ДЪМПИНГ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Определение и видове. Антидъмпингово регулиране. Аргументи на привържениците на протекционизма. Международна ценова дискриминация.

Дъмпингът е специфична форма на международна ценова дискриминация, когато определена стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, която е по-ниска от тази на националния пазар, след като от нея се приспаднат транспортните разходи и митата.
Често явлението дъмпинг се разбира и като продажба на определени стоки на чуждите пазари по цени, които са по-ниски от производствените издръжки.
Дъмпингът се проявява главно в следните три форми: случаен, агресивен и постоянен.
Дъмпингът се определя като случаен (sporadic, distress dumping), когато определена фирма, натрупала свръхзапаси от дадена продукция, реши да ги намали, продавайки стоката на чуждите пазари по цени, които са под равнището им на местния пазар. Случайният дъмпинг има благоприятно отражение върху потребителите в страната-вносител. За да защити местните производители от случайния дъмпинг, правителството на страната-вносител може да въведе временни антидъмпингови мита.
Агресивен (грабителски) дъмпинг (predatory dumping) се осъществява, когато производителят временно намалява цената на своята стока на външния пазар с цел да изтласка от него своите конкуренти. Осигурявайки си желаната монополна позиция, той увеличава цената в съответствие с придобитата пазарна сила.
Постоянен дъмпинг (persistent dumping) е този, който се провежда перманентно. В усилието си да миксимизират производството и печалбата някои фирми постоянно пласират стоките си в чужбина по цени, по-ниски отколкото на вътрешния пазар.
Международна ценова дискриминация се осъществява, когато една фирма определя по-ниска продажна цена за стоката си на пазара, където търсенето е еластично, и по-висока цена на пазара, където търсенето е нееластично спрямо цената. По този начин фирмата постига увеличение на приходите от продажбите и на печалбата си.
Международната ценова дискриминация може да бъде успешно проведена, когато са налице някои задължителни условия:
1. търсенето на двата пазара трябва да се характеризира с нееднаква ценова еластичност
2. фирмата-монополист, предприемаща дъмпингови действия, трябва да има възможност да раздели двата пазара, за да предотврати евентуалния реекспорт от пазара, където продава на по-ниска цена, към пазара, където продава на по-висока цена
Дотогава, докато е възможно покриването на променливите разходи, продажбата по цена, която допринася за покриване на постоянните разходи, ще позволи реализиране на по-големи печалби /по-малки загуби/ в сравнение със случая, когато са налице недонатоварени производствени мощности.
Чрез дъмпинг производителят може да увеличи печалбата си, въпреки че на външния пазар той продава по цена, която е по-ниска от общите единични разходи за производство.
Антидъмпинговото регулиране се провежда от правителствата на различните държави с цел да предотвратят осъществяването на дъмпинг на техните пазари. Използват се разнообразни инструменти, сред които най-популярни са антидъмпинговите и изравнителните мита.
За да бъдат наложени антидъмпингови мита, е достатъчно да се докаже, че определена чуждестранна фирма осъществява дъмпинг на своята стока и това нанася щети върху местната промишленост.
Дъмпинговата разлика е стойността, с която нормалната стойност превишава експортната цена и ако тази разлика варира, се въвеждат средно претеглени величини.
Дъмпингът е широко разпространено явление, пряко свързано със субсидирането на експортното производство. Той представлява специфична форма на международна ценова дискриминация, когато отделна стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, по-ниска от тази на националния пазар. Съществуват различни видове дъмпинг – случаен, агресивен, постоянен.
Поддръжниците на протекционизма използват редица доводи за обосноваване на необходимостта от прилагането на търговски ограничения:
- неикономически аргументи, чрез които се подценява приоритетът на икономическото благосъстояние в името на други цели – национална сигурност, културни традиции, екологични условия и др.
- аргументи, основаващи се на неразбиране на някои основни теоретични принципи – тезите за положителния търговски баланс като фактор за увеличаване на националното благосъстояние и за търговските ограничения като средство да се предпазят високите работни заплати в развитите страни от силния конкурентен натиск на евтиния труд в по-слаборазвитите страни
- аргументи, които са частично верни при наличието на определени обективни условия- тезите за влиянието на търговските ограничения върху условията на търговията, за необходимостта от защита на новосъздаваните производства, за протекционизма като средство за увеличаване на заетостта в националната икономика, когато тя е в период на рецесия или стагнация
Световната практика показва, че интересите на местните производители надделяват над аргументите на потребителите и споровете за насоките на търговската политика. Така везните се накланят в полза на протекционизма. Същевременно лобитата на производителите на импорт-заместваща продукция упражняват по-силно въздействие върху законодателството, отколкото производителите на продукция за износ.

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ТЪРГОВСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ – ЗОНА НА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ, МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ И ДР.

Статични и динамични ефекти на митническия съюз. Основни етапи в развитието на западноевропейската икономическа интеграция

1. След Втората световна война либерализацията на световната търговия се осъществява върху основата на два подхода. Единият е глобален по своя характер и намира израз в многостранните преговори по линия на ГАТТ. Другият подход е регионален и се прилага главно в отношенията между съседни страни, които сключват преференциални споразумения за премахване на митническите и нетарифни ограничения във взаимната търговия.

2. Съществуват различни форми на преференциални търговски споразумения и степени на регионална икономическа интеграция. Зоната за свободна търговия е общност от държави, сключващи споразумение за премахване на митническите и нетарифни ограничения във взаимната си търговия. Същевременно страните запазват самостоятелност в търговската си политика и ограниченията, прилагани към нечленуващите в организацията държави. Митническият съюз също предполага премахване на ограниченията във взаимната търговия, но страните се договарят за въвеждане на еднакви търговски ограничения към нечлен. държави, чрез изграждане на обща митническа тарифа. Общият пазар е обединение между група страни върху основата на свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, и въвеждане на общи външнотърговски ограничения към третите страни. Икономическият съюз предполага хармонизация на националната данъчна, фискална и социална политика и тяхното осъществяване от наднационална институция.

3. Статичните ефекти от създаването митнически съюз зависят от относителните размери на изгодите, дължащи се на създаването на търговия между участващите страни и загубите от търговско отклоняване. Създаването на търговия се осъществява, когато една страна-участничка замества стоките, които преди създаването на съюза са били произвеждани неефективно от националните фирми, с внос на по-евтини стоки от друга страна – членка на съюза. За търговско отклонение се говори, когато по-евтините стоки, които първоначално са били внасяни от трети страни, бъдат заменени с внос на по-скъпо струващи стоки от други страни – членки на съюза.

4. Мащабите на търговското отклонение, вследствие създаването на митнически съюз, биха били по-малки, ако митническите ставки в общата външна тарифа се установят на по-ниско равнище. Това би позволило да се осъществява по-голяма търговия със страните – нечленуващи в съюза. По този начин ще се стигне до по-малко заместване на евтиния внос от третите страни с по-скъп внос от региона.

5. Динамичните ефекти от създаването на митнически съюз намират израз в следното: първо, създават се условия за разширяване на пазарното пространство. Когато е осигурен свободният достъп до вътрешния пазар на останалите страни – членки на съюза, производителите могат да разчитат на такива възможности за икономия от мащабите на производството, каквито не биха имали в тесните рамки на националните си пазари, защитени чрез различни търговски ограничения. Второ, разширяването на пазара води до засилване на конкуренцията между производителите в рамките на митническия съюз. Така отпада възможността ограничен брой фирми да запазват монополните си позиции на вътрешния пазар в отделните страни и да сключват негласни споразумения за избягване на конкуренцията чрез цените. Трето, за да могат да оцелеят в условията на разширения и по-конкурентен пазар, производителите трябва да насочат инвестициите си към въвеждане на ново оборудване, технологии и прозводствени линии. Друг твърде важен стимул за инвестиции в основни фондове е възможността за фирмите от трети страни – чрез създаване на филиали на територията на митническия съюз – да избягнат неговата външна тарифна бариера.