КУРСОВА РАБОТА Пещерен туризъм в Родопите Родопите са огромен планински масив на Балканския полуостров. Потъналата във вековни гори планина е нарязана от сложна, наподобяваща лабиринт, долинна система. Дължината на тази огромна планинска верига е 240 км от запад на изток, а от север на юг - 100 км. Най-високият връх на Родопите е Голям Перелик - 2191 м, а средната надморска височина - 785 м. Родопите са били населени още от зората на европейската цивилизация и са прочути с легендите и митовете си, с богатите си културни и фолклорни традиции. Омир е нарекъл тази обширна земя “Снежните планини на траките”. С Родопите е свързана древната легенда за митичния тракийски певец Орфей, който се оттеглил в горите на Тракия (вековните родопски лесове), сломен от скръб след смъртта на съпругата си Евридика. В района на Родопите се срещат уникални архитектурни паметници, най-значими от които са къщите в национален стил, красиво хармониращи с планинския пейзаж. Живописната планина е местообитание на редки животински видове и птици, а мекият климат обуславя изключително богатство на ендемични растителни видове. Туризмът в Родопите е добре развит, хотелите и туристическите хижи гостоприемно са отворили врати за посетители. Интерес за гостите на Родопите представляват изключително живописният, терасовидно разположен град Смолян - най-дългият град в България, курортният център Чепеларе, архитектурният, фолклорен и етнографски резерват Широка Лъка, прекрасният курорт Пампорово и много други туристически обекти. Красотата и дивата природа на планината са възпети в редица народни песни. Пътят между Кричим и Михалково е едно от най-живописните места в България достъпно с кола. Изкушенията са от класическия туризъм и археологията до планинското катерене и пещерите. В България съществуват повече от 2,000 пещери и повече от 100 спелеологични клуба. От векове родопските пещери са привличали хора от всички краища на света, от религиозни, научни, исторически и спелеоложки интереси. Родопите винаги са била интересни за скалните катерачи и пещерняците. Открити са следи от древни цивилизации, населявали родопските пещери по време на неолита и бронза. По време на османското нашествие (14-19 век), цели села са се криели от жестоките кланета в тези пещери. Някои пещери, църкви и манастири от това време са запазени. Пещерите в Родопите са били използвани като убежище и от бунтовниците, наричани хайдути, които се криели там от турските поробители. През цялата история на трите български царства, някои монаси предпочитали да живеят в пещери, за да се изолират от социалния живот. Тяхната обител е все още запазена, но все още трудна за откриване. В планината са открити над 200 пещери. Най-известната пещера е Ягодинската. Ягодинската пещера Ягодинската пещера се намира на около 3 километра югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска, която е оформила най дългото и живописно ждрело в България –Буйновско ждрело. Известна в миналото като Имамова дупка, пещерата е една от най-дългите осветени пещери в България, и без съмнение една от най-красивите. В нея са намерени фрагменти от керамични съдове, оръдия на труда, като останките датират от каменно-медната епоха. Пещерата е на 3 етажа, като отворени за посетители са най-долния от тях и естествения и вход. Общата дължина на галериите е около 10,5 километра, а пешеходния маршрут разкрива, великолепни и красиви образувания, който могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерни перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида. В пещерата има ритуална зала, където може да се сключат бракосъчетания. От флората се срещат лишеи, мъхове, плесени и гъби, от животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей. Проучванията на пещерата започват през 1963 година от чепеларския пещерен клуб. Посетителите на Ягодинската пещера, може да посетят и м.Черешово, където малко поточе е изваяло чудно творение пещера мост. От него се открива прекрасна гледка към стръмното дефиле и село Виденец. Дяволското гърло Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място са загинали двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване. След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола. В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп. Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика. Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Пещера Ухловица Пещера Ухловица е един от подземните дворци на Западните Родопи. През 1979г. тя е обявена за природна забележителност. Ненагледната и красота е скътана на левия брегови склон на река Арда, на около 3 км от село Смилян. Местността около пещерата носи името Сините вирове. Туристическата пътека до входа на пещерата е доста стръмна. Непосредствено след входа започва „Залата на пропастите”. Тя представлява горен етаж на пещерата. Името на залата е свързано с четирите пропасти, разположени в задната и част. Дълбоките им гърла водят към долния етаж на пещерата. Залата е забележителна със спускащите се от свода сталактити, наподобяващи вимета. Много красиви са малките сталактити, който в западната част на залата, които са се окислили в кафяв цвят. Отново тук вляво от туристическата пътека се намира и „Големият сталактон”, с обиколка от 4,2 метра. В северната част на залата е образуван сравнително млад синтров водопад, каменните струи на който водят към долния етаж. Наляво от този водопад има по-малък водопад, повърхността на който е обагрена в черно от прилепен тор-гуано. Долния етаж представлява, дълга и сравнително тясна галерия. Това е най-красивата част на пещерата. Стените на галерията са покрити от приказни синтрови образувания, които наподобяват букети от корали, хелактити, брадавици и други причудливи образувания. Сводът на коридора е украсен с хиляди предимно дребни сталактити с различни очертания. Хелактитите и каролитите са образувани под нивото на езеро, водите на което някога са се застоявали в галерията. В северния край се намират две синтрови езера, който през зимата и пролетта са пълни с вода. Към голямото езеро се спускат каменни струй на така наречения „Брилянтен водопад”. Неговите свежи калцитни кристали, удивляват с своето изящество. Пещерата е обитавана от няколко вида прилепи, като най-голямата група са големият и малкият подковонос. Спелеолозите изследвайки пещерата са направили заключение, че образуването и е започнало през втората половина на плиоцена-преди около 3,5 милиона години. Пещера Снежанка Пещерата Снежанка се намира на 5км. от град Пещера, във Баташката планина в Родопите. Пътят до пещерата е приятен, пътува се по шосето за Батак по дълбоката преломна долина на Стара река. По левия и бряг се редуват мраморни стени като венци, издигащи се почти до самата река. След около половин час, се достига до устието Новомахленска река, където се отделя пътя за Снежанка. Продължава се по живописен път, където може да се насладите на отвесните стени на вр. Купена. По пътя ще преминете през местността Ангелиеви ниви, това е тераса на Новомахленска река разположена на 95м. над речното легло. Малко след нея се намира стръмната пътека от около 1км., която ни отвежда до входа на пещерата. Вътре ни посреща малка и ниска зала наречена от някои „залата на китайските фенери”. Тя покорява с красотата и разнообразието на формите. Уникален е мраморнобелият таван, фантастично моделиран от разнообразни по форма сталактити. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, медузи и други причудливи образувания. Продължавайки напред по стръмния синтров под, стигаме неусетно до глинестия под на „Голямата зала”. Разнообразна е прелестта на голямата зала. В западния край около красиви ванички се издигат, подобно на сребърни свещници, малки и нежни сталагмити. Отново там водните капки са изваяли група сталагмити, наподобяващи каменна гора. Южно от каменната гора се крие „Музикалната заличка”. Името си спечелва благодарение на различните причудливи звуци издавани при почуквани по сталактитите. В тази зала се намират и две синтрови езера. От свода на голямата зала висят безбройни макароновидни и други сталактити. Отново в „Голямата зала” синтърът се е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него каменен водопад. Пещерняци са изчислили, че по тавана на пещерата има над 800 000 сталактити, разнообразни по форма и големина. Югоизточно от „Голямата зала” се намира зала „Срутището”. Названието и идва от разхвърляните няколко големи и десетки малки мраморни блока. От тук може да стигнем до пещерния коридор известен с името „Тайнствения проход”. Най-интересното за него е пищно украсеният със сталактити мраморнобял таван. Пещерата е забележителна още и с културните останки от времето на траките. В средата на Голямата залата, съществува кръгло огнище с диаметър 4м. В Снежанка са открити глинени съдове, бронзова игла за закопчаване на дреха датиращи от времето на траките. Пещерата Снежанка е включена в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Пещерата е отворена целогодишно за посетители. Пещера Харамийска дупка Точно в скалите срещу пещерата Дяволското гърло в Западните Родопи се намира Харамийската пещера. Посещенията там стават само на организирани групи, тъй като част от преживяването е скално изкачване, както и спускане. Местоположението прави достигането на пещерата сравнително екстремно. Харамийска пещера всъщност се състои от две пещери разделени от пропаст. И в тази пещера са намерени останки от пещерни хора. Част от находките са преместени в Историческия музей в Смолян. Чудните мостове Чудните мостове, разположени по течението на река Айдарско дере са едно от чудесата на Родопите. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния шок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Туристически еко пътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. Водна пещера Голубовица Голубовица представлява система от 4 пещери, генетично и морфоложки свързани помежду си. Те се намират на десния склон на Гарга Дере (р. Еленска), на 30 м. от съвременното речно легло. "Голубовица 1" представлява малка пещера свързана с водната пещера "Голубовица 2". Тя представлява карстов извор, от който изтичат водите на пещерата "Голубовица 2". "Голубовица 2" е водна пещера с дължина 380 м. След преодоляването на входа се преминава воден полусифон (в период на маловодието - eсента), след което пещерата се развива по диаклаза. До 380 м. се движим по течението на подземната река и се достига до воден сифон. "Голубовица 3" се намира над водната пещера "Голубовица 2". Двете пещери в началото са свързани посредством пропаст. "Голубовица 3" е хоризонтална пещера. По пода се наблюдават скални блокове, а по тавана - вторични карстови форми - сталактити, завеси. Пещерата е населена от прилепна колония. "Голубовица 4" е наклонена проходна пещера с дължина около 48 м. В нея липсват образувания. Пътеката към пещерата започва с начална точка беседката край пътя Смилян - Могилица, обозначена ясно с билборд "Туристически маршрут Гарга Дере". След кратък преход по камениста пътека, преминаване по въжено мостче и прекосявайки прохладна букова горичка, ще се озовете пред входа на пещера "Голубовица 2". При входа водачите - спелеолози от КСЕТ "Мурсалица" ще ви предоставят необходимото спелеоложко оборудване за проникването в пещерата и преодоляването на водните препятствия, създадени от подземната река - непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки. Малко след входа ви очаква малко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата. Постоянно течащия подземен поток е причина за необикновенните форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне се виждат естествените образувания - сталагтити и сталагмити. Ще бъдете от малцината видели ревниво пазените от пещерата тайни. След подземното приключение пак при входа на "Голубовица 2" ви очаква друго изпитание - Via Ferrata или 140 метров метален път в скалата, изграден с железни стъпала и осигурен с въже. Опасният вертикален преход е възможен единствено с катерачно оборудване, което се предоставя на желаещите на място. Финалният участък на това екстремно изкачване ще ви преведе под красиви скални сводове, изваяни в скалата от водата и ветровете. Пещера Лепеница Пещерата Лепеница е разположена в Западните Родопи. Hа около 10км югоизточно от гр. Ракитово в подножието на връх Сюткя. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. Тя е уникална за България, една от най–красивите и запазени пещери. Но не е благоустроена и влизането в нея става само със специална екипировка и водач. Подходяща е за екстремен туризъм. Дълга е 1525 м, от които са проучени и картирани само1356 м. Входът и е висок само един метър и е изкуствено създаден, защото естественият е потопен във вода. Пещерата е на 3 етажа и почти няма разклонения. Река Лепеница тече като подземна река по най-долния етаж на пещерата. Във средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания и няколко малки езера. В дъждовно време езерата стават повече. Срещат се накипни кори и синтрови навлеци. Третият етаж е сух. Наблюдават се множество сталктити и сталагмити в невероятно цветово разнообразие, както и много други причудливи подземни форми. В нея са намерени седем пещерни бисери - едни от най- редките природни образования, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Забелязват се следи от стари земетресения. Обитавана е от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според биолога Петър Берон в пещерата Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света. Пещера Утробата За да стигнете до пещера „Утробата” от гр.Кържали се минава през селата Енчец, Дъждовница, Пъдарци и се стига до хижа Боровица. След няколкостотин метра започва добре оформена туристическа пътека, с места за почивка,няколко беседки и заслон в подножието на канарата по която се стига до пещерата. Пещерата е тракийски храм от XI-X пр.новата ера. Представлява естествен хоризонтален процеп в стената, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на отвора е около 3м. а ширината около 2,5м. Тунелът е с идеално ориентация юг-север, като входа е от юг. На тавана има специално направен процеп, през който точно в 12:00ч.влиза един слънчев лъч. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Пещерата е свързана с култа на траките към слънчевия бог, който опложда богинята майка. Посещението на „Утробата” може да съчетаете с обиколка на пещерите „Снежинките” под село Дъждовница. Седемте пещери се намират под средновековната крепост Асара. Най-голямата от пещерите е с дължина 110м и излиза до крепостта като таен вход. Пещера Иниклер Интерес представлява пещера „Иниклер”/Стремските лабиринти/ до с.Стремци. Общата им дължина е 460м. Имат няколко входа, който в дълбочина са свързани. Самите лабиринти представляват добре запазени римски галерии на рудници за добив на злато от началото на новата ера. За това говорят и намиращите се по билото на склона следи от вертикални минни изработки, вероятно служили за вентилация. В района на Кърджали се намират още няколко по-малко известни и посещавани пещери, една от който е „Карангил” намираща се във варовиков масив край с.Широко поле. Пещерата е триетажна, дълбочината и е оклоло 650м. Известна е с това че тук е единственото по рода си находище на паяк в света. Подобна пещера се намира до с.Опълченско. Пещерата „Тилкин”,е позната с единствените находища на сляп пещерен бръмбар. За да не бъдете неприятно изненадани при посещение в пещерите, трябва да бъдете подготвени и добре оборудвани за тази цел, препоръчват опитните пещерняци. ПРОГРАМА И МАРШРУТ НА ЕКСКУРЗИЯТА Ден 1 8.30ч Отпътуване от паркинга на хотел Дедеман Тримонциум Принцес - Пловдив по маршрут: Пловдив – Асеновград-Бачково 10.00ч Пристигане на Чудните мостове 10.45ч Отпътуване към Чепеларе, обяд в Чепеларе, тръгване за пещера Ухловица 14.30ч Посещение на пещера Ухловица 17.30ч Отпътуване към Смолян. Свободно време в гр.Смолян. Нощувка. Ден 2 9.00ч Отпътуване в посока Триград 10.00ч Разглеждане на пещера Дяволското гърло 11.30ч Обяд в ресторанта, намиращ се пред Ягодинската пещера 13.00ч Разглеждане на Ягодинска пещера 15.30ч Отпътуване към Девин. Свободно време в гр.Девин. Нощувка. Ден 3 9.00ч Отпътуване от Девин по маршрут Доспат-Батак - Фото пауза на брега на язовир Батак. - Време за обяд /можете да си носите суха храна или да похапнете в някое ресторантче/. 14.00ч Пристигане до пътеката за пещера Снежанка, близо до гр.Пещера Разглеждане на пещерата. 17.00ч Отпътуване към Пловдив 18.30ч Пристигане на паркинга на хотел Дедеман Тримонциум Принцес- Пловдив Използвани източници на информация: http://www.cavesbg.com http://www.bulgariatravel.tv http://putevoditel.eu/ http://tourism.kardjali.bg http://www.yagodinska-peshtera.com/