понеделник, 9 март 2009 г.

ПАРИ И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА

Измерване на количеството пари в обръщение. Експанзия на банковите депозити. Търсене на пари. Парична база и парична маса. Паричен мултипликатор. Централна банка. Инструменти на паричната политика.
Парите са един от най-интересните обществени феномени. Те са въплащение на дългата еволюция на човешката цивилизация. Историята показва , че индивиди и общества , които престават да ценят парите престават да се развиват и се деформират. В този смисъл парите играят съществена роля за повишаване ефективността на икономиката.
1.Същност, функции и видове пари
Парите се дефинират като общоприето средство за плащане на стоки и услуги и за погасяване на дългове. Те изпълняват три основни функции: средство за размяна, средство за измерване на стойността и средство за съхраняване на стойността. Най-важната функция на парите е , че те са средство за размяна. По това те се различават от всички останали активи. В бартерната икономика няма пари и стоките се разменят непосредствено една за друга. За осъществяване на размяна между двама души е необходимо двустранно съвпадение на желанията. Това е труден процес, свързан с огромни разходи. Появата на парите улеснява размяната, намалява разходите по сделките и повишава ефективността на икономическата система.
Втората функция на парите е свързана с измервне стойността на стоките. Парите изпълняват ролята на отчетна единица, с която се измерва стойността на стоките. В България за такава сега служи левът. В бартерната икономика съществуват огромен брой цени, защото всяка стока има цена, измерена не в пари, а чрез стотици други стоки. Това затруднява размяната. Използването на пари намалява общия брой на цените – всяка стока вече има една единствена цена, изразена в пари. И в тази си функция парите улесняват размянатаа и намаляват разходите по сделките.
В третата си функция парите изпълняват ролята на средство за натрупване, т.е. на средство за запазване на покупателната сила във времето. Парите изпълняват добре тази функция само в условия на стабилни цени, но не и при инфлация. За да изпълняват добре своите функции, парите трябва да притежават определени характеристики: да са оскъдни, делими, трайни, лесноприносими, да не могат да се фалшифицират лесно и да бъдат общоприети при сделките. Могат да се разграничат следните основни видове пари: стокови, книжни и кредитни.Стоковите пари са исторически първата форма на парите. В различните времена и народи ролята на пари са изпълнявали различни стоки – кучешки зъби, морски ръковини, зърна от какао,сол, риба, тютюн, метали. Това е епохата на стоковопаричния стандарт, чийто последен етап е златният стандарт, продължил до началото на 20 век. Книжните пари са символични пари. Тяхната ценност като пари надвишава значително разходите за тяхното производство. В началото те са били обратими в злато и сребро. Съвременните пари са декретирани пари, т.е. книжни пари, необратими в скъпоценни метали, но обявени от държавата за законно платежно средство. Кредитните пари са средство за размяна, което представлява дълг на частно лице или фирма. Такива са банковия депозит и свързаните с него чекове и депозитни карти.
2. Предлагане на пари
Всики актив, който изпълнява трите основни функции на парите представлява пари. Точното измерване на количеството пари в икономиката е основа на ефективната парична политика. За целта ик. използват парични агрегати. Паричните агрегати представляват съвкупност от финансови активи, подредени в зависимост от тяхната ликвидност. От своя страна ликвидността е способността на един актив бързо, лесно и с най-малки загуби на стойност да се превърне в средство за размяна. Прието е паричните агрегати да бъдат отбелязани със символи в следната последователност: М0, М1, М2, М3, ... , Мn, L.Паричният агрегат М0 включва парите извън банките. Това са банкнотите и монетите в брой. Паричният агрегат М1 включва М0 и безсрочните депозити. Този паричен агрегат се нарича пари в тесен смисъл. Паричният агрегат М2 включва М1 плюс срочните депозити плюс спестовните депозити плюс депозити в чужда валута. В тази група, известна още като квази пари попадат срочните, спестовните и депозитите в чужда валута.Те имат сравнително висока ликвидност и затова М2 се приема като пари в широк смисъл на думата. Паричния агрегат М3, често наричан широки пари, включва М2 +някой спец. депозити с по-малка ликвидност. В страните с развита пазарна ик. съществуват и много по-голям набор от финансови активи, отколкото в Б-я. Поради това там съществуват и парични агрегати с по-голям № като М4,М5,М6 и т.н.Една от най-широките дефиниции за парите се отбелязва с латинското L. В този паричен агрегат се вкл. Всички краткосрочни финансови активи, това са активи с падеж до 1 гонина. Икономистите най-често използват паричните агрегати М1 и М2. Паричното предлагане представлява запас от активи, налични в даден момент.То не зависи от лихвения процент.Поради това графично се представя по следния начин: вертикална линия МS.
3. Търсене на пари
Богатството представлява съвкупност от различни финансови активи- пари, депозити, ЦК, недвижимо имущество, произведения на изкуството. Онази част от богатството , която ик. субекти притежават под формата на пари, представлява търсенето на пари. Има две причини, поради което ик. субекти искат да държат пари.На тях съответства два вида търсене на пари: Транзакционно търс. на пари и тъсене на пари като активи.
Транзакционното търсене на пари произтича от функцията на парите средство за размяна. Хората се нуждаят от пари за плащане на заплати, мат-ли, енергия. Основен фактор, от който зависи размера на МтД е равнището на БВПн. Т.к. лихвения процент е алтернативна цена на парите е важно да се покаже връзката между МтД и Л%. Допускаме, че МтД не зависи от Л%. Тази връзка е показана на след. фигура- съвършенно нееластична.
Вторият вид търсене на пари е търсе. на пари като активи. То произтича от функцията на парите средство за натрупване. Богатството може да се натрупва в различни форми: ДЦК, недвижима собственост и т. н .Една от формите за натрупване са парите. Основните фактори, които влияят върху търсенето на активи, в това число и на пари са : ликвидност, доходност и риск. При равни други условия ликвидноста и риска са определящти. Парите са най-ликвидния актив и в условия на стабилни цени рискът от загуба на стойността е минимален.
Недостатък от държането на пари като актив е, че те или не носят доход или той е минимален в сравнение с др. активи. Това означава, че всеки ик. субект трябва да реши каква част от от богатството му трябва да бъде в пари и каква в др. активи.
Липсата на доходност или ниската доходност на парите означава, че тяхното държане е свързано с алтернативни разходи. Последните са равни на жертвания Л%. Следователно ако Л% е нисък, загубата от държане на пари като А не би била голяма и хората ще предпочитат държането им поради високата им ликвидност и нисък риск и обратно.При висок Л% алтернативните р-ди от държане на пари като А ще са значително високи и затова субектите ще предпочетат др по- доходоносни А, което значи, че търсенето на пари при висок Л% ще е незначително. Следователно съществува обратна зависимост между търсеното количество пари като А и Л%.
Отрицателната връзка м/у МД и Л% е обоснована за първи път от Кейнс. Той разглежда три мотива, които стимулират тъсенето на пари: транзакционнен, предпазен и спекулативен. Именно анализът на спекулативния мотив , беше изложен по-горе като отразява обратната за висимост на Л% и МД.
Съществуват три основни теории за търсене на пари:
• Класическа теория за търсене на пари
Известна е още като количествена теория за търсене на парите. Същността и се свежда до определянето на количеството пари, необходио за осъществяване на транзакциите, при съответстващи на дадена величина на брутния номинален доход. Анализа се свежда до уравнението на размяната: M.V=P.Q
• Кейнсиански подход за търсене на пари
В кейнсианската теория за търсене на пари се приема, че богатството може да съществува в две форми: пари и облигации. От това следва, че ако знаем какво е търсенето на пари ще знаем и какво е търсенето на облигации. При дадено равнищте на богатството, увеличеното търсене напари ше означава намалено търсене на облигации. Освен това ако домакинствата са в равновесие по отношение на парите то те ще са ив равновесие и по отношение на пазара на ценни книжа. Кейнс формулира три основни мотива: транзакционнен, спекулативен и предпазен.
Според транзакционния мотив, търсенето на пари в часта му свързана с транзакциите , е в положителна зависимост спрямо дохода.
Спекулативен мотив – облигациите имат две осн характеристики:лихвата която носят и цената им. При висок Л% търсенето на облигации ще е голямо, а търсенето на количеството пари малко. Следователно, търсенено на пари със спекулативна цел е в отрицателна зависимост от лихвения процент.
Предпазния мотив има две разновидности:предпазен транзакционнен и предпазен спекулативен мотиви. Първия е в положителна зависимост спрямо дохода , а втория в отрицателна спрямо Л%.
Анализът на трите мотива за търсене на пари води до извода, че търсенето на пари като цяло зависи както от дохода, така и от Л%.
Реалното търсене на пари се получава, като количеството пари в дадена година се раздели на индекса на цените спрямо базисна година. Именно реалното търсене на пари е функция от Л%.
• Търсенето на пари в теорията на монетаризма
Тази теория е известна като монетаризъм. Фридман смятя, че търсенето на пари зависи от два фактора:
- постоянния доход- с увеличаването му расте и търсенето на пари и обратно
- очакваната изгода от притежанието на пари в сравнение с притежаването на др активи.
Във функцията на търсене на пари на монетаристите кото единствен фактор поставят постояния доход. Този резултат е аналогичен на касическия извод, че търсенето на пари е в положителна зависимост спрямо дохода и поради това монетаризма се разглежда като съвременна количествена теория на парите.
4. Паричен пазар
Съвкупноста от търсените и предлаганите пари представлява паричния пазар.
Пар. пазар е в равновесие, когато търсенето о ик субекти количество пари е точно равно на предлаганото от банковата система количество пари. Пресечната точка на кривите на търсенето и предлагането на пари определя равновесния Л%. (ro). Л% може да сеизменя под влияние на промени в търсенето и промени в предлагането на пари.От своя страна търсенео на пари се изменя спрямо равнището на цените и дохода.Увеличаването им при равни др условия води до преместване на кривата на пар търсене на горе и на дясно и равновесния Л% ще се увелечи. Обратното същто е валидно. Промените в паричното предлагане се представят чрез преместване на на кривата на Мс. Увеличаването на предлагането на пари измества кривата на дясно и при равни др условия лихвения процент намалява и обратно- намаляването на паричното предлагане води до увеличаване на лихвения процент.
5. Пари и икономическа активност
Парите не са неутрални към реалната ик., т.е. те влиаят в/у ик. активност. Промените в равновесието на паричния пазар въздействат в/у производството и заетостта. Механизмът, чрез който изменението на паричния пазар се предава на реалния сектор се нарича паричен предавателен механизъм. Увеличаването на пар. предлагане води до намаляване на лихвения процент на паричния пазар. Т.к. лихвения процент и инвестициите са в обратна зависимост, ниския лихвен процент стимулира инвестициите. Инвестициите са елемент на съвкупното търсне и поради това той нараства. От своя страна съвкупното търсене води до увеличаване на брутния продукт.
6. Процесът на създаване на пари
Най-важна особеност на днешните банкови системи е, че те са основани на принципа на частичните резерви. Това означава, че не е необходимо ТБ да гарантират 100% депозитите на гражданите и фирмите. Практиката показва, че е възможно като резерви да се поддържат само една част от привлечените средства без това да застрашава нормалното функциониране на банката и банковата система като цяло.
ТБ е финансов посредник, трансформиращ финансовите средства в инвестиции. Балансът на една банка се състои от две части- П и А. Банките приемат депозити, по които плащат лихви. Депозитите са основен ел. на пасива. От др страна банките отпускат заеми и получават с/у това лихва. Лихвата по заемите е по-голяма от лихвата по депозитите и тяхната разлика образува ик. печалба на банката. Активите на банката са равни на пасивите и плюс собствения капитал на банката. Пасивите показват източниците на средсва, а активите направлението на тяхното използване.
От гледна точка заради процеса на създаване на пари резервите имат най- голямо значение. Всички банки поддържат част от средсвата , които набират като депозити по сметки в БНБ. Сумата на тези депозити плюс наличните парични средства в касата на банката образуват нейните общи резерви. Част от тях се поддържат съгласно изискванията на закона и се наричат задължителни минимални резерви. Освен за гарантиране на стабилността на финан. система, задължителните резерви служат и като важен инструмент за регулиране на паричното предлагане.Отношението на задължителните резерви към общата сума на депозитите се нарича норма на задължителните резерви R. Разликата м/у общите и задължителните резерви се нарича свръх резерв. Т. к. те не носят доход всяка банка се стреми да ги минимизира. Като ги отдава в заем или купува ДЦК. В зависимост от своите цели БНБ определя размерът на нормата на задъл. рез./ в Б-я може да бъде до 15% от всички активи/.
Банковата система, основана на принципа на частни резерви е способна да умножава една първоначална сума пари и с това да увеличава многократно паричното предлагане. Причината е, че от всеки нов депозит като задължителни резерви се отделя само част от него. Останалата част / т.е. свръх резервите / се предоставя в заем. Този заем може след известен кръгооборот отново да се депозира в някоя банка. Част от него пак ще се отдели за задължителни резерви, а останалата част пак ще се отпусне в заем и т.н. Този процес на увеличаване на паричното предлагане чрез създаване на нови депозити се нарича депозитна мултипликация. Отношението м/у общото увеличението на депозитите в банковата система към първоначалното увеличение на даден депозит се нарича прост депозитен /D/ мултипликатор. Той числено е равен на реципрочната стойност на нормата на задължителните резерви: D = 1/R
7.Централна банкова политика и парична политика. Валутен борд
Паричната политика е съставна част от макроик. политика. Нейната същност се свежда до съвкупност от мерки и действия, насочени към поддържане на стабилна финансова система и гарантиране на общото макроик. равновесие чрез балансиране на реалния и паричния сектор. Паричната политика се осъществява от централната банка. Тя определя целите и инструментите за тяхното постигане. От гледна точка на статута си централната банка може да бъде зависима и независима от правителството / зависима е напр. в Англия, независима в Германия, САЩ /. Нейните основни функции се свеждат до:
a) Контрол в/у паричното обръщение и в/у емисията на парите. Централната банка е единствения емисионен център.
b) Кредитор от последна истанция при рефинансиране на търговските банки.
c) Банков надзор в/у банките и другите финансови институции.
С въвеждането на валутен борд от юли 1997 г. Функциите на БНБ се модифицират и по същество тя престава да изпълнява първите си две функции.
Всяка парична политика преследва определени цели. Те могат да се разделят на три вида: крайни, междинни и оперативни. Крайните цели на паричната политика са пълна заетост, стабилен ик. разтеж и стабилни цени. Тези цели са резултат от функционира- нето на на цяла ик. система и заради това централната банка не може пряко да им въздейства. Междинните цели включват паричните агрегати и дългосрочния лихвен процент. Те, макар и слобо, се поддават на контрол от централната банка. Оперативните цели включват резервите на търговските банки и краткосрочния лихвен процент. Те се намират под прекия контрол на централната банка и силно се влияят от инструментите на паричната политика.
Инструментите на паричната политика променят директно оперативните цели, чрез тях междинните и накрая влияят в/у крайните цели. Инструментите могат да се групират в три групи:
І. Операции на открития паричен пазар – те се изразяват в покупка и продажба на държавни ценни книжа
ІІ. Промяна в нормите на задължителните резерви
ІІІ. Дисконтовия лихвен процент – това е Л%, по който централната банка отпуска заеми на търговските банки
Механизмът на осъществяване на паричната политика е различен при криза и при инфлация. По време на криза се прилага стимулиращта парична политика чрез някой от посочените инструменти. Например ЦБ купува ЦК от ТБ или намалява нормата на задължителните резерви, или намалява дисконтовия Л%.Всички тези мерки водят до нарастване на свръх резервите/оперативна цел/. Чрез процеса на депозитна мултипликация, паричното предлагане нараства /междинна цел/ . Това увеличава съвкупното търсене и от там нараства БП /крайна цел/. Тази политика е подходяща, когато ик. се намира в кейнсианската част от кривата на съвк. предлагане.
По време на инфлация се действа обратно- провежда се ограничителна парична политика /нарича се още политика на тесни пари/. За целта се използват следните инструменти. ЦБ продава ЦК на ТБ или повишава нормата на задължителните резерви и повиашава дисконтовия Л%. Всички тези мерки водят до намаляване на свръх резервите. От там и свива паричното предлагане, т. к. депозитния мултипликатор действа в обратна посока.В следствие на това намалява съвкупното търсене и спада общото равнище на цените. Тази политика обаче може да е ефективна само когато ик. се намира в класическата част от кривата на съвкупното предлагане.Графика:
Валутен борд -от 01.07.1997 в Б-я бе въведена системата на валутен борд/паричен съвет/. През целия период на преход от 1991г до 97г. правителството и централната банка се оказаха неспособни да провеждат ефективна макроик. политика . Политиката на БНБ бе подчинена на приоритетите на изпълнителната власт, която покриваше загубите във фиск. и финансова сфера със непрекъсната емисия на пари. Тези загуби бяха породени от слабата финансова дисциплина в държавните предприятия и отсъствието на реална приватизация.Скритата икономика през този период се разрасна значително. Банковата система беше декапитализирана. Ик. агенти, граждани и фирми изгубиха доверие в ЦБ и правителството. Нужен беше коренно различен подход и механизъм на управление.Такъв предостави системата на паричния съвет.
Паричния съвет по същество представлява отказ от паричната политика. ЦБ не може да рефинансира бюджета и престава да провежда валутна политика и политика на открития пазар. Това е определено със закон/З-н за БНБ от 06.1997./. Основен принцип на валутния борд е ,че общата сума на паричните задължения на БНБ не може да надвишава левовия еквивалент на международния валутен резерв , т. е. паричния съвет е правило според което резервните пари са напълно покрити с валутни активи. Валутния курс е фиксиран- в Б-я 1лв. е равен на една марка. При тези условия ЦБ безусловно и неограничено обменя нац. валута с/у резервната валута на обявения курс. При отсъствие на възможност за провеждане на парична политика ключово значение за равновесие в икономиката придобива ФП

1 коментар:

  1. Търсите ли за заем? Или са ви отказва заем от банка или финансова институция за една или повече причини? Имате точното място за вашия кредит решения точно тук! Елина Johnson заем фирма ние сме ограничени в раздават кредити на фирми и физически лица при ниска и достъпна лихвен процент от 2%. Моля, свържете се с нас от днес електронна поща чрез elinajohnson11@hotmail.com

    На подаване на заявката:

      1) Пълно име:
      2) Държава:
      3) Адрес: с
      4) Държава:
      5) Пол:
      6) Семейно положение:
      7) Професия:
      8) Телефон:
      9) В момента позицията на мястото на работа:
      10) Месечен доход:
      11) Размер на кредита е необходимо:
      12) Заем Продължителност:
      13) Цел на кредита:
      14) Религия:
      15) Кандидатствали ли сте преди;
      16) Дата на раждане;
      благодарности,
    Г-жа Елина Johnson

    ОтговорИзтриване