ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

Теоретични основания: непълна заетост; равновесно равнище на дохода; мултипликатор. Инструменти на фискалната политика. Цели и видове фискална политика. Последици от фискалната политика. Фискална политика, стимулираща предлагането (рейгъномика).

1. Същност - терминът “фискалност” е от латински произход - “фискус” и означава държавна каса, хазна, съкровище. Фискалната политика се свързва с политиката с парични средсва от “държавната каса“. Фискалната политика е държавна икономическа политика провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет. Тя се изразява в използването на данъчната система, трансферните плащания и други инструменти като средсво за регулиране на икономическата дейност за въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

2. Цели на фискалната политика за достигане на поставените цели по отношение на:
- Осигуряване на устойчив и динамичен растеж БНП;
- Постигане на пълна заетост;
- Контрол върху общото развитие на цените;
- Изглаждане на икономическия цикъл;
- Достигане на макроикономическо равновесие и пр.
Годините преди великата депресия от 1927-1933г., фискалната политика се е свеждала до балансиране на приходите и разходите в държавния бюджет. След това под влияние на кейнсианството, фискалната политика си поставя по широки цели: въздействие върху съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. В съвременни условия при осъществяване на фискална политика управляващите са загрижени не само или не толкова от финансовото състояние на страната, колкото на връзката му с нейното икономическо и социално състояние.

3. Инструменти
Бюджетните разходи – чрез тях се влияе върху равнището
на домакинското потребление, инвестициите на фирмите, публичното потребление чрез правителствените разходи и др;
Данъците – чрез тях се влияе върху равнището на доходите и
съвкпното предлагане и съвкупното търсене;
Паричните трансфери – или прехвърлянето на ресурси от едини
физически или юридически лица в полза на други под формата на социални плащания, помощи, субсидии, погасяване на дългове;
Бюджетен дефицит – използва се за увеличаване на разходите;
Амортизационните норми – от тях зависи изписването на
стойността на дълготрайните материални активи и се влияе от процеса на поддържане и обновяване на физическия капитал.
Тези инструменти се използват самостоятелно или в комбинация. По пряк или косвен път те въздействат върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане

4. Видове фискална политика – съществуват различни видове:
От гледна точка на срока се разграничават – краткосрочна, средносрочна, дългосрочна.
Според обекта се дели на политика на въздействие върху съвкупното търсне и на политика на въздействие върху съвкупното предлагане.
Според насочеността й: микро и макроикономическа фискална политика. Микроикономическата фискална политика осъществявана чрез бюджетните разходи, данъци, трансфери и пр. цели да създаде благоприятни условия за функциониране на микроикономическите единици с полза както за самите тях, така и за обществото като цяло. В условията на пазарна икономика тя има три основни функции:
Да преодолее или смекчи пазарните дефекти засягащи
изкривяванията на съвкупното търсене и предлагане;
Да стимулира конкуренцията;
Да осигури по-голяма справедливост при разпределение на
доходите.
Макроикономическата фискална политика цели да създаде благоприятни условия за функциониране и развитие на икономиката като цяло с полза за индивидите, фирмите и обществото.
Недискрционната фискална политика (политика на създаване на общовалидни и автоматично действащи правила) е свързана с т. нар. автоматични (вградени) стабилизатори. Те се наричат образно “първа отбранителна линия”. Това са такива фискални средства, които при спад в производството увеличават бюджетния дефицит, а при подем го намаляват автоматично, с което омекотяват колебанията в икономиката и без конкретни и нарочени действия на правителството. Такъв характер имат:
а) данъците – когато производството се увеличава, увуличава се и БНП, доходите на икономическите агенти и данъчните постъпления, което води автоматично до ограничаване на техните потребителски и инвестиционни разходи и до ограничаване на съвкупното търсене. В резултат на което се поражда рестриктивен сдържащ ефект. Бюджетният дефицит намалява или изчезва, а дори може да се появи бюджетен излишък. При спад в производството, облагаемите доходи намаляват, намаляват и данъчните постъпления. Възниква или нараства бюджетния дефицит. Специалните данъци действат стимулиращо на съвкупното търсене и икономическото развитие.
б) паричните плащания и компенсациити при безработица – по време на подем плащанията на фирмите във фондовете за социално осигоряване растат, а това ограничава доходите и действа рестриктивно. При спад и рецесия спадат постъпленията във фондовете и нарастват плащанията, а с това растат и доходите и съвкупното търсене. При определени условия действието на автоматичните стабилизатори може да допълни и коригира с дискреционната политика.
Дискреционната фискална политика е съзнателно провеждана правителствена политика чрез използване на бюджетните правителствени разходи, данъците, и трансферните плащания за постигане на оптимално равнище на производството за поддържане на пълна заетост и постигане на стабилност (контролиране на инфлацията). При рецесия бюджетните разходи и трансферните плащания се увеличават и се намаляват данъците. Трябва да се даде тласък на икономическото развитие. Обратно, при подем разходите и трансферните плащания се ограничават, а данъците се увеличават, за да се ограничи съвкупното търсене и предпази икономиката от “прегряване” и инфлация. Казаното дава основание да се направи извода, че дискреционната политика има антицикличен характер.
Провеждането на ефективна дискреционна политика изисква:
а) много добра информираност за размера и силата на разходния и данъчен мултипликатор;
б) осведоменост за равнището на потенциала на икономиката.;
в) точна представа за времевия лог, след който се проявяват резултатите от взетите мерки.
Дискреционната фискална политика не е лишена от недостатъци:
Понеже чрез нея се въздейства преди всичко върху съвкупното
търсене, тя е неефективна при стагфлация, когато инфлацията се преплита със спад в производството и висока безработица. В такава ситуация увеличаването на разходите за стимулиране преодоляването на застоя и безработицата водят до увеличаване на инфлацията, а мерките за борба срещу нея засилват стагфлацията.
Резултатите и се проявяват след определен период, през който
състоянието на икономиката може да бъде противоположно - низходяща фаза да се е сменила с фъзходяща и обратно, в сравнение с момента на вземане на решение и въздействие.
Фискалната политика може да бъде още – експанзивна и рестриктивна. Експанзивната политика (на стимулиране на кономическия растеж) се провежда, когата реалният БНП е под потенциалния, поради недостатъчно съвкупно търсене. При нея правителствата увеличават бюджетните разходи, увеличават трансферните плащания и намаляват данъчната ставка и пенсиите. Това влияе положително върху съвкупното търсене и предлагане и способства за излизане на икономиката от кризистното състояние.
Рестриктивната (ограниителна, сдържаща) фискална политика се прилага, когато икономиката е в състояние на бум, т.е. има излишък на съвкупно търсене, когато реалния БНП е по-голям от потенциалния и цените непрекъснато нарастват. В такъв случай се съкращават бюджетните разходи, намаляват се трансферните плащания, увеличават се данъчните ставки и пенсии с цел да се задържи потребителското и инвестиционно търсене и да се охлади конюктурата.

Фискална политика стимулираща предлагането-„рейгономика”.
В края на 60-те години в САЩ се наблюдава упадък при либералните настроения и подем и утвърждаване на консервативните.Наблюдава се структурни преобразования в американската икономика, а именно: упадък на минната и стара промишленост и подем на нови отрасли на промишлеността, на нефтената и химическа промишленост , електронната промишленост, но преди всичко на предприятията в сферата на битовите услуги и производството на култура и образование.
Програмата за икономическа реформа на новоизбраният през 1980 г. президент Рейган е проста. Тя предвижда намаляване на данъците, ограничаване на държавните разходи, благоразумна монетарна политика за овладяване на ръста на цените и намаляване на регулациите и намесата на пазара.
В рамките на два мандата максималната ставка за данъка върху личните доходи е намалена от 70% на 28%. Намаляват се и по-ниските ставки. Данъчната скала се индексира с инфлацията, което премахва порочната практика ефективната данъчна тежест да нараства само заради обезценката на парите. Ставката по корпоративния данък е намалена от 48% на 34%. Същевременно данъчното законодателство е опростено, като са премахнати множество “вратички”, използвани от политически-облагодетелствани бизнесмени за заобикаляне на данъчното облагане. Противно на всеобщото разбиране, данъчната тежест спада най-много за хората с най-ниски доходи – с 263% за 20-те процента данъкоплатци с най-ниски доходи и с 64% за следващите 20 % данъкоплатци. Едновременно с това, най-богатите 1% плащат 28% от общите приходи по подоходния данък през 1988 г., при едва 18% през 1981 г.
Администрацията на Рейгън подкрепя рестриктивната политика на Федералния резерв, в резултат на която инфлацията бързо е сведена до равнища под 5%. Безработицата също намалява (до 5,4% в края на втория мандат), като това отхвърля по категоричен начин вярата, че заетостта може да се увеличава само експанзионистична парична политика.
На осмия ден от встъпването си в длъжност Рейгън премахва регулациите по производството, търговията и цените на петролни продукти. Противно на предсказанията на критиците, т.нар. “петролна криза” изчезва, опашки по бензиностанциите няма, а в продължение на двата мандата цената на петрола спада от 37 на 17 долара на барел. По-нататък следват дерегулация на телевизионното излъчване, телекомуникационните услуги, автомобилните превози, морския транспорт, банковото дело. Антитръстовите регулации са облекчени, което намалява общия риск за правене на бизнес.
Резултатите са очевидни до днес. От 1983 г. досега икономиката на САЩ отбелязва безпрецедентен растеж от средно 3,5% на година. Инфлацията и безработицата едновременно са на ниско ниво. Американската икономика е технологичен лидер на глобалния пазар. Производителността на труда в промишлеността при управлението на Рейгън расте с 3,8% на година – рекорд за мирно време!
Стопанските реформи на Рейгън – т.нар. “рейгъномика” – имат и друго име: “икономика на предлагането”. Тя се крепи на разбирането, че богатството, преди да бъде разпределено и консумирано, трябва да бъде произведено. Създаването на богатство не е автоматичен процес, а напротив – зависи от стимулите на спестителите, инвеститорите и работниците. Затова правителството трябва да намали данъците и административната намеса в бизнеса. Проспериращият бизнес създава растеж, ниска безработица и повишаване на жизнения стандарт.

Икономическата политика на администрацията на Рейгън, получила наименование “рейгъномика”, включва в себе си:
• Курс за снижаване данъците и предоставяне на корпорациите данъчни и други облекчения, с цел стимулиране на капиталовложенията, преди всичко в наукоенергоемки отрасли на промишлеността;
• Ограничаване на ръста на правителствените разходи за социални нужди;
• Отслабване на държавните регламенти (дерегулиране) на предприемаческата дейност (съкращаване на правилата, изискванията към производствената и търговската дейност и т.н.)
• Провежда курс на парично-кредитна политика, насочена към преодоляване на инфлрацията и осъществяване изпълнение на правителствената икономическа програма на правителството.