вторник, 24 април 2012 г.

ВЪВЕДЕНИЕ В ТУРИЗМА

Тема 1: Туризмът – приоритетен отрасъл на пазарното стопанство

1.1. Понятието и системата „туризъм”
(въпрос 1 от конспекта)

Понятия, категории и закони с тях се характеризират явления, процеси и всеки бизнес, всяка човешка дейност.
Какво представлява понятието „туризъм”? – Определения са предложени от български и чуждестранни учени, работещи в областта на туризма, от неправителствени организации и общности.
1. Български учени.
а) проф. Христо Хаджиниколов: пътуване, индивидуално или групово, завършва винаги в мястото, откъдето е започнало.
б) доц. Енчо Костов – „Феномен на 20-тия век”: засяга всички сфери на обществения живот.
в) доц. Цветан Цончев: два основни възгледа за туризма:
- Туризмът е самостоятелен отрасъл в сферата н анематериалното производство (услугите) на националното стопанство.
- Туризмът е междуотраслов комплекс или пазар, където туроператорите и турагентите комплектува туистическия продукт.
(книга – „Планиране и развитие на туризма”, Тилия букс, 2006г.)
2. Чуждестранни учени.
а) проф. Хунцикер, проф. Крафт
- съвкупност от отношения и явления при пътуване и пребиваване на неместни хора.
- пребиваването не се превръща в постоянно местожителство
- туристите не упражняват дейност за печалба
- двамата лансират словосъчетанията: Изпращащо туристическо място и Приемащо туристическо място
б) проф. Холоуей – „Туристическият бизнес”
- туризмът е производство и обмяна на услуги и стоки
- специализирани организации за комплексно туристическо обслужване
3. Определения от неправителствени организации:
а) Световна Организация по Туризъм (СОТ)
- дейност на хора извън постоянното местожителство
- престой по-кратък от година
- развлечения
- туристическа общност в ИК
- движения на хора към дестинации извън местожителство
- различни дейности: посещения, екскурзии и т.н.
б) Международна Академия по Туризъм
- термин за характеризиране на пътувания
- съвкупност от човешки дейности за пътувания
- промишленост
Според проф. Пеев, понятието „туризъм” на микроравнище означава:
- бизнес за материални и нематериални услуги
- задоволяване на платежоспособното туристическо турсене (ПСТТ)
- осигуряване на ефекти и ефективност на ТД и ЕТ от туризма и на стопански субекти, в чиито общ бизнес е и туризмът
- много аспекти на туристическата дейност; много аспекти за понятието „туризъм”
Норберт Винер – бащата на кибернетиката е оставил наследство за система, подсистеми, системен подход. Това негово наследство е изходно начало за характеризиране на системата „туризъм”.
- Как да дефинираме системата „туризъм”? – две разсъждения на проф. Пеев:
1) Икономическа система за задоволяване на социални потребности чрез нематериални и материални услуги, туристически продукт
2) Сложно интегрално и динамично явление, сложна система
- Как е в нормативната уредба за туризма?
– В Закон за Туризма, чл.3, ал.1: „...съвкупност от специални стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, реализации и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.
- В Закон за Туризма , чл.3, ал.2, са регламентирани туристически дейности, в това число туроператорска дейност и туристическа агентска дейност; хотелиерство и ресторантьорство.
- В Закон за Туризма, чл.3, ал.3, са регламентиран туристически обекти, в това число средства за подслон – хотели, мотели и т.н.; места за настаняване – пансиони, почивни станции; заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведение за бурзо обслужване и т.н.
Най-важното за системата „туризъм” – фиг.1
- Системата „туризъм” се разделя на:
а) макроравнище – туризма в националното стопанство
б) микроравнище – туризма в ТД и при ЕТ
- В туризма има: туристически субект (туристът) и туристически обект.
За задоволяване на ПСТТ се създава туристическа индустрия. Най-важното за туристическата индустрия:
а) Дефиниции за туристическата индустрия:
доц. Енчо Костов: - израз на обществото към себе си и към природата
проф. Пеев: - общовалидни и специфични ресурси за призводство и продажба на туристически продукт
б) Специфичното за туристическата индустрия – фиг.2
в) Видове туристическа индустрия
доц. Марин Нешков, на база на литературни източници съобщава за:
- Туристическа индустрия в тесния смисъл на думата – хотелиерство, ресторантьорство и т.н.
- Разширяваща, допълваща туристическа индустрия – за производство на сувенири; за призводство на машини.
- Гранична туристическа индустрия – производство на облекло, обувки, спортни стоки.
Цалостната дейност на стопанските субекти от туризма е назована Производствено-турговско финансова дейност (ПТФД)
Най-важното за ПТФД – фиг.3, стр.11
- Системата „туризъм”, нейните подсистеми и стопански субекти изискват адекватна система за мениджмънт, за управление.
Глобализация туризъм? – няколко аспекта:
- глобализацията и туристическите дестинации
- глобализацията и туристическата индустрия
- глобализацията и туристическата реклама
Иновациите: в основата на глобализацията, в основата на нейните аспекти и за туризма.

1.2. Туризмът – приоритетен отрасъл на пазарното стопанство
(въпрос 2 от конспекта)


Какво представлява приоритетен отрасъл? – Със своя продукт и приходи заема голям дял в пазарното стопанство, във формирането на БВП, на средствата на валутния баланс и платежния баланс на държавата.
а) Туризмът е приоритетен отрасъл – няколко основания в това число:
- капитали в туристическата дейности
- валутни приходи
- съдействие за пълноценно използване на свободното време на човека
б) Други приоритетни отрасли: селско стопанство; ХВП; фармация.
Проф. Ботьо Тачков в своята книга „Пари на борсата”,1993г., отбелязва, че в тези отрасли вложените известиции са защитени вложения: човек трябва да се храни, човек трябва да е здрав, гарантирани приходи.
- Туризмът е подсистема на пазарното стопанство
- Туризмът е отрасъл на пазарното стопанство
- Туризмът е сектор на националната икономика
Мястото на туризма в пазарното стопанство – фиг.4
С няколко дейности, с няколко вида туристически бизнес туризма участва в икономическата дейност на държавата: Хотел, Ресторант, търговия, туристически транспорт.
И в икономиката на туризма се изполлзват количествени и качествени показатели.
- В групата на количествените показатели се включват: брой туристи, приходи, разходи и т.н.
- В групата на качествените показатели се включват: рентабилност, ефективност и т.н.
За мястот на туризма в пазарното стопанство – специфична информация на фиг. 5
Различни са проблемите, с чието разрешаване в туризма се гарантира успеха на държавната политика в тозиотрасъл.

1.3. Видове туризъм
(въпрос 3 от конспекта)


Разнообразието от туристчески потребности и характера на туристическия обект предизвикват видовете туризъм. За гносеологичното и за практико-приложното, няколко критерии за класификации на видовете туризъм:
1. Национална принадлежност на туристите:
а) вътрешен, национален туризъм
б) външен, международен (световен) туризъм – активен и пасивен
2. Източник за покриване на разходите на туристите.
а) стопански туризъм
б) социален туризъм
3. Потребността, която обслужва туристическите пътувания.
а) медицински туризъм; б) конгресен туризъм; в) спотрен туризъм (активен/пасивен; - активен, чрез участия в спортни събития и пасивен - зрителите); г) културен туризъм; д) служебен, официален туризъм; е) култов, религиозен туризъм; ж) без да бъдат класифицирани се използват екотуризъм, фамилен туризъм, космически туризъм, дентален туризъм и т.н.
Световната Организация по Туризъм ще помага на България за развитието на културния и селския туризъм.
Проф. Манол Рибов (УНСС), в своята книга „Реинженеринг и управление на риска в туризма” предлага класификация на видивете туризъм.
В Закона за Туризма, чл.3,ал.4, са регламентирани видовете туризъм, в това число ваканционен, културен, екологичен.
Всяка държава развива перспективни видове туризъм. За България – международнопознавателния, морския, конгресния туризъм. Видовете туризъм относително точно характеризират туристическата индустрия.

1.4. Значение на туризма. ЕС за развитие на туризма в България.
(въпрос 4 от конспекта)


Туристическата индустрия, чрез своя туристически продукт предопределя зачението на туризма. Няколко тезиса за туризма оформят контурите на неговото значение:
- 3то хилядолетие – продажба на информация и тоталне туризъм
- туризмът – една от водещите индустрии в новото хилядолетие
- 1.5 милярда души годишно ще пътуват за развлечение с 5 милярда $ всеки ден; всеки 6ти жител на земята ще почива извън населеното си място
В няколко направления е значението на туризма:
а) икономическо значение
б) социално значение
в) културно значение
г) здравно значение
д) политическо значение
- Значението на туризма се постига чрез участие на двата туристически потока:
а) индивидуален туристически поток
б) групов туристически поток
В синтез най-важното за значението на туризма (фиг.5А); паричен поток – от и за стоката, от куване и за продаване.
- Значението на туризма за България не се измерва с един показател, не е еднозначно. За Б-я:
а) приходи – над 1 млрд. лв.; б) около 15% от БВП; в) около 5% от заетите лица в Б-я са в туризма; г) постъпления от туризма за държавата – от данъци, такси, мита и т.н.;
Значението на туризма за Б-я предопределя средствата, които се заделят за неговот развитие за периода 2007-2013г.
ЕС е утвърдил на туризма приоритет на устойчиво развитие на туризма, със сумата 208 166 000 евро, от която от ЕС 176 940 861 евро (или 85%); национално публично финансиране от бюджета на Б-я – 31 224 858 евро (или 15% от общата сума), това е т. нар. делово участие.
ЕС е утвърдил към приоритетна ос 3 устойчиво развитие на туризма, 3 операции:
а) Операция 3.1. – подобряване на туристическите операции и свързаната с тях инфраструктура
б) Операция 3.2. – развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите
в) Операция 3.3. – национален туристически маркетинг
Трите операции на приоритетна ос 3. Устойчиво развитие на туризма се явяват 3те най-важни проблема за развитие на туризма на Р България.
В съдържателен план информация за ЕС и туризма в Б-я; - фиг. 5Б
ЕС отпуска за туризма на България още 38 397 917 евро по мярка 313, наречена Насърчаване на туристическите дейности в Програма за развитие на селските от Оперативна програма „Регионално развитие”.
Българската Туристическа Камара (БТК) е разработила свои прогнози за развитието на туризма за периода 2007-2013г.

Тема 2: Потребности, мотивация и условия за развитие на туризма

2.1. Потребности и мотивация за туризъм
(въпрос 5 от конспекта)

Обективно съществуват причинно-следствени връзки между стопанските дейности и потребностите на човека.
В макроаспект, човешките потребности за причина,а стопанските дейности са следствие. Потребностите имат обективен характер, под влияние са на състоянието на социално-икономическо развитие на всяко общество.
- Кога и къде се появяват потребностите на човека? – във времето и пространството. Едни потребности умират, други се появяват. Многото аспекти на човешките потребности категоризират категорията „потребности”.
- Кое е най-важното за категорията потребност и нейното потребление в производното потребление – туристическо потребност.
Категорията потребност е общоисторическа – съпътства човека, отразява жизнено равнище, социален статус на човека. Свързана е с други категории, с процеси и явления.
Потребностите се класифицират на база на различни признаци:
- при 1во подреждане: материални, социални и духовни потребности
- при 2ро подреждане: първични и общи
- при 3то подреждане: обществени и лични потребности (корпоративни потребности)
- при 4то подреждане: задоволени и незадоволени потребности
- при 5то подреждане: пеални и потенциални потребности (реални - нашите реални туристи)
Нова интерпретация за потребностите предлага проф. Ейбрахам Маслоу:
В пирамидата са включени няколко йерархични равнища на човешките потребности: на 1во ниво - потребностите от храна и сън, на 5то ниво- потребностите от собствено самопознаване.
- Коя е основата за характеризиране на туристическата потребност? – общометодологичното за потребността.
- Какво представлява туристическата потребност? – в синтеза:
а) производна категория на категорията потребност;
б) съвкупност от потребности за възстановяване и осъвършенстване на човека, потребности осъществявани чрез туристическо пътуване
Туристическите потребности имат външно и вътрешно проявление:
- външно проявление – туристическите пътувания
- вътрешно проявление – чрез купуваните туристически услуги
По отношение на пъуването се защитават 3 тези:
- Според 1та теза: - движението, преместването на населението е чрез инстинкта на миграция. Автор на тази теза е проф. Крафт.
- Според 2та теза:- пътуването е биологична потребност. Автор на тезата е проф. Хоислер.
- Според 3та теза: пътуването е обществено-икономическо явление. Автор на тази теза е проф. Фрайлер.
-Кое е най-важното за туристическите потребности?
а) Обективно съществуват, защото има хора, на които са необходими
б) Възникват на определен етап от развитието на човека и на човешкото общество
в) Туристическите потребности са устойчиво постоянни и променливи
г) Туристическите потребности изискват специфични условия, за да бъдат задоволявани
- Кои особености са присъщи на туристическите потребности? – няколко, в това число:
а) Органическа е връзката с други потребности
б) Субективното в туристическите потребности
в) Динамика–стари и нови потребности, контингентът на туристите, средства за подслон и т.н.
г) Парично-следствени връзки на туристическите потребности и ПСТТ
д) Туристически потребности и възможности на на туристическата индустрия да ги задоволява
- Потребностите в пирамидата на Маслоу се задоволяват специфично от стопанските си обекти от туризма. Нощуването е в специализирана база на хотелиерството. Храненето е в различни ресторантьорски заведения на туризма. Специфични са контактите между туристите и населението на туристическите обекти и дестинации.
Мотивите за туристически пътувания се класифицират на база на различни признаци:
1) мотиви за смяна на ежедневието
2) мотиви за задоволяване на една или няколко потребности
3) мотиви в следствие на ценностната система на личността и обществото
Възможностите на туристическата индустрия да задоволи потребностите на туристите са предопределени от условията за развитие на туризма.

2.2. Условия за развитие на туризма
(въпрос 6 от конспекта)


Качеството на туристическите услуги на туристическия продукт е кардинален проблем. Туристите търсят качество на услугите поне равно на това, което е в тяхната държава.
Качеството на туристическите услуги е в следствие от различни условия, назовавани и предпоставки и фактори.
Развитието на всеки отрасъл е под влияние на общовалидни и специфични условия. Развитието на туризма е под влияние на 2 групи условия:
а) Общи условия – в тази група те са различни, в това число: свободно време на човека; мирът и сътрудничеството между държавите; политическата стабилност в държавата; доходите на човека (на индивида).
б) Местни условия и готовност за посрещане на туристите – исторически паметници; паметници на културата; събитие в туристическа дестинация; социална атмосфера (готовност на населението да посреща туристи).
Доц. Енчо Костов лансира идея за няколко групи фактора, под чието влияние е развитието на туризма, в това число природни, културни и исторически; обективни и субективни.
Проф. Пеев предлага условията за развитието на туризма:
а) в макроаспект – в това число:
- състоянието и развитието на пазарната икономика и пазарния механизъм
- доходите на човека, на туризма
- ПСТТ- пари от дохода за услуги от туризма
- инфраструктурата на туризма на ТД и ЕТ от туризма
б) в микроаспект – в това число:
- активите и пасивите на ТД и ЕТ от туризма
- системата за управление на ПТФД (производствено-търговско финансова дейност) на ТД и ЕТ от туризма
- маркетинговата система за ПФТД за ТД и ЕТ от туризма
- професионализма на бизнесмени и мениджъри в ТД и ЕТ о т туризма
В съдържателен план най-важното за условия за развитие на туризма – фиг.6
Без да бъдат включени към определна група за развитие на туризма, ролята принадлежи на следните условия:
а) нормативната система в туристическото международно сътрудничество в туризма
б) участие на туристическите борси
в) централизацията в управлението на туризма
- Условията за развитие на туризма групираме на:
а) обективни и субективни
б) външни и вътрешни
В синтез условията за развитие на туризма се намират в социално-икономическата система на Р България, в политиката за място и роля на туризма, за обществото и за индивида.

Тема 3: Туристическа политика

3.1. Същност, съдържание, цел и средства на туристическата политика
(въпрос 7 от конспекта)


Проявлението на условията за развитието на туризма се предвижва и осигурява в и чрез туристическата политика.
Какво представлява туристическата политика? – Предложени са дефиниции от чужди и български автори, без да са на лице различия за нейната същност и цел.
Според проф. Каспър: „Организиране на туризма чрез въздействия от различни институции върху присъщите на туризма дадености, явления и процеси”.
Проф. Манол Рибов: „Туристическата политика може да се разглежда като курс на действие или линия на поведение на туристическото предприятие”;„Конкурентни стратегии в туризма”.
Доц. Енчо Костов, ”Система от методи, въздействие и мерки на обществени институции и стопански субекти, целящо оптимално развитие на туристическата индустрия.”
- Има ли цел и каква е тя за туристическата политика?
За проф. Крипендорф, целта е най-пълно задоволяване на туристическите потребности при опазване на природната среда и при защита на интересите на местното население.
Проф. Рибов определя целта на туристическата политика по следния начин:
а) характеризира бъдещ желан ефект
б) ориентира човешките ресурси и контрагенти за направленията на дейността
Проф. Пеев детайлизира целта на туристическата политика на:
а) икономическа цел б) социална цел
- Видовете туризъм са предизвикали формиране на туристическа политика на разл. равнища;
- На 1во равнище: - Международна туристическа политика
Цел: да съдейства за създаване на добри междудържавни отношения за да се развива туризма – подписват се договори, конвенции, споразумения между 2 и повече държави.
- На 2ро равнище: - Национална туристическа политика
Цел: да се пазят националните интереси за развитие на туризма
- На 3то равнище: - Туристическа политика на ТД и ЕТ от туризма
Цел: конкретни проблеми и въпроси разработени в бизнес планове и бизнес проекти.
- В макроаспект за туристическата политика:
а) туристическата политика е сложна система , чиито подсистеми се явяват 3те равнища
б) меду 3те равнища на туристическата политика има връзка и взаимодействие. Всяко равнище е сложна система.
Туристическата политика е различна по време по отношение на туристическото търсене и туристическото предлагане.
Доц. Енчо Костов предлага интересни идеи за туристическата политика по отношение на туристическото търсене:
а) Дългосрочна туристическа политика: - пазарни позиции на държавата на световния туристически пазар. Нови видоде вутизъм.
б) Средносрочна туристическа политика: - удължаване на туристическия сезон; усъвършенстване на резерв. Система и т.н.
в) Краткосрочна туристическа политика: - осигуряване на повече нощувки, паспортни улеснения и т.н.
По отношение на туристическото предлагане:
а) Дългосрочна туристическа политика: нови МТБ, иновации и т.н.
б) Средносрочна туристическа политика: усъвършенстване на технлогии за туристическо обслужване, ценообразуване и видове цени.
в) Краткосрочна туристическа политика: промени в елементи на туристическото предлагане, нови допълнителни туристически услуги.
Проф. Каспър предлага следните видове туристическа политика:
а) Структрна туристическа политика: за всички видове дейности в туризма
б) Формална туристическа политика: за регулиране на пазарното участие на стопанските конкуренти от туризма
в) Концепционална туристическа политика: концепции за развитие на туризма
г) Прагматична туристическа политика: проектиране на основа на пазарните механизми и на ПСТТ.
Проф. Тийц ранжира видовете туристическата политика по следния начин:
- политика на основни структури
- пазарна политика
- комбинаторика: съчетаването на различни видове туризъм
- финансова политика в туризма
Доц. Костов: - туристическата политика може да бъде насочена основно към:
- осигуряване на общите условия за развитие на туризма
- опазване на природната среда
- усъвършенстване на организацията и управлението на туризма
- стимулиране на научно-изследователската дейност на туризма
- рекламна политика
За туристическата политика на Р България - 2 момента:
а) Тя е част от общата, социална-икономическа политика
б) Глобалното за нея е ефективността от ресурсите, ангажирани в туристическата индустрия
Най-важното за туристическата политика на България: фиг.7, стр.20
НИД – Научно-изследователска дейност
В Закона за Туризма има правни състави за политиката на държавата по отношение на туризма. (членове: 4,5,6,10,15,16)
Туристическата политика осигурява ефективността на туризма на ТД и ЕТ от туризма.
За туристическата политика:
- туристическата политика се се формира на определен етап от развитието на туризма
- туристическата политика е специфична система; има свои подсистеми
- туристическата политика е отворена система; развива се обогатява се.
Туристическата политика се осъществява с различни средства, наричани предпоставки, в това число икономически средства, юридически средства, НИД, социални средства – готовност на населението да посреща и обслужва туристите, сигурността на туристите по време на пребиваване на и пътуване. Срествата, с които се реализира туристическата политика винаги се използват във взаимодействие по време и място.

3.2. Стратегически цели и проблеми за националната политика за туризма
(въпрос 8 от конспеккта)


Националната политика по отношемие на туризма е част от общата национална политика за развитие на всички отрасли. Националтаната политика по отношение на туризма обхваща и се детайлизира чрез няколко стратегически цели, в това число:
а) институционални, юридически и икономически рамки за туризма
б) праватизация за туризма
в) гарантиране на равноправно участие на всички форми на собственост в туристическата индустрия
г) изграждани на пазарно ориентирани и икономически обоснована организационно-управленска структура
д) нова политика за туристическия продукт
е) обучение, квалификация и преквалификация на човешките ресурси в туризма
ж) маркетинг в туризма
- Няколко са проблемите, с чието разрешаване е възможно реализирането на туристическата политика:
а) времето за разрешаване на целите
б) мястото за разрешаване на целите
в) система за организация и управление на туристическите ресурси
г) интеграцията, кооперирането, сдружаването на туризма с други отрасли, с български и с чуждестранни контрагенти
Част от проблемите са компетенции на държавата и нейните институции: Компетенции на ТД и ЕТ о ттуризма.
Неминуемо е да има нови цели на туристическата политика. База за тяхното формулиране е: Приоритета ОС З; „Устойчиво развитие на туризма”, със сумите от ЕС и сумите от бюджета на Р България 2007-2013г.

3.3. Носители на туристическата политика
(въпрос 9 от конспекта)


В многото аспекти за туристическата политика е и този за нейните носители. Всяка държава има система, в която са включени юридически и физически лица, на които са делегирани задължения за туристическата политика. Носители на туристическата политика в България:
а) Държавата и нейните институции
б) Институции с нестопанска цел в областта на туризма
в) Специални ТД и ЕТ за туристическа дейност и ТД и ЕТ, в чиито бизнес е и туристическата дейност
В първата група носители на туристическата дейност:
а) Народно Събрание – приема закони, валидни за всички отрасли и специфични закони: Закон за Туризма
б) Министерски Съвет – цялостното управление на туризма на база на закони, приети от Народното Събрание и чрез постановление на Министерския Съвет.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Зам. Министъра по туризма приема наредби за туризма.
Компетенции за туристическа политика са възложени на Министерството на здравето; Министерството на труда и социалната политика; Министерство на регионалното развитие; Банковата система.
В Закон за Туризма са регламентирани правомощия за туристическата политика на областни управители, общински съвети и кметове.
Във втората група носители на туристическа политика се включват сдружения, асоциации, съюзи с нестопанска цел. Те разработват въпроси за туризма и ги предоставят на комисии на Народното Събрание и на министерства. Във втората група се включват БТК (Българска тур. Камара); БАТА; Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация; Българска асоциация за селски и екологичен туризъм; Съюз на инвеститорите в туризма; Национален Борд на туризма; Национална туристическа индустрия.
В третата група носители се включват специални стопански субекти за туризъм; стопански субекти, в чиито бизнес е и туризма. Тези стопански субекти изпълняват туристическа политика на държавата чрез 4те подсистеми. (фиг.7)
Жизнеността на туристическата политика на ТД и ЕТ е следствие на системата за нейното управление от професион. На бизнесмени и управленци.

3.4. Туристическа политика на държавите от Европейския Съюз (ЕС)
(въпрос 10 от конспекта)


Туристическата политика на държавите от ЕС (фиг.7А) е неделима от тяхната вътрешна и външна политика. Основанията – икономическата и социална роля на туризма; икономическата и социална ефективност на турризма.
Разнообразие от обекти на туристическата политика има по държави от ЕС, в това чусло:
а) изкупувани на поземлени участъци с предимство нуждите на туризма.
б) изграждане на инфраструктурата на туризма
в) държавата заплаща част от ДМА на туризма
г) държавата дава субсудии и привилегировани заеми на туризма
д) държавата освобождава туризма от данъци за -5-10 години.
Каква е политиката на ЕС в областта на туризма? – от 1974г. до 6-7 май 1988г. се првеждат срещи, за да се приеме пакет от документи „Акция на общността в областта на туризма”. Главната цел: да се суздаде единен туристически пазар.
Политиката на ЕС е за устойчив туризъм.
Тази политика е следствие на стратегията на устойчиво развитие на ЕС. Стратегията за устойчиво развитие на ЕС ила 3 основни цели:
а) икономически просперитет
б) социално равенство и сближаване (кохезия)
в) опазване на риродната среда
На 21.май.2001г. Съветът на ЕС приема резолюция, в която ясно се подчертава икономическото значение на туризма. Европейската комисия предлага редица мерки за развитие на туризма. Европейската комисия от 2002г. организира Европейски Форум за туризма, заедно с представители на Европейската ндустрия.
На 19.октомври.2003г. е приет „Дневен ред за устойчив и конкурентноспособен европейски тур. През 2005г. Световната Туристическа Организация приема 12 цели за Устойчив туризъм. Въз основа на тези цели и програми на ООН за околната среда, Европейската Комисия предлага План за действие за устойчив европейски туризъм. В този план са посочени за изпълнение няколко дейности:
- дългосрочно планиране
- активно привличане на всички заинтересовани страни
- използване на най-добрите съществуващи познания
- минимизиране и управление на риска
- възприемане на практиката на продължително наблюдение (мониторинг)
- има ли и кои са направленията на туристическата политика на ЕС? – има някой, в това число:
а) засилване на финансовата помощ за туризма
б) подобряване на информираността на туристите
в) подобряване на трудовите условия в туристическата индустрия
г) подобряване на географското и сезонното разпределение в туризма
- В съдържателен план най-важното в политиката на ЕС в туризма – фиг. 7А
Грижите на ЕС за туризма са грижи за неговата стабилна роля за социално-икономическата политика на всяка държава и на ЕС като една общност

Тема 4: Бизнесът в туризма

4.1. Бизнесът в понятия, принципи и правила
(въпрос 11 от конспекта)


Бизнесът е понятие, много често използвано в стопанския и социален живот. Понятието „бизнес” е свързано с много понятия и икономически категории.
Всеки участник в стопанския живот прави 3 избора:
а) избор на бизнеса
б) избор на мениджмънт за избрания бизнес
в) избор на маркетинга за избрания бизнес
Има ли общоприета, универсална дефиниция за бизнеса? – Не, няма такава. Когато се дефинира, се посочват няколко сентенции:
а) бизнесът в общо звучение е дейност в областта на икономиката, културата и изкуството, за производството н аматериални и духовни блага, на стоки и услуги.
б) бизнесът е свобода на действие, самостоятелност на индивида, са участва в бизнеса.
в) бизнесът е проявление на предприемчивостта на човека.
г) бизнесът е доброволно приет риск при организацията на дадена дейност, свързана с управлението на ресурси, за да се произвежда, продава и печели.
Хенри Форд отбелязва: „Бизнес, който прави само пари и ношо друго е лош бизнес.”
За бизнеса са предложени 4 значения:
а) занятие, професия
б) сделка, стопанска операция
в) предприятие, компания
г) стопански отрасъл
Заслужава внимание отговора на въпроса „Кой е Вашият президент?” –Американецът: „Мой президент е моят бизнес”.
Проф. Христо Мермерски – „Пазарната икономика”
Известни са и се използват в стопанската практика произволки понятия на понятието „бизнес” – бизнесмен, бизнес капитал, бизнес експириънс (опит), бизнес депрешън (депресия), бизнес рецешън (рецесия), бизнес банкрут.
От гносеологична гледна точка, националният бизнес включва:
а) държавен бизнес
б) кооперативен бизнес
в) частен бизнес
Трите вида бизнес трябва да бъдат в единен, равноправен, пазарен ритъм. По отношение на бизнеса в България, проф. Дезимънтд Макфорън публикува статията „ Бизнесът, схващан като далавера”.
Научно приложна основа на бизнеса са принципи и правила за бизнеса и знания за бизнесмените. Принципите в бизнеса са изходното начало. Някои от тях са:
- морал, етика, почтенност
- честна дума на бизнесмена – авторитет на фирмата
- не разчитат на „лесни пари”
- основен Закон на бизнеса – „ако искаш някой да работи за теб, погрижи се той да има интерес да го прави”; „За да преуспееш в едно начинание, трябва да разбереш какво правят конкурентите и да се помъчим да го правим по-добре от тях.
Арманд Хамър, „Свидетел на историята.”
На основа на принципите в бизнеса на теорията и на практиката са известни и комплекс от правила”.
- наличие на ясна цел
- смелост за поемане на риск
- вярвай в хората, с който работиш
- клиентът е царя на пазара и ти плаща за това, което иска
- рекламата е царицата на пазара
- информацията е оръжие против стагнацията
За успех на бизнесмените са необходими знания за:
- нормативна уредба за фирмите
- счетоводна отчетност и документация
- цени и ценообразуване
- външнотърговска дейност
- маркетинговата система
Съществуват следните видове бизнес: голям, среден и малък
За бизнеса са формулирани различни сентенции, назовани Заповеди за бизнеса; елементи на бизнеса; принципи за бизнеса и т.н.
Акио Морита – Десетте божи заповеди за бизнеса
Доналд Тръмп – Изкуството на бизнеса
Огмън Дино
Как се влиза в бизнеса? – банкерът Атанас Буров отбелязва: - с взлом; - с ум; - с женитба.
Много са аспектите и въпросите за бизнеса. Всичко се отнася и за туризма, но в някои случаи със специфично проявление.


4.2. Бизнесът в туризма
(въпрос 12 от конспекта)


Общото за бизнеса се допълва със специфично проявление в туризма, в ТД от туризма. В групата на специфичните въпроси в бизнеса в туризма се включва:
а) Цел на бизнеса
б) Предпоставки за специфичното за бизнеса в туризма
в) Обект на бизнеса в туризма
Два критерия за групиране на обекта на действие в туризма:
критерий 1) Групите услуги в туризма
критерий 2) Дейностите в туризма
Най-важното за бизнеса в туризма (фиг.8).
г) Организация на бизнеса в туризма – 3 вида бизнес:
- малкия бизнес се управлява от ЕТ
- средния бизнес се управлява от юридически лица (ООД, КД)
- големия бизнес се проявява чрез АД, верига от хотели, верига от ресторанти и т.н.
д) Проблеми за бизнеса в туризма – проблемите се разделят в 2 групи:
- Общи проблеми – валидни за всички отрасли
- Специфични проблеми – валидни само за туризма
Специфичен е продуктът на бизнеса в туризма (фиг. 8Д)
Успехът на бизнесът в туризма винаги е свързан с бизнес комуникациите – заслужават внимание публикациите на доц. Татяна Христова.
- Функции за бизнес комуникациите (БК); принципи на БК; видове БК;
Информация за БК в туризма – фиг. 9, стр.26
Платежоспособното туристическо търсене (ПСТТ) е изходна база на бизнеса в туризма при ТД и ЕТ от туризма. Няколко специфични въпроса:
а) Каквопредставлява ПСТТ? – сумарното търсене на туристите за услуги и стоки от ТД и ЕТ от туризма
б) Компоненти (елементи) на ПСТТ: по обем, по структура, по време, по място.
в) Видове ПСТТ: задоволено, незадоволено, формиращо се, търсене в макроаспект, търсене в микроаспект.
Търсене на професионални и възрастови групи.
г) Изучаване – маркетингово проучване за ПСТТ.;Най-важното за ПСТТ – фиг.10, стр.27
*Бизнесът в туризма – има много аспекти, които пораждат много проблеми и въпроси, те са общовалидни и специфични. Успехът на бизнеса в туризма е плод на кооперация, плод на равновесие между потребности на туристите и ресурсите на ТД и ЕТ, плод на по-пълното изучаване на ПСТТ.

4.3. Бизнес план и бизнес проект в туризма
(въпрос 13 от конспекта)


Стопанските субекти от туризма разработват бизнес план. Бизнес планът е една от важните предпоставки за ефективността на управлението. Бизнес плана в туризма се разработва в условия на пазарни структури и пазарен механизъм. Когато се говори за планирането в туризма, следва да се разбира, че се отнася предимно за планирането при ТД и ЕТ.
Сполучливо е твърдението, което е валидно и за туризма, че планирането е сърцевина на управлението. Най-важното за планирането при ТД е прието от туризма (фиг. 11, стр.28).
Няколко най-важни аспекта за планирането в туризма, в стопанското управление.
1) Планиране в условие на пазарна икономика и пазарен механизъм
2) Планиране в два разреза
– планирани на икономически резултати (приходи, разходи);
– планиране на социално развитие на човешките ресурси
3) Видове планиране – видове планове
- стратегическо планиране; стратегически планове
- оперативно планиране; оперативни планове
4) Информация за разработване на видовете планове –източника (собствена и чужда инф-я)
5) Изводи от анализа на икономическата и социалната дейност за предплановия период, отчетния период, базистния период)
Доц, Цветан Цончев предлага модел на бизнес план с няколко раздела:
1. Обща характеристика на стопанския субект
2. Параметри за състоянието и изграждането на материално-техническата база (МТБ)
3. Продуктова политика (услуги и стоки)
4. Маркетинг (пазарна политика)
5. Финансова и икономическа обосновка на бизнес плана по изграждане и експлоатация на стопанския субект.
6. Човешки ресурси, икономическо и социално осигуряване на човешките ресурси.
7. Изводи, контролни анализи, заключение.
Цветан Цончев – „Планиране и развитие на туризма”
В ТД и при ЕТ от туризма се разработват бизнес проекти. Няколко специфички въпроса:
а) Обект на бизнес проекта ( всеки обект на бизнеса е обект на бизнес проект).
б) Договори за проектанти и изпълнители на бизнес проекта
в) Финансиране и разплащане на бизнес проекта
г) Приемане на проекта за бизнес проекта
д) Приемане на обекта, резултат на бизнес проекта
Всеки бизнесмен от от туризма следва да разработва свой личен бизнес план. В него се дава отговор на различни въроси и обезателно на следните:
1) Характеристика на отрасъла, фирмата, на дейността на ЕТ от туризма
2) Описания на туристическите услуги
3) Маркетингови проучвания
4) Специализация на провежданите туристически услуги
5) Организация и мениджмънт на туристическите услуги
6) Представяне на бизнес плана като инвестиционен проект и анализ на неговата ефективност със серия икономически оценки
7) Финансов анализ и прогноза за собствен капитал, за кредита и други източници. За външнотърговско участие в туристическото формирование (дружество, холдинг, ЕТ).
- Какво представлява личния бизнес план? – Научно приложна висококвалифицирана дейност на бизнесмените. Чрез него те управляват своя бизнес. В бизнес плана ярко е въплътен органическата връзка между бизнес управление и маркетинг.

Тема 5: Материално-техническа база (МТБ) на туризма

5.1. Елементи на структурата на МТБ на туризма
(въпрос 14 от конспекта)


Три групи ресурси са необходими за производството и продажбата на туристическия продукт (ТП):
а) Материални ресурси
б) Парични ресурси
в) Трудови ресурси
Трите вида ресурси имат специфичен дял в ТД и при ЕТ от туризма. По отношение на МТБ от туризма има различни въпроси, с чиито отговори се получава представа за тяхната същност, цел и значение.
1. Същност на МТБ. – Няколко момента:
а) икономическо понятие
б) Словосъчетание, което характеризира преобладаващата част от имуществото на ТД и ЕТ от туризма
в) Съвкупност от ДМА (дълготрайни материални активи)
2. Роля на МТБ. – Тя осигурява висока ефективност и социално насочена ПФТД, конкурентноспособен туристически продукт на туристическия пазар.
В синтез, ролята на МТБ в туризма е икономическа и социална.
3. МТБ в териториален разрез. – два аспекта:
а) МТБ в Р България б) МТБ в други държави
4. МТБ на видове стопански субекти. – два вида субекти:
а) Актуализирани стопански субекти за туризма
б) Други стопански субекти от други отрасли
5. МТБ на видове туристически бизнес – на хотелиерство, на ресторантьорство и т.н.
6. Предмети на МТБ.
7. Пазарната икономика на МТБ на туризма. – предопределя въпроси в 2 групи:
а) Каква МТБ е необходима на туризма? б) Състояние на МТБ
За МТБ на туризма, доц.Енчо Костов предлага няколко разсъждения:
а) Най-стеснено тълкуване за съдержанието на МТБ. - Отнася се за базата за подслон и средствата за настаняване или за базата на хотелиерството.
б) По-разширено тълкуване. – В МТБ се включват всички ДМА.
в) Още по-разширено тълкуване. –Към ДМА да се включат и КМА(краткотрайни мат. активи)
г) Технологиите като част от МТБ на туризма.
– Възприето е в науката и практиката за туризма да се говори за няколко елемента на структурата на МТБ или за няколко структури на тази база:
1) Възпроизводствена структура – характеризира вида на елементите на МТБ при участие във фазите на възпроизводството на туристическия продукт.
2) Функционална структура – дава информация за функционалната роля на елементите на базата. Функционалната структура включва:
а) Туристическа суперструктура – в нея се включват средствата за подслон и местата за настаняване; заведенията за хранене и развлечения; магазините за хранителни и нехранителни стоки; туристическия транспорт и т.н.
б) Туристическа инфраструктура – няколко са нейните разновидности:
- Техническа инфраструктура – в нея се включват резервационната система, енергийната система, водоснабдяване и канализациа (ВиК), пътна транспортна система и т.н.
- Производствена инфраструктура – цехове, работници и т.н.
- Социална инфраструктура – лекарски, зъболекарски кабинети и т.н.
- Екологична инфраструктура – база за опазване на околната среда
Най-важното за МТБ на туризма: (фиг.12, стр.32)
Органическа е връзката между МТБ на туризма и туристическия бизнес: (фиг.13)
Делът на елементите на МТБ на туризма, структурата на тази база дав относителна информация за производствено-търговско оформяне, за бизнеса на ТД и ЕТ от туризма.

5.2. Създавае и поддържане на МТБ на туризма
(въпрос 15 от конспекта)


Различни въпроси се разрешават за създаване и поддържане на МТБ на ТД и ЕТ от туризма.
1. Начини за изграждане на МТБ. – Утвърдили са се и се използват следните начини:
а) Капитално строителсвто
- Два нюанса: - За туристически комплекси и и за големи туристически обекти:
а.1) изграждането се възлага на специализирани субекти
а.2) по стопански начин: ТД и ЕТ от туризма (тоест самите те изграждат)
б) Реконструкция и модернизация
в) Покупка на ДМА
г) Лизинг
Набиране на инвестиции, капитални вложения. – Три източника за набиране:
- Собствени инвестиции ( от печелбата)
- Дългосрочни заеми
- Съвместно финансиране ( участие и на съвместни партньори, банкови институции, хотелиерски и ресторантьорски вериги и т.н.
2. Поддържане на МТБ. – чрез следните начини:
а) Основен ремонт
б) Текущ ремонт
в) Чрез възлагане
г) По стопански начин
За поддържане на МТБ се набират собствени и чужди средства. – Своеобразен начин за поддържане на МТБ на туризма е реновацията ( възстановяване туристическите обекти –хотел, ресторант, каквите са били в годината на тяхното откриване.
3. Управление на създаване и поддържане на МТБ. – поне 2 въпроса се разрешават:
а) Кой предопределя системата за това управление?
б) Управленски звена за поддържане на базата?
Синтез на въпроси за изграждане и поддържане на МТБ на ТД и ЕТ от туризма (фиг.14,стр.34)
Неминуемо е да възникнат въпроси, свързани със създаване и поддържане на МТБ на туризма на ТД и ЕТ от туризма.

5.3 Ефективност на МТБ на туризма
( въпрос 16 от конспекта)


Понятието МТБ включва много компоненти. Най-голям е делът на ДМА. Тяхната ефективност предопределя ефективността на МТБ.
Ефективността (Е) като икономическа категория и кардинален проблем за пазарната икономика се отнася и за ДМА. За оформяна на ДМА, икономическата наука предлага:
а) Абсолютна ефективност на ДМА
б) Прираст на ефективност на ДМА
в) Динамична ефективност на ДМА
Конкретните величини на ефективността на ДМА се получават с няколко показателя, принадлежащи и известни като:
а) Обобщаващи показатели
б) Интегрален показател
в) Допълнителни показатели
В групата обобщаващи показатели се включват:
1) Рентабилност на ДМА (стр. 35)
а) абсолютна рентабилност – Р=П.100/ДМА в %
б) прирастна рентабилност – Р=ΔП.100/ΔДМА в %
в) динамична рентабилност – Р=Рi.100/ДМА в %
За по-голяма величина на рентабилност, следва да се спазват неравенствата (стр.36)
Yп – индекс на печалбата
2. Приходи от продажба на туристически продукт, реализирани с 1лв. ДМА -
- ПП=ТП/ДМА в лв. за лв.
За по-голяма величина на пост. показатели, следва да се спазват неравенствата(стр.36-37)
3) Брутен Вътрешен Продукт (БВП) получен с 1лв. ДМА
- Интегралния показател за ефективността на ДМА се изчислява по формулата (стр.38)
В групата на допълнителни показатели за измерване на ефективността на ДМА са включени: приходи от продчажби на едно работно място и на едно място в залите в ресторантьорството, приходи от едно легло от хотелиерството и т.н. Ефективното използване на отделни видове техника от ДМА на туризма се измерва със следните коефициенти (стр.40)
а) Коефициент на екстензивно използване или използване по време – К1=Т1/То
б) Коефициент на интензивно използване или чрез произведени блага – К2=Q1/Qo
в) Интегрален коефициент – К=К1.К2
Ефективността на ДМА, а това означава на МТБ на туризма е под влияние на различни предпоставки, наричани и фактори. Внимание винаги следва да се отделя на Концентрация и специализация на производствено-търговската спец. дейност; време за използване на ДМА; човешките ресурси, ангажирани за поддържане и използване на ДМА; системата за управление на МТБ, на ДМА на туризма, на ТД и ЕТ от туризма.

1 коментар:

  1. Если у вас были финансовые проблемы, то вам пора улыбнуться. Вам нужно только связаться с г-ном Бенджамином и сообщить сумму, которую вы хотите взять в долг, и период выплаты, который вам подходит, и вы получите свой кредит в течение трех рабочих дней. Я только что в шестой раз воспользовался ссудой в 700 тысяч долларов сроком на 180 месяцев с возможностью выплаты до истечения срока. Мистер Бенджамин помогает мне с ссудой. Свяжитесь с ним, и вы увидите, что он очень честный человек с добрым сердцем. Его электронная почта 247officedept@gmail.com, а его номер телефона WhatApp: + 1-989-394- 3740.

    ОтговорИзтриване