съветска Русия, борят се за собствеността на минералните извори, строят паметници на загиналите за обединението на България, искат амнистия за политически затворници, учредяват читалище, устояват правата си, участвуват във всички събития на българската национална история, допринасят за утвърждаването на Хисаря ката неповторим балнеолечебен, курортен и туристически център.
Хисар Момина баня /Хисар Кюселере/ ,сега квартал “Момина баня”, е неотделима част от историята на град Хисаря ,област Пловдив.
КВАРТАЛ “ВЕРИГОВО” В ГРАД ХИСАРЯ
Някогашното село Синджирлий /Веригово/ е сегашния квартал “Веригово” на град Хисаря.
Изследователите на Веригово, като имат предвид преданията и легендите, сочат началото на заселването му в края на XIV и началото на XV век.
Преселниците били само българи. Надделява мнението ,че те са от славянски произход. Няма открити писмени паметници за потвърждаване на тези хипотези , но близката история на Веригово е ярко доказателсво за родолюбието, духа и българското самоопределане на местното население.
Най-ярките страници от историята на Веригово са от времето на Възраждането , когато вериговци започват да говорят за необходимостта от просвета , духовна свобода и човешки права.
През зимата на 1869 година , в къщата на Баба Билка, Васил Левски организира революционния комитет в село Синджирлий
Панайот Волов и Георги Бенковски посещават селото през пролетта на паметната 1876 година. Антон Билкин поема председателството на революционния комитет и е главен представител на синджирлийци на събранието в Оборище .
На 21 Април 1876 година в Синджирлий пристига Кървавото писмо. Селото се обябява за свободно. Всичките му жители , без изключение , изоставят домове , покъщнина и тръгват за Копривщица.
Десет дни трае радостта и възторга на синджирлийци.
Пристигналият от Хисар-Кюселери , Мътеница и други турски села башибозук,с присъщото му фанатично настървение пали, граби домовете и имуществото на синджирлийци.
Двеста къщи, училището и църквата “Св. Димитър”/най-старата църковна сграда в района/ са превърнати в пепелище. Над двадесет синджирлиийци са затворени и изпратени на заточение. Антон Билкин е убит. Жестокостите на турците не секват. Населението на Синджирлии,обезверено, бездомно, ограбено, подхвърлено на капризите на съдбата, тръпне в сковаващ страх и ужас.
Синджирлий става известно на света.
В селото пристига неговата благодетелка Лейди Емили Странгфорд, която подпомага местното население и свидетелствува за жестокостите на турската власт.
След Освобождението във Синджирлий се завръщат оцелелите заточеници и селото започва бавно да се възстановява. Укрепва стопанския,обществения и духовния си живот.Дава свидни жертви през Първата и Втората световни войни.
През 1934 година Синджирлий е преименувано на село Веригово.,което по-късно, през седемдесетте години на Двадесети век, става квартал на град Хисаря.
КВАРТАЛ “МИРОМИР” В ГРАД ХИСАРЯ
През 1608 година , на километър-два , според местните предания, на юг от руините на крепостта Хисаря и топлите минерални извори , се появява ново селище.
Това е село Даваджово /по-късно село Миромир/, а сега квартал на град Хисаря. Турците нарекли преселниците “Даваджии”,затова че имали постоянни “давии”/кавги/ със съседните села.
Заселниците са павликяни, дошли от Северна България, от района на Белене, като често местеща се общност за да избегне непосилните турски данъци, но все още не приела католицизма.
Павликяните са от Арменски произход и са били от най-добрите войници на Византия. По-късно , през IX и X век са разселени от императорите по българските земи, а още по късно, от цар Калоян.
През 1622 година селото вече има сто къщи /500 жители/, от които половината са поканени и готови да приемат католицизма . Имало надежда и другите да приемат тази вяра .
Това е първото село от Южна България, което е приело католицизма.
На 25 ноември 1646 година Петър Богдан , Отец Кустоса и Дон Джакомо масово кръщават и миропомазват населението от Даваджово. Покръстен е и поп Руско, който е назначен и проповядва по каноните на Западната християнска религия. На няколко пъти до 1870 година Петър Богдан посещава Даваджово и неговите доклади до Конкрегацията са основните писмени паметници за ранната история на кв. “Миромир”.
До 2004 година , католическите свещеници, служили в кв. “Миромир” са шестдесет и двама , а братя монаси - четиринадесет. Те са били италианци, австрийци, далматинци, българи – оказали благотворно влияние за опазване на традициите и нравите на това население.
“Яката вяра “, както ги наричат в Хисарския край, е свързала народните традиции с църковните обреди и това е спомогнало за оцеляването им.
В духовния летопис на кв.”Миромир” от 1897 година насам ярко присъства просветното дело на светските учители.
Община Хисар е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.
Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.
Историческо наследство
Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м.
Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега.
Климат
Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други - средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.
Климатът на курорта е подпланинско-равнинен, с известно средиземноморско влияние. Средногодишната температура на въздуха е 11,9С, средноюлската - 23С, средноянуарската - плюс 0,4С, пролетната средноаприлска температура е 10С, а есенната среднооктомврийска - 10,4С. Поради голямата облачност (средногодишно 50%) и слабата мътливост (средногодишно 13 дни с мъгла) продължителността на слънцегреенето е значителна. Валежите са сравнително слаби - средногодишно 78,2 дни с валежи, а снежната покривка се задържа 31,4 дни. Обобщено, лятото е твърде топло до горещо, зимата е мека, пролетта настъпва рано, а есента е продължителна, топла и слънчева.
Климатичните показатели са особено благоприятни за определени видове заболявания, което е взето под внимание при определяне на основния лечебен профил на курорта, а значителните по-широки оздравителни възможности на минералните води, са посочени като допълнителни индикации.
Много добри резултати се забелязват при пациенти с бъбречно-каменна болест, при които масово се елиминират с урината пясъци и конкременти; бъбречни микролитази и състояния след оперативна интервенция, при които настъпват периодични колики; хроничен пиелонефрит, както и хроничен гломерулонефрит в тежко изразени форми,
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.
Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .
Минерални води
На територията на курорта бликат 22 естествени и сондажни източника с общ дебит 46 л/сек, или около 4 млн. л в денонощие. Температурата на минералните води варира от 14С до 52С. Всички води са с ниска минерализация (0,230-0,320 г в л), реакция (рН от 8,1 до 9,2), с ниска водна твърдост (0,5-0,6 немски градуси, т.нар. "меки" води), бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества. Същевременно минералните води са силициеви (съдържат 50-62 мг колоидална метасилициева киселина в л), леко флуорни (с 4,5-5 г флуор в л). Част от минералните води са и леко радонови, например изворът "Момина баня" съдържа 592 Бекерела радон в л (16 нано-Кюри в л).
Днес Хисаря е модерен лечебен курорт, чието най-голямо преимущество са 22-та минерални извора с температура от 37 до 52º С. Минералната вода е мека, чиста, безцветна, няма мирис, вкусна е. Леко е минерализирана, преобладават хидрокарбоничните, натриевите, сулфатните и флуорните йони, както и солидно количество радиоактивен газ.
Водата има лечебни свойства главно за проблеми с бъбреците, отделителната система, черния дроб, жлъчния мехур, храносмилателната система и панкреаса.
От дълги години е установено благоприятното повлияване в курорта на пациентите с хронични гастрити и гастродуодентити; функционални разстройства на стомаха и дуоденума в ремисия или в стадий на нерязко изостряне (с постигане нерядко до рентгенологично установено ликвидиране на язвеното увреждане на стомашната или на дуоденалната лигавица); перигастрити и перидуоденити; състояния след операция на стомаха и на дуоденума - профилактично или с оглед на остатъчни оплаквания или на усложнения като анемичен, хипоглекимичен, дъмпинг синдром и др.; алергози на храносмилателните опгани; хронични неспецифични форми на колит и ентероколит (без язвени процеси от дизентерийно и амебно естество); алергози на храносмилателните органи.
Състояния след прекаран епидемичен хепатит; хроничен хепатит (без иктер и асцит); хронични холецистити и ангиохолити, дискинезии на жлъчните пътища; жлъчно-каменна болест (холелитиаза) с размери на конкрементите, позволяващи елиминирането им през жлъчните пътища;
Допълнителни индикации (заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта) - затлъстяване, подагра, инсулинонезависим диабет; хронични ставни заболявания и следтравмени състояния на опорнодвигателния (локомоторния) апарат; заболявания на периферната нервна система - хронични невралгии и неврити; гинекологични заболявания; хипофункция на половите жлези у мъжа.
Профилактика на възрастовата остеопороза (разрехавяване на костната тъкан); обща профилактика и закаляване на организма в рамките на комплексното курортно балнеофизикално лечение.
Лечебно профилактични методи
Съчетани с различни комплекси на пациентите се прилага външно и питейно балнеолечение, чревни иригации, подводна гимнастика, различни форми на кинезитерапия, хидротерапевтични процедури (лечебни душове, подводен душов масаж, инхалации, електро-светолечебни процедури, парафинолечение, слънце-въздушни бани, спортно-лечебни игри, диетично хранене, медикаментозно лечение и др., а в хотела на "Балкантурист" - и сауна-бани, акупунктура и медицинска козметика.
Курортна база
Монументална нова балнеолечебница и пет други (изградени върху основите на древните римски терми), модерна курортна поликлиника със специализирани диагностични и лечебни кабинети, питейни павилиони с покрити колонади, летен плаж с хидроминерални басейни за възрастни и за деца, кинезитерапевтични и спортно профилактични терени и други общокурортни заведения. Легловата база е разкрита в модерни нови хотели, санаториуми, почивни домове и пансионати на различни ведомства и организации. В нови хубави домове се ползват и добре уредени частни квартири.
За свободното време на пациентите са осигурени приятни занимания и развлечения в различни заведения, в импозантния летен театър, музея на древността, в красивите околности на курорта.
Курортът функционира целогодишно.
Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.
Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.
Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.
Археологически музей
Oснован е през 1953 г. с цел събиране, опазване, консервация и популяризиране на богатото археологическо наследство на града. Фондът на музея наброява 2377 експоната. Има два отдела – археология и етнография.
Етнографски музейни сбирки
Съществуват в селата Старо Железаре и Старосел.
Национален археологически резерват
Създаден е с решение на МС от 19.11.1976 г. Началото на археологически те разкопки в Хисаря е поставено от проф. Богдан Филов през 1909 г. В резултат на проучванията през последните десетилетия са разкрити неповторимата укрепителна система, градоустройствения план и значителна част от архитектурата на античния град Диоклецианопол.
Археологически проучвания се извършват в много от селищата на общината.
Разкрити са:
Тракийска астрономическа обсерватория / VI в Пр. Хр/. в с. Старо Железаре, тракийски култов комплекс от V в. пр. Хр. с многобройни, добре запазени уникални паметници на културата в с. Старосел
Читалища
В община Хисар има 11 читалища с библиотеки. Те съхраняват традициите и българския дух, като събират и пресъздават древни ритуали, занаяти и песенен фолклор.
Читалище “Иван Вазов” гр. Хисаря е учредено на 14.11.1904 г.
Поетът Иван Вазов лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори.
Читалището разполага с богат библиотечен фонд – 43 000 тома литература. Има самодеен танцов състав за фолклор “Настроение”, театрален състав “Театър без диплома”, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти.
На територията на града работят още три читалища:
• Читалище”Никола Йонков Вапцаров” кв.”Момина баня” -основано през 1927 година.
• Читалище”Антон Билкин” кв.”Веригово.
• Читалище “Искра” кв.”Миромир”.
Изкуство
Частна художествена галерия “Париж “ на улица “ Илин Паунов” - № 14 – представя картините на хисарските художници Илин и Георги Паунови.
В града е родната къща на художника Вълчан Петров,дарил свои платна на читалището.
Медии
Кабелното радио “Хисар “
Има лицензия от Съвета за електронни медии за програмна работа и работи по програмна схема, в която са включени всички аспекти на обществения живот в града и общината. Отразява цялостната работа на общината,общинските съветници, културата и изкуството, национални и международни събития в града, работата на Народното събрание , изборите за местна, параламентарна и президенска власт. Популяризира българската музика.
Кабелна телевизия Хисар
Създадена през 1996 г.. Разпространява телевизионна продукция на територията на две общини – Хисар и Калояново. Работи по програмна схема по местен канал, в който отразява всички събития от обществения и културния живот в публицистика, репортажи, новини и детски предавания.
По него минава цялата предизборна агитация. Заседанията на Общинския съвет се предават директно.
Забележителности
Крепостна стена - най-добре запазената в Европа от епохата на късната античност / IV в./. Днес тя достига височина 11 метра, а най-голямата крепостна порта “Камилите” се извисява на 13 метра. Там през 1882 г. народният писател и поет Иван Вазов , възхищавайки се на прекрасната гледка, написва стихотворението “Отечество любезно” !
Античен амфитеатър – намира се в парк “ Момина сълза ” . Отлично запазена е полукръглата арена, сцена за представления, битки и игри през античността.
Базилики – В района на Хисаря са открити останките на 10 раннохристиянски
базилики. Те са показател за значението на града като развит християнски център в Тракия. През IV – VI в. Диоклецианопол е бил важно християнско средище – седалище на епископ.
Римски терми – Локализирани са останките на три римски бани. В парк “ Момина сълза” се намира голям римски балнеолечебен комплекс, запазен почти до покрив.
Римска гробница – разположена е на около 300 м югозападно от крепостната стена в естествения парк “ Славеев дол”. Най-голямата и най-интересната от всички, открити до сега в района на Хисаря. Впечатлява с красивата си подова мозайка, наподобяваща на пъстроцветен килим.
Императорска резиденция – разположена е също в парк “Момина сърза”. Внушителните останки на представителната сграда се извисяват на 6 м.
В Хисаря има три православни църкви, един католически храм и джамия.
Православният храм “Св. Пантелеймон”, който се намира в центъра на града е построен е през 1889 г. Патронът на храма –лечител от ранното християнство е покровител на гражданите и гостите на Хисаря. През периода 1999 – 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана отново отвън и отвътре. Фреските са дело на художника Мирослав Асенов от гр. Луковит.
Църквата “Успение Богородично” в кв. Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите във войните в началото на 20 в.
Църквата “Св. Димитър” в кв. Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарявана е по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882 г. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата.. Подновена и зографисана е през 2004 година. Катедралният храм “Св. Св. Петър и Павел” в кв. Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.
Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му са изнасяли концерти професионални състави и самодейци. Артисти, певци и хумористи са създавали настроение и са носили удоволствие на многобройната публика през годините.
Вила “Петрович” е построена от семейство Петрович през 1943 г. Подарена е на Съюза на българските писатели за творчески дом. Тук често са идвали Йордан Йовков, Дора Габе, Анна Кменова, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Любен Дилов, и много други известни български творци, написали голяма част от произведенията си в гр. Хисаря . Продължава да приема творци и туристи.
Водопийните павилиони на изворите “Момина сълза “ и “Момина баня” придават характерен колорит на града като водолечебен център.
Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето, а на колонадата – основните кристали на минералната вода.
Използвана литература:
1.„Хисаря – Град на императори” – Митко Маджаров
2.„Хисаря – SPA курорт в древността и днес” – Митко Маджаров
3.„Пловдив – Древен и вечен” – Румяна Стоева-Титерякова
Интернет:
www.journey.bg
www.hissar.org
вторник, 14 април 2009 г.
Реферат по Демография
ТЕМА - ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА НАСЕЛЕНИЕТО
Населението на България, една от най-старите държави в света, представлява политическо и социално обединение на съществуващите в нейните граници народи и ентоси. Формирането на българската нация е дълъг и сложен процес. Стратегическото значение на географското положение на България е привличало много заселници от древността. Историческото начало на българското население е обединяването на трите основни етнически групи: траки, славяни и прабългари. Като цяло етнокултурният облик на българския народ се създава в широки географски граници, което обясниява богатството на миналата и днешната култура и традиции на българите.
Населението е водещ елемент в системата природа-общество-стопанство. Чрез своя брой и трудови ресурси, характерът на възпроизводство и териториалното му разпределение, етнически състав населението е основен фактор за развитието на стопанството, за формирането на неговата отраслова и териториална структура.
Трудовите ресурси са най-важната съставка на населението: брой, квалификация, трудови навици.
Населението на България: брой, народностен състав, възпроизводство, е резултат на историко-икономическото развитие на страната.
Броят на населението е важен демографски показател. Той има значение за развитието на производството и потреблението на блага във всяка страна, както и за формирането на нейните трудови ресурси. Промените в броя имат важно значение, а това се отразява върху политиката на страната.
Броят на населението в света се определя от естествения му прираст. За отделните континенти, региони и страни оказват силно влияние миграциите на населението.
Населението на света непрекъснато нараства. Предполага се, че през 1000 г. то е било 288 млн. души, през 1500 г. -436 млн. души, през 1800 г.-911 млн. души, през 1900 г.-1617 млн. души, през 1980 г.-4415 млн. души, през 1998 г.-5926 млн. души. Очаква се към 2025 г. броят на населението да достигне 8082 млн. души, тоест да нарастне със 136%.
Населението на България също се е променяло през годините: 1887 г.-3154 хил. души, 1920 г.-4847 хил. души, 1946 г.-7022 хил. души, 1990 г.-8995 хил. души, 1995 г.-8385 хил. души, 1999 г.-8191 хил. души, 2000 г.-7973 хил. души. Прогноза: 2010 г.-7500 хил. души, 2020 г.-7000 хил. души, 2040 г.-5000 хил. души.
Броят на населението е в тясна връзка с естественото и механично движение на населението.
Естественото възпроизводство на населението е единство от три негови форми на движение-социална, естествена и пространствена. “Възпроизводство” означава естествена смяна на поколенията на родителите с поколенията на децата чрез демографските процеси брачност, раждаемост, смъртност и разводимост, които са елементи на естественото движение на населението.
При естественото движение на населението децата заменят прародителите. Възпроизводството е процес на непрекъсната смяна на поколенията и оказва влияние върху структурата на населението и други негови белези. Зависи от много фактори: биологични, социално-икономически, природни и демографски, културни, исторически и психологически.
Раждаемостта е отношението между броя на родените деца за една година и средногодишния брой на населението за същата година, умножено по 1000 (промили).
Естественият прираст това е разликата между раждаемостта и смъртността в промили.
Тя зависи от много фактори, които може да бъдат обединени в няколко групи:социално-икономически, психологически, демографски, политически и други.
От социално-икономическите фактори, които са определящи за биологическата потребност от продължение на човешкия род, най-важни са : стандартът на живот (доходите на семействата), обществената заетост на жените, степента на урбанизация, социално-икономическото развитие на отделни страни и региони.
От социално-културните и психологическите фактори по-голямо значение имат брачността и разводимостта, психологическата нагласа на семействата за броя на децата, репродуктивното поведение на семействата, демографската политика на отделните правителства, регулирането на раждаемостта чрез използването на противозачатъчни средства.
От демогафските фактори с най-съществено значение са: общата раждаемост, тоталният коефициент на плодовитост, нетният коефициент на възпроизводство,коефициентът на брачност и разводимост, средната възраст на жената при сключване на брак и раждане на първото дете, абортите, половата и възрастовата структура на населението, здравната осигуреност на населението, общата и детската смъртност и други.
От политическите фактори силно влияние имат местните и регионалните войни,политическата стабилност на живот в съответните държави, борбата между отделните политически партии и други.
Раждаемостта се промения във времето. Тя е различна за отделните страни. В условията на робовладелския строй раждаемостта е твърде висока. Тя нараства при феодализма, тъй като се подобрява медицинското обслужване, запазват се ранните бракове, чувства се потребност от работна сила.
Раждаемостта на населението на България след Освобождението е ~ 40 промила; с отмиране на патриархалните традиции и социално-икономическо развитие тя намалява и преди Втората световна война е приблизително 25 промила. Тенденцията да намалява продължава-през 1998 г.-7,9 промила, като в градовете е 8,5 промила, а в селата 6,7 промила. Слабо нарастване се забелязва през 1999 г.-8,8 промила, през 2000 г.-9 промила. По този показател България заема последно място в Европа. Причини за трайната тенденция за намаляване на раждаемостта са също и войните 1912-1918 г., урбанизационните процеси след 1960 г. (от селата към градовете), Чернобилската авария, болестите-България държи първи места по заболявания (сърдечно-съдови, ракови и други), влошена екологична обстановка, градски начин на живот, бракове в напреднала възраст и други.
Високата раждаемост в началото на века се дължи на: многодетство, ниска култура, майчинство, предимства на многодетни майки, кредити, помощи и други.
След 1990 г. проблемите в цялостната социална политика са големи. Голяма част от новородените са извънбрачни-“Домове за майки и деца”, всяко 14-то българско семейство чака дете за осиновяване, съотношения аборти към раждания нарастна 3 пъти, всяко 4-то новородено е извънбрачно и други, тоест брачността достигна критичния си минимум.
Днес с най-висока раждаемост (над 15 промила) са някои общини в Лудогорието, поречието на р.Места, в Родопите и Източна Стара планина. Най-ниска е раждаемостта в общините на Краище, Северозападна България и Средна Стара планина. Причина за ниската раждаемост е влошената възрастова структура на населението.
Смъртността е другият важен фактор за естественото възпроизводство на населението и означава прекъсване на живота на човека. Изразява се като отношение на броя на умрелите за една година към средногодишния брой на населението, умножено по 1000 (промили).
Смъртността зависи от биологически и социлни причини.Човек е устроен така, че може да живее 120-130 години. Редица социални и икономически причини оказват отрицателно влияние върху продължителността на живот.
Силно влияние върху смъртността оказват влияние трудовата заетост на хората, материалната им култура, размерите на миграциите, полово-възрастовата структура на населението. Много голямо е влиянието върху смъртността на тютюнопушенето, употребата на алкохол и на наркотици. Религиите, особено някои секти, силно влияят върху смъртността, а от политическите фактори голямо значение имат войните, кръвното отмъщение, споровете между привърженици на различни политически сили и партии. Голяма част от войните са от етнически или конфесионални причини.
Силно е влиянието на детската смъртност, тоест на броя на умрелите деца до едногодишна възраст. Тя за повечето страни в света е по-висока от общата им смъртност. В някои икономически развити страни детската смъртност е по-ниска от общата смъртност на населението.Например в Япония детската смъртност през 1998 г. е 3,8 промила, а общата смъртност на населението е 10 промила, в САЩ данните са съответно7 промила и 8,7 промила, в Германия сиответно-4,9 промила и10,4 промила, и т.н..
Медицинската наука отчита три групи смъртност:
1.Перинатална-смърт на бебето пт 28-ия ден на бременността до 7-ия ден след раждането
2.Неонатална-смърт на бебето от 7-ия до27-ия ден след раждането
3.Постнеонатална-смърт на бебето от 28-ия ден до една година след раждането
През годините след Втората световна война и особено през последните 35-40 години бързо расте общата смъртност на населението в европейските държави, което се дължи на влошаване на възрастовата структура на населението и на спадащата раждаемост, тоест на намаляващия контингент население в млади възрастови групи, а в страните на ОНД, от Централна и Източна Европа-и на настъпилата тежка икономическа криза.
С много висока смъртност изпъкват страните като Русия (15.5 промила), Унгария (14.4 промила), Дания (11.8 промила), както и България-14.4 промила.
Важни показатели за демографското и социално-икономическо развитие на България са детската смъртност и средната продължителност на живот у нас. Детската смъртност в България е една от най-големите в Европа! Най-висока е в Северозападна и Югоизточна България (обезлюдените територии, ниска раждаемост, слаба медицинска помощ). Днес заболяванията се увеличават-налага се профилактика, спорт, ефикасни мерки срещу епидемии, лекарства и други.
Средната продължителност на живота у нас е 70,5 г., като за мъже- 68 г., а за жени-74г.. По обективни и субективни причини продължителността на живота през последните години намалява. Много са жертвите на млади хора, влошена екологична обстановка и обща криза-всичко нарежда България на първо място в Европа по % на ракови заболявания, по смъртност от сърдечно-съдови и други заболявания.
Естественият прираст в древността е сравнително висок, тъй като както раждаемостта, така и смъртността имат високи стойности. През Средновековието смъртността нараства поради честите войни, особено в Европа и Азия. По тези причини естественият прират е едва 4-5 промила. От средата на 18 век се наблюдава чувствително спадане на смъртността, респективно ъвеличение на естествения прираст. В началото на 20 век той достигна средно за света 15 промила.
Днес естественият прираст показва високи стойности в страните от целия африкански континент, Централна и Южна Америка, Северна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Австралия. Отрицателен или минимално положителен е естественият прираст в Европа, в страните от ОНД и КНР.
За страните с високи темпове на нарастване на населението се казва, че при тях има “демографски взрив”.
Естественият прираст в България след Освобождението е бил твърде висок-над 18 промила (превъзхождащ страни от Западна Европа). Намаляване след 1990 г..Естественият прираст е положителен единствено в югозападна България (Г.Делчевско), Източни Родопи (Княжево) и в Източна Стара планина (община Руен). Най-високи отрицателни стойности на естествения прираст се наблюдават в Краище, Северозападна България (Монтана), Странджа-Сакар. Причини: изчерпани са демографските ресурси (възрастно население, миграции), тоест населението застарява и проблемът с трудовите ресурси е гплям. Регресивен тип на възпроизводство на населението-това е резултат от увеличената смъртност. Депопулация на населението-1/3 от територията на България е обезлюдена, намаляване на младите поколения. Засилва се демографското натоварване, тоест за в бъдеще трябва да се издържат много старци. Тотален коефициент на плодовитост-1,2, тоест България има регресивен тип възпроизводство. Нетен (чист) коефициент на възпроизводство-0,54, тоест от 2 жени една възпроизвежда.
Необходимо е да се вземат мерки и се спре депопулационния процес на селищата в Западна и Средна Стара планина, Странджа-Сакар, Краище (община Трън е с най-малка гъстота в Европа), защото много от тях имат благоприятно стопанскогеографско положение.
Миграционният (механичният) прираст преставлява разликата между заселените и изселените в дадена страна или регион. Той в много голяма степен зависи от броя на жителите в млади възрастови групи, от половия им състав, от стандарта на живот. Обикновенно икономически развитите държави привличат млади хора и трудови ресурси от страни и райони с нисък стандарт на живот или от страни, намиращи се в състояние на рецесия, депресия или криза. Във връзка с това се стига до формирането на миграционни движения на населението. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци:
1. Според причините миграциите биват:
а) политически-отделяне на едни етнически групи от други съгласно споразумения след война
б) икономически-отиване на работа или заселване за постоянно местоживеене за неопределено време в райони или страни с по-висок стандарт на живот. Само през периода 1990-1995 г. от България са се изселили 458 хул. души (в т.ч. 330 хил. души в Република Турция)
в) религиозни-в резултат на религиозна нетърпимост или посещение на световно известни религиозни места- Мека, Медина, Ерусалим, Гваделупа и други.
г) в резултат на съществени промени на условията на живот в страните или в отделни райони. Причините могат да бъдат от природен (например земетресения, наводнения, изригване на вулкан и други), здравен (поява на епидемии, на масови заболявания и други), стопански характер.
2. Според времето и престоя на мигрантите:
а) временни- ежедневни, седмични, месечни, сезонни, годишни;
б) постоянни-заселване в други райони или страни за постоянно време
3. Според разстоянието на мигриране и пресичане на границите-селищни, общински, държавни, регионални, континентални и други;
а) международни- междудържавни и междуконтинентални
б) вътрешнодържавни- те биват 4 групи : от село в град, от град в село, от село в село, от град в град;
4. Според интензитета и вида на мигриране:
а) постепенни
б) скокообразни
в) индивидуални
г) масови (групови)
5. Според начина на протичане:
а) стихийни (неорганизирани)
б) организирани
6. Според направленията на мигриране миграциите могат да бъдат насочени към промишлени, към туристически, към административни, към исторически центрове, към земеделски ареали и други
Причините, които пораждат миграциите, могат да бъдат от различно естество, а именно:
1)социално-икономически
2)природни
3)религиозни
4)психологически
5)етнически
6)политически
7)транспортно-туристически
8)екологически
Миграциите има много голямо стопанско, образователно, културно и здравно значение както за донорите, така и за реципиентите. Това зависи от мащаба на миграциите, от миграционната подвижност на населението. Във връзка с това се използват редица показатели:
1. Мащаб на миграциите- сборът от изселените и заселените в селища (община, страна) за определен период
2. Миграционна подвижност- отношението на сбора от заселените и изселените към броя на жителите на населеното място, умножено по 100
3. Миграционно салдо- разликата между броя на заселените и този на изселените. Ако тази разлика е положителна, значи има положително миграционно салдо, т.е. положителен механичен прираст, и обратното.
В практиката се използват още показатели като ефективност на миграциите, продължителност на миграционния поток, далечина на миграциите и други.
През различните исторически периоди миграциите са с различна посока (направление), мащаби, интензитет. Те се изменят както във времето, така и в пространството.
В древността и в Средновековието миграциите имат локално, най-много регионално значение. Силно влияние върху миграциите оказват походите на Александър Македонски (1 век пр.н.е.), елинската колонизация (6-4 век пр.н.е.), “великото преселение на народите” в Европа и Азия. В резултат на него в Европа се настаняват германските и славянските племена и народи. След великите географски открития през 14-15 век настъпва времето на масови изселвания от Европа и заселване в Африка, Северна, Централна и Южна Америка.
Силно влияние върху миграционната подвижност на населението оказват Първата и Втората световна война. След Първата световна война миграционният поток е насочен към САЩ и Аржентина, а след Втората световна война – към САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и страните от Латинска Америка.
Механичния прираст – разликата между заселванията (имиграции) и изселвания (емиграции). През последните години за България той е отрицателен.
Вътрешните миграции не се отразяват върху броя на населението. Характеризират се с 4 потока : от село към село (11%), от село към град (29%), от град към град (41%) и в последните години от град към село (19% - пенсионери,безработни). От вътрешните миграции в България през 20 век най- голямо значение имат изселванията към градовете в края на 50-те години (в резултат на индустриализацията). Ежедневни трудови и културно-битови миграции това са от село към град и обратно. Най-чести са миграциите към големите градове, промишлени обекти ( АЕЦ, ТЕЦ ), обекти на дърводобив, туризъм и други. С най-голяма миграционна подвижност е населението на бившите Пловдивска, Хасковска и Ловешка области,а с наи-ниска- на София.
Външните миграции са от социално-икономически причини и историко-политически характер. Най-значими през 20 век са заселванията на бежанци – българи от Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа след войните 1912-1918 г. и емиграцията на част от турското население след 1989 г.. Емигрантски поток – през 19 век в Молдова, Украйна, Бесарабия ( трудова дейност). След 1923 г. – политемигранти в Италия, Испания, Австрия, бивша ФРГ. Възродителен процес ( 1978 г.)- изселват се 74 000 турци, а през 1989 г.-330 000 души – това се отрази на възпроизводствените процеси, защото това население е с по-висока раждаемост. Продължават изселванията на българи към САЩ, Канада, ЮАР и други – Изтича Научния Потенциал на България !
Изселването на населението в продуктивна възраст ще се отрази отрицателно върху естествения и действителен прираст на населението и на икономическия растеж – броят на населението на България ще намалява!
Имиграции – бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини ( Цариградско и Босилеградско), Добруджа. След турските кланета у нас се заселват група арменци (Пловдив, Русе). През 1991 г. – сърби, бесарабски българи, араби, негри, граждани от ОНД, бежанци от Босна и други. У нас се създадоха бюра – Велинград, София, Димитровград и други.
За периода 1927-1992 г. са се изселили приблизително 1 млн. души, а приблизително ½ млн. души – през последните 6-7 години. От тях 60 хил. работят в Германия, 70 хил.- в Гърция, 100 хил. – в САЩ ( т.е. “Зелена карта”) и други. Голям проблем бяха Шенгенските визи, които затрудняваха свободния достъп до страните от Средна и Западна Европа.
Демографската структура на населението включва разделението на населението на групи, разпределени по пол, възраст, расов, етнически състав, брачен статус, семейно положение. Тази структура е твърде променлива във времето. Тя е различна за жителите на отделните континенти и страни. Твърде много зависи от естественото възпроизводство и механичното движение на населението.
Структурата на населението на България е фактор за социално-икономическо и демографско бъдеще на страната. Видовете структури на населението биват:
1. Полова структура – тя зависи от броя на родените момчета и момичета и до голяма степен от продължителността на живот и от смъртността на населението от двата пола. Обикновено на 100 родени момичета се раждат 105 – 106 момчета. Както детската смъртност (на деца до 1 година ), така и общата смъртност при мъжете е по-голяма. Тя компенсира по-голямата раждаемост. Обикновено в младите възрастови групи мъжете преобладават над жените, а при пенсионерите- делят на жените е по-голям, тъй като средната продължителност на живот на мъжете е по-малка от тази на жените.
Половата структура твърде много зависи от миграционната подвижност на населението. Обикновено мъжете са по-мобилната част от населението. Те мигрират предимно в страни и райони с преобладаване на мъжки професии – добивна промишленост, строителство и други.
Силно отражение върху половата структура на населението имат както локалните, така и световните войни. Повече жертви дават мъжете, което води до дисбаланс между двата пола.
За България половата структура има отражение върху възпроизводството на населението и трудовата дейност. Зависи от 3 основни фактора : раждаемост, смъртност, миграции. До 1956 г. мъжете са повече от жените, но днес при мъжете смъртността е по-голяма. В районите с по-висок процент на тежка индустрия, строителство и с неблагоприятни природни условия за живеене мъжете са повече ( Смолян, Кърджали, Хасково ), а жените преобладават в Габрово, Велико Търново, Пловдив, Плевен – където са отраслите на леката и хранително-вкусова промишленост.
В Европа броят на мъжете е по-малък от този на жените- резултат от ниската раждаемост и от Втората световна война.
Силно е изразен и дисбалансът между жените и мъжете в горните възрастови групи в страните от ОНД, Германия, Полша и други страни въвлечени във Втората световна война.
В страните от Централна и Източна Европа поради ниската раждаемост и поради интензивната емиграция на мъжко население след 1989 г. броят на жените превишава този на мъжете.
Очаква се в бъдеще, при условие, че няма войни, да настъпи равновесие между населението на двата пола.
2. Възрастова структура – тя има много важно значение за стопанското равнище на държавата. От нея зависят броят на трудивите ресурси и на икономически активното население, естественото възпроизводство, механичният прираст и миграционната подвижност на населението.
Върху възрастовата структура на населението оказват влияние както чисто демографски, така и социално-икономически и военнополитически фактори. От тях най-голямо значение имат раждаемостта, смъртността, механичното движение на населението, продължителността на живот, войните, както и проявлението на природни бедствия и социални катастрофи.
Населението обикновено се разделя на три основни групи: поколение на деца ( до 14 години ), поколение на родителите ( 15 до 49 г.) и поколение на праподителите ( над 50 години ). Днес всеки 6-ти жител на страната е над 65 години ( 17 % от населението), а от циганите- 5%, т.е. това е критерий за застаряването на населението у нас. С по-млада възрастова структура са селища от Лудогорието, Родопите, р. Места; а със стара възрастова структура - Северозападна България, Трънско, Сакар.
Населението може да бъде разделено и според неговите трудови възможности. Контингентът от населението до 14 г. се отнася към началото на фертилната възраст. Различна е границата на населението в трудоспособна възраст – от 14 до 55 г. за жените и от 14 до 60 г. за мъжете. Над тези години населението се смята, че е в надтрудоспособна възраст.
Според възрастовата структура на населението им страните могат да се раделят на две групи:
1. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в подтрудоспособна и в трудоспособна възраст.
2. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в надтрудоспособна възраст. В тази група страни намалява делът на населението под 14 г..
Стареенето на населението може да се разглежда в биологичен и демографски смисъл. В биологичен смисъл стареенето зависи от функционалното и психическо състояние на хората, от социално-икономическите условия на живеене.
В демографски смисъл стареенето е свързано с долната граница на старческата възраст- за различните страни тя варира от 60 до 65 г., т.е. от момента на пенсионирането. Обикновено демографското стареене изпреварва биологическото.
Лицата, навършили 90 г. се числят към дълголетниците. Дълголетието на хората зависи от комплекс от фактори ор физиологичен, социален, икономически, екологичен и психологичен характер. От съществено значение са природосъобразният начин на живот, стресовите ситуации и силно отрицателните емоционални преживявания, неупотребата на алкохол, отбягването на тютюнопушенето, условията и характерът на труд, материалната осигуреност, състоянието на здравното обслужване, на географската среда, консумацията на екологично чиста храна и много други.
В страните с нормална възрастова структура на населението полово-възрастовата пирамида на населението има правилна форма-голям относителен дял на контингент от млади възрастови групи и намаляващ дял за всяка следваща възрастова група. В България, както и в други страни със застаряващо население възрастовата пирамида обърнат (неправилен ) вид- голям дял население в горните възрастови групи и малък – в младите възрастови групи.
Брачната структура на населението има значение за раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението на страните. Все още преобладаваща част от ражданията в света се осъществяват от омъжени жени. Брачната структура силно влияе върху миграциите на наслението. Обикновено по-голям е делът на мигриралите несемейни или разведени жители.
Според брачното си състояние населението може да бъде разделено в четири брачни категории:
1. неженени(неомъжени)
2. женени(омъжени)
3.разведени
4.вдовци(вдовици)
Брачната структура на населението зависи от показателите брачност и разводимост, от раждаемостта и смърността, от стандарта на живот на населението, от физиологичното състояние на младите хора(потентност, плодовитост и други), от намесата на религията, от етническите особености и традиции, от законовите уредби в страните, даващи възможност за ранно встъпване в брак, както и от тълкуването на понятието “семейство”.
Селищна структура – съотношението между градското и селското население разкрива степента на стопанското развитие на България. Факторите, които влияят са вътрешни и външни миграции, възпроизводсво и други.
Нарастването на жителите на градовете се постига чрез:
-естествен прираст на градското население
-механичен прираст (заселване в градовете)
-присъединяване на съседни селища като квартали на градовете
-обявяване на села за градове
Градското население расте неравномерно както във времето, така и в пространството. Докато в началото на 19 век градското население съставлява едва 3%, то днес то е вече 46%. Очаква се то да се изравни със селското.
В България максимума на градското население е в София, Пловдив, Варна, Бургас. У нас има около 240 града.
Етнически състав- от общото население приблизително 86% са българи, 9,7%-турци, 3,4%- цигани и приблизително 1%-други(евреи, арменци, руснаци и други). Значителен е броят на българите, живеещи в Македония, Сърбия, Русия, Украйна, САЩ, Канада и други.Турците през 19 век са били 25% от населението, но по-голяма част от тях са емигрирали. Циганите са преселници от Индия. Голям проблем при тях е безработицата, кражбите. Живеят в големите градове (голяма пръснатост) – Сливен, Пазарджик, Пловдив; евреи – София, Русе, Пловдив; арменци – София, Пловдив; румънци – Лом, Видин, Оряхово; турците са се заселили през 15век – най-големи групи има в Разград, Шумен, Хасково, Кърджали, Търговище.
Етническите общности са нееднородни по религия и език. Най-широко разпространена религия у нас е източноправославната. Териториалната структура включва 11 епархии – София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Видин, Враца, Ловеч, Велико Търново, Неврокопска, Варненско-Преславска и Доростоло-Червенска. 60% от циганите и 1% от турците са християни; 2% от българите и 40% от ромите са мюсюлмани, т.е. приблизително 13% общо са мюсюлмани у нас и 87% са християни (католици, православни, протестанти) и др. Официалният език е българският- той е майчин език за 86% от населението; на турски език говорят приблизително 1млн. души, цигански говорят 330хил. души, т.е. признати майчини езици.
През октомври 1997година България подписа международен договор за защита правата на малцинствата у нас.
Езикова структура – езикът е основно средство за общуване между народите. Един от признаците, по който човек се отделя от животните. Счита се, че членоразделната реч е един от факторите за оформянето на човека като личност.
Днес езиците, на които се говори, са над 5000. Най-широко използвани са: урду (Индия и Пакистан), хинди (Индия), китайски, английски, испански, арабски, френски, немски, португалски.
Съществуват няколко езикови групи (семейства): Индо-европейска, кавказка, уралска, алтайска и др.
Класова и професионална структура – големи изменения настъпиха след 1989 година. През 1948 година 82% от активното население бе заето в селското стопанство, то сега едва 25% са в селското стопанство, приблизително 26% в промишлеността, 4.4% в строителството, 6% в транспорта, 13% в търговията, 23% в непроизводствената сфера и др.
Образователна структура – има голямо значение за социалната и професионалната структура на населението, за характера на производствената дейност. Образователното равнище на населението твърде много зависи от стандарта на живот и от степента на развитие на производителните сили. В напредналите страни като основен показател за образователното равнище на населението се възприема броят на учащите се, падащи се на 10 000 жители. В развиващите се държави се използва показателят относителен дял на грамотните (на лица над 15 години), падащи се на 10хил. души.
Образователната структура влияе върху качеството на трудовите ресурси, а вурху нея влияят социално-икономическото развитие на страната и полово-възрастовата структура.
Днес се обучават около 250хил. студенти, което е добър показател, но с проблеми – няма работни места. Голяма част емигрират.
Производтвената структура е икономически активното население и е равносилна на класовата и професионална структура.
Трудови ресурси и заетост на населението
Трудовите ресурси са онази категория от хора, които имат физически и психически възможности да извършват трудова дейност. Това ще рече, че към тях следва да се отнесе населението в трудоспособна възраст (с изключение на инвалидите и на неработещите пенсионери) и работещите в подтрудоспособна и в пенсионна възраст.
Трудовите ресурси се състоят от:
1.икономически активно население
2.трудовозаети
3.трудовонезаети лица
Икономически активното население са онези лица които извършват трудова дейност и получават възнаграждение за това.
Към трудовозаетите лица се отнасят лицата, които извършват трудова дейност независимо от продължителността й. Тази категория изцяло се отнася към трудовите ресурси.
Икономически неактивните лица са хора на издръжка на други работещи, както и пенсионерите, стипендиантите, студентите, войниците и др. Те нямат възможност да упражняват трудова дейност. Могат да бъдат изключени от броя на трудовите ресурси след изтичане на срока на заетост. За разлика от тях безработните са хора в трудоспособна възраст, които не работят, не учат, но желаят да постъпят на работа. Те задължително трябва да бъдат включени към трудовите ресурси.
Безработицата е социално явление, което зависи от степента на социално икономическото развитие на страната. Равнището на безработицата се изразява като отношение на броя на безработните към трудоспособното население. У нас, както и в много други страни безработицата се изчислява като отношение на безработните към икономически активното население или към трудовозаетите.
В икономически развитите страни има по-големи възможности да се намери работа и поради застаряване на населението делът на икономически активното население е 45-46%. В по-слаборазвитите държави делът е 35%. По тези причини в икономически водещите страни на света се намира 60% от икономически активното население. Освен това по-голям е делът на икономически активните мъже (45-46%) в сравнение с икономически активните жени (26-28%). Безработицата не трябва да се възприема само с нейните отрицателни страни. Тя има положително въздействие върху качеството на труда, поддържайки конкуренцията за работните места.
Заетостта на населението показва стопанската специализация на отделните страни. От общия брой на трудовозаетото население 3/5 са в селското стопанство – то е различен за отделните страни.
Заетостта и безработицата са важни характеристики за работната сила, но те показват и цялото състояние на икономиката ни. Икономическата активност се измерва чрез отношенията на броя на работната сила към населението над 15 години. Активността в градовете е по-висока от селата.
Заетостта се изменя много бързо в зависимост от икономическото състояние. Очаква се тя да намалее силно и да се промени структурно с предстоящото закриване и приватизиране на предприятия, с което ще се увеличи броя на безработните. Най-нисък дял на безработица е в София, а най-висока в Монтана, Русе, Хасково и др. Жизненото равнище зависи от заетостта на населението – то се оценява по доходите на населението, обема и структурата на разходите му, спестявания, стокооборот, състояние на обслужващата сфера и др.
Териториална структура и гъстота на населението – зависи от местоположението и в много голяма степен от природните условия (релеф, климатични условия, водни ресурси – реки, подземни води, почви). От тук и по-голяма гъстота на населението в Горнотракийската низина, Бургаската низина, Софийската котловина. В планинската част на страната намалява броя на населението. Социално икономическите фактори също влияят върху териториалното разположение на стопанските отрасли (индустрия), историческата онаследеност от миналото.
Средната гъстота на населението от Освобождението до 1991 година се е увеличила от приблизително 30 души на квадратен километър до 81 души на квадратен километър. През 1999 тя е 74 души на квадратен километър. В западни Родопи и Странджа е 35 души на квадратен километър, а най-голяма е във височинния пояс от 500-700 метра 152 души на квадратен километър, в низините 93 души на квадратен километър. Голяма е гъстотата в общините с промишлени съсредоточения – Бургас, Девня, Карлово, Казанлък. И пренаселението и обезлюдяването водят до сериозни социално икономически и демографски проблеми.
Демографска политика и демографски проблеми – като цяло възпроизводството на населението намалява. Отрицателно въздействие оказват отрицателния естествен прираст и миграционен прираст, влошената възрастова структура, намаляването на трудовите ресурси, нерационалната и неравномерна териториална структура, безработицата и ниския жизнен стандарт, както и хроничния глад при някои групи хора (роми), наркоманията, растяща с високи темпове, работещите деца под 14 години, кражбите, рекетите и други.
Населението на България, една от най-старите държави в света, представлява политическо и социално обединение на съществуващите в нейните граници народи и ентоси. Формирането на българската нация е дълъг и сложен процес. Стратегическото значение на географското положение на България е привличало много заселници от древността. Историческото начало на българското население е обединяването на трите основни етнически групи: траки, славяни и прабългари. Като цяло етнокултурният облик на българския народ се създава в широки географски граници, което обясниява богатството на миналата и днешната култура и традиции на българите.
Населението е водещ елемент в системата природа-общество-стопанство. Чрез своя брой и трудови ресурси, характерът на възпроизводство и териториалното му разпределение, етнически състав населението е основен фактор за развитието на стопанството, за формирането на неговата отраслова и териториална структура.
Трудовите ресурси са най-важната съставка на населението: брой, квалификация, трудови навици.
Населението на България: брой, народностен състав, възпроизводство, е резултат на историко-икономическото развитие на страната.
Броят на населението е важен демографски показател. Той има значение за развитието на производството и потреблението на блага във всяка страна, както и за формирането на нейните трудови ресурси. Промените в броя имат важно значение, а това се отразява върху политиката на страната.
Броят на населението в света се определя от естествения му прираст. За отделните континенти, региони и страни оказват силно влияние миграциите на населението.
Населението на света непрекъснато нараства. Предполага се, че през 1000 г. то е било 288 млн. души, през 1500 г. -436 млн. души, през 1800 г.-911 млн. души, през 1900 г.-1617 млн. души, през 1980 г.-4415 млн. души, през 1998 г.-5926 млн. души. Очаква се към 2025 г. броят на населението да достигне 8082 млн. души, тоест да нарастне със 136%.
Населението на България също се е променяло през годините: 1887 г.-3154 хил. души, 1920 г.-4847 хил. души, 1946 г.-7022 хил. души, 1990 г.-8995 хил. души, 1995 г.-8385 хил. души, 1999 г.-8191 хил. души, 2000 г.-7973 хил. души. Прогноза: 2010 г.-7500 хил. души, 2020 г.-7000 хил. души, 2040 г.-5000 хил. души.
Броят на населението е в тясна връзка с естественото и механично движение на населението.
Естественото възпроизводство на населението е единство от три негови форми на движение-социална, естествена и пространствена. “Възпроизводство” означава естествена смяна на поколенията на родителите с поколенията на децата чрез демографските процеси брачност, раждаемост, смъртност и разводимост, които са елементи на естественото движение на населението.
При естественото движение на населението децата заменят прародителите. Възпроизводството е процес на непрекъсната смяна на поколенията и оказва влияние върху структурата на населението и други негови белези. Зависи от много фактори: биологични, социално-икономически, природни и демографски, културни, исторически и психологически.
Раждаемостта е отношението между броя на родените деца за една година и средногодишния брой на населението за същата година, умножено по 1000 (промили).
Естественият прираст това е разликата между раждаемостта и смъртността в промили.
Тя зависи от много фактори, които може да бъдат обединени в няколко групи:социално-икономически, психологически, демографски, политически и други.
От социално-икономическите фактори, които са определящи за биологическата потребност от продължение на човешкия род, най-важни са : стандартът на живот (доходите на семействата), обществената заетост на жените, степента на урбанизация, социално-икономическото развитие на отделни страни и региони.
От социално-културните и психологическите фактори по-голямо значение имат брачността и разводимостта, психологическата нагласа на семействата за броя на децата, репродуктивното поведение на семействата, демографската политика на отделните правителства, регулирането на раждаемостта чрез използването на противозачатъчни средства.
От демогафските фактори с най-съществено значение са: общата раждаемост, тоталният коефициент на плодовитост, нетният коефициент на възпроизводство,коефициентът на брачност и разводимост, средната възраст на жената при сключване на брак и раждане на първото дете, абортите, половата и възрастовата структура на населението, здравната осигуреност на населението, общата и детската смъртност и други.
От политическите фактори силно влияние имат местните и регионалните войни,политическата стабилност на живот в съответните държави, борбата между отделните политически партии и други.
Раждаемостта се промения във времето. Тя е различна за отделните страни. В условията на робовладелския строй раждаемостта е твърде висока. Тя нараства при феодализма, тъй като се подобрява медицинското обслужване, запазват се ранните бракове, чувства се потребност от работна сила.
Раждаемостта на населението на България след Освобождението е ~ 40 промила; с отмиране на патриархалните традиции и социално-икономическо развитие тя намалява и преди Втората световна война е приблизително 25 промила. Тенденцията да намалява продължава-през 1998 г.-7,9 промила, като в градовете е 8,5 промила, а в селата 6,7 промила. Слабо нарастване се забелязва през 1999 г.-8,8 промила, през 2000 г.-9 промила. По този показател България заема последно място в Европа. Причини за трайната тенденция за намаляване на раждаемостта са също и войните 1912-1918 г., урбанизационните процеси след 1960 г. (от селата към градовете), Чернобилската авария, болестите-България държи първи места по заболявания (сърдечно-съдови, ракови и други), влошена екологична обстановка, градски начин на живот, бракове в напреднала възраст и други.
Високата раждаемост в началото на века се дължи на: многодетство, ниска култура, майчинство, предимства на многодетни майки, кредити, помощи и други.
След 1990 г. проблемите в цялостната социална политика са големи. Голяма част от новородените са извънбрачни-“Домове за майки и деца”, всяко 14-то българско семейство чака дете за осиновяване, съотношения аборти към раждания нарастна 3 пъти, всяко 4-то новородено е извънбрачно и други, тоест брачността достигна критичния си минимум.
Днес с най-висока раждаемост (над 15 промила) са някои общини в Лудогорието, поречието на р.Места, в Родопите и Източна Стара планина. Най-ниска е раждаемостта в общините на Краище, Северозападна България и Средна Стара планина. Причина за ниската раждаемост е влошената възрастова структура на населението.
Смъртността е другият важен фактор за естественото възпроизводство на населението и означава прекъсване на живота на човека. Изразява се като отношение на броя на умрелите за една година към средногодишния брой на населението, умножено по 1000 (промили).
Смъртността зависи от биологически и социлни причини.Човек е устроен така, че може да живее 120-130 години. Редица социални и икономически причини оказват отрицателно влияние върху продължителността на живот.
Силно влияние върху смъртността оказват влияние трудовата заетост на хората, материалната им култура, размерите на миграциите, полово-възрастовата структура на населението. Много голямо е влиянието върху смъртността на тютюнопушенето, употребата на алкохол и на наркотици. Религиите, особено някои секти, силно влияят върху смъртността, а от политическите фактори голямо значение имат войните, кръвното отмъщение, споровете между привърженици на различни политически сили и партии. Голяма част от войните са от етнически или конфесионални причини.
Силно е влиянието на детската смъртност, тоест на броя на умрелите деца до едногодишна възраст. Тя за повечето страни в света е по-висока от общата им смъртност. В някои икономически развити страни детската смъртност е по-ниска от общата смъртност на населението.Например в Япония детската смъртност през 1998 г. е 3,8 промила, а общата смъртност на населението е 10 промила, в САЩ данните са съответно7 промила и 8,7 промила, в Германия сиответно-4,9 промила и10,4 промила, и т.н..
Медицинската наука отчита три групи смъртност:
1.Перинатална-смърт на бебето пт 28-ия ден на бременността до 7-ия ден след раждането
2.Неонатална-смърт на бебето от 7-ия до27-ия ден след раждането
3.Постнеонатална-смърт на бебето от 28-ия ден до една година след раждането
През годините след Втората световна война и особено през последните 35-40 години бързо расте общата смъртност на населението в европейските държави, което се дължи на влошаване на възрастовата структура на населението и на спадащата раждаемост, тоест на намаляващия контингент население в млади възрастови групи, а в страните на ОНД, от Централна и Източна Европа-и на настъпилата тежка икономическа криза.
С много висока смъртност изпъкват страните като Русия (15.5 промила), Унгария (14.4 промила), Дания (11.8 промила), както и България-14.4 промила.
Важни показатели за демографското и социално-икономическо развитие на България са детската смъртност и средната продължителност на живот у нас. Детската смъртност в България е една от най-големите в Европа! Най-висока е в Северозападна и Югоизточна България (обезлюдените територии, ниска раждаемост, слаба медицинска помощ). Днес заболяванията се увеличават-налага се профилактика, спорт, ефикасни мерки срещу епидемии, лекарства и други.
Средната продължителност на живота у нас е 70,5 г., като за мъже- 68 г., а за жени-74г.. По обективни и субективни причини продължителността на живота през последните години намалява. Много са жертвите на млади хора, влошена екологична обстановка и обща криза-всичко нарежда България на първо място в Европа по % на ракови заболявания, по смъртност от сърдечно-съдови и други заболявания.
Естественият прираст в древността е сравнително висок, тъй като както раждаемостта, така и смъртността имат високи стойности. През Средновековието смъртността нараства поради честите войни, особено в Европа и Азия. По тези причини естественият прират е едва 4-5 промила. От средата на 18 век се наблюдава чувствително спадане на смъртността, респективно ъвеличение на естествения прираст. В началото на 20 век той достигна средно за света 15 промила.
Днес естественият прираст показва високи стойности в страните от целия африкански континент, Централна и Южна Америка, Северна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Австралия. Отрицателен или минимално положителен е естественият прираст в Европа, в страните от ОНД и КНР.
За страните с високи темпове на нарастване на населението се казва, че при тях има “демографски взрив”.
Естественият прираст в България след Освобождението е бил твърде висок-над 18 промила (превъзхождащ страни от Западна Европа). Намаляване след 1990 г..Естественият прираст е положителен единствено в югозападна България (Г.Делчевско), Източни Родопи (Княжево) и в Източна Стара планина (община Руен). Най-високи отрицателни стойности на естествения прираст се наблюдават в Краище, Северозападна България (Монтана), Странджа-Сакар. Причини: изчерпани са демографските ресурси (възрастно население, миграции), тоест населението застарява и проблемът с трудовите ресурси е гплям. Регресивен тип на възпроизводство на населението-това е резултат от увеличената смъртност. Депопулация на населението-1/3 от територията на България е обезлюдена, намаляване на младите поколения. Засилва се демографското натоварване, тоест за в бъдеще трябва да се издържат много старци. Тотален коефициент на плодовитост-1,2, тоест България има регресивен тип възпроизводство. Нетен (чист) коефициент на възпроизводство-0,54, тоест от 2 жени една възпроизвежда.
Необходимо е да се вземат мерки и се спре депопулационния процес на селищата в Западна и Средна Стара планина, Странджа-Сакар, Краище (община Трън е с най-малка гъстота в Европа), защото много от тях имат благоприятно стопанскогеографско положение.
Миграционният (механичният) прираст преставлява разликата между заселените и изселените в дадена страна или регион. Той в много голяма степен зависи от броя на жителите в млади възрастови групи, от половия им състав, от стандарта на живот. Обикновенно икономически развитите държави привличат млади хора и трудови ресурси от страни и райони с нисък стандарт на живот или от страни, намиращи се в състояние на рецесия, депресия или криза. Във връзка с това се стига до формирането на миграционни движения на населението. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци:
1. Според причините миграциите биват:
а) политически-отделяне на едни етнически групи от други съгласно споразумения след война
б) икономически-отиване на работа или заселване за постоянно местоживеене за неопределено време в райони или страни с по-висок стандарт на живот. Само през периода 1990-1995 г. от България са се изселили 458 хул. души (в т.ч. 330 хил. души в Република Турция)
в) религиозни-в резултат на религиозна нетърпимост или посещение на световно известни религиозни места- Мека, Медина, Ерусалим, Гваделупа и други.
г) в резултат на съществени промени на условията на живот в страните или в отделни райони. Причините могат да бъдат от природен (например земетресения, наводнения, изригване на вулкан и други), здравен (поява на епидемии, на масови заболявания и други), стопански характер.
2. Според времето и престоя на мигрантите:
а) временни- ежедневни, седмични, месечни, сезонни, годишни;
б) постоянни-заселване в други райони или страни за постоянно време
3. Според разстоянието на мигриране и пресичане на границите-селищни, общински, държавни, регионални, континентални и други;
а) международни- междудържавни и междуконтинентални
б) вътрешнодържавни- те биват 4 групи : от село в град, от град в село, от село в село, от град в град;
4. Според интензитета и вида на мигриране:
а) постепенни
б) скокообразни
в) индивидуални
г) масови (групови)
5. Според начина на протичане:
а) стихийни (неорганизирани)
б) организирани
6. Според направленията на мигриране миграциите могат да бъдат насочени към промишлени, към туристически, към административни, към исторически центрове, към земеделски ареали и други
Причините, които пораждат миграциите, могат да бъдат от различно естество, а именно:
1)социално-икономически
2)природни
3)религиозни
4)психологически
5)етнически
6)политически
7)транспортно-туристически
8)екологически
Миграциите има много голямо стопанско, образователно, културно и здравно значение както за донорите, така и за реципиентите. Това зависи от мащаба на миграциите, от миграционната подвижност на населението. Във връзка с това се използват редица показатели:
1. Мащаб на миграциите- сборът от изселените и заселените в селища (община, страна) за определен период
2. Миграционна подвижност- отношението на сбора от заселените и изселените към броя на жителите на населеното място, умножено по 100
3. Миграционно салдо- разликата между броя на заселените и този на изселените. Ако тази разлика е положителна, значи има положително миграционно салдо, т.е. положителен механичен прираст, и обратното.
В практиката се използват още показатели като ефективност на миграциите, продължителност на миграционния поток, далечина на миграциите и други.
През различните исторически периоди миграциите са с различна посока (направление), мащаби, интензитет. Те се изменят както във времето, така и в пространството.
В древността и в Средновековието миграциите имат локално, най-много регионално значение. Силно влияние върху миграциите оказват походите на Александър Македонски (1 век пр.н.е.), елинската колонизация (6-4 век пр.н.е.), “великото преселение на народите” в Европа и Азия. В резултат на него в Европа се настаняват германските и славянските племена и народи. След великите географски открития през 14-15 век настъпва времето на масови изселвания от Европа и заселване в Африка, Северна, Централна и Южна Америка.
Силно влияние върху миграционната подвижност на населението оказват Първата и Втората световна война. След Първата световна война миграционният поток е насочен към САЩ и Аржентина, а след Втората световна война – към САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и страните от Латинска Америка.
Механичния прираст – разликата между заселванията (имиграции) и изселвания (емиграции). През последните години за България той е отрицателен.
Вътрешните миграции не се отразяват върху броя на населението. Характеризират се с 4 потока : от село към село (11%), от село към град (29%), от град към град (41%) и в последните години от град към село (19% - пенсионери,безработни). От вътрешните миграции в България през 20 век най- голямо значение имат изселванията към градовете в края на 50-те години (в резултат на индустриализацията). Ежедневни трудови и културно-битови миграции това са от село към град и обратно. Най-чести са миграциите към големите градове, промишлени обекти ( АЕЦ, ТЕЦ ), обекти на дърводобив, туризъм и други. С най-голяма миграционна подвижност е населението на бившите Пловдивска, Хасковска и Ловешка области,а с наи-ниска- на София.
Външните миграции са от социално-икономически причини и историко-политически характер. Най-значими през 20 век са заселванията на бежанци – българи от Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа след войните 1912-1918 г. и емиграцията на част от турското население след 1989 г.. Емигрантски поток – през 19 век в Молдова, Украйна, Бесарабия ( трудова дейност). След 1923 г. – политемигранти в Италия, Испания, Австрия, бивша ФРГ. Възродителен процес ( 1978 г.)- изселват се 74 000 турци, а през 1989 г.-330 000 души – това се отрази на възпроизводствените процеси, защото това население е с по-висока раждаемост. Продължават изселванията на българи към САЩ, Канада, ЮАР и други – Изтича Научния Потенциал на България !
Изселването на населението в продуктивна възраст ще се отрази отрицателно върху естествения и действителен прираст на населението и на икономическия растеж – броят на населението на България ще намалява!
Имиграции – бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини ( Цариградско и Босилеградско), Добруджа. След турските кланета у нас се заселват група арменци (Пловдив, Русе). През 1991 г. – сърби, бесарабски българи, араби, негри, граждани от ОНД, бежанци от Босна и други. У нас се създадоха бюра – Велинград, София, Димитровград и други.
За периода 1927-1992 г. са се изселили приблизително 1 млн. души, а приблизително ½ млн. души – през последните 6-7 години. От тях 60 хил. работят в Германия, 70 хил.- в Гърция, 100 хил. – в САЩ ( т.е. “Зелена карта”) и други. Голям проблем бяха Шенгенските визи, които затрудняваха свободния достъп до страните от Средна и Западна Европа.
Демографската структура на населението включва разделението на населението на групи, разпределени по пол, възраст, расов, етнически състав, брачен статус, семейно положение. Тази структура е твърде променлива във времето. Тя е различна за жителите на отделните континенти и страни. Твърде много зависи от естественото възпроизводство и механичното движение на населението.
Структурата на населението на България е фактор за социално-икономическо и демографско бъдеще на страната. Видовете структури на населението биват:
1. Полова структура – тя зависи от броя на родените момчета и момичета и до голяма степен от продължителността на живот и от смъртността на населението от двата пола. Обикновено на 100 родени момичета се раждат 105 – 106 момчета. Както детската смъртност (на деца до 1 година ), така и общата смъртност при мъжете е по-голяма. Тя компенсира по-голямата раждаемост. Обикновено в младите възрастови групи мъжете преобладават над жените, а при пенсионерите- делят на жените е по-голям, тъй като средната продължителност на живот на мъжете е по-малка от тази на жените.
Половата структура твърде много зависи от миграционната подвижност на населението. Обикновено мъжете са по-мобилната част от населението. Те мигрират предимно в страни и райони с преобладаване на мъжки професии – добивна промишленост, строителство и други.
Силно отражение върху половата структура на населението имат както локалните, така и световните войни. Повече жертви дават мъжете, което води до дисбаланс между двата пола.
За България половата структура има отражение върху възпроизводството на населението и трудовата дейност. Зависи от 3 основни фактора : раждаемост, смъртност, миграции. До 1956 г. мъжете са повече от жените, но днес при мъжете смъртността е по-голяма. В районите с по-висок процент на тежка индустрия, строителство и с неблагоприятни природни условия за живеене мъжете са повече ( Смолян, Кърджали, Хасково ), а жените преобладават в Габрово, Велико Търново, Пловдив, Плевен – където са отраслите на леката и хранително-вкусова промишленост.
В Европа броят на мъжете е по-малък от този на жените- резултат от ниската раждаемост и от Втората световна война.
Силно е изразен и дисбалансът между жените и мъжете в горните възрастови групи в страните от ОНД, Германия, Полша и други страни въвлечени във Втората световна война.
В страните от Централна и Източна Европа поради ниската раждаемост и поради интензивната емиграция на мъжко население след 1989 г. броят на жените превишава този на мъжете.
Очаква се в бъдеще, при условие, че няма войни, да настъпи равновесие между населението на двата пола.
2. Възрастова структура – тя има много важно значение за стопанското равнище на държавата. От нея зависят броят на трудивите ресурси и на икономически активното население, естественото възпроизводство, механичният прираст и миграционната подвижност на населението.
Върху възрастовата структура на населението оказват влияние както чисто демографски, така и социално-икономически и военнополитически фактори. От тях най-голямо значение имат раждаемостта, смъртността, механичното движение на населението, продължителността на живот, войните, както и проявлението на природни бедствия и социални катастрофи.
Населението обикновено се разделя на три основни групи: поколение на деца ( до 14 години ), поколение на родителите ( 15 до 49 г.) и поколение на праподителите ( над 50 години ). Днес всеки 6-ти жител на страната е над 65 години ( 17 % от населението), а от циганите- 5%, т.е. това е критерий за застаряването на населението у нас. С по-млада възрастова структура са селища от Лудогорието, Родопите, р. Места; а със стара възрастова структура - Северозападна България, Трънско, Сакар.
Населението може да бъде разделено и според неговите трудови възможности. Контингентът от населението до 14 г. се отнася към началото на фертилната възраст. Различна е границата на населението в трудоспособна възраст – от 14 до 55 г. за жените и от 14 до 60 г. за мъжете. Над тези години населението се смята, че е в надтрудоспособна възраст.
Според възрастовата структура на населението им страните могат да се раделят на две групи:
1. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в подтрудоспособна и в трудоспособна възраст.
2. Страни, разполагащи с висок относителен дял население в надтрудоспособна възраст. В тази група страни намалява делът на населението под 14 г..
Стареенето на населението може да се разглежда в биологичен и демографски смисъл. В биологичен смисъл стареенето зависи от функционалното и психическо състояние на хората, от социално-икономическите условия на живеене.
В демографски смисъл стареенето е свързано с долната граница на старческата възраст- за различните страни тя варира от 60 до 65 г., т.е. от момента на пенсионирането. Обикновено демографското стареене изпреварва биологическото.
Лицата, навършили 90 г. се числят към дълголетниците. Дълголетието на хората зависи от комплекс от фактори ор физиологичен, социален, икономически, екологичен и психологичен характер. От съществено значение са природосъобразният начин на живот, стресовите ситуации и силно отрицателните емоционални преживявания, неупотребата на алкохол, отбягването на тютюнопушенето, условията и характерът на труд, материалната осигуреност, състоянието на здравното обслужване, на географската среда, консумацията на екологично чиста храна и много други.
В страните с нормална възрастова структура на населението полово-възрастовата пирамида на населението има правилна форма-голям относителен дял на контингент от млади възрастови групи и намаляващ дял за всяка следваща възрастова група. В България, както и в други страни със застаряващо население възрастовата пирамида обърнат (неправилен ) вид- голям дял население в горните възрастови групи и малък – в младите възрастови групи.
Брачната структура на населението има значение за раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението на страните. Все още преобладаваща част от ражданията в света се осъществяват от омъжени жени. Брачната структура силно влияе върху миграциите на наслението. Обикновено по-голям е делът на мигриралите несемейни или разведени жители.
Според брачното си състояние населението може да бъде разделено в четири брачни категории:
1. неженени(неомъжени)
2. женени(омъжени)
3.разведени
4.вдовци(вдовици)
Брачната структура на населението зависи от показателите брачност и разводимост, от раждаемостта и смърността, от стандарта на живот на населението, от физиологичното състояние на младите хора(потентност, плодовитост и други), от намесата на религията, от етническите особености и традиции, от законовите уредби в страните, даващи възможност за ранно встъпване в брак, както и от тълкуването на понятието “семейство”.
Селищна структура – съотношението между градското и селското население разкрива степента на стопанското развитие на България. Факторите, които влияят са вътрешни и външни миграции, възпроизводсво и други.
Нарастването на жителите на градовете се постига чрез:
-естествен прираст на градското население
-механичен прираст (заселване в градовете)
-присъединяване на съседни селища като квартали на градовете
-обявяване на села за градове
Градското население расте неравномерно както във времето, така и в пространството. Докато в началото на 19 век градското население съставлява едва 3%, то днес то е вече 46%. Очаква се то да се изравни със селското.
В България максимума на градското население е в София, Пловдив, Варна, Бургас. У нас има около 240 града.
Етнически състав- от общото население приблизително 86% са българи, 9,7%-турци, 3,4%- цигани и приблизително 1%-други(евреи, арменци, руснаци и други). Значителен е броят на българите, живеещи в Македония, Сърбия, Русия, Украйна, САЩ, Канада и други.Турците през 19 век са били 25% от населението, но по-голяма част от тях са емигрирали. Циганите са преселници от Индия. Голям проблем при тях е безработицата, кражбите. Живеят в големите градове (голяма пръснатост) – Сливен, Пазарджик, Пловдив; евреи – София, Русе, Пловдив; арменци – София, Пловдив; румънци – Лом, Видин, Оряхово; турците са се заселили през 15век – най-големи групи има в Разград, Шумен, Хасково, Кърджали, Търговище.
Етническите общности са нееднородни по религия и език. Най-широко разпространена религия у нас е източноправославната. Териториалната структура включва 11 епархии – София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Видин, Враца, Ловеч, Велико Търново, Неврокопска, Варненско-Преславска и Доростоло-Червенска. 60% от циганите и 1% от турците са християни; 2% от българите и 40% от ромите са мюсюлмани, т.е. приблизително 13% общо са мюсюлмани у нас и 87% са християни (католици, православни, протестанти) и др. Официалният език е българският- той е майчин език за 86% от населението; на турски език говорят приблизително 1млн. души, цигански говорят 330хил. души, т.е. признати майчини езици.
През октомври 1997година България подписа международен договор за защита правата на малцинствата у нас.
Езикова структура – езикът е основно средство за общуване между народите. Един от признаците, по който човек се отделя от животните. Счита се, че членоразделната реч е един от факторите за оформянето на човека като личност.
Днес езиците, на които се говори, са над 5000. Най-широко използвани са: урду (Индия и Пакистан), хинди (Индия), китайски, английски, испански, арабски, френски, немски, португалски.
Съществуват няколко езикови групи (семейства): Индо-европейска, кавказка, уралска, алтайска и др.
Класова и професионална структура – големи изменения настъпиха след 1989 година. През 1948 година 82% от активното население бе заето в селското стопанство, то сега едва 25% са в селското стопанство, приблизително 26% в промишлеността, 4.4% в строителството, 6% в транспорта, 13% в търговията, 23% в непроизводствената сфера и др.
Образователна структура – има голямо значение за социалната и професионалната структура на населението, за характера на производствената дейност. Образователното равнище на населението твърде много зависи от стандарта на живот и от степента на развитие на производителните сили. В напредналите страни като основен показател за образователното равнище на населението се възприема броят на учащите се, падащи се на 10 000 жители. В развиващите се държави се използва показателят относителен дял на грамотните (на лица над 15 години), падащи се на 10хил. души.
Образователната структура влияе върху качеството на трудовите ресурси, а вурху нея влияят социално-икономическото развитие на страната и полово-възрастовата структура.
Днес се обучават около 250хил. студенти, което е добър показател, но с проблеми – няма работни места. Голяма част емигрират.
Производтвената структура е икономически активното население и е равносилна на класовата и професионална структура.
Трудови ресурси и заетост на населението
Трудовите ресурси са онази категория от хора, които имат физически и психически възможности да извършват трудова дейност. Това ще рече, че към тях следва да се отнесе населението в трудоспособна възраст (с изключение на инвалидите и на неработещите пенсионери) и работещите в подтрудоспособна и в пенсионна възраст.
Трудовите ресурси се състоят от:
1.икономически активно население
2.трудовозаети
3.трудовонезаети лица
Икономически активното население са онези лица които извършват трудова дейност и получават възнаграждение за това.
Към трудовозаетите лица се отнасят лицата, които извършват трудова дейност независимо от продължителността й. Тази категория изцяло се отнася към трудовите ресурси.
Икономически неактивните лица са хора на издръжка на други работещи, както и пенсионерите, стипендиантите, студентите, войниците и др. Те нямат възможност да упражняват трудова дейност. Могат да бъдат изключени от броя на трудовите ресурси след изтичане на срока на заетост. За разлика от тях безработните са хора в трудоспособна възраст, които не работят, не учат, но желаят да постъпят на работа. Те задължително трябва да бъдат включени към трудовите ресурси.
Безработицата е социално явление, което зависи от степента на социално икономическото развитие на страната. Равнището на безработицата се изразява като отношение на броя на безработните към трудоспособното население. У нас, както и в много други страни безработицата се изчислява като отношение на безработните към икономически активното население или към трудовозаетите.
В икономически развитите страни има по-големи възможности да се намери работа и поради застаряване на населението делът на икономически активното население е 45-46%. В по-слаборазвитите държави делът е 35%. По тези причини в икономически водещите страни на света се намира 60% от икономически активното население. Освен това по-голям е делът на икономически активните мъже (45-46%) в сравнение с икономически активните жени (26-28%). Безработицата не трябва да се възприема само с нейните отрицателни страни. Тя има положително въздействие върху качеството на труда, поддържайки конкуренцията за работните места.
Заетостта на населението показва стопанската специализация на отделните страни. От общия брой на трудовозаетото население 3/5 са в селското стопанство – то е различен за отделните страни.
Заетостта и безработицата са важни характеристики за работната сила, но те показват и цялото състояние на икономиката ни. Икономическата активност се измерва чрез отношенията на броя на работната сила към населението над 15 години. Активността в градовете е по-висока от селата.
Заетостта се изменя много бързо в зависимост от икономическото състояние. Очаква се тя да намалее силно и да се промени структурно с предстоящото закриване и приватизиране на предприятия, с което ще се увеличи броя на безработните. Най-нисък дял на безработица е в София, а най-висока в Монтана, Русе, Хасково и др. Жизненото равнище зависи от заетостта на населението – то се оценява по доходите на населението, обема и структурата на разходите му, спестявания, стокооборот, състояние на обслужващата сфера и др.
Териториална структура и гъстота на населението – зависи от местоположението и в много голяма степен от природните условия (релеф, климатични условия, водни ресурси – реки, подземни води, почви). От тук и по-голяма гъстота на населението в Горнотракийската низина, Бургаската низина, Софийската котловина. В планинската част на страната намалява броя на населението. Социално икономическите фактори също влияят върху териториалното разположение на стопанските отрасли (индустрия), историческата онаследеност от миналото.
Средната гъстота на населението от Освобождението до 1991 година се е увеличила от приблизително 30 души на квадратен километър до 81 души на квадратен километър. През 1999 тя е 74 души на квадратен километър. В западни Родопи и Странджа е 35 души на квадратен километър, а най-голяма е във височинния пояс от 500-700 метра 152 души на квадратен километър, в низините 93 души на квадратен километър. Голяма е гъстотата в общините с промишлени съсредоточения – Бургас, Девня, Карлово, Казанлък. И пренаселението и обезлюдяването водят до сериозни социално икономически и демографски проблеми.
Демографска политика и демографски проблеми – като цяло възпроизводството на населението намалява. Отрицателно въздействие оказват отрицателния естествен прираст и миграционен прираст, влошената възрастова структура, намаляването на трудовите ресурси, нерационалната и неравномерна териториална структура, безработицата и ниския жизнен стандарт, както и хроничния глад при някои групи хора (роми), наркоманията, растяща с високи темпове, работещите деца под 14 години, кражбите, рекетите и други.
Производство и производствени разходи.Приходи и печалба на фирмата.Видове печалба.Максимализиране на печалбата.
Производство и производствени разходи
Производството е процес ,чрез който се преобразуват производствените ресурси ,с цел да се получат нови блага и услуги,с по-висока полезност.
Изходните ресурси, които се използват в хода на производствената дейност,представляват факторите на производството.
Фактори на производството са:
-земя и др. Естествени ресурси
-труд
-капитал
-предприемачески способности
-информация
В производствения процес тези фактори се съединяват посредством технологиите и се получава определен продукт.
Всяко производство се съпътства от разходи.Величината на разходите зависи от възможностите за промяна на заетите ресурси.Голяма част от тях (работна сила,суровини) може да се променя бързо и лесно.Друга част (машини,сгради)
Може да се променя само през дълъг период от време.Затова разходите се делят на:
І . Разходи в краткосрочен план- те биват:
-постоянни разходи-разходи,които съществуват независимо дали фирмата произвежда или не
-променливи разходи-променят се с нарастване или намаляване обема на производство
-общи разходи-те се изменят само вследствие на изменение на променливите разходи
-пределни разходи-добавъчните разходи за производство на допълнителна единица продукция
-средни разходи-разходите направени за получаване на единица продукция
ІІ.Разходи в дългосрочен период
В дългосрочен период всички разходи на фирмата се превръщат в променливи.
Размерът на производствените разходи е важен показател за анализа на дейността на фирмата и за взимане на решения за обема на производството.
Приходи и печалба на фирмата
Приходите са постъпленията, които фирмата получава от продажбата на стоки и услуги през даден период.
-общи приходи-сумата получена като произведение от цената и количеството
-средни приходи-те са равни на общите приходи,разделени на количеството продадена продукция
-пределни приходи-допълнителния приход, с който се увеличава общия приход при продажбата на всяка следваща единица продукция.
Печалбата е разлика между общите приходи и общите производствени разходи на фирмата за даден период.След като фирмата изплати всички разходи, остава чистата печалба.
Видове печалби
1.Счетоводна печалба-разликата между съвкупните приходи и съвкупните парични разходи на фирмата.
2.Нормална печалба- възвръщаемостта на производствените фактори,на основата на най доброто им приложение.
3.Икономическа печалба- разлика на счетоводната и нормалната печалба
4.Обща печалба- разлика между общите приходи и общите разходи
5.Средна печалба- печалбата за единица продукция
6.Пределна печалба- печалба,която показва колко ще се увеличи или намали общата печалба.
7.Оперативна печалба- разликата между счетоводната печалба и данъците
8.Чиста печалба- разликата между оперативната печалба и лихвите по заеми и др.
Максимализиране на печалбата
Максимализирането на печалбата есвързано с динамиката на приходите и разходите,поведението на фирмите и тяхното управление.
Всичко трябва да бъде организирано по начин който ще доведе до максимализиранена печалбата.
Производството е процес ,чрез който се преобразуват производствените ресурси ,с цел да се получат нови блага и услуги,с по-висока полезност.
Изходните ресурси, които се използват в хода на производствената дейност,представляват факторите на производството.
Фактори на производството са:
-земя и др. Естествени ресурси
-труд
-капитал
-предприемачески способности
-информация
В производствения процес тези фактори се съединяват посредством технологиите и се получава определен продукт.
Всяко производство се съпътства от разходи.Величината на разходите зависи от възможностите за промяна на заетите ресурси.Голяма част от тях (работна сила,суровини) може да се променя бързо и лесно.Друга част (машини,сгради)
Може да се променя само през дълъг период от време.Затова разходите се делят на:
І . Разходи в краткосрочен план- те биват:
-постоянни разходи-разходи,които съществуват независимо дали фирмата произвежда или не
-променливи разходи-променят се с нарастване или намаляване обема на производство
-общи разходи-те се изменят само вследствие на изменение на променливите разходи
-пределни разходи-добавъчните разходи за производство на допълнителна единица продукция
-средни разходи-разходите направени за получаване на единица продукция
ІІ.Разходи в дългосрочен период
В дългосрочен период всички разходи на фирмата се превръщат в променливи.
Размерът на производствените разходи е важен показател за анализа на дейността на фирмата и за взимане на решения за обема на производството.
Приходи и печалба на фирмата
Приходите са постъпленията, които фирмата получава от продажбата на стоки и услуги през даден период.
-общи приходи-сумата получена като произведение от цената и количеството
-средни приходи-те са равни на общите приходи,разделени на количеството продадена продукция
-пределни приходи-допълнителния приход, с който се увеличава общия приход при продажбата на всяка следваща единица продукция.
Печалбата е разлика между общите приходи и общите производствени разходи на фирмата за даден период.След като фирмата изплати всички разходи, остава чистата печалба.
Видове печалби
1.Счетоводна печалба-разликата между съвкупните приходи и съвкупните парични разходи на фирмата.
2.Нормална печалба- възвръщаемостта на производствените фактори,на основата на най доброто им приложение.
3.Икономическа печалба- разлика на счетоводната и нормалната печалба
4.Обща печалба- разлика между общите приходи и общите разходи
5.Средна печалба- печалбата за единица продукция
6.Пределна печалба- печалба,която показва колко ще се увеличи или намали общата печалба.
7.Оперативна печалба- разликата между счетоводната печалба и данъците
8.Чиста печалба- разликата между оперативната печалба и лихвите по заеми и др.
Максимализиране на печалбата
Максимализирането на печалбата есвързано с динамиката на приходите и разходите,поведението на фирмите и тяхното управление.
Всичко трябва да бъде организирано по начин който ще доведе до максимализиранена печалбата.
Реферат по Административно право
Правото е съвкупност от правни норми , които уреждат общите отношения в сферата на държавното управление. Под държавно управление се разбира дейността на всички държавни страни.
Административното право обхваща дейността на органите на изпълнителната власт-администрацията .Тези общи отношения се характеризират с наличието на властнически правомощия; цялостната дейност на органите е подзаконова тя не е законодателна. Органите на изпълнителната власт се делят на централни и териториални органи .
-Централни органи на административната власт са
министерски съвет-висшия колегиален орган на административния съвет.
Министър-председател - висш едноличен орган
Заместник министри председатели
Министри
Територически областни управители и общини
Характерно е, че централните органи на изпълнителната власт имат правомощия по отношение на цялата територия на България.
Териториалните органи имат ограничена власт, отнасяща се само за съответните територии. Към тях се отнасят кметовете на райони, изпълнителни директори, държавни комисии. Министерския съвет е централен колегиален орган с обща компетентност т.е. може да решава всички въпроси, които са предоставили на изпълнителната власт.
Министър председателят има общи компетенции той се подпомага от заместници
Министрите са централни еднолични органи в изпълнителната власт.
Министри – имат строго определени компетенции в съответното министерство.
Административните правоотношения са изградени от властоподчинение т.е. имат вертикална структура
Административни актове:
Административните актове са различни по вид
Властнически – юридически актове
Под законови - означава, че се издават въз основа на закона, целите на закона и в неговите рамки.
Правни последици – възникват от подзаконовите актове.
Административен акт – използването им е гарантирано с възможността да се прилага държавен контрол.
Съществуват два вида нормативни актове:
Нормативни
Ненормативни
Общи
Индивидуални
Независимо от вида си всеки административен акт трябва да бъде издаден при спазването на определени изисквания. За да е законосъобразен всеки акт трябва да отговаря на пет изисквания:
1.Трябва да е издаден от компетентен орган
2.Трябва да е съобразен с материално-правните разпоредби на закона
3.Трябва да е издаден в изискваната от закона форма
4.Трябва да е издаден при спазване на предвиденото от закона производство
5.Акта трябва преследва тази цел, която е установена в закона въз основа на която е издаден той.
Ако някое от тези изисквания не бъде спазено актът става незаконно съобразен (недействителен).Има две разновидности на недействителността на актовете:
1.Нищожност – не пораждат никакви правни последици, никой не е длъжен да се съобразява с тях.
2.Унищожаеми актове – те пораждат правни последици, подлежат на изпълнение, от техните адресати и изпълнявани до момента докато не бъдат отменени. Отменяването на тези актове може да се иска само в определени срокове.
Административно - наказателна отговорност
Основният закон който го регламентира е законът за административни нарушения и наказания – 1969 г.
В този закон е дадено за определение понятието административно нарушение , а административната отговорност е вид юридическа отговорност, изразяваща се в санкциониране чрез налагане на административни наказания за извършване на такива противоправни деяния, които се определяни от законодателя като административни нарушения.
Основни белези на административните нарушения:
1.То е деяние – външно изразен волеви акт.
2.Деянието е обявено за наказуемо
3.Деянието е обществено опасно – то засяга, нарушава или застрашава защитаващите от правото обществени нарушения.
Основни административни наказания:
1.Обществено порицание – то се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи или пред организацията, в която членува.
2.Глоба – тя е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.
3.Временно лишаване от правото да се управлява определена професионална дейност – то се изразява в временна забрана на нарушителя да упражнява професия или дейност, с която е злоупотребил. Това нарушение се наказва с минимален срок един месец и максимален две години. За някой нарушения свързани с безопасността на движението и то при употреба на алкохол или други силно упойващи вещества, срокът на наказание е пет години.
Наред с трите вида наказания, законът предвижда в някой случаи да се отнемат в полза на държавата определени вещи и предмети, които са свързани със самото правоотнемане. Субекти на административно наказателна отговорност могат да бъдат само физически лица, тъй като административно наказателната отговорност е лична. Основни субекти на административно наказателната отговорност са пълнолетните физически лица, които за извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Освен пълнолетните физически лица административно наказателна отговорност носят и една част от непълнолетните, това са навършили шестнадесет години, само ако са разбирали значението на извършеното деяние и са могли да ръководят постъпките си.
Останалите физически лица под шестнадесет годишните както и лицата поставени под пълно запрещение,не носят административно наказателна отговорност. В някой случаи ако такова лице извърши административно нарушение може да носят административно наказателна отговорност , настойниците (родителите) или попечителите на лицето, но само при условие че настойниците (родителите) или попечителите на лицето умишлено е допринесъл за административното нарушение .
Освен административни наказания е предвидено прилагането на така наречените принудително административни мерки. Те са вид административна принуда, но не са административно наказание. Те прилагат за предотвратяване или преустановяване на административно нарушение.
Административните мерки биват три вида:
1.Превантивни
2.Преустанови телни
3.Възстановителни
Административен процес
Под понятието административен процес се разбира всяка дейност, свързана с прилагане на административно-процесуални норми в сферата на държавното управление. Основните принципи на които е изграден административния процес:
1.Принципи на законното право на разкриване на обективната истина
2.Принцип на служебното начало
3.Принцип на равнопоставеност на страните, защита на интересите на двете страни и др.
Индивидуални административни актове – актовете издавани от ръководителите на ведомства, кметовете на общини и райони, както и от други овластени органи, в които актове се създава права или се засягат интереси на отделни граждани и организации.
Издаване на индивидуални административни актове – от правомощни органи. Издаването може да започне по инициатива на административния орган или писмена молба на граждани, който е компетентен да издаде административен акт.
При издаване на акта трябва да се посочат фактите и обстоятелствата имащи значение за случая, както и да бъдат обсъдени всички възражения и обяснения на заинтересованите лица. В закона има предвидени различни срокове за, в които административният орган трябва да разгледа молбата и искането, да събере доказателства, които са необходими за решаването на въпроса и да се произнесе. Сроковете са различни, тъй като в някой случаи органът е едноличен, а в други колективен, а в трети е необходимо да се изисква съгласие на друг орган или събиране на повече доказателства. След като изясни всички въпроси, административния орган издава административен акт или отказва издаването му. Издадения административен акт трябва да е писмен, да има определено съдържание (реквизите), трябва да са изложени и мотиви на административния орган, когато издава административния акт. Освен да издаде, административния орган може и да откаже издаване на административен акт, със мотивирано решение.
Оспорване на административно решение:
1. Съдебен ред. На оспорване подлежат, както издадените административни актове така и отказите да се издадат такива, независимо дали отказът е изричен, или мълчалив. Това става чрез жалби на заинтересованите лица, или чрез протест на прокурора.
2. Индивидуално – по административен ред. Могат да се обжалват с жалба и да се отказват с протест от прокурора.
Обжалването по административен ред става пред непосредствени по-горе стоящи административни органи. Жалбата или протестът се подават чрез органът, който е издал или отрекъл издаването на акта. Той може сам да си промени собственото решение и ако не го промени е длъжен да изпрати преписката на по-горе стоящ орган. По-горе стоящият административен орган се произнася с мотивирано решение, като може да се отмени изцяло или от части административния акт, може да отхвърли молбата или протеста.
Изпълнението на административния акт може да започне по инициатива на административния орган, който издава акта, може да започне по искане на заинтересуваните граждани и органи. Начинът и срокът за изпълнение се определя от закона, или от органа който е издал административния акт. При изпълнението (доброволно, принудително) навсякъде се дава възможност за доброволно изпълнение. Когато изпълнението е възможно да стане с различни налични средства се използват тези които са най-благоприятни за заинтересованото лице.
Административното право обхваща дейността на органите на изпълнителната власт-администрацията .Тези общи отношения се характеризират с наличието на властнически правомощия; цялостната дейност на органите е подзаконова тя не е законодателна. Органите на изпълнителната власт се делят на централни и териториални органи .
-Централни органи на административната власт са
министерски съвет-висшия колегиален орган на административния съвет.
Министър-председател - висш едноличен орган
Заместник министри председатели
Министри
Територически областни управители и общини
Характерно е, че централните органи на изпълнителната власт имат правомощия по отношение на цялата територия на България.
Териториалните органи имат ограничена власт, отнасяща се само за съответните територии. Към тях се отнасят кметовете на райони, изпълнителни директори, държавни комисии. Министерския съвет е централен колегиален орган с обща компетентност т.е. може да решава всички въпроси, които са предоставили на изпълнителната власт.
Министър председателят има общи компетенции той се подпомага от заместници
Министрите са централни еднолични органи в изпълнителната власт.
Министри – имат строго определени компетенции в съответното министерство.
Административните правоотношения са изградени от властоподчинение т.е. имат вертикална структура
Административни актове:
Административните актове са различни по вид
Властнически – юридически актове
Под законови - означава, че се издават въз основа на закона, целите на закона и в неговите рамки.
Правни последици – възникват от подзаконовите актове.
Административен акт – използването им е гарантирано с възможността да се прилага държавен контрол.
Съществуват два вида нормативни актове:
Нормативни
Ненормативни
Общи
Индивидуални
Независимо от вида си всеки административен акт трябва да бъде издаден при спазването на определени изисквания. За да е законосъобразен всеки акт трябва да отговаря на пет изисквания:
1.Трябва да е издаден от компетентен орган
2.Трябва да е съобразен с материално-правните разпоредби на закона
3.Трябва да е издаден в изискваната от закона форма
4.Трябва да е издаден при спазване на предвиденото от закона производство
5.Акта трябва преследва тази цел, която е установена в закона въз основа на която е издаден той.
Ако някое от тези изисквания не бъде спазено актът става незаконно съобразен (недействителен).Има две разновидности на недействителността на актовете:
1.Нищожност – не пораждат никакви правни последици, никой не е длъжен да се съобразява с тях.
2.Унищожаеми актове – те пораждат правни последици, подлежат на изпълнение, от техните адресати и изпълнявани до момента докато не бъдат отменени. Отменяването на тези актове може да се иска само в определени срокове.
Административно - наказателна отговорност
Основният закон който го регламентира е законът за административни нарушения и наказания – 1969 г.
В този закон е дадено за определение понятието административно нарушение , а административната отговорност е вид юридическа отговорност, изразяваща се в санкциониране чрез налагане на административни наказания за извършване на такива противоправни деяния, които се определяни от законодателя като административни нарушения.
Основни белези на административните нарушения:
1.То е деяние – външно изразен волеви акт.
2.Деянието е обявено за наказуемо
3.Деянието е обществено опасно – то засяга, нарушава или застрашава защитаващите от правото обществени нарушения.
Основни административни наказания:
1.Обществено порицание – то се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи или пред организацията, в която членува.
2.Глоба – тя е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.
3.Временно лишаване от правото да се управлява определена професионална дейност – то се изразява в временна забрана на нарушителя да упражнява професия или дейност, с която е злоупотребил. Това нарушение се наказва с минимален срок един месец и максимален две години. За някой нарушения свързани с безопасността на движението и то при употреба на алкохол или други силно упойващи вещества, срокът на наказание е пет години.
Наред с трите вида наказания, законът предвижда в някой случаи да се отнемат в полза на държавата определени вещи и предмети, които са свързани със самото правоотнемане. Субекти на административно наказателна отговорност могат да бъдат само физически лица, тъй като административно наказателната отговорност е лична. Основни субекти на административно наказателната отговорност са пълнолетните физически лица, които за извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Освен пълнолетните физически лица административно наказателна отговорност носят и една част от непълнолетните, това са навършили шестнадесет години, само ако са разбирали значението на извършеното деяние и са могли да ръководят постъпките си.
Останалите физически лица под шестнадесет годишните както и лицата поставени под пълно запрещение,не носят административно наказателна отговорност. В някой случаи ако такова лице извърши административно нарушение може да носят административно наказателна отговорност , настойниците (родителите) или попечителите на лицето, но само при условие че настойниците (родителите) или попечителите на лицето умишлено е допринесъл за административното нарушение .
Освен административни наказания е предвидено прилагането на така наречените принудително административни мерки. Те са вид административна принуда, но не са административно наказание. Те прилагат за предотвратяване или преустановяване на административно нарушение.
Административните мерки биват три вида:
1.Превантивни
2.Преустанови телни
3.Възстановителни
Административен процес
Под понятието административен процес се разбира всяка дейност, свързана с прилагане на административно-процесуални норми в сферата на държавното управление. Основните принципи на които е изграден административния процес:
1.Принципи на законното право на разкриване на обективната истина
2.Принцип на служебното начало
3.Принцип на равнопоставеност на страните, защита на интересите на двете страни и др.
Индивидуални административни актове – актовете издавани от ръководителите на ведомства, кметовете на общини и райони, както и от други овластени органи, в които актове се създава права или се засягат интереси на отделни граждани и организации.
Издаване на индивидуални административни актове – от правомощни органи. Издаването може да започне по инициатива на административния орган или писмена молба на граждани, който е компетентен да издаде административен акт.
При издаване на акта трябва да се посочат фактите и обстоятелствата имащи значение за случая, както и да бъдат обсъдени всички възражения и обяснения на заинтересованите лица. В закона има предвидени различни срокове за, в които административният орган трябва да разгледа молбата и искането, да събере доказателства, които са необходими за решаването на въпроса и да се произнесе. Сроковете са различни, тъй като в някой случаи органът е едноличен, а в други колективен, а в трети е необходимо да се изисква съгласие на друг орган или събиране на повече доказателства. След като изясни всички въпроси, административния орган издава административен акт или отказва издаването му. Издадения административен акт трябва да е писмен, да има определено съдържание (реквизите), трябва да са изложени и мотиви на административния орган, когато издава административния акт. Освен да издаде, административния орган може и да откаже издаване на административен акт, със мотивирано решение.
Оспорване на административно решение:
1. Съдебен ред. На оспорване подлежат, както издадените административни актове така и отказите да се издадат такива, независимо дали отказът е изричен, или мълчалив. Това става чрез жалби на заинтересованите лица, или чрез протест на прокурора.
2. Индивидуално – по административен ред. Могат да се обжалват с жалба и да се отказват с протест от прокурора.
Обжалването по административен ред става пред непосредствени по-горе стоящи административни органи. Жалбата или протестът се подават чрез органът, който е издал или отрекъл издаването на акта. Той може сам да си промени собственото решение и ако не го промени е длъжен да изпрати преписката на по-горе стоящ орган. По-горе стоящият административен орган се произнася с мотивирано решение, като може да се отмени изцяло или от части административния акт, може да отхвърли молбата или протеста.
Изпълнението на административния акт може да започне по инициатива на административния орган, който издава акта, може да започне по искане на заинтересуваните граждани и органи. Начинът и срокът за изпълнение се определя от закона, или от органа който е издал административния акт. При изпълнението (доброволно, принудително) навсякъде се дава възможност за доброволно изпълнение. Когато изпълнението е възможно да стане с различни налични средства се използват тези които са най-благоприятни за заинтересованото лице.
Реферат Антропогенни фактори в туризма
Туризмът е един от най-атрактивните и перспективни отрасли на световната икономика.
Терминът “туризъм” произлиза от френската дума “тур” – обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Съвременният вид на туризма започва да се заражда през ХІХ в. Тогава броят на туристите е бил твърде ограничен. Той е бил достъпен само за най-богатите и аристокрацията в развитите по онова време страни, най-вече Англия и Франция. Постепенно туризмът се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина...).
Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. В световен мащаб той е третият по значение източник на валутни постъпления след износа на петрол и автомобили с тенденция в началото на ХХІ в. да излезе начело.
Рекреационно-туристическите ресурси са природни и социално-антропогенни обекти и явления, и техните съчетания, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътуване.
Рекреационните туристически ресурси се разделят на природни и антропогенни. Съвкупността им по същество представлява реакреационен туристически ресурсен потенциал.
С понятието антропогенни ресурси на отдиха и туризма се означават онези обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. Свързват се с такива видове туризъм като маршрутно-познавателен, конгресен, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т. н. Оттук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, делови и стопански атрактивности, свързани със спорт и развлечения.
За този вид рекреационни ресурси не е характерна сезонността.
Антропогенните рекреационни туристически ресурси имат самостоятелно значение като фактор за развитието на туризма и комплексно с природните рекреационни ресурси.
Създадени са много паметници, свързани с исторически събития. От гледна точка на туризма, не всички културно-исторически обекти могат да се адаптират и използват за масови посещения. Например исторически обекти, някои църкви, гробници, скални надписи и т. н., представляват интерес главно за специалистите.
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти. Културните мероприатия могат да се разделят на фолклорни, музикални, художествени, филмови, театрални, увеселителни и др. По характера на използването им културно-историческите ресурси могат да бъдат: обекти с международно и национално значение, като се делят на обслужващи масови туристически посещения и представляващи интерес за специалисти.
Основна роля за развитието на деловия и стопански туризъм има провеждането и посещението на различни делови и стопански мероприятия, например конгреси, семинари, панаири и др.
Атрактивностите, свързани със спорта и развлеченията са силно застъпени в комплекса на курортно-туристическото предлагане. Значение при туристическите пътувания – вътрешни и международни, имат и тези, свързани не само със състезания (олимпиади, световни първенства и др.), но и с наблюдаване на спортни прояви.
Едни от най-известните и колоритни туристически обекти и забележителности в света имат антропогенен характер, т.е. са построени от човека или са свързани с неговата дейност.
Трудно е да се опишат всички тези забележителности, но бих искал да ви запозная накратко с някои от най-известните от тях.
Така както символът на Франция е Айфеловата кула, а на Австралия – операта в Сидни, така и Тадж Махал е символ на огромната, екзотична и загадъчна Индия. Дворецът с идеална симетрия е еднакво блестящ и внушителен независимо дали го гледаме отдалеч или от непосредствена близост, взирайки се в изящното съвърешенство на малките детайли. Тадж Махал е паметник с интересна, романтична, но и скръбна история. Той е издигнат от петият император на династията Шан Джахан в памет на любимата му съпруга, поетично наричана Мумтаз Махал (украшението на двореца). Неподправената грациозност на гробницата от бял мрамор е неповторима и своеобразна сага на любовта. Покосен от смъртта на любимата си, императорът заповядал да бъде издигнат Тадж Махал. Строежът започнал през 1632 г. и завършил през 1653 г. В строежа участвали 20 000 работници не само от Индия, но и от Централна Азия. В проектирането й участвали и изтъкнати чуждестранни архитекти от Венеция и Франция. Говори се, че императорът възнамерявал да издигне втори Тадж за свой гроб на отсрещния бряг на реката, изработен от черен мрамор – негативен образ на белия Тадж. Синът му осуетил този негов план, затворил го и до края на живота си императорът живял в една стая с изглед към реката, като единствената му гледка била Тадж Махал.
От всички седем чудеса на света Египетските пирамиди са единствените останали постоянно във всеки техен списък. Те са най-старите, най-големите, най-прецизните каменни сгради, строени някога и единственото чудо от 7-те, оцеляло малко или повече непокътнато. Ето какво пише за тях древният хронист Филон Византийски: “Макар че е невъзможно да се построят пирамидите в Мемфис днес, то би било чудесно да се опишат. Планини са построени върху планини. Трудно е за ума да обхване точният размер на четириъгълната зидария и всеки е удивен от огромната сила необходима за издигане на материал с такава тежест. Самото му придвижване нагоре е не по-малко продължително или уморително в сравнение с пренасянето по пътя. Застанал на върха и насочил погледа си надолу, човек може едва да види долния край. Изваяната огромна постройка е съединена с такива невидими спойки, сякаш е изработена от цялостна скала. Към учудването се прибавя удоволствието, а възхищението се смесва с уважението към нейното разкошно великолепие. Само чрез такива дела хората се извисяват до боговете или боговете слизат при хората.
Венеция – “Мечта, изтъкана от въздух, вода, земя и небе” – така я нарича Гьоте. “Най-романтичният град, какъвто може да съществува” – ще каже всеки, който я посети и поне малко опознае. Венеция е разположена върху група от 118 острова, които се намират сред обширна лагуна в най-северозападния ъгъл на Адреатическо море. Повечето от тях са естествени, но има и изкуствени – създадени от човека, укрепени с колове и камъни. Между островите се провират няколко големи канала – “булеварди” и над 150 “рио” – малки и тесни канали – улици. Основана през V в. Венеция става покровителка на изкуствата. Строят се великолепни мраморни дворци, пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочутите художници от Венецианската живописна школа (Карпачо, Джорджоне, Тициано, Веронезе, Каналето и др.) свързват с нея най-добрите си творби. Най-известните културни забележителности са: площадът “Сан Марко” – сърцето на града, смятан за един от най-красивите в света той се намира едва на 80 см над морското равнище; възхитителни са и катедралата “Сан Марко”, дворецът на Дожите, Кампаниле или часовниковата кула. Дворецът Ка`д`Оро е най-великолепният от наниза пищни дворци покрай “Канале Гранде”. Венеция или “адреатическата хубавица” е едно съчетание на оригинално географско местоположение с низ от сгради, прекрасни произведения на всички стилове – влияние на Изтока, Готика, Ренесанс, Барок.
Пътят ни за Рим се спуска от последните разклонения на Апенините и навлиза в Римска Кампаня. Останки от древни пътища, развалини от стари вили на някогашни феодали и аристократи, разкъсани аркади на грамадни акведукти, напомнят за хилядолетна история. През такъв пейзаж минава всеки, който се е запътил към Вечният град. Посетите ли Рим, изкачете се на хълма Джаниколо. На билото сред просторна тераса се издига величествен паметник на Джузепе Гарибалди. Застанете на нея и отправете поглед към града. Пред вас се вие Тибър – реката свидетелка на цялата му история. Зад нея малко вдясно е Палатин – хълмът, върху който възниква Рим. Оттук добре се вижда центъра на града, а вляво от него е хълма Пинто с прекрасния си парк, храмът “Свети Петър” и ватиканските дворци. И, разбира се, докъдето стига погледът, море от сгради – някои посивели от годините, а други нови и блеснали на слънцето, кули и камбанарии на десетки храмове, попритулени изящни фасади на дворци и вили. Изключителна, незабравима гледка!
Най-забележителната постройка в града е Колизеумът. Той представлява огромен елипсовиден амфитеатър, разположен сред обширен площад. Построен е през І в. и е побирал 50 хил. души. Бил предназначен за устройване на гладиаторски борби със зверове и други масови зрелища. Има сгради, които са типични за Рим. Между тях на първо място са дворците. Многото знатни и богати хора, живели в Рим изразходвали големи средства за строителството на великолепни дворци. Много характерни за облика на Рим са и черквите. Те изумяват с изключителното богатство на архитектурни форми, детайли и орнаменти, с много шедьоври на живописта и пластиката, които макар и с култов характер, поразяват с реализма си. Рим изобилства и с великолепни вили от същата епоха. Някои от тях са превърнати в музеи, картинни галерии или се използват за други обществени цели.
Няма град в света, който по богатство на събития и превратности, по исторически и културни паметници да се мери с Рим. Той е дал изключително мощен тласък в развитието на европейската цивилизация.
Айфеловата кула – “най-красивата парижанка”, гордост и символ на Париж е издигната от инж. Айфел за световното изложение през 1889 г. Извисява се на 321 м., заедно с телевизионната антена на върха. Тежи 7 хил. тона. От трите площадки (на 57,115 и 247 м. вис.) се разкрива незабравима гледка към града. Други символи на Франция са величествената Триумфална арка, построена преди повече от век и половина, Версайският дворец и прочутата “Шан з`Елизе” – демонстрираща блестящи магазини, безкраен низ от няколко реда автомобили и поток от хора, съзерцаващи преди всичко великолепието на френската столица.
Лондон – столицата на Англия. Ето някои от най-големите му забележителности:
Уестминстърският дворец, където се помещава парламента, кулата с часовника Биг Бен, който продължава да отмерва времето и до днес. Уиндзор – летните кралски дворци край Лондон – комплекс от сгради в готически стил и обширни паркове, са същевременно и много посещавани поради богатството си на ценни произведения на изкуството. “Тауър Бридж” е първият мост, под който минават корабите, за да достигнат прочутите лондонски докове. Трафалгарският площад с колоната на адмирал Нелсън. На него съжителстват хора и гълъби, чужденци и демонстранти, които отстояват правата си или откликват на големите политически събития. Британският музей е огромно хранилище на произведения на изкуството от всички краища на света, включително и от България.
Вечен символ и гордост на Виена – катедралата “Свети Стефан” (137 м.). Нейните изключителни архитектурни исторически паметници и произведения на изкуството я правят същевременно и забележителен музей. Виенската опера е едно от главните основания австрийската столица да се смята за “световна столица на музиката”. Дворецът Шьонбрун пази и показва в многобройните си зали великолепни произведения на изкуството, а дворецът Горен Белведере е рядко красив паметник на бароковото дворцово строителство, посещаван от всеки гост на Виена. От кабините на прочутото “виенско колело” погледът обхваща почти цялата столица и спира до най-източните разклонения на Алпите.
Ню Йорк – разположен около устието на р. Хъдсън, която се влива в обширен, почти незамръзващ и удобен за корабоплаване залив. Често Ню Йорк е единствената цел на посещение в САЩ. Европеецът, непознаващ Америка, го възприема като най-американския град, но за местните хора той си остава най-европейският по състав на жители, традиции и облик. На малкия “Остров на свободата” се намира прочутата Статуя на свободата. Тази творба на склуптура Бартолди е издигната през 1886 г. като подарък от Франция. Висока е 45 м. и е поставена върху 47-метров пиедестал. На юг погледът ни съзира огромният висящ мост Верацано (1958-64 г.) с обща дължина 4820 м., който свързва Бруклин с Ричмънд и е най-големият от този вид в света. Върху солидните гранитни основи на остров Манхатън в началото на века израстват първите небостъргачи. Днес те са най-ярката особеност на доскоро най-големия град в света. Най-високи са сградите на Световния търговски център – наречени “кулите близнаци”. Най-известен е небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, доскоро първенец, а сега трета по височина сграда в света. Туристически интерес представлява и знаменитото авеню “Бродуей”, пресичащо острова по дължина и дълго 26 км.
Паметниците на древната култура на ацтеките привличат ежегодно огромен брой туристи в най-големия град в света – Мексико сити (над 21 млн. души). Тук са построени двата най-големи футболни стадиона в света – “Маракана” (над 200 хил. места) и “Ацтека”. Пирамидата на слънцето в околностите на град Мексико и останалите мексикански пирамиди показват сходство на древноегипетската култура с тази на ацтеките.
В Рио де Жанейро няколко пъти в годината се провеждат най-пищните карнавали в света – незабравим спомен за безбройните туристи посетили града да се насладят на морето от багри, танци, музика и човешка фантазия. Градът е разположен на 395 м. над залива Гуанабара на брега на Атлантическия океан. Хълмът Пан де Асукар играе ролята на “наблюдателница” на прекрасния залив и град. Хълмът Корковаду, висок 704 м., сякаш е надвиснал над града. На него е издигната 38-тонната бетонна фигура на Христос с разперени ръце. “Кариокас” – местните жители на Рио обичат да казват, че от 7 дни, в които е сътворил света, Бог е отделил два за Гуанабара.
Великата китайска стена – символ на Китай, едно от 7-те чудеса на света. Тя представлява крупно отбранително съоръжение в Северен Китай, построено в отделни участъци през ІV-ІІІ в. пр.н.е., а като непрекъсната стена по планинските върхове и долини – след обединението на Китай през 221 г. пр.н.е. при император Цин Ши Хуан. Дълга е около 4 000 км., висока от 5 до 10 метра и широка от 5 до 8 м. със защитни кули на всеки 100-150 м. Издигната е от земен насип и тухлени и каменни блокове на варов разтвор. Тя е паметник, построен от човешка ръка, който се вижда и от Космоса.
Като последен пример ще се спра на световната столица на хазарта Лас Вегас, която не се нуждае от представяне. Построен насред пустинята, снабдяван с вода на стотици километри от съседна Канада, градът привлича ежегодно милиони туристи и любители на емоциите, нощния живот и хазарта. В безбройните му казина (най-голямото от които се нарича Тадж Махал) се изливат денонощно огромни суми. За да добием представа за капацитета на тази своеобразна “машина за пари” ще спомена факта, че за едно денонощие Лас Вегас изразходва толкова електроенергия, колкото България за една година.
От изведените по-горе примери става ясно, че антропогенните фактори в туризма сами по себе си представляват огромен потенциал, който при едно добро отношение и поддържане би се отплатил многократно за положените грижи както във финансово, така и в културно и емоционално отношение.
Използвана литература:
1. “Седемте Чудеса на света” – Джон и Елизабет Роумър, изд. “Абагар” 1996 г.
2. “Срещи с градове” – Светлин Кираджиев, изд. “Отечество” София 1988 г.
3. “Съкровищата на Европа” – Петър Константинов, изд. “Отечество” София 1988 г.
4. “Азиатски маршрути” – Симеон Идакиев, изд. “Медицина и физкултура” София 1985 г.
5. “С автомобил из чужбина” – Димитър Желев, изд. “Д-р Петър Берон” София 1986 г.
6. Кратка Българска енциклопедия – ІІІ том, изд. на БАН София 1966 г.
Терминът “туризъм” произлиза от френската дума “тур” – обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Съвременният вид на туризма започва да се заражда през ХІХ в. Тогава броят на туристите е бил твърде ограничен. Той е бил достъпен само за най-богатите и аристокрацията в развитите по онова време страни, най-вече Англия и Франция. Постепенно туризмът се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина...).
Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. В световен мащаб той е третият по значение източник на валутни постъпления след износа на петрол и автомобили с тенденция в началото на ХХІ в. да излезе начело.
Рекреационно-туристическите ресурси са природни и социално-антропогенни обекти и явления, и техните съчетания, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътуване.
Рекреационните туристически ресурси се разделят на природни и антропогенни. Съвкупността им по същество представлява реакреационен туристически ресурсен потенциал.
С понятието антропогенни ресурси на отдиха и туризма се означават онези обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. Свързват се с такива видове туризъм като маршрутно-познавателен, конгресен, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т. н. Оттук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, делови и стопански атрактивности, свързани със спорт и развлечения.
За този вид рекреационни ресурси не е характерна сезонността.
Антропогенните рекреационни туристически ресурси имат самостоятелно значение като фактор за развитието на туризма и комплексно с природните рекреационни ресурси.
Създадени са много паметници, свързани с исторически събития. От гледна точка на туризма, не всички културно-исторически обекти могат да се адаптират и използват за масови посещения. Например исторически обекти, някои църкви, гробници, скални надписи и т. н., представляват интерес главно за специалистите.
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти. Културните мероприатия могат да се разделят на фолклорни, музикални, художествени, филмови, театрални, увеселителни и др. По характера на използването им културно-историческите ресурси могат да бъдат: обекти с международно и национално значение, като се делят на обслужващи масови туристически посещения и представляващи интерес за специалисти.
Основна роля за развитието на деловия и стопански туризъм има провеждането и посещението на различни делови и стопански мероприятия, например конгреси, семинари, панаири и др.
Атрактивностите, свързани със спорта и развлеченията са силно застъпени в комплекса на курортно-туристическото предлагане. Значение при туристическите пътувания – вътрешни и международни, имат и тези, свързани не само със състезания (олимпиади, световни първенства и др.), но и с наблюдаване на спортни прояви.
Едни от най-известните и колоритни туристически обекти и забележителности в света имат антропогенен характер, т.е. са построени от човека или са свързани с неговата дейност.
Трудно е да се опишат всички тези забележителности, но бих искал да ви запозная накратко с някои от най-известните от тях.
Така както символът на Франция е Айфеловата кула, а на Австралия – операта в Сидни, така и Тадж Махал е символ на огромната, екзотична и загадъчна Индия. Дворецът с идеална симетрия е еднакво блестящ и внушителен независимо дали го гледаме отдалеч или от непосредствена близост, взирайки се в изящното съвърешенство на малките детайли. Тадж Махал е паметник с интересна, романтична, но и скръбна история. Той е издигнат от петият император на династията Шан Джахан в памет на любимата му съпруга, поетично наричана Мумтаз Махал (украшението на двореца). Неподправената грациозност на гробницата от бял мрамор е неповторима и своеобразна сага на любовта. Покосен от смъртта на любимата си, императорът заповядал да бъде издигнат Тадж Махал. Строежът започнал през 1632 г. и завършил през 1653 г. В строежа участвали 20 000 работници не само от Индия, но и от Централна Азия. В проектирането й участвали и изтъкнати чуждестранни архитекти от Венеция и Франция. Говори се, че императорът възнамерявал да издигне втори Тадж за свой гроб на отсрещния бряг на реката, изработен от черен мрамор – негативен образ на белия Тадж. Синът му осуетил този негов план, затворил го и до края на живота си императорът живял в една стая с изглед към реката, като единствената му гледка била Тадж Махал.
От всички седем чудеса на света Египетските пирамиди са единствените останали постоянно във всеки техен списък. Те са най-старите, най-големите, най-прецизните каменни сгради, строени някога и единственото чудо от 7-те, оцеляло малко или повече непокътнато. Ето какво пише за тях древният хронист Филон Византийски: “Макар че е невъзможно да се построят пирамидите в Мемфис днес, то би било чудесно да се опишат. Планини са построени върху планини. Трудно е за ума да обхване точният размер на четириъгълната зидария и всеки е удивен от огромната сила необходима за издигане на материал с такава тежест. Самото му придвижване нагоре е не по-малко продължително или уморително в сравнение с пренасянето по пътя. Застанал на върха и насочил погледа си надолу, човек може едва да види долния край. Изваяната огромна постройка е съединена с такива невидими спойки, сякаш е изработена от цялостна скала. Към учудването се прибавя удоволствието, а възхищението се смесва с уважението към нейното разкошно великолепие. Само чрез такива дела хората се извисяват до боговете или боговете слизат при хората.
Венеция – “Мечта, изтъкана от въздух, вода, земя и небе” – така я нарича Гьоте. “Най-романтичният град, какъвто може да съществува” – ще каже всеки, който я посети и поне малко опознае. Венеция е разположена върху група от 118 острова, които се намират сред обширна лагуна в най-северозападния ъгъл на Адреатическо море. Повечето от тях са естествени, но има и изкуствени – създадени от човека, укрепени с колове и камъни. Между островите се провират няколко големи канала – “булеварди” и над 150 “рио” – малки и тесни канали – улици. Основана през V в. Венеция става покровителка на изкуствата. Строят се великолепни мраморни дворци, пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочутите художници от Венецианската живописна школа (Карпачо, Джорджоне, Тициано, Веронезе, Каналето и др.) свързват с нея най-добрите си творби. Най-известните културни забележителности са: площадът “Сан Марко” – сърцето на града, смятан за един от най-красивите в света той се намира едва на 80 см над морското равнище; възхитителни са и катедралата “Сан Марко”, дворецът на Дожите, Кампаниле или часовниковата кула. Дворецът Ка`д`Оро е най-великолепният от наниза пищни дворци покрай “Канале Гранде”. Венеция или “адреатическата хубавица” е едно съчетание на оригинално географско местоположение с низ от сгради, прекрасни произведения на всички стилове – влияние на Изтока, Готика, Ренесанс, Барок.
Пътят ни за Рим се спуска от последните разклонения на Апенините и навлиза в Римска Кампаня. Останки от древни пътища, развалини от стари вили на някогашни феодали и аристократи, разкъсани аркади на грамадни акведукти, напомнят за хилядолетна история. През такъв пейзаж минава всеки, който се е запътил към Вечният град. Посетите ли Рим, изкачете се на хълма Джаниколо. На билото сред просторна тераса се издига величествен паметник на Джузепе Гарибалди. Застанете на нея и отправете поглед към града. Пред вас се вие Тибър – реката свидетелка на цялата му история. Зад нея малко вдясно е Палатин – хълмът, върху който възниква Рим. Оттук добре се вижда центъра на града, а вляво от него е хълма Пинто с прекрасния си парк, храмът “Свети Петър” и ватиканските дворци. И, разбира се, докъдето стига погледът, море от сгради – някои посивели от годините, а други нови и блеснали на слънцето, кули и камбанарии на десетки храмове, попритулени изящни фасади на дворци и вили. Изключителна, незабравима гледка!
Най-забележителната постройка в града е Колизеумът. Той представлява огромен елипсовиден амфитеатър, разположен сред обширен площад. Построен е през І в. и е побирал 50 хил. души. Бил предназначен за устройване на гладиаторски борби със зверове и други масови зрелища. Има сгради, които са типични за Рим. Между тях на първо място са дворците. Многото знатни и богати хора, живели в Рим изразходвали големи средства за строителството на великолепни дворци. Много характерни за облика на Рим са и черквите. Те изумяват с изключителното богатство на архитектурни форми, детайли и орнаменти, с много шедьоври на живописта и пластиката, които макар и с култов характер, поразяват с реализма си. Рим изобилства и с великолепни вили от същата епоха. Някои от тях са превърнати в музеи, картинни галерии или се използват за други обществени цели.
Няма град в света, който по богатство на събития и превратности, по исторически и културни паметници да се мери с Рим. Той е дал изключително мощен тласък в развитието на европейската цивилизация.
Айфеловата кула – “най-красивата парижанка”, гордост и символ на Париж е издигната от инж. Айфел за световното изложение през 1889 г. Извисява се на 321 м., заедно с телевизионната антена на върха. Тежи 7 хил. тона. От трите площадки (на 57,115 и 247 м. вис.) се разкрива незабравима гледка към града. Други символи на Франция са величествената Триумфална арка, построена преди повече от век и половина, Версайският дворец и прочутата “Шан з`Елизе” – демонстрираща блестящи магазини, безкраен низ от няколко реда автомобили и поток от хора, съзерцаващи преди всичко великолепието на френската столица.
Лондон – столицата на Англия. Ето някои от най-големите му забележителности:
Уестминстърският дворец, където се помещава парламента, кулата с часовника Биг Бен, който продължава да отмерва времето и до днес. Уиндзор – летните кралски дворци край Лондон – комплекс от сгради в готически стил и обширни паркове, са същевременно и много посещавани поради богатството си на ценни произведения на изкуството. “Тауър Бридж” е първият мост, под който минават корабите, за да достигнат прочутите лондонски докове. Трафалгарският площад с колоната на адмирал Нелсън. На него съжителстват хора и гълъби, чужденци и демонстранти, които отстояват правата си или откликват на големите политически събития. Британският музей е огромно хранилище на произведения на изкуството от всички краища на света, включително и от България.
Вечен символ и гордост на Виена – катедралата “Свети Стефан” (137 м.). Нейните изключителни архитектурни исторически паметници и произведения на изкуството я правят същевременно и забележителен музей. Виенската опера е едно от главните основания австрийската столица да се смята за “световна столица на музиката”. Дворецът Шьонбрун пази и показва в многобройните си зали великолепни произведения на изкуството, а дворецът Горен Белведере е рядко красив паметник на бароковото дворцово строителство, посещаван от всеки гост на Виена. От кабините на прочутото “виенско колело” погледът обхваща почти цялата столица и спира до най-източните разклонения на Алпите.
Ню Йорк – разположен около устието на р. Хъдсън, която се влива в обширен, почти незамръзващ и удобен за корабоплаване залив. Често Ню Йорк е единствената цел на посещение в САЩ. Европеецът, непознаващ Америка, го възприема като най-американския град, но за местните хора той си остава най-европейският по състав на жители, традиции и облик. На малкия “Остров на свободата” се намира прочутата Статуя на свободата. Тази творба на склуптура Бартолди е издигната през 1886 г. като подарък от Франция. Висока е 45 м. и е поставена върху 47-метров пиедестал. На юг погледът ни съзира огромният висящ мост Верацано (1958-64 г.) с обща дължина 4820 м., който свързва Бруклин с Ричмънд и е най-големият от този вид в света. Върху солидните гранитни основи на остров Манхатън в началото на века израстват първите небостъргачи. Днес те са най-ярката особеност на доскоро най-големия град в света. Най-високи са сградите на Световния търговски център – наречени “кулите близнаци”. Най-известен е небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, доскоро първенец, а сега трета по височина сграда в света. Туристически интерес представлява и знаменитото авеню “Бродуей”, пресичащо острова по дължина и дълго 26 км.
Паметниците на древната култура на ацтеките привличат ежегодно огромен брой туристи в най-големия град в света – Мексико сити (над 21 млн. души). Тук са построени двата най-големи футболни стадиона в света – “Маракана” (над 200 хил. места) и “Ацтека”. Пирамидата на слънцето в околностите на град Мексико и останалите мексикански пирамиди показват сходство на древноегипетската култура с тази на ацтеките.
В Рио де Жанейро няколко пъти в годината се провеждат най-пищните карнавали в света – незабравим спомен за безбройните туристи посетили града да се насладят на морето от багри, танци, музика и човешка фантазия. Градът е разположен на 395 м. над залива Гуанабара на брега на Атлантическия океан. Хълмът Пан де Асукар играе ролята на “наблюдателница” на прекрасния залив и град. Хълмът Корковаду, висок 704 м., сякаш е надвиснал над града. На него е издигната 38-тонната бетонна фигура на Христос с разперени ръце. “Кариокас” – местните жители на Рио обичат да казват, че от 7 дни, в които е сътворил света, Бог е отделил два за Гуанабара.
Великата китайска стена – символ на Китай, едно от 7-те чудеса на света. Тя представлява крупно отбранително съоръжение в Северен Китай, построено в отделни участъци през ІV-ІІІ в. пр.н.е., а като непрекъсната стена по планинските върхове и долини – след обединението на Китай през 221 г. пр.н.е. при император Цин Ши Хуан. Дълга е около 4 000 км., висока от 5 до 10 метра и широка от 5 до 8 м. със защитни кули на всеки 100-150 м. Издигната е от земен насип и тухлени и каменни блокове на варов разтвор. Тя е паметник, построен от човешка ръка, който се вижда и от Космоса.
Като последен пример ще се спра на световната столица на хазарта Лас Вегас, която не се нуждае от представяне. Построен насред пустинята, снабдяван с вода на стотици километри от съседна Канада, градът привлича ежегодно милиони туристи и любители на емоциите, нощния живот и хазарта. В безбройните му казина (най-голямото от които се нарича Тадж Махал) се изливат денонощно огромни суми. За да добием представа за капацитета на тази своеобразна “машина за пари” ще спомена факта, че за едно денонощие Лас Вегас изразходва толкова електроенергия, колкото България за една година.
От изведените по-горе примери става ясно, че антропогенните фактори в туризма сами по себе си представляват огромен потенциал, който при едно добро отношение и поддържане би се отплатил многократно за положените грижи както във финансово, така и в културно и емоционално отношение.
Използвана литература:
1. “Седемте Чудеса на света” – Джон и Елизабет Роумър, изд. “Абагар” 1996 г.
2. “Срещи с градове” – Светлин Кираджиев, изд. “Отечество” София 1988 г.
3. “Съкровищата на Европа” – Петър Константинов, изд. “Отечество” София 1988 г.
4. “Азиатски маршрути” – Симеон Идакиев, изд. “Медицина и физкултура” София 1985 г.
5. “С автомобил из чужбина” – Димитър Желев, изд. “Д-р Петър Берон” София 1986 г.
6. Кратка Българска енциклопедия – ІІІ том, изд. на БАН София 1966 г.
Реферат Проблеми и тенденции на спа туризма в България
Голямото богатство и разнообразие на минералните води в България намира бърза реализация през последните години главно в две направления: спа туризъм. Това е предпоставка и възможност за привличане на наши и чуждестранни туристи и инвеститори в този бранш.
България изобилства от разнообразни по физико-химичен състав минерални води. Хидротермалните находища са около 250, а изворите и сондажите в тях - над 900. Натрупан е значителен научно-практически опит в лечението и профилактиката на широк кръг заболявания. В спа курортите понастоящем се изграждат нови съвременни балнеологични бази, а съществуващите се реновират. Това създава големи перспективи за развитието на спа туризма.
Използването на термалните извори на територията на България се крие далеч във времето. Нито едно направление на медицината не притежава толкова стара и дълга, изпълнена с успехи история, както балнеологията. Издържали проверка на времето минералните води показват забележителна историческа устойчивост. Съществуват археологически и исторически сведения, които доказват, че създаването на селища през тракийската, римската и по късни епохи е било с предпочитание около термалните извори. По този начин са възникнали много от известните градове, развиващи се и до днес като: Сердика (София), Аугуста (Хисар), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Термополис (Бургаски минерални бани) и др.
В средата на ХХ век се разгръща широка научноизследователска и практично-приложна балнеологична дейност в страната. Натрупва се голям доказателствен материал за залежите на минерални води у нас, за цялостния им физико-химичен състав, за механизми им на действие, методики на приложение, терапевтични показания и др.
Спа туризъм.
През последните десетилетия, туризмът се наложи като една от най проспериращите индустрии в света. Прогнозата е, че туристическите потоци ще нарастват с още по бързи темпове, особено тези, които са свързани с укрепване здравето на хората. Спа туризмът, като част от здравния туризъм, се базира главно на принципа за предимството на профилактиката пред лечението. Най-подходящи средства за профилактика са природните фактори, към които се числят и минералните води. Отново става актуално завещанието на Хипократ за закаляване на организма чрез слънце, въздух и вода.
Спа курортите в България имат най-дълга история. Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна. Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по изсечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използува се балнеолечението. През римската епоха (I — VII в.) балнеологичните курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Римляните благоустрояват местностите около лечебните извори. На почит са божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеологични
сьоръжения, асклепиони, нимфеуми край изворите в Кюстендил, София, Хисаря, Сапарева баня и др. През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. Засиленият интерес към балнеолечението през 20-ти век привлича още в началото
му чуждестранни туристи.
В днешно време България продължава да притежава хидротермични ресурси, уникални по своето сьдържание и известни със своите лечебни свойства. Климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната. Разнообразната почивка, топлото море, свежата зеленина и планинския въздух, в комбинация с различни лечебни процедури, оказват благоприятно влияние върху много заболявания. Здравните центрове са разположени в някои от най-живописните места на България.
Спа туризмът е един от основните турисгически продукти на България, основен начин за
усвояване на значителни ресурси: горещи, топли и студени минерални източници,лечебна кал и т.н., на които страната е изключително богата. Анализите показват, че
интересът към спа туризма в Европа постоянно нараства, който в значителна степен се обуславя от демографските тенденции.
България предлага над 10 хотела от най-висока категория (повече от три звезди), специализирани в балнеологията и предлагащи висококачествен продукти:
интерхотел Сандански – Сандански; спа-хотел Лайт, спа-хотел Олимп и хотел Двореца -
Велинград; спа-хотел Аугуста и спа-хотел Хисар - Хисаря; спа-хотел Девин и хотел Орфей – Девин; комплекс Павел баня – Павел баня; хотел Велбъжд - Кюстендил; хотел Банкя Палас – Банкя; балнеохотел Стряма – Баня; хотел Добруджа – кк Албена и още много други.
Национални балнеологични курортни центрове са:
В Средногорска зона: Банкя, Хисар, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Горна баня;
— В Рило-Родопска зона: Сапарева баня, Сандански,Долна баня, Момин проход, Костенец, Кюстендил,Велинград, Наречен, Михалково (в района на Девин), Хасковски минерални бани, Меричлери, Огняново (в района на Гоце Делчев), Марикостиново (Петричко) и др.;
— На Черноморското крайбрежие: курортите "Албена", "Златни пясъци", "Св. Константин и Елена", Варна, "Слънчев бряг";
— В Старопланинска зона: Вършец, Шипково, Вонеща вода (област Велико Търново);
Калнолечебни курорти: град Поморие, Тузлата (в района на Балчик);
Климатични курорти: Сандански, Трявна, Тетевен, Шипка, Априлци, Елена, Котел, Дряново, село Говедарци.
С увеличението на броя на потребителите на спа туризъм се увеличава и нуждата от качество на предлагането. За да се поддържа адекватно равнище на пазарната динамика, българския спа туризъм се нуждае от инвестииции за обновление на базата в хотелските
комплекси.
Материално-техническа база
Страната притежава значителен курортно-туристически потенциал. Официално понастоящем работят 102 курорта, от тях 34 с национално значение (пет планински и десет морски) и 68 от местно значение (балнеоложки,горски и морски).
Броят на местата за настаняване в страната превишава 400 хил. в хотелите, в т.ч. и в семейните хотели, частните квартири и домовете за отдих. В страната съществуват около 150 ловни и туристически бази, които се явяват собственост на местните лесничейства, с повече от 1200 места.
Постоянно се увеличава делът на семейния хотелиерски бизнес.
Спа лечението в курортите често се комбинира с климатично лечение и физиотерапия. Сред най-известните курортни центрове са: Сандански — полезен за лечението на бронхиална астма; Хисаря — известен с успешното лечение на урологични и чернодробни
заболявания; Велинград — за неспецифични условия на респираторния тракт; нарушения на двигателната система, неврологични заболявания; Кюстендил — за костни и ставни
фракции, нарушения на нервната система, сърдечни заболявания, нарушения на половата система и стерилитет.
Имат следните характеристики:
Хисаря:
Разположен в центъра на България, на територията на гр. Хисаря бликат 22 минерални извора. Температурата им e между 37 – 52 градуса. Минералната вода в Хисаря се характеризира с висока природна чистота, стабилен физико-химичен състав /хидрокарбонати, сулфати, магнезиеви йони, хлориди, метасилициева киселина, флуор, радон/. Тя е кристално чиста, не съдържа микробиологични и токсични елементи, вредни за здравето на човека. Има изключително приятен и мек вкус, без мирис, и е с признати от хилядолетия органолептични и лечебни качества. Градът е
екологично чист, без индустриални съоръжения в региона,
с мек климат и е богат на паркове и зелени площи.
Сандански:
Климатът на Сандански е без преувеличение уникален с най-високата средна годишна температура (14,7'), мека зима и дълга, топла есен. Курортът също притежава и
много естествени термални извори, разположени в две термални зони. Водата е с уникален химичен състав, безцветна, без мирис,с приятен вкус и лечебни свойства.
Сандански е идеално място за модерна климатотерапия на научна основа, балнеоложко лечение, рехабилитация, първична и вторична профилактика и рекреация. Осем от
балнеологичните центрове се намират в градския парк, а три от тях — на десния бряг на река Бистрица.
Температурата на минералните извори е между 33' и 83'С
— подходяща както за къпане, така и за пиене. Мястото става все по известно в Европа и е подходящо за туристи от всички възрасти.
Павликени:
На територията на община Павликени има разнообразни възможности за туризъм. На 15 км от гр.Павликени се намира яз."Александър Стамболийски". Там е изградена добра база за почивка и спортен риболов. В местно стга "Маринополци" е открито находище на
минерална вода със сериозен балнеоложки потенциал. Този тип води са подходящи за лечебно и профилактично ползване. Профилактичен и лечебен ефект се постига: при
външно приложение — за заболявания на опорно-двигателния апарат, за гинекологични заболявания, заболявания на мъжката полова система, сърдечно-съдовата система; при вътрешно (питейно) приложение — за заболявания на храносмилателната система и за обменно-ендокринни заболявания; при инхалационно приложение-за заболявания на дихателната система. Находището е разположено на общински терен, с възможност за
изграждане на необходимите сгради и съоръжения за балнеоложко лечение.
Банкя:
Градът е световноизвестен здравен център, разположен на 17 км от столицата и е с интернационално значение заради останките от църкви, керамика и монети от Римско време, открити при разкопки в местността. Банкя изгради и разви център за рехабилитация и лечение на сърдечно-съдови и неврологични и метаболични нарушения, детски оперативен център, специализирана клиника за сърдечно-съдови заболявания, пред- и следоперативна рехабилитация и др. Годишно над 200 000 души от страната и чужбина посещават Банкя.
Поморие:
Поморие е един от най-красивите морски градове,неповторим и привлекателен курортен и оздравителен център. Древното Анхиало възниква през VI-V век пр.н.е. като елинска колония по Черноморието. В годините след Освобождението от турско робство Поморие съхранява и преоткрива традиционните си занаяти и поминък в печеливши дейности, създаващи новия му образ на преуспяващ търговски търговски и курортен център. Градът се превръща и в център на медицинския туризъм. В санаторно-курортния комплекс целогодишно възстановяват здравето си хиляди граждани от страната и чужбина,
ползвайки лечебните свойства на прочутата поморийска кал. Съвременните калолечебни процедури отдавна са превърнали Поморие в желаното място за почивка и лечение. На многобройните си гости градът предлага и пълноценни условия за отдих, спорт и развлечения. На 22.06.2007г официално бе обявяван за столица на балнеотуризма в България.
Св. Константин и Елена:
Това е един от нвй-добрите черноморски курорти в България на 10 км от морската столица — Варна. Той има древна история. Първата почивна станция, посетена от
чужденци — чехи, поляци и германци — е била построена през 1908 год. Днес съществуват много предпоставки за посещение на този курорт — специфичен микроклимат с
пречисгващи отрицателни йони, гори и минерални извори.
Старозагорски минерални бани:
Курортът е разположен в покрайнините на града. Топлата минерална вода дава възможност за изпълняване на оздравителни и рехабилитационни процедури. Местността привлича и с дъбовите, борови и лешникови гори, удобното си разположение и разнообразни комуникации.
България се нуждае от изграждане на нов, обединен икономически и стопански сектор: балнеология и оздравителен туризъм. До сега в България е съществувала балнеология, като по-тясно понятие, без особена икономическа връзка с туризма, само като социален и обслужващ сектор в системата на здравеопазването, на базата на съвсем друга икономическа основа.
Новите икономически обстоятелства в България поставят на преден план необходимостта от нов икономически отрасъл, като съчетание на балнеология и туризма, поставен изцяло на фундаменталните основи на пазарното стопанство. Този отрасъл, при използуване на всичките възможности на пазарната система, ще има огромен стопански ефект в страната, защото зависи изключително от нейните собствени сили-уникалните й
природни богатства — минералните извори и калонаходища.
В северна и средна Европа почти няма минерални извори, падат се по няколко на страна. Разделната граница е известният Карлови Вари, от който на юг започва
увеличаване на минералните извори. По обилни са термалните извори в Северна Италия, като повечето от тях се използуват за отопление. Минералните извори в Европа,в страните, където е по-голям броят им, са навсякъде държавна собственост.
В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. България притежава два пъти повече по количество минерални води в сравнение със световните минерални ресурси като цяло. Такова и е положението със
калонаходищата й. Балнеолечебни курорти от национално значение са Банкя, Велинград, Сандански, Старозагорски минерални бани, Наречен, Сливен, Хасково, Кюстендил, Вършец, Павел Баня, Хисаря, Меричлери, Момин Проход и Костенец.
България има дълга историческа традиция. Лечебните качества на нашите извори са известни от древността. Първи, най-старите цивилизатори на Европа, траките, живели по нашите земи, известни като изкусни лечители, са познавали вълшебните качества на изворите. В Римската империя тези традиции продължават, от всички краища на великата империя се стичат в Тракия, да се лекуват в нейните "свещени "извори.
Тези природни дадености на България, в съчетание с нейния уникален южноевропейски климат, възможностите за целогодишен туризъм (и в съчетание с богатата и красива й природа, културна история и др.) й дава неповторими възможности да развие нов икономически и стопански сектор, който да има сериозен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната и който поради своите уникални възможности да привлече сериозни инвестиции отвън.
В Европа най-популярният туризъм в последните десетилетия става оздравителният туризъм в съчетание с балнеологията. Измореното, много работещо и застаряващо
население на Европа все повече изказва своите предпочитания към курортите с оздравителен туризъм, за профилактика и въз сгановяване и чак след това към другите курорти — морски, зимни и т.н. България, със своите големи природни и културни дадености може да прави успешно съчетание на всички тези видове туризъм.
Например съседна Гърция си прави почти 1/2 от БВП от туризма — сезонен морски, съчетан с културен и при това води неравна борба с конкурентите си — Испания, Италия,
Португалия, Франция, Турция. В нея единствено я спасява елемента на културния туризъм.
Не малък дял в БВП на България, може да има балнеолечението и оздравителния туризъм, улеснено от факта, че страната ни няма особени конкуренти на този фронт в Европа. В една голяма степен уникалните лечебните качества на българските минералните води и
калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа.
България изпитва остра нужда от свой собствен ифраструктурен модел на балнеологията и оздравителния туризъм като стопански сектор, използувайки местните традиции и световни тенденции, както и богатия ресурс от специалисти в страната — балнеолози, курортолози, проектанти, технолози и строители.
Инфраструктурният модел би могъл да има два важни елемента: национален — с обща единна идея за страната и индивидуален, касаещ всеки природен източник, зависещ
от особеността на природните богатства, техните специфични и индивидуални качества, дебита на изворите и вида на тяхната собственост — държавна или частна.
Инфраструктурният модел трябва да бъде подкрепен с финансова разработка за развитие на стопанския сектор и неговия бъдещ относителен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната. Тя е необходима, за да се направи аргументирана обосновка на развитието на стопанския сектор пред световните и европейски финансови институции за финансирането му.
Наред това е необходимо и създаването на национален инвестиционен фонд за развитието на балнеологията и оздравителен туризъм на територията на страната. Той ще насочи в правилна посока средствата за обновяване на старите балнеоложки бази, както и строителството на нови по конкретни проекти.
Балнеологията е скъп отрасъл. В последните две десетилетия в света в него навлязоха мощни технологии, с много електроника.
Състоянието на голяма част от балнеоложките бази в България е, меко казано, окаяно. Голям процент от базите са остарели, с изключителна нужда от ново, на съвременно ниво, технологическо преоборудване. Поради старата икономическа система от повече от двадесет години насам базите не са поддържани и развивани. Но през последните години в балнеоложките хотели в страната, се забелязва, че новите собственици влагат средства за обновяване на хотелската, ресторантската част, но и балнеоложката.
От казаното дотук можем да съдим, че спа туризмът в България е специфичен отрасъл с голямо бъдеще, който тепърва ще открива своите хоризонти на развитие. Проблемите са много, но и решенията не са малко, а в страната вече има предостатъчно условия за взимането на адекватни мерки по отношение на този отрасъл. Очакванията ни са, че с помощта на държавните органи и частни предприемачи, той ще достигне необходимото
конкурентно ниво, за да заеме своето място в икономиката на България и да влее свежи капитали в нея.
Използвана литература:
1. www.bab-bg.org – Българска асоциация по балнеотуризъм
2. www.btch.org – Българска туристическа камара
3. www.baatbg.org – Българска асоциация за алтернативен туризъм
4. www.horemag.bg – сп.Хоремаг
5. www.spa-bg.net
България изобилства от разнообразни по физико-химичен състав минерални води. Хидротермалните находища са около 250, а изворите и сондажите в тях - над 900. Натрупан е значителен научно-практически опит в лечението и профилактиката на широк кръг заболявания. В спа курортите понастоящем се изграждат нови съвременни балнеологични бази, а съществуващите се реновират. Това създава големи перспективи за развитието на спа туризма.
Използването на термалните извори на територията на България се крие далеч във времето. Нито едно направление на медицината не притежава толкова стара и дълга, изпълнена с успехи история, както балнеологията. Издържали проверка на времето минералните води показват забележителна историческа устойчивост. Съществуват археологически и исторически сведения, които доказват, че създаването на селища през тракийската, римската и по късни епохи е било с предпочитание около термалните извори. По този начин са възникнали много от известните градове, развиващи се и до днес като: Сердика (София), Аугуста (Хисар), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Термополис (Бургаски минерални бани) и др.
В средата на ХХ век се разгръща широка научноизследователска и практично-приложна балнеологична дейност в страната. Натрупва се голям доказателствен материал за залежите на минерални води у нас, за цялостния им физико-химичен състав, за механизми им на действие, методики на приложение, терапевтични показания и др.
Спа туризъм.
През последните десетилетия, туризмът се наложи като една от най проспериращите индустрии в света. Прогнозата е, че туристическите потоци ще нарастват с още по бързи темпове, особено тези, които са свързани с укрепване здравето на хората. Спа туризмът, като част от здравния туризъм, се базира главно на принципа за предимството на профилактиката пред лечението. Най-подходящи средства за профилактика са природните фактори, към които се числят и минералните води. Отново става актуално завещанието на Хипократ за закаляване на организма чрез слънце, въздух и вода.
Спа курортите в България имат най-дълга история. Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна. Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по изсечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използува се балнеолечението. През римската епоха (I — VII в.) балнеологичните курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Римляните благоустрояват местностите около лечебните извори. На почит са божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеологични
сьоръжения, асклепиони, нимфеуми край изворите в Кюстендил, София, Хисаря, Сапарева баня и др. През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. Засиленият интерес към балнеолечението през 20-ти век привлича още в началото
му чуждестранни туристи.
В днешно време България продължава да притежава хидротермични ресурси, уникални по своето сьдържание и известни със своите лечебни свойства. Климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната. Разнообразната почивка, топлото море, свежата зеленина и планинския въздух, в комбинация с различни лечебни процедури, оказват благоприятно влияние върху много заболявания. Здравните центрове са разположени в някои от най-живописните места на България.
Спа туризмът е един от основните турисгически продукти на България, основен начин за
усвояване на значителни ресурси: горещи, топли и студени минерални източници,лечебна кал и т.н., на които страната е изключително богата. Анализите показват, че
интересът към спа туризма в Европа постоянно нараства, който в значителна степен се обуславя от демографските тенденции.
България предлага над 10 хотела от най-висока категория (повече от три звезди), специализирани в балнеологията и предлагащи висококачествен продукти:
интерхотел Сандански – Сандански; спа-хотел Лайт, спа-хотел Олимп и хотел Двореца -
Велинград; спа-хотел Аугуста и спа-хотел Хисар - Хисаря; спа-хотел Девин и хотел Орфей – Девин; комплекс Павел баня – Павел баня; хотел Велбъжд - Кюстендил; хотел Банкя Палас – Банкя; балнеохотел Стряма – Баня; хотел Добруджа – кк Албена и още много други.
Национални балнеологични курортни центрове са:
В Средногорска зона: Банкя, Хисар, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Горна баня;
— В Рило-Родопска зона: Сапарева баня, Сандански,Долна баня, Момин проход, Костенец, Кюстендил,Велинград, Наречен, Михалково (в района на Девин), Хасковски минерални бани, Меричлери, Огняново (в района на Гоце Делчев), Марикостиново (Петричко) и др.;
— На Черноморското крайбрежие: курортите "Албена", "Златни пясъци", "Св. Константин и Елена", Варна, "Слънчев бряг";
— В Старопланинска зона: Вършец, Шипково, Вонеща вода (област Велико Търново);
Калнолечебни курорти: град Поморие, Тузлата (в района на Балчик);
Климатични курорти: Сандански, Трявна, Тетевен, Шипка, Априлци, Елена, Котел, Дряново, село Говедарци.
С увеличението на броя на потребителите на спа туризъм се увеличава и нуждата от качество на предлагането. За да се поддържа адекватно равнище на пазарната динамика, българския спа туризъм се нуждае от инвестииции за обновление на базата в хотелските
комплекси.
Материално-техническа база
Страната притежава значителен курортно-туристически потенциал. Официално понастоящем работят 102 курорта, от тях 34 с национално значение (пет планински и десет морски) и 68 от местно значение (балнеоложки,горски и морски).
Броят на местата за настаняване в страната превишава 400 хил. в хотелите, в т.ч. и в семейните хотели, частните квартири и домовете за отдих. В страната съществуват около 150 ловни и туристически бази, които се явяват собственост на местните лесничейства, с повече от 1200 места.
Постоянно се увеличава делът на семейния хотелиерски бизнес.
Спа лечението в курортите често се комбинира с климатично лечение и физиотерапия. Сред най-известните курортни центрове са: Сандански — полезен за лечението на бронхиална астма; Хисаря — известен с успешното лечение на урологични и чернодробни
заболявания; Велинград — за неспецифични условия на респираторния тракт; нарушения на двигателната система, неврологични заболявания; Кюстендил — за костни и ставни
фракции, нарушения на нервната система, сърдечни заболявания, нарушения на половата система и стерилитет.
Имат следните характеристики:
Хисаря:
Разположен в центъра на България, на територията на гр. Хисаря бликат 22 минерални извора. Температурата им e между 37 – 52 градуса. Минералната вода в Хисаря се характеризира с висока природна чистота, стабилен физико-химичен състав /хидрокарбонати, сулфати, магнезиеви йони, хлориди, метасилициева киселина, флуор, радон/. Тя е кристално чиста, не съдържа микробиологични и токсични елементи, вредни за здравето на човека. Има изключително приятен и мек вкус, без мирис, и е с признати от хилядолетия органолептични и лечебни качества. Градът е
екологично чист, без индустриални съоръжения в региона,
с мек климат и е богат на паркове и зелени площи.
Сандански:
Климатът на Сандански е без преувеличение уникален с най-високата средна годишна температура (14,7'), мека зима и дълга, топла есен. Курортът също притежава и
много естествени термални извори, разположени в две термални зони. Водата е с уникален химичен състав, безцветна, без мирис,с приятен вкус и лечебни свойства.
Сандански е идеално място за модерна климатотерапия на научна основа, балнеоложко лечение, рехабилитация, първична и вторична профилактика и рекреация. Осем от
балнеологичните центрове се намират в градския парк, а три от тях — на десния бряг на река Бистрица.
Температурата на минералните извори е между 33' и 83'С
— подходяща както за къпане, така и за пиене. Мястото става все по известно в Европа и е подходящо за туристи от всички възрасти.
Павликени:
На територията на община Павликени има разнообразни възможности за туризъм. На 15 км от гр.Павликени се намира яз."Александър Стамболийски". Там е изградена добра база за почивка и спортен риболов. В местно стга "Маринополци" е открито находище на
минерална вода със сериозен балнеоложки потенциал. Този тип води са подходящи за лечебно и профилактично ползване. Профилактичен и лечебен ефект се постига: при
външно приложение — за заболявания на опорно-двигателния апарат, за гинекологични заболявания, заболявания на мъжката полова система, сърдечно-съдовата система; при вътрешно (питейно) приложение — за заболявания на храносмилателната система и за обменно-ендокринни заболявания; при инхалационно приложение-за заболявания на дихателната система. Находището е разположено на общински терен, с възможност за
изграждане на необходимите сгради и съоръжения за балнеоложко лечение.
Банкя:
Градът е световноизвестен здравен център, разположен на 17 км от столицата и е с интернационално значение заради останките от църкви, керамика и монети от Римско време, открити при разкопки в местността. Банкя изгради и разви център за рехабилитация и лечение на сърдечно-съдови и неврологични и метаболични нарушения, детски оперативен център, специализирана клиника за сърдечно-съдови заболявания, пред- и следоперативна рехабилитация и др. Годишно над 200 000 души от страната и чужбина посещават Банкя.
Поморие:
Поморие е един от най-красивите морски градове,неповторим и привлекателен курортен и оздравителен център. Древното Анхиало възниква през VI-V век пр.н.е. като елинска колония по Черноморието. В годините след Освобождението от турско робство Поморие съхранява и преоткрива традиционните си занаяти и поминък в печеливши дейности, създаващи новия му образ на преуспяващ търговски търговски и курортен център. Градът се превръща и в център на медицинския туризъм. В санаторно-курортния комплекс целогодишно възстановяват здравето си хиляди граждани от страната и чужбина,
ползвайки лечебните свойства на прочутата поморийска кал. Съвременните калолечебни процедури отдавна са превърнали Поморие в желаното място за почивка и лечение. На многобройните си гости градът предлага и пълноценни условия за отдих, спорт и развлечения. На 22.06.2007г официално бе обявяван за столица на балнеотуризма в България.
Св. Константин и Елена:
Това е един от нвй-добрите черноморски курорти в България на 10 км от морската столица — Варна. Той има древна история. Първата почивна станция, посетена от
чужденци — чехи, поляци и германци — е била построена през 1908 год. Днес съществуват много предпоставки за посещение на този курорт — специфичен микроклимат с
пречисгващи отрицателни йони, гори и минерални извори.
Старозагорски минерални бани:
Курортът е разположен в покрайнините на града. Топлата минерална вода дава възможност за изпълняване на оздравителни и рехабилитационни процедури. Местността привлича и с дъбовите, борови и лешникови гори, удобното си разположение и разнообразни комуникации.
България се нуждае от изграждане на нов, обединен икономически и стопански сектор: балнеология и оздравителен туризъм. До сега в България е съществувала балнеология, като по-тясно понятие, без особена икономическа връзка с туризма, само като социален и обслужващ сектор в системата на здравеопазването, на базата на съвсем друга икономическа основа.
Новите икономически обстоятелства в България поставят на преден план необходимостта от нов икономически отрасъл, като съчетание на балнеология и туризма, поставен изцяло на фундаменталните основи на пазарното стопанство. Този отрасъл, при използуване на всичките възможности на пазарната система, ще има огромен стопански ефект в страната, защото зависи изключително от нейните собствени сили-уникалните й
природни богатства — минералните извори и калонаходища.
В северна и средна Европа почти няма минерални извори, падат се по няколко на страна. Разделната граница е известният Карлови Вари, от който на юг започва
увеличаване на минералните извори. По обилни са термалните извори в Северна Италия, като повечето от тях се използуват за отопление. Минералните извори в Европа,в страните, където е по-голям броят им, са навсякъде държавна собственост.
В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. България притежава два пъти повече по количество минерални води в сравнение със световните минерални ресурси като цяло. Такова и е положението със
калонаходищата й. Балнеолечебни курорти от национално значение са Банкя, Велинград, Сандански, Старозагорски минерални бани, Наречен, Сливен, Хасково, Кюстендил, Вършец, Павел Баня, Хисаря, Меричлери, Момин Проход и Костенец.
България има дълга историческа традиция. Лечебните качества на нашите извори са известни от древността. Първи, най-старите цивилизатори на Европа, траките, живели по нашите земи, известни като изкусни лечители, са познавали вълшебните качества на изворите. В Римската империя тези традиции продължават, от всички краища на великата империя се стичат в Тракия, да се лекуват в нейните "свещени "извори.
Тези природни дадености на България, в съчетание с нейния уникален южноевропейски климат, възможностите за целогодишен туризъм (и в съчетание с богатата и красива й природа, културна история и др.) й дава неповторими възможности да развие нов икономически и стопански сектор, който да има сериозен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната и който поради своите уникални възможности да привлече сериозни инвестиции отвън.
В Европа най-популярният туризъм в последните десетилетия става оздравителният туризъм в съчетание с балнеологията. Измореното, много работещо и застаряващо
население на Европа все повече изказва своите предпочитания към курортите с оздравителен туризъм, за профилактика и въз сгановяване и чак след това към другите курорти — морски, зимни и т.н. България, със своите големи природни и културни дадености може да прави успешно съчетание на всички тези видове туризъм.
Например съседна Гърция си прави почти 1/2 от БВП от туризма — сезонен морски, съчетан с културен и при това води неравна борба с конкурентите си — Испания, Италия,
Португалия, Франция, Турция. В нея единствено я спасява елемента на културния туризъм.
Не малък дял в БВП на България, може да има балнеолечението и оздравителния туризъм, улеснено от факта, че страната ни няма особени конкуренти на този фронт в Европа. В една голяма степен уникалните лечебните качества на българските минералните води и
калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа.
България изпитва остра нужда от свой собствен ифраструктурен модел на балнеологията и оздравителния туризъм като стопански сектор, използувайки местните традиции и световни тенденции, както и богатия ресурс от специалисти в страната — балнеолози, курортолози, проектанти, технолози и строители.
Инфраструктурният модел би могъл да има два важни елемента: национален — с обща единна идея за страната и индивидуален, касаещ всеки природен източник, зависещ
от особеността на природните богатства, техните специфични и индивидуални качества, дебита на изворите и вида на тяхната собственост — държавна или частна.
Инфраструктурният модел трябва да бъде подкрепен с финансова разработка за развитие на стопанския сектор и неговия бъдещ относителен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната. Тя е необходима, за да се направи аргументирана обосновка на развитието на стопанския сектор пред световните и европейски финансови институции за финансирането му.
Наред това е необходимо и създаването на национален инвестиционен фонд за развитието на балнеологията и оздравителен туризъм на територията на страната. Той ще насочи в правилна посока средствата за обновяване на старите балнеоложки бази, както и строителството на нови по конкретни проекти.
Балнеологията е скъп отрасъл. В последните две десетилетия в света в него навлязоха мощни технологии, с много електроника.
Състоянието на голяма част от балнеоложките бази в България е, меко казано, окаяно. Голям процент от базите са остарели, с изключителна нужда от ново, на съвременно ниво, технологическо преоборудване. Поради старата икономическа система от повече от двадесет години насам базите не са поддържани и развивани. Но през последните години в балнеоложките хотели в страната, се забелязва, че новите собственици влагат средства за обновяване на хотелската, ресторантската част, но и балнеоложката.
От казаното дотук можем да съдим, че спа туризмът в България е специфичен отрасъл с голямо бъдеще, който тепърва ще открива своите хоризонти на развитие. Проблемите са много, но и решенията не са малко, а в страната вече има предостатъчно условия за взимането на адекватни мерки по отношение на този отрасъл. Очакванията ни са, че с помощта на държавните органи и частни предприемачи, той ще достигне необходимото
конкурентно ниво, за да заеме своето място в икономиката на България и да влее свежи капитали в нея.
Използвана литература:
1. www.bab-bg.org – Българска асоциация по балнеотуризъм
2. www.btch.org – Българска туристическа камара
3. www.baatbg.org – Българска асоциация за алтернативен туризъм
4. www.horemag.bg – сп.Хоремаг
5. www.spa-bg.net
Абонамент за:
Публикации (Atom)