вторник, 24 април 2012 г.

ТЕСТ Nо3
ЗА ИЗПИТ ПО ДИСЦИПЛИНАТА “РЕСТОРАНТЬОРСТВО”


1. Дейността на заведенията за хранене и развлечения съчетава:
A. Функции на производство и реализация на кулинарна продукция.
B. Функции на производство, реализация и организация на потреблението на кулинарна продукция.
C. Функции на производство, реализация и организация на потребление на кулинарна продукция и готови стоки.
2. В зависимост от обема и характера на услугите заведенията за хранене и развлечения се класифицират като:
A. Заведения, които предлагат пълен порцион или част от него.
В. Като категория 5, 4, 3, 2, и 1 звезди.
C. Заведения за хранене, предлагащи общо меню, диетични ястия и лечебно-профилактично хранене.
3. Брасерът е вид:
А. Ресторант. В. Бар. С. Заведение за спагети.
4. Смесена форма на обслужване (барова и със сервитьори) в заведение категория 4 звезди се прилага в:
А. Ресторант. В. Бар. С. Кафе-сладкарница.
5. Заведенията за бързо обслужване могат да се специализират като:
А. Бистро. В. Стол. С. Чайна.
6. Ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция се предлага в:
А. Снек бар. В. Дневен бар. С. Кафе-сладкарница.
7.Категоризирането на заведенията за хранене се налага от следните условия и фактори:
А. Брой на персонала в заведението за хранене.
В. Въвеждане на стандарти за производство, реализация и потребление.
С. Капацитетът на търговската зала на заведението.
8. Категоризацията на заведение за хранене до две звезди може да се извършва от:
А. Ръководство на фирмата.
В. Ръководство на туристически комплекс.
С. Общинска администрация.
9. Съвещанията могат да бъдат:
А. Информационни .
В. Организационно-административни.
С. Заседания.
10. Елементи на длъжностната характеристика са:
А. Функционална характеристика на длъжността.
В. Основната цел на длъжността.
С. Основни задачи.
11. В зависимост от участието в процеса на обслужване персоналът на заведението за хранене може да се групира като:
А. Производствен персонал.
В. Помощно-обслужващ персонал.
С. Спомагателен персонал.
12. Обучението за придобиване на умения от персонала преминава по следната схема:
А В С
Обяснения Обяснения Обяснения
Примери Демонстрация Демонстрация
Упражнения Практика Упражнения
Преглед Проверка Преглед

13. Оптималната организация на съхранение на суровините в заведенията за хранене и развлечения включва:
А. Температура, влажност и кратност на обмена на въздуха.
В. Температура на помещението.
С. Температура и влажност на въздуха.
14. Ефективната организация на работа в топла кухня в заведение с голям капацитет налага технологичното обзавеждане да се компанова:
А. Крайстенно.
В. Островно и крайстенно.
С. Островно.
15. Средствата за естетическо и психологическо въздействие на обкръжаващата среда върху клиентите се разделят на:
А. Пет групи.
В. Седем групи.
С. Девет групи.
16. В търговската зала на ресторант с капацитет до 200 места е подходящо да се оформят основни проходи :
А. С размери до 1,6 m.
В. С размери до 1,8 m.
С. С размери до 2,0 m.
17. Технологичната схема за провеждане на всички видове наблюдения на действията на даден работник включва:
А В С
Провеждане на наблюдението Подготовка на наблю-дението Подготовка на наблюдението
Обработка на резултатите Провеждане на наблю-дението Провеждане на наблюдението
Анализ и изводи Обработка на резултатите, анализ, изводи и препоръки Анализ на резултатите

18. Фронтът за издаване на продукция от топла кухня следва да бъде:
А. 0,1 m на едно место за сядане.
В. 0,2 m на едно место за сядане.
С. 0,3 m на едно место за сядане.
19. Със стъклена чаша с обем 100 cm3 със столче се сервират следните напитки:
А В С
Вермут Джулеп Сироп
Бяло вино Джин фис Уиски
Ракия Боле Ликьор

20. Менюто със свободен избор на ястия може да се прилага :
А. В общодостъпни заведения за хранене.
В. При бордно хранене.
С. В заведение за бързо обслужване.
21. В зависимост от начина на разплащане самообслужването може да бъде:
А. Пълно. В. Частично. С. Чрез саморазплащане.
22. В умивалнята за измиване на трапезни съдове се обособява:
А. Обща зона за работа.
В. Две зони за работа.
С. Три зони за работа.
23. При непрекъснат поток от потребители в търговската зала е подходящо :
А. Предварително зареждане на масите за хранене.
В. Механизирано комплектоване и издаване на комплексни менюта с натрупване.
С. Използване на специализирана линия за самообслужване.
24. В ресторант категория 4 звезди подходяща форма за работа на сервитьорите е:
А. Индивидуална форма на обслужване.
В. Колективна форма на обслужване.
С. Индивидуална и барова форма на обслужване.
25. Баровата форма на обслужване е частен случай на:
А. Индивидуалната форма на обслужване със сервитьори.
В. Колективната форма на обслужване със сервитьори.
С. Самообслужване.
26. При организирането на обслужване тип “шведска маса” клиентът консумира:
А. Без ограничение.
В. Комплект от супа, основно ястие и десерт.
С. Комплект от супа, основно ястие, десерт и напитка.
27. В търговската зала на заведението за хранене гостите се посрещат от:
А. От портиера.
В. От сервитьора.
С. От ръководителя на сервитьорското звено.
28. При зареждане на масата за разширен обяд се поставят прибори за:
А. Студено предястие, супа, топло предястие, основно ястие и десерт.
В. Студено предястие, супа, топло предястие, основно ястие, следястие и десерт.
С. Студено предястие, супа, основно ястие, следястие и десерт.
29. Френският начин на сервиране изисква:
А. Наличие на помощна маса .
В. Обслужване от двама сервитьори едновременно .
С. Предварително оформяне на ястието в плато със сервитьорска щипка.
30. При банкети оформянето на маса в буква П е подходящо за обслужване:
А. До 40 участника.
В. От 30 до 50 участника.
С. От 40 до 120 участника.
31. При организиране на официален банкет с пълно обслужване един сервитьор обслужва:
А. 2-4 участника.
В. 6-8 участника.
С. 10-12 участника.
32. Продължителността на прием “Фуршет” е:
А. 1,0 h. В. 1,5-2,0 h. С. 2,5-3,0 h.
33. При официален банкет, на който присъствуват министрите на две държави и общуват чрез преводачка, най-напред се сервира на:
А. Министъра домакин.
В. Преводачката.
С. Министъра гост.
34. При официален банкет на правоъгълна маса с двустранно разполагане на гостите, най-напред се сервира на:
А. Домакина на банкета.
В. Едновременно на домакина и официалния гост.
С. На официалния гост.
35. В ученическите столове е подходящо въвеждане на самообслужване чрез:
А. Предварително заплащане.
Б. С последващо заплащане.
С. Няма значение.
36. За изхранване на деца над три години е подходящ:
А. Трикратен режим на хранене.
В. Четирикратен режим на хранене.
С. Петкратен режим на хранене.
37. При организиране на лечебно хранене в болнично заведение следва да се отчитат:
А. Вкусови особености и навици на болния.
В. Пола на болния.
С. Възрастта на болния.
38. Електронно-касовият регистриращ апарат Елка - 98-1-01 работи в режим на натрупване с:
А. Ключове от R1 до R4.
В. Ключове от R1 до R5.
С. Ключове от R1 до R6.
39. Програмирането на електронно-касовия регистриращ апарат Елка - 98 -1 - 01 се извършва с:
А. Ключ Р.
В. Ключ М.
С. Ключ С.
40. Посочете правилният вариант на комплектоване на меню, предназначено за официална вечеря.
А
N Ястия Напитки
1. Салата от домати Газирана вода, водка, фанта
2. Пиле гласе Преславски димят, фанта
3. Агнешко печено с ориз Преславски димят, фанта
4. Кюфтенца с картофено пюре Каберне, фанта
6. Сирене натюр Каберне, фанта
7. Еклер Бяла искра
8. Крем карамел -
9. Кафе Коняк
10 Хляб -

В
N Ястия Напитки
1. Пиле гласе Газирана вода, водка, фанта
2. Агнешко печено с ориз Преславски димят, фанта
3. Салата домати -
4. Кюфтенца с картофено пюре Каберне, фанта
5 Сирене натюр Каберне, фанта
6. Крем карамел Бяла искра, фанта
7. Еклер Бяла искра, фанта
8. Кафе Коняк
9. Хляб -

С
N Ястия Напитки
1. Пиле гласе Газирана вода, водка, фанта
2. Кюфтенца с картофено пюре Преславски димят, фанта
3. Агнешко печено с ориз Каберне, фанта
4. Салата домати -
5. Сирене натюр Каберне, фанта
6. Крем карамел Бяла искра, фанта
7. Еклер Бяла искра, фанта
8. Кафе Коняк
9. Хляб -



ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Тест 3

1-С 11-В 21-С 31-В
2-В 12-В 22-С 32-В
3-А 13-А 23-С 33-С
4-В 14-В 24-В 34-В
5-С 15-В 25-А 35-А
6-А 16-А 26-А 36-В
7-В 17-В 27-С 37-А
8-С 18-С 28-А 38-С
9-А 19-А 29-С 39-А
10-А 20-С 30-С 40-С

Забележка: Всеки верен отговор се оценява с 1 точка.




ТЕСТ С 40 ВЪПРОСА

БРОЙ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ОЦЕНКА
37-40 Отличен
32-36 Мн. Добър
26-31 Добър
16-25 Среден



ТЕСТ Nо2
ЗА ИЗПИТ ПО ДИСЦИПЛИНАТА ”РЕСТОРАНТЬОРСТВО”

1. Асортиментът на произвежданата продукция в заведение за хранене зависи от:
A. Броя на посетителите в търговската зала.
B. Характера на потребителското търсене.
C. От други фактори.
2. В зависимост от месторазположението и обслужвания контингент заведенията за хранене се класифицират като:
A. Комплексни, универсални и специализирани.
В. Общодостъпни и закрити заведения.
C. Търговски заведения за хранене.
3. Бар-вариетето е:
А. Ресторант.
В. Нощен бар.
С. Кафе аперитив.
4. Барова форма на обслужване се организира в:
А. Бирария.
В. Кафе- сладкарница.
С. Снекбар.
5. Главният готвач в заведение за хранене се включва в групата на:
А. Ръководен персонал.
В. Производствен персонал.
С. Обслужващ персонал.
6. Заведения за бързо обслужване са:
А. Снек бар.
В. Дневен бар.
С. Кафе-аперитив.
7. Критерий при категоризация на заведенията за хранене е:
А. Брой на персонала в заведението за хранене.
В. Работно време на заведението за хранене.
С. Прилагано ниво на управление на заведението.
8. Категоризацията на заведение за хранене четири звезди може да се извършва от:
А.Министерство на търговията.
В. Общинска администрация.
С. Ръководство на туристически комплекс.
9. Функцията на управление може да бъде:
А. Икономическа .
В. Организационно-административна.
С. Контрол.
10. Елементи на длъжностната характеристика са:
А. Статут на длъжността.
В. Основната цел на длъжността.
С. Специфични права и отговорности.
11. В групата на обслужващия персонал се отнасят:
А. Бюфетчик.
В. Отговорник на търговска зала.
С. Сервитьор.
12. Основополагащи положения в организацията на производствения процес в заведение за хранене са:
А. Пропорционалност и непрекъснатост.
В. Ритмичност и непрекъснатост.
С. Пропорционалност, ритмичност и непрекъснатост.
13. Подходящи операции за стандартизиране в цялостната организация на обслужване в заведение за хранене са:
А. Работата с оплаквания от клиенти.
В. Удовлетвореност на клиента.
С. Производство на кулинарна продукция.
14. По характер на композиционно-планировачното си решение търговските зали се класифицират като:
А. Открити.
В. Панорамни.
С. С правилна форма.
15. Разстоянието от офиса до най-отдалечено разположените маси в търговската зала при самообслужване не трябва да надвишава:
А. 20 метра. В. 30 метра. С. 40 метра.
16. Технологичното обзавеждане в търговската зала на ресторанта включва:
А. Маси за хранене.
В. Сервитьорски шкафчета.
С. Транспортни средства.
17. Ширината на офиса при еднострано разположение на производствените помещения е:
A. Два метра.
В. Три метра
С. Няма изискване.
18. Най-често използуваните показатели за характеристика на потенциалните клиенти на дадено заведение са:

А В С
Месторабота Потребности на клиента Месторабота
Ниво на доходите Желания на клиента Ниво на доходите
Възраст Вкусове на клиента Възраст
Пол Плътност на населението Пол
Образование Инфраструктура Инфра-структура
Мотивация Национални особености Желания на клиента
Дейности, свър-зани с храненето навън от дома Клиентопоток Вкусове на клиента

19. Специализираните работни места се организират при:
А. Изпълнение на една операция.
В. Изпълнение на една или няколко еднородни операции.
С. Изпълнение на няколко еднородни операции.
20. Видовете меню в заведенията за хранене в зависимост от контингента на потребителите, типа на заведението и възприетата форма на обслужване са:
А. Меню за специални случаи.
В. Меню за закуска.
С. Дневно меню.
21. Картовата система на заплащане е разновидност на:
А. Самообслужване чрез саморазплащане.
В. Самообслужване с последващо заплащане.
С. Самообслужване с предварително заплащане.
22. В умивалнята за измиване на трапезни съдове се обособява:
А. Обща зона за работа.
В. Две зони за работа.
С. Три зони за работа.
23. Непосредствено комплектоване на ястия е възможно при:
А. Специализирана линия за самообслужване.
В. Механизирано комплектоване и издаване на комплексни менюта с натрупване.
С. Предварително зареждане на масите за хранене.
24. Колективната форма на работа на сервитьорите е подходяща за прилагане в:
А. Заведения от висока категория с разширено меню.
В. Заведения от по-ниска категория с ограничено меню.
С. Заведения за бързо обслужване.
25. Баровата форма на обслужване е частен случай на:
А. Индивидуалната форма на обслужване със сервитьори.
В. Колективната форма на обслужване със сервитьори.
С. Самообслужване.
26. При организирането на обслужване с маса-бюфет разплащането се извършва:
А. Със сервитьора, обслужващ масата.
В. На каса, разположена на входа на търговската зала.
С. Може и по двата начина.
27. Зареждането на масата със съдове и прибори за консумация се определя от:
А. Вида и формата на масата.
В. Активната площ за консумация.
С. Антропологичните данни на човек.
28. Степенният график на работа се използва в:
А. В заведения, работещи на една смяна.
В. В заведения, рабоотещи на повече от една смяна.
С. Без значение.
29. Непосредственото замерване на работното време се извършва чрез:
А. Избираеми измервания.
В. Непрекъснати и циклични измервания.
С. Непрекъснати, избираеми и циклични замервания
30.Организацията на обслужване при специални случаи обхваща:
А. Три етапа на работа.
В. Два етапа на работа.
С. Не се обособяват отделни етапи на работа..
31. При организиране на неофициален банкет един сервитьор обслужва:
А. 10 участника.
В. 14-15 участника.
С. 20 участника.
32. При прием “Фуршет” на всеки 6-8 участника трябва да се осигури площ от масата-бюфет:
А. 1,0 m.
В. 1,5-2,0 m.
С. 2,0-2,5 m.
33. В съответствие с изискванията на протокола мястото на официалния гост при банкетна маса с формата на буква Т е:
А. Срещу домакина на банкета.
В. Вдясно от домакина на банкета.
С. Вляво от домакина на банкета.
34. Продължителността на обслужване на туристическа група за обяд е:
А. 30 min.
В. 40 min.
С. 60 min.
35. На пътниците в самолет се предлага закуска, обяд или вечеря при пътуване, повече от:
А. Няма значение.
В. 1 h.
С. 2 h.
36. Организацията на обслужване на потребителите по месторабота зависи от:
А. Характера на технологичния процес на основното производство.
В. Линията за самообслужване.
С. Предварително зареждане на масите.
37. Разстоянието от производствените цеховете до стола на дадено промишлено предприятие не трябва да превишава :
А. 100 m.
В. 300 m.
С. 500 m.
38. Електронно-касовият регистриращ апарат Елка - 98-1-01 работи в служебен режим с:
А. Ключове Р и М.
В. Ключове М и С.
С. Ключове Р и С.
39. Програмирането на електронно-касовия регистриращ апарат Елка - 98 -1 - 01 се извършва в:
А. 3 варианта.
В. 6 варианта.
С. 9 варианта.
40. Посочете правилният вариант на комплектоване на меню, предназначено за вечеря:

А
N Ястия Напитки
1. Руска салата Газирана вода, водка, кока-кола
2. Суфле от гъби Преславски димят, кока-кола
3. Старобългарска кавърма Каберне, кока-кола
4. Сирене натюр + кашкавал Каберне, кока-кола
5. Крем дипломат Кока-кола
6. Петифура + кафе -
7. Хляб -

В
N Ястия Напитки
1. Руска салата Газирана вода, водка, кока-кола
2. Старобългарска кавърма Преславски димят, кока-кола
3. Суфле от гъби Каберне, кока-кола
4. Сирене натюр + кашкавал Каберне, кока-кола
5. Крем дипломат Кока-кола
6. Кафе -
7. Петифура Кока-кола
8. Хляб -

С
N Ястия Напитки
1. Руска салата Газирана вода, водка, кока-кола
2. Суфле от гъби Преславски димят, кока-кола
3. Старобългарска кавърма Каберне, кока-кола
4. Сирене натюр + кашкавал Каберне, кока-кола
5. Крем дипломат -
6. Петифура -
7. Кафе -
8. Хляб -




ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Тест 2

1-В 11-С 21-В 31-В
2-В 12-С 22-С 32-А
3-А 13-А 23-А 33-В
4-С 14-В 24-А 34-В
5-А 15-А 25-А 35-С
6-А 16-С 26-А 36-А
7-С 17-А 27-С 37-В
8-А 18-А 28-В 38-В
9-С 19-В 29-С 39-В
10-А 20-А 30-А 40-А

Забележка: Всеки верен отговор се оценява с 1 точка.Неправилно отбелязан отговор се санкционира с 0, 25 точки. Неотбелязан отговор не се санкционира. Сумата от получените точки се умножава по 0,1 и прибавена към числото 2 показва получената оценка.

ТЕСТ С 40 ВЪПРОСА

БРОЙ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ОЦЕНКА
37-40 Отличен
32-36 Мн. Добър
26-31 Добър
16-25 Среден


ТЕСТ Nо1
ЗА ИЗПИТ ПО ДИСЦИПЛИНАТА “РЕСТОРАНТЬОРСТВО”

1. Режимът на работа на заведенията за хранене, обслужващи организиран контингент от потребители зависи от:
A. Броя на посетителите в търговската зала.
B. Условията на производствения или учебен процес.
C. От други фактори.
2. В зависимост от асортимента на предлаганата продукция заведенията за хранене се класифицират като:
A. Комплексни, универсални и специализирани.
В. Като 5, 4, 3, 2, и 1 звезди.
C. Заведения за хранене, предлагащи общо меню, диетични ястия и лечебно-профилактично хранене.
3. Атракционно-тематични заведения са:
А.Барове.
В. Ресторанти.
С. Сладоледен салон.
4. Самообслужване се допуска:
А. В ресторант, категория 4 звезди.
В. В ресторант, категория 2 звезди.
С. В кафе-сладкарница, категория 4 звезди.
5. Кафе-сладкарницата може да се специализира като:
А. Сладоледен салон.
В. Кафе-аперитив.
С. Кафе-коктейл.
6. Заведения за бързо обслужване са:
А. Снек бар.
В. Дневен бар.
С. Кафе-аперитив.
7.Критерий при категоризация на заведенията за хранене е:
А. Брой на персонала в заведението за хранене.
В. Работно време на заведението за хранене.
С. Организация на обслужване.
8. Категоризацията на заведение за хранене до две звезди може да се извършва от:
А. Ръководство на фирмата.
В. Общинска администрация.
С. Ръководство на туристически комплекс.
9.Методите на управление могат да бъдат:
А. Координиране .
В. Организационно-административни.
С. Стимулиране.
10. Елементи на длъжностната характеристика са:
А. Организационната структура на управление.
В. Основната цел на длъжността.
С. Специфични права и отговорности.
11. В тимбал се оформят и сервират супи:
А. С по-голямо количество твърда част.
В. С по-малко количество твърда част.
С. Няма ограничение.
12. Професионалният етикет включва:
А. Вежливост.
В. Тактичност.
С. Маниери.
13. В санитарно-битовите помещения за посетители една тоалетна клетка се предвижда на:
А. 20 места за сядане.
В. 30-40 места за сядане.
С. 50-60 места за сядане.
14. За заведение за хранене с капацитет до 150 места за сядане най-подходяща форма на търговската зала е:
А. Правоъгълна с отношение на страните 1:2.
В. Правоъгълна с отношение на страните 1:3.
С. Г-образна зала.
15. Разстоянието от офиса до най-отдалечено разположените маси в търговската зала при обслужване със сервитьори не трябва да надвишава:
А. 20 метра. В. 30 метра. С. 40 метра.
16. В търговската зала на ресторанти е подходящо да се използуват маси с размер на плота:
А. 650 х 650 mm. В. 700 х 700 mm. С. 850 х 850 mm.
17. Комбинираните графици за работа се използват в:
А. Заведения за хранене и развлечение с голям капацитет.
В. Заведения за хранене с малък капацитет.
С. Не се използват.
18. Най-често използуваните показатели за характеристика на потенциалните клиенти на дадено заведение са:

А В С
Месторабота Потребности на клиента Месторабота
Ниво на доходите Желания на клиента Ниво на доходите
Възраст Вкусове на клиента Възраст
Пол Плътност на населението Пол
Образование Инфраструктура Инфраструктура
Мотивация Национални особености Желания на клиента
Дейности, свързани с храненето навън от дома Клиентопоток Вкусове на клиента
19.В зависимост от организационните си форми снабдяването бива:
А В С
Децентрализирано Материално-техническо Материално-техническо
Централизирано С хранителни продукти Топлинно-енергийно
20. Комплексно меню може да се предлага в:
А. Ресторант.
В. Стол.
С. Заведение за бързо обслужване.
21. В зависимост от вида и обема на операциите самообслужването може да бъде:
А. Пълно.
В. С последващо заплащане.
С. Чрез саморазплащане.
22. Микроклиматът в производствените помещения се определя от:
А. Температура на въздуха.
Б. Температура на въздуха, относителна влажност и скорост на движение на въздуха.
В. Относителната влажност на въздуха.
23. При цикличен поток от потребители в търговската зала е подходящо :
А. Механизирано комплектоване и непрекъснато издаване на комплексни менюта.
В. Механизирано комплектоване и издаване на комплексни менюта с натрупване.
С. Използуване на линия за самообслужване.
24. Индивидуалната форма на работа на сервитьорите е подходяща за прилагане в:
А. Заведения от висока категория с разширено меню.
В. Заведения от по-ниска категория с ограничено меню.
С. Заведения за хранене, предлагащи общо меню.
25. Баровата форма на обслужване е частен случай на:
А. Индивидуалната форма на обслужване със сервитьори.
В. Колективната форма на обслужване със сервитьори.
С. Самообслужване.
26. При организирането на обслужване тип “шведска маса” разплащането се извършва:
А. Със сервитьора, обслужващ масата.
В. На каса, разположена на входа на търговската зала.
С. Може и по двата начина.
27. В хотелските комплекси се организира маса-бюфет за закуска с дължина:
А. От 3 до 5 m.
В. С дължина от 5 до 8 m.
С. С дължина от 8 до 10 m
28. При обслужване на мъж и жена сервитьорът поднася менюто на:
А. Жената. В. Мъжа. С. Без значение.
29. Необходимата търговска площ за един гост при провеждане на банкети с пълно обслужване е:
А. От 1,5 до 2,0 m2 В. От 0,4 до 0,5 m2 С. От 3 до 4 m2
30. При банкети оформянето на правоъгълна маса е подходящо за обслужване на:
А. До 40 участника.
В. На 8 до 12 участника.
С. От 40 до 120 участника.
31. При организиране на прием “Фуршет” един сервитьор обслужва:
А. 20 участника. В. 30 участника. С. 40 участника.
32. При прием “Фуршет” на всеки 6-8 участника трябва да се осигури площ от масата-бюфет:
А. 1,0 m. В. 1,5 - 2,0 m. С. 2,0 - 2,5 m.
33. В съответствие с изискванията на протокола мястото на официалния гост при линейно двустранно разполагане на банкетната маса е:
А. Срещу домакина на банкета.
В. Вдясно от домакина на банкета.
С. Вляво от домакина на банкета.
34. Менюто за обслужване на туристическа група се съставя от:
А. Управителя на заведението и главния готвач.
В. Екскурзовода и ръководителя на групата.
С. Управител на заведението, главен готвач, ръководител на групата и екскурзовода.
35. В ученическите столове е подходящо въвеждане на самообслужване чрез:
А. Предварително заплащане.
Б. С последващо заплащане.
С. Няма значение.
36. За изхранване на ученици на шестгодишна възраст е подходящо използуването на:
А. Механизирана линия за комплектоване и издаване на ястия.
В. Линия за самообслужване.
С. Предварително зареждане на масите.
37. Прекъсване на работата в цеховете на производствените предприятия и организиране на храненето на работниците е подходящо :
А. След 2 h от започване на работа.
В. След 3 - 3,5 h от започване на работа.
С. След 5 h от започване на работа.
38. Електронно-касовият регистриращ апарат Елка - 98-1-01 има:
А. 9 кодиращи ключа. В. 6 кодиращи ключа. С. 3 кодиращи ключа.
39. При звена за производство с малка мощност месните полуфабрикати се приготвят на::
А. Производствени маси.
В. Поточни технологични линии..
С. Възможни са и двата варианта.
40. Посочете правилният вариант на комплектоване на меню, предназначено за официална вечеря.
А . 1 В . 2 С . 3

1
N Ястия Напитки
1. Салата от краставици Газирана вода, водка, фанта
2. Кулинарен коктейл от шунка Преславски димят, фанта
3. Риба “Орли” Преславски димят, фанта
4. Медальон с гъби Каберне, фанта
5. Сирене натюр Каберне, фанта
6. Шоколадова торта Бяла искра
7. Ягоди с пудра захар -
8. Кафе Коняк
9. Хляб -

2
N Ястия Напитки
1. Кулинарен коктейл от шунка Газирана вода, водка, фанта
2. Риба “Орли” Преславски димят, фанта
3. Медальон с гъби Каберне, фанта
4. Салата от краставици -
5 Сирене натюр Каберне, фанта
6. Шоколадова торта Бяла искра, фанта
7. Ягоди със сметана Бяла искра, фанта
8. Кафе Коняк
9. Хляб -

3
N Ястия Напитки
1. Кулинарен коктейл от шунка Газирана вода, водка, фанта
2. Салата от краставици Газирана вода, водка, фанта
3. Медальон с гъби Каберне, фанта
4. Риба “Орли” Каберне, фанта
5. Сирене натюр Каберне, фанта
6. Шоколадова торта -
7. Ягоди със сметана Бяла искра
8. Кафе Коняк
9. Хляб -

ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
ТЕСТ N 1

1-В 11-А 21-А 31-В
2-А 12-С 22-В 32-А
3-В 13-В 23-В 33-А
4-В 14-В 24-В 34-С
5-С 15-В 25-А 35-А
6-А 16-С 26-В 36-С
7-С 17-А 27-А 37-В
8-В 18-А 28-А 38-А
9-В 19-А 29-А 39-А
10-А 20-В 30-А 40-В

Забележка: Всеки верен отговор се оценява с 1 точка.



ТЕСТ С 40 ВЪПРОСА

БРОЙ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ ОЦЕНКА
37-40 Отличен
32-36 Мн. Добър
26-31 Добър
16-25 Среден

ВЪВЕДЕНИЕ В ТУРИЗМА

Тема 1: Туризмът – приоритетен отрасъл на пазарното стопанство

1.1. Понятието и системата „туризъм”
(въпрос 1 от конспекта)

Понятия, категории и закони с тях се характеризират явления, процеси и всеки бизнес, всяка човешка дейност.
Какво представлява понятието „туризъм”? – Определения са предложени от български и чуждестранни учени, работещи в областта на туризма, от неправителствени организации и общности.
1. Български учени.
а) проф. Христо Хаджиниколов: пътуване, индивидуално или групово, завършва винаги в мястото, откъдето е започнало.
б) доц. Енчо Костов – „Феномен на 20-тия век”: засяга всички сфери на обществения живот.
в) доц. Цветан Цончев: два основни възгледа за туризма:
- Туризмът е самостоятелен отрасъл в сферата н анематериалното производство (услугите) на националното стопанство.
- Туризмът е междуотраслов комплекс или пазар, където туроператорите и турагентите комплектува туистическия продукт.
(книга – „Планиране и развитие на туризма”, Тилия букс, 2006г.)
2. Чуждестранни учени.
а) проф. Хунцикер, проф. Крафт
- съвкупност от отношения и явления при пътуване и пребиваване на неместни хора.
- пребиваването не се превръща в постоянно местожителство
- туристите не упражняват дейност за печалба
- двамата лансират словосъчетанията: Изпращащо туристическо място и Приемащо туристическо място
б) проф. Холоуей – „Туристическият бизнес”
- туризмът е производство и обмяна на услуги и стоки
- специализирани организации за комплексно туристическо обслужване
3. Определения от неправителствени организации:
а) Световна Организация по Туризъм (СОТ)
- дейност на хора извън постоянното местожителство
- престой по-кратък от година
- развлечения
- туристическа общност в ИК
- движения на хора към дестинации извън местожителство
- различни дейности: посещения, екскурзии и т.н.
б) Международна Академия по Туризъм
- термин за характеризиране на пътувания
- съвкупност от човешки дейности за пътувания
- промишленост
Според проф. Пеев, понятието „туризъм” на микроравнище означава:
- бизнес за материални и нематериални услуги
- задоволяване на платежоспособното туристическо турсене (ПСТТ)
- осигуряване на ефекти и ефективност на ТД и ЕТ от туризма и на стопански субекти, в чиито общ бизнес е и туризмът
- много аспекти на туристическата дейност; много аспекти за понятието „туризъм”
Норберт Винер – бащата на кибернетиката е оставил наследство за система, подсистеми, системен подход. Това негово наследство е изходно начало за характеризиране на системата „туризъм”.
- Как да дефинираме системата „туризъм”? – две разсъждения на проф. Пеев:
1) Икономическа система за задоволяване на социални потребности чрез нематериални и материални услуги, туристически продукт
2) Сложно интегрално и динамично явление, сложна система
- Как е в нормативната уредба за туризма?
– В Закон за Туризма, чл.3, ал.1: „...съвкупност от специални стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, реализации и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.
- В Закон за Туризма , чл.3, ал.2, са регламентирани туристически дейности, в това число туроператорска дейност и туристическа агентска дейност; хотелиерство и ресторантьорство.
- В Закон за Туризма, чл.3, ал.3, са регламентиран туристически обекти, в това число средства за подслон – хотели, мотели и т.н.; места за настаняване – пансиони, почивни станции; заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведение за бурзо обслужване и т.н.
Най-важното за системата „туризъм” – фиг.1
- Системата „туризъм” се разделя на:
а) макроравнище – туризма в националното стопанство
б) микроравнище – туризма в ТД и при ЕТ
- В туризма има: туристически субект (туристът) и туристически обект.
За задоволяване на ПСТТ се създава туристическа индустрия. Най-важното за туристическата индустрия:
а) Дефиниции за туристическата индустрия:
доц. Енчо Костов: - израз на обществото към себе си и към природата
проф. Пеев: - общовалидни и специфични ресурси за призводство и продажба на туристически продукт
б) Специфичното за туристическата индустрия – фиг.2
в) Видове туристическа индустрия
доц. Марин Нешков, на база на литературни източници съобщава за:
- Туристическа индустрия в тесния смисъл на думата – хотелиерство, ресторантьорство и т.н.
- Разширяваща, допълваща туристическа индустрия – за производство на сувенири; за призводство на машини.
- Гранична туристическа индустрия – производство на облекло, обувки, спортни стоки.
Цалостната дейност на стопанските субекти от туризма е назована Производствено-турговско финансова дейност (ПТФД)
Най-важното за ПТФД – фиг.3, стр.11
- Системата „туризъм”, нейните подсистеми и стопански субекти изискват адекватна система за мениджмънт, за управление.
Глобализация туризъм? – няколко аспекта:
- глобализацията и туристическите дестинации
- глобализацията и туристическата индустрия
- глобализацията и туристическата реклама
Иновациите: в основата на глобализацията, в основата на нейните аспекти и за туризма.

1.2. Туризмът – приоритетен отрасъл на пазарното стопанство
(въпрос 2 от конспекта)


Какво представлява приоритетен отрасъл? – Със своя продукт и приходи заема голям дял в пазарното стопанство, във формирането на БВП, на средствата на валутния баланс и платежния баланс на държавата.
а) Туризмът е приоритетен отрасъл – няколко основания в това число:
- капитали в туристическата дейности
- валутни приходи
- съдействие за пълноценно използване на свободното време на човека
б) Други приоритетни отрасли: селско стопанство; ХВП; фармация.
Проф. Ботьо Тачков в своята книга „Пари на борсата”,1993г., отбелязва, че в тези отрасли вложените известиции са защитени вложения: човек трябва да се храни, човек трябва да е здрав, гарантирани приходи.
- Туризмът е подсистема на пазарното стопанство
- Туризмът е отрасъл на пазарното стопанство
- Туризмът е сектор на националната икономика
Мястото на туризма в пазарното стопанство – фиг.4
С няколко дейности, с няколко вида туристически бизнес туризма участва в икономическата дейност на държавата: Хотел, Ресторант, търговия, туристически транспорт.
И в икономиката на туризма се изполлзват количествени и качествени показатели.
- В групата на количествените показатели се включват: брой туристи, приходи, разходи и т.н.
- В групата на качествените показатели се включват: рентабилност, ефективност и т.н.
За мястот на туризма в пазарното стопанство – специфична информация на фиг. 5
Различни са проблемите, с чието разрешаване в туризма се гарантира успеха на държавната политика в тозиотрасъл.

1.3. Видове туризъм
(въпрос 3 от конспекта)


Разнообразието от туристчески потребности и характера на туристическия обект предизвикват видовете туризъм. За гносеологичното и за практико-приложното, няколко критерии за класификации на видовете туризъм:
1. Национална принадлежност на туристите:
а) вътрешен, национален туризъм
б) външен, международен (световен) туризъм – активен и пасивен
2. Източник за покриване на разходите на туристите.
а) стопански туризъм
б) социален туризъм
3. Потребността, която обслужва туристическите пътувания.
а) медицински туризъм; б) конгресен туризъм; в) спотрен туризъм (активен/пасивен; - активен, чрез участия в спортни събития и пасивен - зрителите); г) културен туризъм; д) служебен, официален туризъм; е) култов, религиозен туризъм; ж) без да бъдат класифицирани се използват екотуризъм, фамилен туризъм, космически туризъм, дентален туризъм и т.н.
Световната Организация по Туризъм ще помага на България за развитието на културния и селския туризъм.
Проф. Манол Рибов (УНСС), в своята книга „Реинженеринг и управление на риска в туризма” предлага класификация на видивете туризъм.
В Закона за Туризма, чл.3,ал.4, са регламентирани видовете туризъм, в това число ваканционен, културен, екологичен.
Всяка държава развива перспективни видове туризъм. За България – международнопознавателния, морския, конгресния туризъм. Видовете туризъм относително точно характеризират туристическата индустрия.

1.4. Значение на туризма. ЕС за развитие на туризма в България.
(въпрос 4 от конспекта)


Туристическата индустрия, чрез своя туристически продукт предопределя зачението на туризма. Няколко тезиса за туризма оформят контурите на неговото значение:
- 3то хилядолетие – продажба на информация и тоталне туризъм
- туризмът – една от водещите индустрии в новото хилядолетие
- 1.5 милярда души годишно ще пътуват за развлечение с 5 милярда $ всеки ден; всеки 6ти жител на земята ще почива извън населеното си място
В няколко направления е значението на туризма:
а) икономическо значение
б) социално значение
в) културно значение
г) здравно значение
д) политическо значение
- Значението на туризма се постига чрез участие на двата туристически потока:
а) индивидуален туристически поток
б) групов туристически поток
В синтез най-важното за значението на туризма (фиг.5А); паричен поток – от и за стоката, от куване и за продаване.
- Значението на туризма за България не се измерва с един показател, не е еднозначно. За Б-я:
а) приходи – над 1 млрд. лв.; б) около 15% от БВП; в) около 5% от заетите лица в Б-я са в туризма; г) постъпления от туризма за държавата – от данъци, такси, мита и т.н.;
Значението на туризма за Б-я предопределя средствата, които се заделят за неговот развитие за периода 2007-2013г.
ЕС е утвърдил на туризма приоритет на устойчиво развитие на туризма, със сумата 208 166 000 евро, от която от ЕС 176 940 861 евро (или 85%); национално публично финансиране от бюджета на Б-я – 31 224 858 евро (или 15% от общата сума), това е т. нар. делово участие.
ЕС е утвърдил към приоритетна ос 3 устойчиво развитие на туризма, 3 операции:
а) Операция 3.1. – подобряване на туристическите операции и свързаната с тях инфраструктура
б) Операция 3.2. – развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите
в) Операция 3.3. – национален туристически маркетинг
Трите операции на приоритетна ос 3. Устойчиво развитие на туризма се явяват 3те най-важни проблема за развитие на туризма на Р България.
В съдържателен план информация за ЕС и туризма в Б-я; - фиг. 5Б
ЕС отпуска за туризма на България още 38 397 917 евро по мярка 313, наречена Насърчаване на туристическите дейности в Програма за развитие на селските от Оперативна програма „Регионално развитие”.
Българската Туристическа Камара (БТК) е разработила свои прогнози за развитието на туризма за периода 2007-2013г.

Тема 2: Потребности, мотивация и условия за развитие на туризма

2.1. Потребности и мотивация за туризъм
(въпрос 5 от конспекта)

Обективно съществуват причинно-следствени връзки между стопанските дейности и потребностите на човека.
В макроаспект, човешките потребности за причина,а стопанските дейности са следствие. Потребностите имат обективен характер, под влияние са на състоянието на социално-икономическо развитие на всяко общество.
- Кога и къде се появяват потребностите на човека? – във времето и пространството. Едни потребности умират, други се появяват. Многото аспекти на човешките потребности категоризират категорията „потребности”.
- Кое е най-важното за категорията потребност и нейното потребление в производното потребление – туристическо потребност.
Категорията потребност е общоисторическа – съпътства човека, отразява жизнено равнище, социален статус на човека. Свързана е с други категории, с процеси и явления.
Потребностите се класифицират на база на различни признаци:
- при 1во подреждане: материални, социални и духовни потребности
- при 2ро подреждане: първични и общи
- при 3то подреждане: обществени и лични потребности (корпоративни потребности)
- при 4то подреждане: задоволени и незадоволени потребности
- при 5то подреждане: пеални и потенциални потребности (реални - нашите реални туристи)
Нова интерпретация за потребностите предлага проф. Ейбрахам Маслоу:
В пирамидата са включени няколко йерархични равнища на човешките потребности: на 1во ниво - потребностите от храна и сън, на 5то ниво- потребностите от собствено самопознаване.
- Коя е основата за характеризиране на туристическата потребност? – общометодологичното за потребността.
- Какво представлява туристическата потребност? – в синтеза:
а) производна категория на категорията потребност;
б) съвкупност от потребности за възстановяване и осъвършенстване на човека, потребности осъществявани чрез туристическо пътуване
Туристическите потребности имат външно и вътрешно проявление:
- външно проявление – туристическите пътувания
- вътрешно проявление – чрез купуваните туристически услуги
По отношение на пъуването се защитават 3 тези:
- Според 1та теза: - движението, преместването на населението е чрез инстинкта на миграция. Автор на тази теза е проф. Крафт.
- Според 2та теза:- пътуването е биологична потребност. Автор на тезата е проф. Хоислер.
- Според 3та теза: пътуването е обществено-икономическо явление. Автор на тази теза е проф. Фрайлер.
-Кое е най-важното за туристическите потребности?
а) Обективно съществуват, защото има хора, на които са необходими
б) Възникват на определен етап от развитието на човека и на човешкото общество
в) Туристическите потребности са устойчиво постоянни и променливи
г) Туристическите потребности изискват специфични условия, за да бъдат задоволявани
- Кои особености са присъщи на туристическите потребности? – няколко, в това число:
а) Органическа е връзката с други потребности
б) Субективното в туристическите потребности
в) Динамика–стари и нови потребности, контингентът на туристите, средства за подслон и т.н.
г) Парично-следствени връзки на туристическите потребности и ПСТТ
д) Туристически потребности и възможности на на туристическата индустрия да ги задоволява
- Потребностите в пирамидата на Маслоу се задоволяват специфично от стопанските си обекти от туризма. Нощуването е в специализирана база на хотелиерството. Храненето е в различни ресторантьорски заведения на туризма. Специфични са контактите между туристите и населението на туристическите обекти и дестинации.
Мотивите за туристически пътувания се класифицират на база на различни признаци:
1) мотиви за смяна на ежедневието
2) мотиви за задоволяване на една или няколко потребности
3) мотиви в следствие на ценностната система на личността и обществото
Възможностите на туристическата индустрия да задоволи потребностите на туристите са предопределени от условията за развитие на туризма.

2.2. Условия за развитие на туризма
(въпрос 6 от конспекта)


Качеството на туристическите услуги на туристическия продукт е кардинален проблем. Туристите търсят качество на услугите поне равно на това, което е в тяхната държава.
Качеството на туристическите услуги е в следствие от различни условия, назовавани и предпоставки и фактори.
Развитието на всеки отрасъл е под влияние на общовалидни и специфични условия. Развитието на туризма е под влияние на 2 групи условия:
а) Общи условия – в тази група те са различни, в това число: свободно време на човека; мирът и сътрудничеството между държавите; политическата стабилност в държавата; доходите на човека (на индивида).
б) Местни условия и готовност за посрещане на туристите – исторически паметници; паметници на културата; събитие в туристическа дестинация; социална атмосфера (готовност на населението да посреща туристи).
Доц. Енчо Костов лансира идея за няколко групи фактора, под чието влияние е развитието на туризма, в това число природни, културни и исторически; обективни и субективни.
Проф. Пеев предлага условията за развитието на туризма:
а) в макроаспект – в това число:
- състоянието и развитието на пазарната икономика и пазарния механизъм
- доходите на човека, на туризма
- ПСТТ- пари от дохода за услуги от туризма
- инфраструктурата на туризма на ТД и ЕТ от туризма
б) в микроаспект – в това число:
- активите и пасивите на ТД и ЕТ от туризма
- системата за управление на ПТФД (производствено-търговско финансова дейност) на ТД и ЕТ от туризма
- маркетинговата система за ПФТД за ТД и ЕТ от туризма
- професионализма на бизнесмени и мениджъри в ТД и ЕТ о т туризма
В съдържателен план най-важното за условия за развитие на туризма – фиг.6
Без да бъдат включени към определна група за развитие на туризма, ролята принадлежи на следните условия:
а) нормативната система в туристическото международно сътрудничество в туризма
б) участие на туристическите борси
в) централизацията в управлението на туризма
- Условията за развитие на туризма групираме на:
а) обективни и субективни
б) външни и вътрешни
В синтез условията за развитие на туризма се намират в социално-икономическата система на Р България, в политиката за място и роля на туризма, за обществото и за индивида.

Тема 3: Туристическа политика

3.1. Същност, съдържание, цел и средства на туристическата политика
(въпрос 7 от конспекта)


Проявлението на условията за развитието на туризма се предвижва и осигурява в и чрез туристическата политика.
Какво представлява туристическата политика? – Предложени са дефиниции от чужди и български автори, без да са на лице различия за нейната същност и цел.
Според проф. Каспър: „Организиране на туризма чрез въздействия от различни институции върху присъщите на туризма дадености, явления и процеси”.
Проф. Манол Рибов: „Туристическата политика може да се разглежда като курс на действие или линия на поведение на туристическото предприятие”;„Конкурентни стратегии в туризма”.
Доц. Енчо Костов, ”Система от методи, въздействие и мерки на обществени институции и стопански субекти, целящо оптимално развитие на туристическата индустрия.”
- Има ли цел и каква е тя за туристическата политика?
За проф. Крипендорф, целта е най-пълно задоволяване на туристическите потребности при опазване на природната среда и при защита на интересите на местното население.
Проф. Рибов определя целта на туристическата политика по следния начин:
а) характеризира бъдещ желан ефект
б) ориентира човешките ресурси и контрагенти за направленията на дейността
Проф. Пеев детайлизира целта на туристическата политика на:
а) икономическа цел б) социална цел
- Видовете туризъм са предизвикали формиране на туристическа политика на разл. равнища;
- На 1во равнище: - Международна туристическа политика
Цел: да съдейства за създаване на добри междудържавни отношения за да се развива туризма – подписват се договори, конвенции, споразумения между 2 и повече държави.
- На 2ро равнище: - Национална туристическа политика
Цел: да се пазят националните интереси за развитие на туризма
- На 3то равнище: - Туристическа политика на ТД и ЕТ от туризма
Цел: конкретни проблеми и въпроси разработени в бизнес планове и бизнес проекти.
- В макроаспект за туристическата политика:
а) туристическата политика е сложна система , чиито подсистеми се явяват 3те равнища
б) меду 3те равнища на туристическата политика има връзка и взаимодействие. Всяко равнище е сложна система.
Туристическата политика е различна по време по отношение на туристическото търсене и туристическото предлагане.
Доц. Енчо Костов предлага интересни идеи за туристическата политика по отношение на туристическото търсене:
а) Дългосрочна туристическа политика: - пазарни позиции на държавата на световния туристически пазар. Нови видоде вутизъм.
б) Средносрочна туристическа политика: - удължаване на туристическия сезон; усъвършенстване на резерв. Система и т.н.
в) Краткосрочна туристическа политика: - осигуряване на повече нощувки, паспортни улеснения и т.н.
По отношение на туристическото предлагане:
а) Дългосрочна туристическа политика: нови МТБ, иновации и т.н.
б) Средносрочна туристическа политика: усъвършенстване на технлогии за туристическо обслужване, ценообразуване и видове цени.
в) Краткосрочна туристическа политика: промени в елементи на туристическото предлагане, нови допълнителни туристически услуги.
Проф. Каспър предлага следните видове туристическа политика:
а) Структрна туристическа политика: за всички видове дейности в туризма
б) Формална туристическа политика: за регулиране на пазарното участие на стопанските конкуренти от туризма
в) Концепционална туристическа политика: концепции за развитие на туризма
г) Прагматична туристическа политика: проектиране на основа на пазарните механизми и на ПСТТ.
Проф. Тийц ранжира видовете туристическата политика по следния начин:
- политика на основни структури
- пазарна политика
- комбинаторика: съчетаването на различни видове туризъм
- финансова политика в туризма
Доц. Костов: - туристическата политика може да бъде насочена основно към:
- осигуряване на общите условия за развитие на туризма
- опазване на природната среда
- усъвършенстване на организацията и управлението на туризма
- стимулиране на научно-изследователската дейност на туризма
- рекламна политика
За туристическата политика на Р България - 2 момента:
а) Тя е част от общата, социална-икономическа политика
б) Глобалното за нея е ефективността от ресурсите, ангажирани в туристическата индустрия
Най-важното за туристическата политика на България: фиг.7, стр.20
НИД – Научно-изследователска дейност
В Закона за Туризма има правни състави за политиката на държавата по отношение на туризма. (членове: 4,5,6,10,15,16)
Туристическата политика осигурява ефективността на туризма на ТД и ЕТ от туризма.
За туристическата политика:
- туристическата политика се се формира на определен етап от развитието на туризма
- туристическата политика е специфична система; има свои подсистеми
- туристическата политика е отворена система; развива се обогатява се.
Туристическата политика се осъществява с различни средства, наричани предпоставки, в това число икономически средства, юридически средства, НИД, социални средства – готовност на населението да посреща и обслужва туристите, сигурността на туристите по време на пребиваване на и пътуване. Срествата, с които се реализира туристическата политика винаги се използват във взаимодействие по време и място.

3.2. Стратегически цели и проблеми за националната политика за туризма
(въпрос 8 от конспеккта)


Националната политика по отношемие на туризма е част от общата национална политика за развитие на всички отрасли. Националтаната политика по отношение на туризма обхваща и се детайлизира чрез няколко стратегически цели, в това число:
а) институционални, юридически и икономически рамки за туризма
б) праватизация за туризма
в) гарантиране на равноправно участие на всички форми на собственост в туристическата индустрия
г) изграждани на пазарно ориентирани и икономически обоснована организационно-управленска структура
д) нова политика за туристическия продукт
е) обучение, квалификация и преквалификация на човешките ресурси в туризма
ж) маркетинг в туризма
- Няколко са проблемите, с чието разрешаване е възможно реализирането на туристическата политика:
а) времето за разрешаване на целите
б) мястото за разрешаване на целите
в) система за организация и управление на туристическите ресурси
г) интеграцията, кооперирането, сдружаването на туризма с други отрасли, с български и с чуждестранни контрагенти
Част от проблемите са компетенции на държавата и нейните институции: Компетенции на ТД и ЕТ о ттуризма.
Неминуемо е да има нови цели на туристическата политика. База за тяхното формулиране е: Приоритета ОС З; „Устойчиво развитие на туризма”, със сумите от ЕС и сумите от бюджета на Р България 2007-2013г.

3.3. Носители на туристическата политика
(въпрос 9 от конспекта)


В многото аспекти за туристическата политика е и този за нейните носители. Всяка държава има система, в която са включени юридически и физически лица, на които са делегирани задължения за туристическата политика. Носители на туристическата политика в България:
а) Държавата и нейните институции
б) Институции с нестопанска цел в областта на туризма
в) Специални ТД и ЕТ за туристическа дейност и ТД и ЕТ, в чиито бизнес е и туристическата дейност
В първата група носители на туристическата дейност:
а) Народно Събрание – приема закони, валидни за всички отрасли и специфични закони: Закон за Туризма
б) Министерски Съвет – цялостното управление на туризма на база на закони, приети от Народното Събрание и чрез постановление на Министерския Съвет.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Зам. Министъра по туризма приема наредби за туризма.
Компетенции за туристическа политика са възложени на Министерството на здравето; Министерството на труда и социалната политика; Министерство на регионалното развитие; Банковата система.
В Закон за Туризма са регламентирани правомощия за туристическата политика на областни управители, общински съвети и кметове.
Във втората група носители на туристическа политика се включват сдружения, асоциации, съюзи с нестопанска цел. Те разработват въпроси за туризма и ги предоставят на комисии на Народното Събрание и на министерства. Във втората група се включват БТК (Българска тур. Камара); БАТА; Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация; Българска асоциация за селски и екологичен туризъм; Съюз на инвеститорите в туризма; Национален Борд на туризма; Национална туристическа индустрия.
В третата група носители се включват специални стопански субекти за туризъм; стопански субекти, в чиито бизнес е и туризма. Тези стопански субекти изпълняват туристическа политика на държавата чрез 4те подсистеми. (фиг.7)
Жизнеността на туристическата политика на ТД и ЕТ е следствие на системата за нейното управление от професион. На бизнесмени и управленци.

3.4. Туристическа политика на държавите от Европейския Съюз (ЕС)
(въпрос 10 от конспекта)


Туристическата политика на държавите от ЕС (фиг.7А) е неделима от тяхната вътрешна и външна политика. Основанията – икономическата и социална роля на туризма; икономическата и социална ефективност на турризма.
Разнообразие от обекти на туристическата политика има по държави от ЕС, в това чусло:
а) изкупувани на поземлени участъци с предимство нуждите на туризма.
б) изграждане на инфраструктурата на туризма
в) държавата заплаща част от ДМА на туризма
г) държавата дава субсудии и привилегировани заеми на туризма
д) държавата освобождава туризма от данъци за -5-10 години.
Каква е политиката на ЕС в областта на туризма? – от 1974г. до 6-7 май 1988г. се првеждат срещи, за да се приеме пакет от документи „Акция на общността в областта на туризма”. Главната цел: да се суздаде единен туристически пазар.
Политиката на ЕС е за устойчив туризъм.
Тази политика е следствие на стратегията на устойчиво развитие на ЕС. Стратегията за устойчиво развитие на ЕС ила 3 основни цели:
а) икономически просперитет
б) социално равенство и сближаване (кохезия)
в) опазване на риродната среда
На 21.май.2001г. Съветът на ЕС приема резолюция, в която ясно се подчертава икономическото значение на туризма. Европейската комисия предлага редица мерки за развитие на туризма. Европейската комисия от 2002г. организира Европейски Форум за туризма, заедно с представители на Европейската ндустрия.
На 19.октомври.2003г. е приет „Дневен ред за устойчив и конкурентноспособен европейски тур. През 2005г. Световната Туристическа Организация приема 12 цели за Устойчив туризъм. Въз основа на тези цели и програми на ООН за околната среда, Европейската Комисия предлага План за действие за устойчив европейски туризъм. В този план са посочени за изпълнение няколко дейности:
- дългосрочно планиране
- активно привличане на всички заинтересовани страни
- използване на най-добрите съществуващи познания
- минимизиране и управление на риска
- възприемане на практиката на продължително наблюдение (мониторинг)
- има ли и кои са направленията на туристическата политика на ЕС? – има някой, в това число:
а) засилване на финансовата помощ за туризма
б) подобряване на информираността на туристите
в) подобряване на трудовите условия в туристическата индустрия
г) подобряване на географското и сезонното разпределение в туризма
- В съдържателен план най-важното в политиката на ЕС в туризма – фиг. 7А
Грижите на ЕС за туризма са грижи за неговата стабилна роля за социално-икономическата политика на всяка държава и на ЕС като една общност

Тема 4: Бизнесът в туризма

4.1. Бизнесът в понятия, принципи и правила
(въпрос 11 от конспекта)


Бизнесът е понятие, много често използвано в стопанския и социален живот. Понятието „бизнес” е свързано с много понятия и икономически категории.
Всеки участник в стопанския живот прави 3 избора:
а) избор на бизнеса
б) избор на мениджмънт за избрания бизнес
в) избор на маркетинга за избрания бизнес
Има ли общоприета, универсална дефиниция за бизнеса? – Не, няма такава. Когато се дефинира, се посочват няколко сентенции:
а) бизнесът в общо звучение е дейност в областта на икономиката, културата и изкуството, за производството н аматериални и духовни блага, на стоки и услуги.
б) бизнесът е свобода на действие, самостоятелност на индивида, са участва в бизнеса.
в) бизнесът е проявление на предприемчивостта на човека.
г) бизнесът е доброволно приет риск при организацията на дадена дейност, свързана с управлението на ресурси, за да се произвежда, продава и печели.
Хенри Форд отбелязва: „Бизнес, който прави само пари и ношо друго е лош бизнес.”
За бизнеса са предложени 4 значения:
а) занятие, професия
б) сделка, стопанска операция
в) предприятие, компания
г) стопански отрасъл
Заслужава внимание отговора на въпроса „Кой е Вашият президент?” –Американецът: „Мой президент е моят бизнес”.
Проф. Христо Мермерски – „Пазарната икономика”
Известни са и се използват в стопанската практика произволки понятия на понятието „бизнес” – бизнесмен, бизнес капитал, бизнес експириънс (опит), бизнес депрешън (депресия), бизнес рецешън (рецесия), бизнес банкрут.
От гносеологична гледна точка, националният бизнес включва:
а) държавен бизнес
б) кооперативен бизнес
в) частен бизнес
Трите вида бизнес трябва да бъдат в единен, равноправен, пазарен ритъм. По отношение на бизнеса в България, проф. Дезимънтд Макфорън публикува статията „ Бизнесът, схващан като далавера”.
Научно приложна основа на бизнеса са принципи и правила за бизнеса и знания за бизнесмените. Принципите в бизнеса са изходното начало. Някои от тях са:
- морал, етика, почтенност
- честна дума на бизнесмена – авторитет на фирмата
- не разчитат на „лесни пари”
- основен Закон на бизнеса – „ако искаш някой да работи за теб, погрижи се той да има интерес да го прави”; „За да преуспееш в едно начинание, трябва да разбереш какво правят конкурентите и да се помъчим да го правим по-добре от тях.
Арманд Хамър, „Свидетел на историята.”
На основа на принципите в бизнеса на теорията и на практиката са известни и комплекс от правила”.
- наличие на ясна цел
- смелост за поемане на риск
- вярвай в хората, с който работиш
- клиентът е царя на пазара и ти плаща за това, което иска
- рекламата е царицата на пазара
- информацията е оръжие против стагнацията
За успех на бизнесмените са необходими знания за:
- нормативна уредба за фирмите
- счетоводна отчетност и документация
- цени и ценообразуване
- външнотърговска дейност
- маркетинговата система
Съществуват следните видове бизнес: голям, среден и малък
За бизнеса са формулирани различни сентенции, назовани Заповеди за бизнеса; елементи на бизнеса; принципи за бизнеса и т.н.
Акио Морита – Десетте божи заповеди за бизнеса
Доналд Тръмп – Изкуството на бизнеса
Огмън Дино
Как се влиза в бизнеса? – банкерът Атанас Буров отбелязва: - с взлом; - с ум; - с женитба.
Много са аспектите и въпросите за бизнеса. Всичко се отнася и за туризма, но в някои случаи със специфично проявление.


4.2. Бизнесът в туризма
(въпрос 12 от конспекта)


Общото за бизнеса се допълва със специфично проявление в туризма, в ТД от туризма. В групата на специфичните въпроси в бизнеса в туризма се включва:
а) Цел на бизнеса
б) Предпоставки за специфичното за бизнеса в туризма
в) Обект на бизнеса в туризма
Два критерия за групиране на обекта на действие в туризма:
критерий 1) Групите услуги в туризма
критерий 2) Дейностите в туризма
Най-важното за бизнеса в туризма (фиг.8).
г) Организация на бизнеса в туризма – 3 вида бизнес:
- малкия бизнес се управлява от ЕТ
- средния бизнес се управлява от юридически лица (ООД, КД)
- големия бизнес се проявява чрез АД, верига от хотели, верига от ресторанти и т.н.
д) Проблеми за бизнеса в туризма – проблемите се разделят в 2 групи:
- Общи проблеми – валидни за всички отрасли
- Специфични проблеми – валидни само за туризма
Специфичен е продуктът на бизнеса в туризма (фиг. 8Д)
Успехът на бизнесът в туризма винаги е свързан с бизнес комуникациите – заслужават внимание публикациите на доц. Татяна Христова.
- Функции за бизнес комуникациите (БК); принципи на БК; видове БК;
Информация за БК в туризма – фиг. 9, стр.26
Платежоспособното туристическо търсене (ПСТТ) е изходна база на бизнеса в туризма при ТД и ЕТ от туризма. Няколко специфични въпроса:
а) Каквопредставлява ПСТТ? – сумарното търсене на туристите за услуги и стоки от ТД и ЕТ от туризма
б) Компоненти (елементи) на ПСТТ: по обем, по структура, по време, по място.
в) Видове ПСТТ: задоволено, незадоволено, формиращо се, търсене в макроаспект, търсене в микроаспект.
Търсене на професионални и възрастови групи.
г) Изучаване – маркетингово проучване за ПСТТ.;Най-важното за ПСТТ – фиг.10, стр.27
*Бизнесът в туризма – има много аспекти, които пораждат много проблеми и въпроси, те са общовалидни и специфични. Успехът на бизнеса в туризма е плод на кооперация, плод на равновесие между потребности на туристите и ресурсите на ТД и ЕТ, плод на по-пълното изучаване на ПСТТ.

4.3. Бизнес план и бизнес проект в туризма
(въпрос 13 от конспекта)


Стопанските субекти от туризма разработват бизнес план. Бизнес планът е една от важните предпоставки за ефективността на управлението. Бизнес плана в туризма се разработва в условия на пазарни структури и пазарен механизъм. Когато се говори за планирането в туризма, следва да се разбира, че се отнася предимно за планирането при ТД и ЕТ.
Сполучливо е твърдението, което е валидно и за туризма, че планирането е сърцевина на управлението. Най-важното за планирането при ТД е прието от туризма (фиг. 11, стр.28).
Няколко най-важни аспекта за планирането в туризма, в стопанското управление.
1) Планиране в условие на пазарна икономика и пазарен механизъм
2) Планиране в два разреза
– планирани на икономически резултати (приходи, разходи);
– планиране на социално развитие на човешките ресурси
3) Видове планиране – видове планове
- стратегическо планиране; стратегически планове
- оперативно планиране; оперативни планове
4) Информация за разработване на видовете планове –източника (собствена и чужда инф-я)
5) Изводи от анализа на икономическата и социалната дейност за предплановия период, отчетния период, базистния период)
Доц, Цветан Цончев предлага модел на бизнес план с няколко раздела:
1. Обща характеристика на стопанския субект
2. Параметри за състоянието и изграждането на материално-техническата база (МТБ)
3. Продуктова политика (услуги и стоки)
4. Маркетинг (пазарна политика)
5. Финансова и икономическа обосновка на бизнес плана по изграждане и експлоатация на стопанския субект.
6. Човешки ресурси, икономическо и социално осигуряване на човешките ресурси.
7. Изводи, контролни анализи, заключение.
Цветан Цончев – „Планиране и развитие на туризма”
В ТД и при ЕТ от туризма се разработват бизнес проекти. Няколко специфички въпроса:
а) Обект на бизнес проекта ( всеки обект на бизнеса е обект на бизнес проект).
б) Договори за проектанти и изпълнители на бизнес проекта
в) Финансиране и разплащане на бизнес проекта
г) Приемане на проекта за бизнес проекта
д) Приемане на обекта, резултат на бизнес проекта
Всеки бизнесмен от от туризма следва да разработва свой личен бизнес план. В него се дава отговор на различни въроси и обезателно на следните:
1) Характеристика на отрасъла, фирмата, на дейността на ЕТ от туризма
2) Описания на туристическите услуги
3) Маркетингови проучвания
4) Специализация на провежданите туристически услуги
5) Организация и мениджмънт на туристическите услуги
6) Представяне на бизнес плана като инвестиционен проект и анализ на неговата ефективност със серия икономически оценки
7) Финансов анализ и прогноза за собствен капитал, за кредита и други източници. За външнотърговско участие в туристическото формирование (дружество, холдинг, ЕТ).
- Какво представлява личния бизнес план? – Научно приложна висококвалифицирана дейност на бизнесмените. Чрез него те управляват своя бизнес. В бизнес плана ярко е въплътен органическата връзка между бизнес управление и маркетинг.

Тема 5: Материално-техническа база (МТБ) на туризма

5.1. Елементи на структурата на МТБ на туризма
(въпрос 14 от конспекта)


Три групи ресурси са необходими за производството и продажбата на туристическия продукт (ТП):
а) Материални ресурси
б) Парични ресурси
в) Трудови ресурси
Трите вида ресурси имат специфичен дял в ТД и при ЕТ от туризма. По отношение на МТБ от туризма има различни въпроси, с чиито отговори се получава представа за тяхната същност, цел и значение.
1. Същност на МТБ. – Няколко момента:
а) икономическо понятие
б) Словосъчетание, което характеризира преобладаващата част от имуществото на ТД и ЕТ от туризма
в) Съвкупност от ДМА (дълготрайни материални активи)
2. Роля на МТБ. – Тя осигурява висока ефективност и социално насочена ПФТД, конкурентноспособен туристически продукт на туристическия пазар.
В синтез, ролята на МТБ в туризма е икономическа и социална.
3. МТБ в териториален разрез. – два аспекта:
а) МТБ в Р България б) МТБ в други държави
4. МТБ на видове стопански субекти. – два вида субекти:
а) Актуализирани стопански субекти за туризма
б) Други стопански субекти от други отрасли
5. МТБ на видове туристически бизнес – на хотелиерство, на ресторантьорство и т.н.
6. Предмети на МТБ.
7. Пазарната икономика на МТБ на туризма. – предопределя въпроси в 2 групи:
а) Каква МТБ е необходима на туризма? б) Състояние на МТБ
За МТБ на туризма, доц.Енчо Костов предлага няколко разсъждения:
а) Най-стеснено тълкуване за съдержанието на МТБ. - Отнася се за базата за подслон и средствата за настаняване или за базата на хотелиерството.
б) По-разширено тълкуване. – В МТБ се включват всички ДМА.
в) Още по-разширено тълкуване. –Към ДМА да се включат и КМА(краткотрайни мат. активи)
г) Технологиите като част от МТБ на туризма.
– Възприето е в науката и практиката за туризма да се говори за няколко елемента на структурата на МТБ или за няколко структури на тази база:
1) Възпроизводствена структура – характеризира вида на елементите на МТБ при участие във фазите на възпроизводството на туристическия продукт.
2) Функционална структура – дава информация за функционалната роля на елементите на базата. Функционалната структура включва:
а) Туристическа суперструктура – в нея се включват средствата за подслон и местата за настаняване; заведенията за хранене и развлечения; магазините за хранителни и нехранителни стоки; туристическия транспорт и т.н.
б) Туристическа инфраструктура – няколко са нейните разновидности:
- Техническа инфраструктура – в нея се включват резервационната система, енергийната система, водоснабдяване и канализациа (ВиК), пътна транспортна система и т.н.
- Производствена инфраструктура – цехове, работници и т.н.
- Социална инфраструктура – лекарски, зъболекарски кабинети и т.н.
- Екологична инфраструктура – база за опазване на околната среда
Най-важното за МТБ на туризма: (фиг.12, стр.32)
Органическа е връзката между МТБ на туризма и туристическия бизнес: (фиг.13)
Делът на елементите на МТБ на туризма, структурата на тази база дав относителна информация за производствено-търговско оформяне, за бизнеса на ТД и ЕТ от туризма.

5.2. Създавае и поддържане на МТБ на туризма
(въпрос 15 от конспекта)


Различни въпроси се разрешават за създаване и поддържане на МТБ на ТД и ЕТ от туризма.
1. Начини за изграждане на МТБ. – Утвърдили са се и се използват следните начини:
а) Капитално строителсвто
- Два нюанса: - За туристически комплекси и и за големи туристически обекти:
а.1) изграждането се възлага на специализирани субекти
а.2) по стопански начин: ТД и ЕТ от туризма (тоест самите те изграждат)
б) Реконструкция и модернизация
в) Покупка на ДМА
г) Лизинг
Набиране на инвестиции, капитални вложения. – Три източника за набиране:
- Собствени инвестиции ( от печелбата)
- Дългосрочни заеми
- Съвместно финансиране ( участие и на съвместни партньори, банкови институции, хотелиерски и ресторантьорски вериги и т.н.
2. Поддържане на МТБ. – чрез следните начини:
а) Основен ремонт
б) Текущ ремонт
в) Чрез възлагане
г) По стопански начин
За поддържане на МТБ се набират собствени и чужди средства. – Своеобразен начин за поддържане на МТБ на туризма е реновацията ( възстановяване туристическите обекти –хотел, ресторант, каквите са били в годината на тяхното откриване.
3. Управление на създаване и поддържане на МТБ. – поне 2 въпроса се разрешават:
а) Кой предопределя системата за това управление?
б) Управленски звена за поддържане на базата?
Синтез на въпроси за изграждане и поддържане на МТБ на ТД и ЕТ от туризма (фиг.14,стр.34)
Неминуемо е да възникнат въпроси, свързани със създаване и поддържане на МТБ на туризма на ТД и ЕТ от туризма.

5.3 Ефективност на МТБ на туризма
( въпрос 16 от конспекта)


Понятието МТБ включва много компоненти. Най-голям е делът на ДМА. Тяхната ефективност предопределя ефективността на МТБ.
Ефективността (Е) като икономическа категория и кардинален проблем за пазарната икономика се отнася и за ДМА. За оформяна на ДМА, икономическата наука предлага:
а) Абсолютна ефективност на ДМА
б) Прираст на ефективност на ДМА
в) Динамична ефективност на ДМА
Конкретните величини на ефективността на ДМА се получават с няколко показателя, принадлежащи и известни като:
а) Обобщаващи показатели
б) Интегрален показател
в) Допълнителни показатели
В групата обобщаващи показатели се включват:
1) Рентабилност на ДМА (стр. 35)
а) абсолютна рентабилност – Р=П.100/ДМА в %
б) прирастна рентабилност – Р=ΔП.100/ΔДМА в %
в) динамична рентабилност – Р=Рi.100/ДМА в %
За по-голяма величина на рентабилност, следва да се спазват неравенствата (стр.36)
Yп – индекс на печалбата
2. Приходи от продажба на туристически продукт, реализирани с 1лв. ДМА -
- ПП=ТП/ДМА в лв. за лв.
За по-голяма величина на пост. показатели, следва да се спазват неравенствата(стр.36-37)
3) Брутен Вътрешен Продукт (БВП) получен с 1лв. ДМА
- Интегралния показател за ефективността на ДМА се изчислява по формулата (стр.38)
В групата на допълнителни показатели за измерване на ефективността на ДМА са включени: приходи от продчажби на едно работно място и на едно място в залите в ресторантьорството, приходи от едно легло от хотелиерството и т.н. Ефективното използване на отделни видове техника от ДМА на туризма се измерва със следните коефициенти (стр.40)
а) Коефициент на екстензивно използване или използване по време – К1=Т1/То
б) Коефициент на интензивно използване или чрез произведени блага – К2=Q1/Qo
в) Интегрален коефициент – К=К1.К2
Ефективността на ДМА, а това означава на МТБ на туризма е под влияние на различни предпоставки, наричани и фактори. Внимание винаги следва да се отделя на Концентрация и специализация на производствено-търговската спец. дейност; време за използване на ДМА; човешките ресурси, ангажирани за поддържане и използване на ДМА; системата за управление на МТБ, на ДМА на туризма, на ТД и ЕТ от туризма.
ТЕСТ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА

1. За основател на класическото управление се приема:
а) Фр.Тейлър

2. Как бихте определили управлението на туризма?
Сложен процес за ефективно постигане на целите на вяска туристическа система (определение на проф.Пеев)

3. От какво се състои управленския процес в туризма?
Управляваща и управлявана система

4. Кое е най-важното за управлението на туризма?
а) управлението следва бизнеса
б) управлението следва организацията на бизнеса
в) управлението е фактор за ефективността в Т.


5. Каква е целта на управлението на Т?
Няма еднозначен отговор; минимизация на разходите и максимизация на резултатите; извличане на стопанска и социална изгода.

6. Кой е автора на сентенцията, че управлението се гради на три кита: икономика, организация, АСУ?
Виктор Глушков

7. Посочете някои вътрешни условия за развитие и усъвършенствуване на управлението на туризма:
- утвърждаване, признаване на Т на място, където са приори-тетните отрасли на националното стопанство;
- приватизация на държавната собственост от Т;
- поява на нови стопански субекти на туристическия пазар;
- правно регулиране на участието на чуждестранни капитали в туристическата индустрия;
- икономически регулатори, регламентирани от държавата;
- икономически стимули и санкции за създаване на социална атмосфера за развитие на Т и от тук стройна система за управление на туризма;
- високо квалифицирани бизнесмени и мениджъри за Т, за ТД и ЕТ от туризма.

8. Кой е авторът на твърдението, че „Туристическото предприятие е организационно-правна, стопанска и териториална единици” а) М.Нешков

9. Кой предлага най-пълна класификация на тури.предприятие?
а) доц. Тончев

10. Напишете формулата за ефективността на управлението в туризма чрез създадения БВП в ТД и ЕТ от туризма:

11. Колко вида са Холдингите в туризма според „Местоположение и юридически и икономически статут на акционерите”?
- хоризонтални холдинги – в една селище; в една туристическа дестинация;
- вертикални холдинги – национални и международни

12. Какви обекти могат да имат кооперациите в туризма?
Кооперациите в туризма имат за обекти: предприятия, фирми, дружества, агенции.

13. Вярно ли е, че Хотелски и Ресторантски вериги са нюанс на концентрация в туризма? а) да

14. Чии образ дават Хотелските вериги в Т? Образът на т.нар. „Ин-дустрия на гостоприемство”.
Всяко хотелско заведение включено във верига, си остава комплекс от икономическа инфраструктура, чрез която произвежда и продава своя хотелски продукт.

15. Благодарение на какво възникват Хотелските вериги?
Благодарение на свободния световен капитал; търсенето на хотелски услуги по всяко време; винаги се формира печалба.

16. Кои са двете подсистеми на Управлението на хотелски и ресто-рантски вериги?
Управ. на собствени хотели и ресторанти и упр. на чужди хотели и ресторанти

17. Какви отношения регламентира франчайзинговият договор?
Със франчайзингов договор се уреждат: икономически, организационни и юридически отношения.

18. Вярно ли е, че Управленското структура на ТД от туризма е причина, а следствие е Стопанската структура?
а) Да; б) Не

19. Чрез какво се управлява ТД от туризма?
Управлението е чрез:
1) икономически закони;
2) юридически закони;
3) инфо за со.-ик.процеси, отразяващи се върху търсенето и предлагането на туристическия пазар;
4) управленски звена;
5) системата на обучение, квалификация и преквалификация на бизнесмени и управленци;
6) управленско решение

20. Използват ли се в ТД от туризма трите групи управленски звена: функционални, оперативни, обслужващи?
а) Да; б) Не

21. Каква система е ТД от туризма? Позовавайки се на Н.Винер:
– саморегулираща се кибернетична система
– вероятностна система
– динамична система
– адаптивна система
– система от хомеостатичен характер
– система от ентропичен характер.

22. Посочете някои от „Важни елементи на управлението на туристическите фирми”, предложени от доц. Цв.Тончев:
– управлението е свързано преди всичко с равнището на кадрите; с тяхното интелектуално и особено с професионалното им равнище и квалификация;
– важна страна на ръководството и управлението на фирмата е използване на ел.-изчислителна техника;
– познаването на държавните нормативни актове;
– ползването на услугите на научни звена;
– изключително важно значение за управлението на туризма е изготвянето на перспективни и оперативни бизнес програми и маркетингови концепции.

23. Кои са елементите на Бермудски триъгълник, под влияние на който е ефективността на управлението на туризма?

местоположение
Качествено обслужване Бермудски триъгълник
Пазар

24. Кои са аспектите за характеризиране на Мисията на ТД от туризма?
І аспект – в съдържателен план
ІІ аспект – в мениджърски план
ІІІ аспект – в маркетингов план

25. По отношение мисията на фирмата, проф.Ф.Котлър говори за „Главен конкурентен обхват”. Как е детайлизиран този обхват, с какво?
Той го детайлизира така:
а) индустриален обхват;
б) обхват на продуктите и приложенията;
в) обхват на компетенциите;
г) обхват на пазарния сегмент;
д) вертикален обхват;
е) географски обхват.

26. Какво в синтез характеризира Мисията на ТД от туризма?
При един синтез на мисията на ТД от Т следва да се приеме, че характеризира уникалността на ТД, която го отличава от конкурентите. И етапите на живот на ТД от Т.

27. На кои въпроси е отговорило социологичното проучване „Ме-ниджъри на ХХІ век?”
1. Какво се иска от мениджърите на 21 век?
2. Какво трябва да знаят особено добре?
3. Задължителни черти на мениджъра на бъдещето?

28. Кой предлага функции и качества на мениджърите в хотелиерството и ресторантьорството на ТД от туризма?
а) ...............................; б) ...................... в) проф. Хр. Хаджини-колов


29. Кое място заема организацията на ПТФД на ТД и ЕТ от туризма?
а) първо място б) второ място в) трето място

30. Кои са групите въпроси за управление в хотелиерството?
1. Управленски звена за хотелиерството
2. Управленци в хотелиерството
3. Информация за управление на хотелски вериги и заведения

31. Приемате ли, че управление на ресторантьорството в туризма е подсистемата управление на ПТФД в туризма?
Управлението на ресторантьорството е подсистема на системата управление на ПТДФ в туристическите субекти.
32. Кой е автора на мисълта: Основите на производството се изграждат върху печалбата, производителността на труда и качеството”?
а) Хенри Форд.; б) ...................... в) ....................

33. Какво изпълнява ролята на сърцевина на управление на кули-нарното производство на ресторантьорството в туризма?
Планиране на производствената програма?

34. Кой управлява кулинарното производство на ресторантьорството на ТД и ЕТ от Т?


35. Напишете формулата на индекс на стойността на продажбите от ресторантьорството на туризма?


36. Какво се включва в групата материални услуги в туризма?
Включва се:
- продажбите на хранителни стоки;
- продажбите на не хранителни стоки;
- продажбите на сувенири.

37. Вярно ли е, че ПСТТ е следствие, а организацията на търговията със стоки е причина?
а)Да б) Не

38. Кой управлява продажбите на стоки в атракционни заведения на ТД от туризма?
Известни са и се познават 3 нюанса на управлението:
Управленческо звено
Ръководители на търговски обекти
Управление от верига от магазини

39. Кой е обективният критерий за това, колко и кой управленски услуги да купува ЕТ от туризма?
а) сумата на разходи за управление
б) сума от приходите от продажби на туристически продукт
в) сумата на несъбраните вземания

40. Посочете някои методи, използвани то икономическия анализ?
- метод на сравнението;
- метод на групировките;
- балансов метод;
- индексен метод;
- графически метод;
- регресионен и корелационен анализ

41. Кои показатели използва икономическия анализ?
а) политически
б) абсолютни
в) синтетични
г) парични


42. Според признака време кои са видовете икономически анализи в туризма?

Ежедневен
Периодичен
Извънреден

43. Кой вид обезпечение на продажбите на туристическите услуги, на туристическия продукт е обект на икономически анализ в туризма?
а) стоково
б) технологично
в) техническо
г) кадрово

44. Кои са условията, които осигуряват научност, обективност на анализа на икономическите и социални дейности в туризма?
Условия:
1. Съпоставими данни на анализа
2. Данни за сходни стопански субекти
3. Данни за едни и същи стопански периоди

45. Напишете формулата на бюджетна възвръщаемост в туризма:

понеделник, 23 април 2012 г.

КУРСОВА РАБОТА Пещерен туризъм в Родопите Родопите са огромен планински масив на Балканския полуостров. Потъналата във вековни гори планина е нарязана от сложна, наподобяваща лабиринт, долинна система. Дължината на тази огромна планинска верига е 240 км от запад на изток, а от север на юг - 100 км. Най-високият връх на Родопите е Голям Перелик - 2191 м, а средната надморска височина - 785 м. Родопите са били населени още от зората на европейската цивилизация и са прочути с легендите и митовете си, с богатите си културни и фолклорни традиции. Омир е нарекъл тази обширна земя “Снежните планини на траките”. С Родопите е свързана древната легенда за митичния тракийски певец Орфей, който се оттеглил в горите на Тракия (вековните родопски лесове), сломен от скръб след смъртта на съпругата си Евридика. В района на Родопите се срещат уникални архитектурни паметници, най-значими от които са къщите в национален стил, красиво хармониращи с планинския пейзаж. Живописната планина е местообитание на редки животински видове и птици, а мекият климат обуславя изключително богатство на ендемични растителни видове. Туризмът в Родопите е добре развит, хотелите и туристическите хижи гостоприемно са отворили врати за посетители. Интерес за гостите на Родопите представляват изключително живописният, терасовидно разположен град Смолян - най-дългият град в България, курортният център Чепеларе, архитектурният, фолклорен и етнографски резерват Широка Лъка, прекрасният курорт Пампорово и много други туристически обекти. Красотата и дивата природа на планината са възпети в редица народни песни. Пътят между Кричим и Михалково е едно от най-живописните места в България достъпно с кола. Изкушенията са от класическия туризъм и археологията до планинското катерене и пещерите. В България съществуват повече от 2,000 пещери и повече от 100 спелеологични клуба. От векове родопските пещери са привличали хора от всички краища на света, от религиозни, научни, исторически и спелеоложки интереси. Родопите винаги са била интересни за скалните катерачи и пещерняците. Открити са следи от древни цивилизации, населявали родопските пещери по време на неолита и бронза. По време на османското нашествие (14-19 век), цели села са се криели от жестоките кланета в тези пещери. Някои пещери, църкви и манастири от това време са запазени. Пещерите в Родопите са били използвани като убежище и от бунтовниците, наричани хайдути, които се криели там от турските поробители. През цялата история на трите български царства, някои монаси предпочитали да живеят в пещери, за да се изолират от социалния живот. Тяхната обител е все още запазена, но все още трудна за откриване. В планината са открити над 200 пещери. Най-известната пещера е Ягодинската. Ягодинската пещера Ягодинската пещера се намира на около 3 километра югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска, която е оформила най дългото и живописно ждрело в България –Буйновско ждрело. Известна в миналото като Имамова дупка, пещерата е една от най-дългите осветени пещери в България, и без съмнение една от най-красивите. В нея са намерени фрагменти от керамични съдове, оръдия на труда, като останките датират от каменно-медната епоха. Пещерата е на 3 етажа, като отворени за посетители са най-долния от тях и естествения и вход. Общата дължина на галериите е около 10,5 километра, а пешеходния маршрут разкрива, великолепни и красиви образувания, който могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерни перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида. В пещерата има ритуална зала, където може да се сключат бракосъчетания. От флората се срещат лишеи, мъхове, плесени и гъби, от животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей. Проучванията на пещерата започват през 1963 година от чепеларския пещерен клуб. Посетителите на Ягодинската пещера, може да посетят и м.Черешово, където малко поточе е изваяло чудно творение пещера мост. От него се открива прекрасна гледка към стръмното дефиле и село Виденец. Дяволското гърло Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място са загинали двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване. След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола. В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп. Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика. Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Пещера Ухловица Пещера Ухловица е един от подземните дворци на Западните Родопи. През 1979г. тя е обявена за природна забележителност. Ненагледната и красота е скътана на левия брегови склон на река Арда, на около 3 км от село Смилян. Местността около пещерата носи името Сините вирове. Туристическата пътека до входа на пещерата е доста стръмна. Непосредствено след входа започва „Залата на пропастите”. Тя представлява горен етаж на пещерата. Името на залата е свързано с четирите пропасти, разположени в задната и част. Дълбоките им гърла водят към долния етаж на пещерата. Залата е забележителна със спускащите се от свода сталактити, наподобяващи вимета. Много красиви са малките сталактити, който в западната част на залата, които са се окислили в кафяв цвят. Отново тук вляво от туристическата пътека се намира и „Големият сталактон”, с обиколка от 4,2 метра. В северната част на залата е образуван сравнително млад синтров водопад, каменните струи на който водят към долния етаж. Наляво от този водопад има по-малък водопад, повърхността на който е обагрена в черно от прилепен тор-гуано. Долния етаж представлява, дълга и сравнително тясна галерия. Това е най-красивата част на пещерата. Стените на галерията са покрити от приказни синтрови образувания, които наподобяват букети от корали, хелактити, брадавици и други причудливи образувания. Сводът на коридора е украсен с хиляди предимно дребни сталактити с различни очертания. Хелактитите и каролитите са образувани под нивото на езеро, водите на което някога са се застоявали в галерията. В северния край се намират две синтрови езера, който през зимата и пролетта са пълни с вода. Към голямото езеро се спускат каменни струй на така наречения „Брилянтен водопад”. Неговите свежи калцитни кристали, удивляват с своето изящество. Пещерата е обитавана от няколко вида прилепи, като най-голямата група са големият и малкият подковонос. Спелеолозите изследвайки пещерата са направили заключение, че образуването и е започнало през втората половина на плиоцена-преди около 3,5 милиона години. Пещера Снежанка Пещерата Снежанка се намира на 5км. от град Пещера, във Баташката планина в Родопите. Пътят до пещерата е приятен, пътува се по шосето за Батак по дълбоката преломна долина на Стара река. По левия и бряг се редуват мраморни стени като венци, издигащи се почти до самата река. След около половин час, се достига до устието Новомахленска река, където се отделя пътя за Снежанка. Продължава се по живописен път, където може да се насладите на отвесните стени на вр. Купена. По пътя ще преминете през местността Ангелиеви ниви, това е тераса на Новомахленска река разположена на 95м. над речното легло. Малко след нея се намира стръмната пътека от около 1км., която ни отвежда до входа на пещерата. Вътре ни посреща малка и ниска зала наречена от някои „залата на китайските фенери”. Тя покорява с красотата и разнообразието на формите. Уникален е мраморнобелият таван, фантастично моделиран от разнообразни по форма сталактити. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, медузи и други причудливи образувания. Продължавайки напред по стръмния синтров под, стигаме неусетно до глинестия под на „Голямата зала”. Разнообразна е прелестта на голямата зала. В западния край около красиви ванички се издигат, подобно на сребърни свещници, малки и нежни сталагмити. Отново там водните капки са изваяли група сталагмити, наподобяващи каменна гора. Южно от каменната гора се крие „Музикалната заличка”. Името си спечелва благодарение на различните причудливи звуци издавани при почуквани по сталактитите. В тази зала се намират и две синтрови езера. От свода на голямата зала висят безбройни макароновидни и други сталактити. Отново в „Голямата зала” синтърът се е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него каменен водопад. Пещерняци са изчислили, че по тавана на пещерата има над 800 000 сталактити, разнообразни по форма и големина. Югоизточно от „Голямата зала” се намира зала „Срутището”. Названието и идва от разхвърляните няколко големи и десетки малки мраморни блока. От тук може да стигнем до пещерния коридор известен с името „Тайнствения проход”. Най-интересното за него е пищно украсеният със сталактити мраморнобял таван. Пещерата е забележителна още и с културните останки от времето на траките. В средата на Голямата залата, съществува кръгло огнище с диаметър 4м. В Снежанка са открити глинени съдове, бронзова игла за закопчаване на дреха датиращи от времето на траките. Пещерата Снежанка е включена в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Пещерата е отворена целогодишно за посетители. Пещера Харамийска дупка Точно в скалите срещу пещерата Дяволското гърло в Западните Родопи се намира Харамийската пещера. Посещенията там стават само на организирани групи, тъй като част от преживяването е скално изкачване, както и спускане. Местоположението прави достигането на пещерата сравнително екстремно. Харамийска пещера всъщност се състои от две пещери разделени от пропаст. И в тази пещера са намерени останки от пещерни хора. Част от находките са преместени в Историческия музей в Смолян. Чудните мостове Чудните мостове, разположени по течението на река Айдарско дере са едно от чудесата на Родопите. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния шок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Туристически еко пътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. Водна пещера Голубовица Голубовица представлява система от 4 пещери, генетично и морфоложки свързани помежду си. Те се намират на десния склон на Гарга Дере (р. Еленска), на 30 м. от съвременното речно легло. "Голубовица 1" представлява малка пещера свързана с водната пещера "Голубовица 2". Тя представлява карстов извор, от който изтичат водите на пещерата "Голубовица 2". "Голубовица 2" е водна пещера с дължина 380 м. След преодоляването на входа се преминава воден полусифон (в период на маловодието - eсента), след което пещерата се развива по диаклаза. До 380 м. се движим по течението на подземната река и се достига до воден сифон. "Голубовица 3" се намира над водната пещера "Голубовица 2". Двете пещери в началото са свързани посредством пропаст. "Голубовица 3" е хоризонтална пещера. По пода се наблюдават скални блокове, а по тавана - вторични карстови форми - сталактити, завеси. Пещерата е населена от прилепна колония. "Голубовица 4" е наклонена проходна пещера с дължина около 48 м. В нея липсват образувания. Пътеката към пещерата започва с начална точка беседката край пътя Смилян - Могилица, обозначена ясно с билборд "Туристически маршрут Гарга Дере". След кратък преход по камениста пътека, преминаване по въжено мостче и прекосявайки прохладна букова горичка, ще се озовете пред входа на пещера "Голубовица 2". При входа водачите - спелеолози от КСЕТ "Мурсалица" ще ви предоставят необходимото спелеоложко оборудване за проникването в пещерата и преодоляването на водните препятствия, създадени от подземната река - непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки. Малко след входа ви очаква малко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата. Постоянно течащия подземен поток е причина за необикновенните форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне се виждат естествените образувания - сталагтити и сталагмити. Ще бъдете от малцината видели ревниво пазените от пещерата тайни. След подземното приключение пак при входа на "Голубовица 2" ви очаква друго изпитание - Via Ferrata или 140 метров метален път в скалата, изграден с железни стъпала и осигурен с въже. Опасният вертикален преход е възможен единствено с катерачно оборудване, което се предоставя на желаещите на място. Финалният участък на това екстремно изкачване ще ви преведе под красиви скални сводове, изваяни в скалата от водата и ветровете. Пещера Лепеница Пещерата Лепеница е разположена в Западните Родопи. Hа около 10км югоизточно от гр. Ракитово в подножието на връх Сюткя. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. Тя е уникална за България, една от най–красивите и запазени пещери. Но не е благоустроена и влизането в нея става само със специална екипировка и водач. Подходяща е за екстремен туризъм. Дълга е 1525 м, от които са проучени и картирани само1356 м. Входът и е висок само един метър и е изкуствено създаден, защото естественият е потопен във вода. Пещерата е на 3 етажа и почти няма разклонения. Река Лепеница тече като подземна река по най-долния етаж на пещерата. Във средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания и няколко малки езера. В дъждовно време езерата стават повече. Срещат се накипни кори и синтрови навлеци. Третият етаж е сух. Наблюдават се множество сталктити и сталагмити в невероятно цветово разнообразие, както и много други причудливи подземни форми. В нея са намерени седем пещерни бисери - едни от най- редките природни образования, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Забелязват се следи от стари земетресения. Обитавана е от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според биолога Петър Берон в пещерата Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света. Пещера Утробата За да стигнете до пещера „Утробата” от гр.Кържали се минава през селата Енчец, Дъждовница, Пъдарци и се стига до хижа Боровица. След няколкостотин метра започва добре оформена туристическа пътека, с места за почивка,няколко беседки и заслон в подножието на канарата по която се стига до пещерата. Пещерата е тракийски храм от XI-X пр.новата ера. Представлява естествен хоризонтален процеп в стената, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на отвора е около 3м. а ширината около 2,5м. Тунелът е с идеално ориентация юг-север, като входа е от юг. На тавана има специално направен процеп, през който точно в 12:00ч.влиза един слънчев лъч. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Пещерата е свързана с култа на траките към слънчевия бог, който опложда богинята майка. Посещението на „Утробата” може да съчетаете с обиколка на пещерите „Снежинките” под село Дъждовница. Седемте пещери се намират под средновековната крепост Асара. Най-голямата от пещерите е с дължина 110м и излиза до крепостта като таен вход. Пещера Иниклер Интерес представлява пещера „Иниклер”/Стремските лабиринти/ до с.Стремци. Общата им дължина е 460м. Имат няколко входа, който в дълбочина са свързани. Самите лабиринти представляват добре запазени римски галерии на рудници за добив на злато от началото на новата ера. За това говорят и намиращите се по билото на склона следи от вертикални минни изработки, вероятно служили за вентилация. В района на Кърджали се намират още няколко по-малко известни и посещавани пещери, една от който е „Карангил” намираща се във варовиков масив край с.Широко поле. Пещерата е триетажна, дълбочината и е оклоло 650м. Известна е с това че тук е единственото по рода си находище на паяк в света. Подобна пещера се намира до с.Опълченско. Пещерата „Тилкин”,е позната с единствените находища на сляп пещерен бръмбар. За да не бъдете неприятно изненадани при посещение в пещерите, трябва да бъдете подготвени и добре оборудвани за тази цел, препоръчват опитните пещерняци. ПРОГРАМА И МАРШРУТ НА ЕКСКУРЗИЯТА Ден 1 8.30ч Отпътуване от паркинга на хотел Дедеман Тримонциум Принцес - Пловдив по маршрут: Пловдив – Асеновград-Бачково 10.00ч Пристигане на Чудните мостове 10.45ч Отпътуване към Чепеларе, обяд в Чепеларе, тръгване за пещера Ухловица 14.30ч Посещение на пещера Ухловица 17.30ч Отпътуване към Смолян. Свободно време в гр.Смолян. Нощувка. Ден 2 9.00ч Отпътуване в посока Триград 10.00ч Разглеждане на пещера Дяволското гърло 11.30ч Обяд в ресторанта, намиращ се пред Ягодинската пещера 13.00ч Разглеждане на Ягодинска пещера 15.30ч Отпътуване към Девин. Свободно време в гр.Девин. Нощувка. Ден 3 9.00ч Отпътуване от Девин по маршрут Доспат-Батак - Фото пауза на брега на язовир Батак. - Време за обяд /можете да си носите суха храна или да похапнете в някое ресторантче/. 14.00ч Пристигане до пътеката за пещера Снежанка, близо до гр.Пещера Разглеждане на пещерата. 17.00ч Отпътуване към Пловдив 18.30ч Пристигане на паркинга на хотел Дедеман Тримонциум Принцес- Пловдив Използвани източници на информация: http://www.cavesbg.com http://www.bulgariatravel.tv http://putevoditel.eu/ http://tourism.kardjali.bg http://www.yagodinska-peshtera.com/