1.Брутен нацинален продукт – проблеми и начини на измерване.
2.Производни на брутния национален продукт /БНП/.
3.Потенциален (номинален) и фактически (реален) БНП.
Мярката от националната статистика за икономическа активност се нарича БВП. БВП – това е сумата от пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги произведени в икономиката за една година. Крайни стоки – всички стоки, които са напуснали сферата на производството и отиват в потребление; стоки които се използват за крайно потребление, натрупване или износ. Резиденти на дадена страна са всички икономически субекти, независимо от националната им принадлежност и гражданство, които имат икономически интереси на икономическата територия на дадена страна (т.е. занимават се с производство или живеят в дадена страна не по-малко от 1 година). БВП се измерва чрез производството, разходите или доходите. БВП е показател за обема на производство. Основните проблеми при измерването му като определен размер продукция се свежда до следното: трябва да се избегне двойното пресмятане на част от произведеното. Затова се използва добавената стойност (оскъпяването) – това е сумата, с която нараства стойността на стоката на всеки етап от производството. (Това е разликата между стойността на произведеното и вложеното за производството). БВП се получава, като общата сума от добавената стойност, създадена на всички стадии от производството на крайната продукция. Трябва да се има предвид, че БВП се измерва по пазарни цени – т.е. той може да нараства или като физически обем на произведените стоки и услуги, или по стойност, вследствие на нарастването на цените. За да определим причината за промените с БВП въвеждаме агрегатите - номинален БВП и реален БВП.
номинален БВП – произведеното през даден период, изразено в цени от същия период (по текущи цени);
реален БВП – измерва промените във физическия обем на производството през различни периоди, като оценява произведените стоки и услуги в даден период чрез цени от друг минал период. Или това е стойността на произведеното по съпоставими цени – цени от предишна година, която е приета за базова.
БВП номинален = P.Q – това са цените на всички стоки по физическия обем производство.
БВП номинален (P.Q)
БВП реален =
Индекс на цените
Индекс на цените – това е показател за изменение на цените за текущата година.
Пазарните цени включват косвените данъци и акцизите. Някой услуги, които не получават пазарна цена, не могат да се измерят и не се включват в БВП – такива са услугите на държавната администрация. Продажбите също не се включват в БВП, но услугите за тези продажби се включват. БВП е труден за измерване, но той си остава основния показател за равнището на икономическото развитие на всяка страна.
БВП като поток от разходи
От гледна точка на използването си БВП включва потреблението, инвестициите, правителствените покупки, чистия износ (при отворена икономика). Това са разходите направени за нашето производство от домакинствата, фирмите, правителството и чужденците през съответния период.
AD = Q + I + G + NX
AD – разходи (съвкупно търсене)
C – личното потребление – това са разходите на домакинствата за стоки и услуги. Това са стоките за текущо и дългосрочно потребление. Личното потребление има най-голям относителен дял в БВП 2/3 и повече (в развитите страни почти ¾ от него се пада на услугите). Особено чувствителни към икономическата динамика са покупките на стоки за дълготрайна употреба, а най-стабилно е поведението на стоките за текущо потребление.
I – инвестициите са разходите на фирмите за оборудване, машини и съоръжения, както и стоковите им запаси. Стоковите запаси се формират от произведените, но непродадени стоки през разглеждания период. Към инвестициите се отнасят и сградния фонд – производствени, административни и жилищни сгради. Инвестициите заемат 11-18% от БВП, а амортизациите заемат най-голямата част от инвестициите.
Според предназначението си инвестициите биват:
амортизации – това са разходи за поддържане на съществуващ капитал.
чисти инвестиции – разходи за увеличаване на съществуващ капитал.
Според материално веществената форма инвестициите биват:
сгради, инсталации, съоръжения,
машини, апарати, инструменти,
стоково-материални запаси.
Според причината за възникването биват:
автоматични – такива, които не зависят от дохода , а от извън икономически фактори;
производни – те са функция на дохода (лихвения %).
G - правителствени покупки – това са разходи за стоки и услуги, направени от правителството и от органите на местната власт. Размерът им зависи от политиката на държавата.
NX - чистия износ - чистия износ е разликата между износа и вноса. Зависи от фактори в страната и извън нея. Когато износа е по-голям от вноса имаме положителен NX и имаме положително салдо по търговския баланс. Когато вноса е по-голям от износа имаме отрицателенNX и имаме търговски дефицит.
Разликата между вноса и износа се нарича остатък от външни спестявания – NX.
Производни на БВП.
БВП като поток от доходи (като функция на дохода). Разходите не са равни на доходите, защото фирмите преди да превърнат постъпленията си в доходи правят отчисления за косвени данъци, амортизации, за социални фондове, за не разпределени печалби и затова възникват следните агрегати.
Национален доход (NI) – разликата между чистия национален продукт, чистия вътрешен продукт – ЧВП и косвените данъци.
чист вътрешен продукт – това е разликата между БВП и амортизациите (а). Понеже амортизациите в национален мащаб не могат да се изчислят, те се изчисляват чрез ЧВП.
БВП – ЧВП = а
личен доход (ЛД) – получава се като към националния доход прибавим осигурителните плащания, които правят работодателите и извадим не разпределената печалба на фирмите и личните осигурителни вноски.
личен разполагаем доход (YД) – образува се, като от личния доход извадим преките данъци и прибавим трансферните платежи.
БНП – брутен национален продукт
БНП = БВП + доходи от задгранична икономическа дейност
БНП – представлява общия размер на доходите направени от една държава
БВП – продукцията създадена в една държава.
БВП се използва за международни сравнения, като се взема БВП на глава от населението в долари по паритета на покупателната стойност на валутата.
спестяванията – са равни на дохода минус потреблението.
Частните спестявания (Sp) - са равни на личния разполагаем доход минус потреблението.
Правителствени спестявания (Sg) - образуват се като разлика между приходите на правителството (данъчните постъпления минус трансферните плащания) и неговите разходи за стоки и услуги.
Ако приходите надхвърлят разходите – формира се „+” салдо в държавния бюджет, ако разходите надхвърлят приходите – имаме бюджетен дефицит. Общата сума на спестяванията S е равна на дохода Y намален с потреблението С, правителствените покупки G и потреблението на чужденците NX.
Няма коментари:
Публикуване на коментар