МЕЖДУНАРОДНА И РЕГИОНАЛНА СТАНДАРТИЗАЦИЯ.

Ред за въвеждане на международните и регионалните стандарти в България.
1. Стандартизацията е процес на изработване и прилагане на правила и норми с цел въвеждане на ред в дейноста на дадена област и преди всичко за постигане на всеобща оптимална икономия, за обща полза и при участие на всички
заинтересовани страни.Тя се основава на обединените постижения на науката, техниката и практическия опит. Определя основата не само на настоящето, но и на бъдещото развитие и трябва да се осъществява неразделно с прогреса.
Четири са характерните черти на стандартизацията:
1) Всяка стандартизация е процес на изработване и прилагане на правила и норми с основна цел въвеждане на ред в дейноста в дадена област.
2) Всяка стандартизация може и трябва да се извършва в интерес на цялото общество. Не бива да се допуска игнориране на интереси. За да се постигне тази цел стандартизацията трябва да се извършва при участие на всички заинтересовани страни.
3) Всяка стандартизация в крайна сметка трябва да даде възможност във всички области за постигане на всеобща оптимална икономия на ресурси (трудови, материални, енергийни).
4) Всяка стандартизация следва да се извършва на научна основа като
се базира на обединените, постижения на науката,техниката и практическия опит.
Самата дейност за стандартизация се осъществява в специално изградени
национални системи за стандартизация. Има и регионални и международни
системи за стандартизация.
В областта на стандартизацията отдавна е развито и се осъществява интензивно международно сътрудничество. То се осъществява в рамките на различни международни организации. Началото датира от 1905 г.
2. Международна се нарича стандартизацията осъществявана в световен
мащаб от световни организации членуването, в които е открито за всички
страни в света. В момента най-голямо значение имат две организации:
ISO - международна организация по стандартизация;
IЕС - международна електротехническа компания.
В ISO може да членува само една отделна организация от всяка страна. ISO включва в структурата си главно 5 елемента:
- Общо събрание – върховният орган на ISO, който определя политиката му. Той включва представители на всички страни-членки. Свиква се най-малко на всеки 3 години. Избира президент на ISO с тригодишен мандат. Също така избира и Съвет на ISO.
- Съвет на ISO – включва 38 представителя на най-важните организации по стандартизации. Свиква се най-малко веднъж годишно. Главната му функция е одобряването на проектите за международни стандарти.
- Централен секретариат на ISO – основен административен орган. Седалище – Женева. Управлява се от генерален секретар, назначен от Съвета на ISO безсрочно.
- Постоянни комитети към ISO – помощни органи на Съвета на ISO, които разработват теоретико-методологични проблеми на стандартизацията. Разработват т.нар. ръководства на ISO по различни проблеми. Ръководствата се одобряват от Съвета на ISO и се изпращат на страните-членки.
- Система от технически комитети на ISO – към ISO са изградени поредица от технически комитети, специализирани по стандартизация в различни области. Те са 203 комитета. Всеки технически комитет има свой пореден номер и свое наименование. Към всеки комитет се изграждат технически подкомитети, които са още по-тясно специализирани. Към всеки технически подкомитет се изграждат работни групи. Те се изграждат като проект екипи. Имат свой пореден номер и наименование. Разформират се след всеки проект.
IEC е международна организация за стандартизация в областта на електротехниката и електронната промишленост. Структурата на IEC е същата като на ISO.
Основни етапи при разработването на международните стандарти:
1) Етап на предложението – в централните секретариати на ISO и IEC постъпват съответните предложения, които се изпращат в техническите комитети. Техническият комитет е упълномощен изцяло да решава дали да се разработва международния стандарт.
2) Етап на подготовка – разработва се първата редакция на международния стандарт от техническия комитет с помощта на работни групи.
3) Етап на проекта – техническият комитет разработва окончателната редакция на проекта по стандарт
4) Етап на гласуването – проектът постъпва в централния секретариат, който го внася в сесията на Съвета.
5) Етап на регистрацията и публикуването – след като е одобрен от Съвета проектът постъпва в регистрационната служба на централния секретариат. След това се отпечатва и разпраща в страните-членки.
Видове международни стандартизационни документи:
- в зависимост от степента, до която е разработен проекта се публикуват документи за одобрени стандарти и проекти.
- както ISO, така и IEC приемат 3 категории стандартизационни документи: стандарти; рекомендации; технически ръководства.
3. Регионална се нарича стандартизация, която се осъществява от международни организации по стандартизация членуването, в които е ограничено само за държави от определен регион или от определени икономически и военно-политчески групировки. Има стандартизационен център на НАТО. Тези организации условно са наречени регионални организации. Съществуват много такива организации:
1) CEN – Европейски комитет по стандартизаця. Право да членуват в него имат само страни-членки на Европейския съюз (ЕС) и страни-членки на ЕАСТ. Главната й дейност се състои в това да разработва европейски стандарти. Тя трябва постепенно да сближава нац. страндарти на страните от ЕС до степен да изчезнат нац стандарти и всички стандарти да станат европейски. Има 250 технически комитета.
2) CENELEC - Европейска организация по стандартизация в областта
на електротехниката и електронната промишленост. Задача да уеднаквява стандартите на европейските страни с цел да се унифицират в Европейски стандарти. Седалище – Брюксел.
3) ЕТSI - Европейски институт за стандартизация в телекомуникациите. Седалище – Париж. Задачата й е да бъдат създадени единни стандарти за всички страни-членки в ЕС.
4) COPANT – Панамериканска комисия по стандартизация – право да членуват в нея имат само д-вите от американския континент
5) ASAC – Азиатско-тихоокеанска организация по стандартизация – в нея членуват д-вите от азиатския континент и Океания.
6) ARSO – Африканска организация по стандартизация – право да членуват имат само д-вите от африканския континент без арабските д-ви там.
7) AIDMO – Арабска орг-ция по стандартизация и метрология
8) STAGS – Споразумение на НАТО по стандартизация. Създадена е за разработване на военни стандарти за НАТО.
4. Ред за въвеждане на международните и регионални стандарти в Б-я
Въвеждането става чрез хармонизирани с тях български стандарти. Хармонизацията става чрез:
1) Въвеждане чрез нееквивалентност - по този начин Международните и регионални стандарти се използват като основа за разработване на съответни български стандарти. При това въвеждане може да има големи различия .
2) Въвеждането чрез еквивалентност - по този начин на въвеждане има съответствие по отношение на съществените изисквания, но се допуска да има различия по отношение на несъществени изисквания и по отношение структурата. Този начин на въвеждане се нарича процес на унифициране. Унифицирането, се посочва във всички случаи заедно с БДС - означава се БДС 318:2000
(ISO 862)
Задължително под номера на БДС в скоби се посочва номера на
стандарта, с който нашия стандарт е унифициран.
3) Въвеждане чрез идентичност - при този начин на въвеждане Българският стандарт представлява буквален превод на съответния международен стандарт, като не се допускат никакви промени .Много често тези стандарти се отпечатват на двата езика. В случаи на спорове важи оригиналният текст. При този начин на въвеждане тези стандарти не получават номер на БДС, използва се директно номера на международния им регионален статут.
Само че преди означението на международния стандарт се поставя означението БДС.
Означава се: БДС ISO 9000:2000
Специално по отношение на Европейските стандарти въвеждане:
Чрез превод – (еквивалентност и идентичност)
Без превод – в този случай съответния ТК(технически комитет) предлага на ДАС (Държавна агенция по стандартизация), стандарта да бъде въведен чрез признаване. Съобщението, че се въвежда този стандарт се побликува в бюлетина на ДАС.
В процеса на присъединяване на България към ЕС и бързите процедури и преговори и големите задължения за нашта страна, всичко това наложи бързото въвеждане и приемане на някои Европейски стандарти. Тъй като създаването, превода и побликуването на един стандарт отнема доста време, се премина към приемане на стандартите на CEN без превод.

ДЪМПИНГ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Определение и видове. Антидъмпингово регулиране. Аргументи на привържениците на протекционизма. Международна ценова дискриминация.

Дъмпингът е специфична форма на международна ценова дискриминация, когато определена стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, която е по-ниска от тази на националния пазар, след като от нея се приспаднат транспортните разходи и митата.
Често явлението дъмпинг се разбира и като продажба на определени стоки на чуждите пазари по цени, които са по-ниски от производствените издръжки.
Дъмпингът се проявява главно в следните три форми: случаен, агресивен и постоянен.
Дъмпингът се определя като случаен (sporadic, distress dumping), когато определена фирма, натрупала свръхзапаси от дадена продукция, реши да ги намали, продавайки стоката на чуждите пазари по цени, които са под равнището им на местния пазар. Случайният дъмпинг има благоприятно отражение върху потребителите в страната-вносител. За да защити местните производители от случайния дъмпинг, правителството на страната-вносител може да въведе временни антидъмпингови мита.
Агресивен (грабителски) дъмпинг (predatory dumping) се осъществява, когато производителят временно намалява цената на своята стока на външния пазар с цел да изтласка от него своите конкуренти. Осигурявайки си желаната монополна позиция, той увеличава цената в съответствие с придобитата пазарна сила.
Постоянен дъмпинг (persistent dumping) е този, който се провежда перманентно. В усилието си да миксимизират производството и печалбата някои фирми постоянно пласират стоките си в чужбина по цени, по-ниски отколкото на вътрешния пазар.
Международна ценова дискриминация се осъществява, когато една фирма определя по-ниска продажна цена за стоката си на пазара, където търсенето е еластично, и по-висока цена на пазара, където търсенето е нееластично спрямо цената. По този начин фирмата постига увеличение на приходите от продажбите и на печалбата си.
Международната ценова дискриминация може да бъде успешно проведена, когато са налице някои задължителни условия:
1. търсенето на двата пазара трябва да се характеризира с нееднаква ценова еластичност
2. фирмата-монополист, предприемаща дъмпингови действия, трябва да има възможност да раздели двата пазара, за да предотврати евентуалния реекспорт от пазара, където продава на по-ниска цена, към пазара, където продава на по-висока цена
Дотогава, докато е възможно покриването на променливите разходи, продажбата по цена, която допринася за покриване на постоянните разходи, ще позволи реализиране на по-големи печалби /по-малки загуби/ в сравнение със случая, когато са налице недонатоварени производствени мощности.
Чрез дъмпинг производителят може да увеличи печалбата си, въпреки че на външния пазар той продава по цена, която е по-ниска от общите единични разходи за производство.
Антидъмпинговото регулиране се провежда от правителствата на различните държави с цел да предотвратят осъществяването на дъмпинг на техните пазари. Използват се разнообразни инструменти, сред които най-популярни са антидъмпинговите и изравнителните мита.
За да бъдат наложени антидъмпингови мита, е достатъчно да се докаже, че определена чуждестранна фирма осъществява дъмпинг на своята стока и това нанася щети върху местната промишленост.
Дъмпинговата разлика е стойността, с която нормалната стойност превишава експортната цена и ако тази разлика варира, се въвеждат средно претеглени величини.
Дъмпингът е широко разпространено явление, пряко свързано със субсидирането на експортното производство. Той представлява специфична форма на международна ценова дискриминация, когато отделна стока се предлага на чуждестранните купувачи по цена, по-ниска от тази на националния пазар. Съществуват различни видове дъмпинг – случаен, агресивен, постоянен.
Поддръжниците на протекционизма използват редица доводи за обосноваване на необходимостта от прилагането на търговски ограничения:
- неикономически аргументи, чрез които се подценява приоритетът на икономическото благосъстояние в името на други цели – национална сигурност, културни традиции, екологични условия и др.
- аргументи, основаващи се на неразбиране на някои основни теоретични принципи – тезите за положителния търговски баланс като фактор за увеличаване на националното благосъстояние и за търговските ограничения като средство да се предпазят високите работни заплати в развитите страни от силния конкурентен натиск на евтиния труд в по-слаборазвитите страни
- аргументи, които са частично верни при наличието на определени обективни условия- тезите за влиянието на търговските ограничения върху условията на търговията, за необходимостта от защита на новосъздаваните производства, за протекционизма като средство за увеличаване на заетостта в националната икономика, когато тя е в период на рецесия или стагнация
Световната практика показва, че интересите на местните производители надделяват над аргументите на потребителите и споровете за насоките на търговската политика. Така везните се накланят в полза на протекционизма. Същевременно лобитата на производителите на импорт-заместваща продукция упражняват по-силно въздействие върху законодателството, отколкото производителите на продукция за износ.